Алфред ван Вогт
Битка за вечността (30)

XXX

Ярък пламък изригна от дулото на една пушка. Сякаш изгърмя мълния, а коридорът се разтресе от грохота. Зарядът прелетя четири метра, вряза се в пода.

— Иггдооз! — ядосано изпищя Руузб. — Внимавай какво правиш!

После се обърна към Модиун:

— Здрасти! — каза му и се усмихна.

Всичко бе станало с шеметна бързина. Бяха се опитали да прогорят черепа му, а след неуспешния опит следваше моментално унищожение на използвания механизъм.

Сега той нямаше ни най-малка представа какъв метод те щяха да противопоставят на човешката система за възприятия. Явно членовете на комитета бяха отчаяни и твърдо решени, след като бяха стигнали дотам да рискуват и му показват, че у тях действително има друг такъв метод.

Модиун нема време да се справи с връхлетялата го лавина от мисли. Дуулдн вече бе влязъл и човекът се озова в притиснат в прегръдките му, после поред го прегърна всеки от хората-животни.

— Приятелю, как се радваме да те видим!

Неистово размазаха десницата му. Нежната лапа на Неррл го прегърна през врата и раменете, после го изтика към мощните гърди на Руузб, който така притисна Модиун, че му изкара дъха.

— Хей, приятели! — успя да изгъгне задавено Модиун. — Стига толкова, няма ли да престанете?

Много бързо той разбра, че те напълно се бяха възстановили след скорошното им преживяване. Но и четиримата все още бяха възбудени.

— Приятелю — обърна се към него човекът-мечка, като кимаше с глава. — Тая дупка тук е пълна с невидоизменени гърмящи змии! Май си премерихме силите с по-корави от нас, а? Колкото по-скоро напуснем тази планета, толкова по-добре!

После набързо добави:

— Успяхме да се измъкнем и да натоварим войските на борда, но…

Млъкна, лицето му помръкна.

Огромният звездолет наистина беше достатъчно отдалечен от Ганиа, но по въпроса Модиун не знаеше много повече от тях. „Дупката тук“, напротив, бе доста по-интересна. За което Модиун предпочете да запази мълчание.

Когато човекът-мечка млъкна, човекът-лисица край Модиун издаде нечленоразделен звук. Модиун го изгледа.

— Какво има, Неррл?

По бузата на човека лисица се търкулна сълза.

— Смешно е, но аз никога не съм си представял, че това пътешествие ще се окаже завоевателно. Да предположим, че ги бяхме завладели… как се казваха, там? Какво щяхме да правим с тях?

— Проклетите хора-хиени! — свирепо заръмжа Иггдооз. — Прав беше Модиунн — всичките са шайка завоеватели с извратени идеи!

Докато слушаше думите им, Модиун се почувства малко по-добре. Те прехвърляха вината на хората-хиени, които вероятно не бяха чак толкова глупави като тях, но той беше сигурен, че те никога повече нямаше да нападнат Ганиа. Ала в силата на протеста им Модиун откриваше все пак някаква надежда, възможността, че и други хора-животни на борда можеха да окажат съпротива.

Той тръсна глава, пропъди подобна несериозна мисъл, предполагаща някакво разрешение — все едно един-единствен човек да успееше да си възвърне контрола над всичките хора-животни на Земята!

Даде си сметка, че е прекалено рано за подобни дела и изрече на висок глас:

— Ами в такъв случай вие четиримата повече няма да слизате на земята! Мисля, че е дошъл ред на другите, какво ще кажете?

— Тогава защо ни извикаха и ни заповядаха да носим постоянно със себе си електрическите оръжия до нова заповед? — оплака се Дуулдн.

Значи такава беше работата.

— Да не би да имате някакви проблеми с пушките? — запита небрежно Модиун, все едно нищо не предполагаше.

Руузб сви рамене отегчен.

— Да, преди да дойдем при теб един офицер май откри нещо в пушката на Иггдооз и това ни задържа. Трябваше да го изчакаме, докато я поправи. А, може би…

Големите му кафяви зеници се разшириха, простодушните му очи се облещиха.

— Може би… хм… не я е поправил, както трябва. Може би затова изгърмя край вратата? Иггдооз, ти как мислиш?

Човекът-хипопотам кимна. Най-правдоподобно в това бе обяснението. Модиун разбра простотата на заговора — вероятно някой от членовете на комитета, без да се допита до Нунули, бе въздействал пряко на човек-хиена, внушавайки му непосредствени указания.

— Е, след всичко, което се случи, напълно нормално е да ви карат да си носите оръжията. Действат от чисти предохранителни мерки! Което съвсем не означава, че ви чакат нови бойни действия!

