Алфред ван Вогт
Битка за вечността (17)

XVII

Залата за съдебни заседания бе обзаведена точно така, както Модиун си я представяше по описанията на обучаващите машини.

Дванадесетината съдебни заседатели, всичките хора-хиени, седяха на скамейката за заседатели, разположена покрай една от стените. Фотьойлът за свидетели, където бе настанен Модиун, се намираше вляво от съдията. Прокурорът, също човек-хиена, седеше зад една маса от дясната страна на съдията, а адвокатът на защитата, пак човек-хиена — на другата маса. Точно зад него, в специално оградено място седяха четиримата обвиняеми, пазени от кордон офицери-хиени. Зад останалите слуги на закона и зад нисичка оградка бяха разположени редици със столове, където бе насядала публиката.

Всичко изглеждаше така добре уредено, щото Модиун остана неприятно изненадан, когато прокурорът се изправи и без никакво предисловие най-неочаквано заяви:

— Името на този свидетел е Модиунн. Той е маймуна от Африка и четиримата обвиняеми са го качили нелегално на борда на космическия кораб. Те се обвиняват в измяна и призиви към размирици, с други думи, те са извършили значимо престъпление, което се наказва със смърт.

Докато произнасяше обвинението, той се беше обърнал към обвиняемите. След което се извъртя към адвоката на защитата и го запита:

— Какво може да каже свидетелят на защитата в оправдание на тяхното позорно престъпление?

Без да става, адвокатът изрече:

— Свидетелят е съгласен с верността на всички ваши твърдения. Продължавайте процеса, Ваша Милост.

— Възразявам! — веднага извика Модиун.

Цялото му тяло гореше. Осъзна, че трепери и това донякъде го обърка.

— Възражението се отхвърля — намеси се съдията с вежлив тон. Адвокатът на защитата говори от името на свидетеля.

Тогава Модиун се разкрещя:

— Възразявам против тази пародия на процес. Ако всичко продължава в същия дух, аз ще откажа да давам свидетелски показания.

Негова Милост се наклони към стола на свидетеля. Изглеждаше притеснен, но продължи със същия любезен тон.

— Кое, според вас, до този момент е неправилно в настоящия процес?

— Искам въпросите да се задават директно на свидетеля и да му се разреши сам да отговаря на тях.

— Но това е нечувано! Няма такава процедура! — запротестира съдията. — Адвокатът на защитата познава много добре законите и очевидно може много по-квалифицирано да отговаря на въпросите, отколкото самият свидетел.

После изглежда му хрумна друга идея, защото очите му се разшириха.

— Вие сте от Африка — каза. — Това, което изисквате, обичайна процедура ли е при вас?

Модиун тежко въздъхна. Потресе го какво умствено напрежение се изискваше от някого, принуден да отчита не само истината, по която човек се бе съгласил да живее. Отказа се да продължава с лъжите. Измамата с правописа на името, както и неправилната му идентификация като маймуна бяха достатъчни. Оттук насетне му трябваше единствено истината.

— Искам — започна, — този процес да протече по правилата, установени от човека!

Последва дълга пауза. Най-сетне съдията призова при себе си прокурора и двамата адвокати. След като шепнешком обсъдиха някои неща, двамата юристи се върнаха на местата си. Когато пак седнаха, съдията с любезен тон се обърна към цялата аудитория в залата и заяви:

— Тъй като показанията на този свидетел са важни, решихме да се съгласим на примитивната процедура, с която той е свикнал у дома си в Африка.

После се обърна с упрек към Модиун:

— Надявам се искрено, че след приключването на делото ще поднесете извиненията си на адвоката на защитата за нанесеното му публично оскърбление.

После продължи с по-вежлив тон:

— Каква процедура желаете, господин Модиунн?

— Процедурата… — започна Модиун.

— Там, откъдето идвате? — прекъсна го съдията.

— … която отдавна е установена от хората! — не се остави Модиун. — Състои се в това, че прокурорът ми задава редица въпроси, отнасящи се към делото, като ми оставя време да отговарям.

— Какъв род въпроси? — запита човекът-хиена, явно изпълнен с добри намерения, но видимо притеснен.

— Би трябвало най-напред да ме запитате за името ми — подсказа му Модиун.

— Но ние знаем вашето име — последва удивеният отговор. — Написано е тук на призовката.

— Такива факти трябва да се установяват чрез непосредствено задаване на въпроси! — твърдо заяви Модиун.

Съдията изпадна в съмнение.

— Такава процедура може да отнеме цял ден!

— А дори даже и седмица! — съгласи се с него Модиун.

Всички присъстващи в залата въздъхнаха. Забравил вежливия тон, Негова Милост мигновено и рязко отсече:

— Невъзможно!

Ала след поредна пауза се обърна към прокурора:

— Можете да пристъпите към въпросите!

Човекът-хиена, изпълняващ ролята на прокурор, пристъпи напред. Изглеждаше неуверен. Въпреки това зададе главните въпроси:

— Как се казвате? Действително ли сте маймуна от Африка? Вие ли сте този, когото обвиняват, че нелегално е проникнал на борда на кораба? Знаете ли в какво обвиняват подсъдимите?

На този въпрос се помъчи Модиун най-напред да се противопостави, като се нагърби едновременно с ролята на свидетел и на защитник на обвиняемите.