Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Andromeda Strain, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 82 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от dannie)
  3. — Добавяне

XIII. ПЕТИ ЕТАЖ

Петият етаж беше боядисан в светлосиньо и всички носеха сини униформи. Бъртън взе да обяснява на Хол:

— Този етаж е като останалите — едно колело, съставено от концентрични окръжности. Сега сме от най-външната му страна. Тук живеем и работим. Кафене, спални, всичко е тук. А вътре, съвсем изолирано, е централното ядро. Там именно са спътникът и двамата оживели.

— И са напълно изолирани от нас, така ли?

— Да.

— Тогава как ще ги видим?

— Използвали ли сте някога защитна камера с ръкавици?

Хол поклати отрицателно глава

Бъртън му обясни, че това са големи кабини с прозрачни стени за работа със стерилни материали. Снабдени са с процепи и херметични ръкавици. За да се работи с онова, което е вътре в тях, трябва да се сложат ръкавиците така, че нищо да не се докосва с ръце.

— Ние отидохме и по-далече — добави той, — конструирахме и стаи на принципа на камерите. Но вместо ръкавици, човек трябва да си облече цял костюм. Ще видите какво имам предвид.

Те продължиха по извития коридор и спряха пред стая с надпис: ГЛАВЕН КОНТРОЛ. Ливит и Стоун бяха вече там и тихо работеха. Стаята беше тясна и натъпкана догоре с електронна апаратура. Едната стена беше стъклена и се виждаше съседната стая.

През стъклото Хол с интерес наблюдаваше как някакви механични ръце придвижваха капсулата до една маса, за да я поставят там. Той не беше виждал спътник преди и сега гледаше с интерес. Стори му се доста малък. На дължина не повече от метър — единият му край беше обгорен и почернял при влизането в по-плътните слоеве на акмосферата.

Под ръководството на Стоун механичните ръце отвориха един лопаткообразен отвор, за да покажат вътрешността.

— Ето — каза Стоун, като си махна ръцете от командните ръчки. Те приличаха на боксове. Работещият пъхаше пръстите си в тях и механичните ръце повтаряха всяко негово движение.

— Следващата ни стъпка — продължи Стоун — е да определим дали все още има нещо в капсулата с биологична активност. Някакви предложения?

— Плъх — обади се Ливит. — Черен норвежки плъх.

Всъщност черният норвежки плъх изобщо не беше черен. Името просто обозначаваше породата животни за лабораторни цели, може би най-известната в науката. Някога, разбира се, той е бил и черен, и норвежки, но годините на подбор го бяха направили малък, бял и кротък. Биологичният взрив породи необходимост от генетично еднообразни животни. През последните тридесет години по изкуствен път се създадоха над хиляда „чисти“ породи. Норвежкият черен плъх беше такава порода, че ако някой учен, независимо в коя част на земята правеше експеримент с него, той можеше да бъде уверен, че този експеримент може да се повтори или да се обогати от друг учен, който ще разполага със съвсем същите организми.

— Ще направим опита и с резус[1] — каза Бъртън. — Рано или късно ще трябва да преминем и на примати.

Всички се съгласиха. Програмата предвиждаше опити с по-висши видове маймуни и с по-малки и по-евтини животни. Маймуната беше много трудно за работа животно — приматите бяха враждебни, пъргави и съобразителни, но най-трудни за учените бяха южноамериканските маймуни, защото имаха опашки, които използваха за хващане. За да бият инжекция на такава маймуна, трябваше трима-четирима асистенти да я държат — иначе с опашката тя грабваше спринцовката и я хвърляше в другия край на лабораторията.

Според теорията, приматите са най-близки в биологично отношение до човека. През петдесетте години няколко лаборатории дори се опитаха да направят експерименти върху горили и имаха страшни неприятности с тези, на външен вид, най-близки до човека животни. До 1960 година беше доказано, че биохимически най-близко до човека е шимпанзето, а не горилата. Изобщо подборът на животни по принципа на биологично сходство с човека често е доста странен. Оказва се например, че лалугерът се предпочита при имунологически и ракови изследвания, а при изследване на сърцето и кръвообращението прасето се смята за най-близко до човека.

Стоун отново хвана командните ръчки и започна леко да ги движи. През стъклото те видяха как черните метални пръсти отидоха до отсрещната стена, където държаха в клетки животните, приготвени за експеримента. Те бяха отделени от стаята с херметически прегради, с няколко вратички. „Като някакъв автомат“ — помисли си Хол.

Механичните ръце отвориха една вратичка, извадиха клетка с плъх и го приближиха към капсулата.

Плъхът огледа стаята, подуши с нос и си протегна врата. Минута по-късно легна на една страна, порита с крачета и застина.

Всичко стана за секунди. Хол не повярва на очите си.

— Господи — възкликна Стоун, — толкова бързо!

— Това много ще ни затрудни — забеляза Ливит.

— Ще опитаме с белязани атоми — каза Бъртън.

— Да, трябва — потвърди Стоун. — С каква скорост работи нашето разлагащо устройство?

— Ако е необходимо, и за милисекунди.

— Ще е необходимо.

— Да опитаме с резусите — предложи Бъртън. — По-удобни са за аутопсия.

Стоун отправи механичните ръце към една клетка, в която имаше голяма кафява маймуна — резус. Щом я вдигнаха, маймуната изкрещя и започна да удря по решетката. После се хвана за гърдите, погледна с изумление и умря.

Стоун поклати глава:

— Поне знаем, че още е биологически активно. Това, което е убило хората в града, е все още там и има същата сила. — Той въздъхна. — Ако това може да се нарече „сила“.

Ливит обяви:

— Започваме анализ на капсулата.

— Ще отнеса труповете — каза Бъртън — и ще се опитам да изясня как започва болестта. После ще ги аутопсирам.

Стоун отново хвана командните ръчки. Вдигна клетките с умрелите животни и ги постави на гумен конвейер в задната част на стаята. После натисна едно копче на контролния пулт с надпис: „Аутопсия“. Конвейерният ремък започна да се движи.

Бъртън излезе от стаята и отиде в залата за аутопсия. Той знаеше, че конвейерът автоматично донася животните в нея.

Стоун се обърна към Хол.

— Вие сте единственият лекар между нас. И сега, за съжаление, се налага да свършите нещо доста неприятно.

— В качеството си на педиатър и геронтолог?

— Да. Вижте дали може да се направи нещо за тях. И двамата ви пациенти се намират в общата лаборатория, построена специално за необикновени случаи като този. С нея имаме компютърна връзка, която ще ви помогне. Лаборантката ще ви покаже как действа.

Бележки

[1] ???