Очевидно, не бяха обмисляли такава възможност. Лицата им веднага се разведриха и скоро те заразказваха патилата си на Ганиа. Сега, когато всичко бе свършило, в края на разказа смехът им прозвуча гръмко и облекчено, сякаш по този начин те се надсмиваха над сполетелите ги ужасни и отвратителни моменти.

Скоро Модиун прецени, че бе минало достатъчно време. Докато приятелите му се надпреварваха да разказват, той бе обмислял нещата.

Най-сетне бе взел решение.

Изправи се, направи няколко крачки встрани. Решителният момент беше настанал. Обърна се, застана с лице към четиримата си другари вдигна ръка да привлече вниманието, после им съобщи:

— Приятели, имам да ви казвам нещо важно!

И започна. Обясни им кой е, какво беше направил и какво оставаше да направи. Когато свърши, в каютата се възцари дълго мълчание. В един момент Руузб стана, приближи го и без да проговаря, му стисна ръката. Това беше сигнал и за другите: те веднага направиха същото. После отново седнаха и в очакване го загледаха. Отново Руузб бе първият, който набра кураж да се обади:

— Значи те могат да унищожат твоите способности за въздействие?

Модиун трябваше да се съгласи, че казаното бе истина.

— Има само едно нещо, което не мога да разбера — той се вкопчи в тази спасителна мисъл. — Не ще и съмнение, че онова, което показаха на мен, са го показали също и на Судлил. Но не са я убили. Защо?

— Запазили са я, за да я използват срещу теб — мрачно заяви Неррл. — Този Зувг я държи в известен смисъл пред себе си, за да не можеш да му нанесеш бърз ответен удар.

— Но ако те действително могат така добре да въздействат мислено на живите същества — възрази Модиун, — защо тогава толкова усложняват всичко?

Дуулдн, който до този момент беше мълчал, неочаквано се намеси:

— Занапред аз не виждам реални проблеми. Моят съвет е просто да стоиш настрана от тези Зувги и да се пазиш от коварния им метод да проникват, да ровят и контролират мозъка ти.

Той ядно махна с ръка.

— Така неприятностите ти ще приключат!

— Ами да, разбира се! — съгласи се Иггдооз.

Руузб и Неррл просияха.

— Правилно! — присъедини се и човекът-лисица.

— Хм… — провлече Модиун, но се колебаеше.

Мълчанието, което последва, го смути. Хората не правеха онова, което неговите приятели току-що му бяха подхвърлили. Причината беше съвсем проста: те приемаха като съвсем естествено и нормално, че човешкото същество е висша форма на живот.

Неговият проблем никога не се бе заключавал в това — ще може ли, ще се осмели ли нещо да направи? Модиун никога не бе пренебрегвал опасността, доколкото у него не се бе появявало чувството за страх. Ако някога беше избягвал дадена ситуация, то бе заради философски съображения, каквото сега бе неприемливо. В настоящето положение той твърдо беше решил да се срещне с член на комитета. Обясни решението си на своите приятели.

— Някой трябва да отиде и да види на какво са способни, да ги разубеди, ако те не успеят да дадат подходящо обяснение. Ето, на този кораб, например, те са взели един милион земни същества с цел да завладяват нови планети! Някой трябва да им обясни колко неподходяща е тази програма както за тези, които учавстват в нея, така и за онези, които биват нападани. Животът за няколко мигновения изчезва. Нима на вас ви беше приятно да се валяте в ганианската кал? — запита ги накрая той.

Четиримата приятели се присъединиха към мнението му.

— Това е, което имам предвид — продължи Модиун. — Ще ми се да кацна в близост до някое тяхно здание, да вляза вътре и да си поговоря с някой от членовете на комитета.

— Но той ще използва своите телепатични възможности и ще стане още по-силен — възрази Неррл. — Ще те примами в капан!

Както често правеше самият Неррл, Модиун презрително махна с ръка.

— Да става, каквото ще! — каза му.

— Господи, ти съвсем си се побъркал — избухна Дуулдн. След което се обърна към останалите. — Приятели, мозъците на хората мозъците са се размекнали.

Такава беше реакцията им след падането на бариерата.

Те се страхуваха за него! Човекът! Та той беше потомъкът на техните древни създатели!

Но все пак се подчиниха на представата, останала в съзнанието им за свръхчовека. Избухването на човека-ягуар ги пречупи.

Руузб изръмжа:

— Виж какво, приятелю, ти имаш добри намерения, но с такава философия никога няма жив да си тръгнеш от Зувгите!

— Да видим — намеси се и Неррл, — ти си овладял всички научни знания на Земята. Не може ли по някакъв начин да се узнае в какво Зувгите са уязвими?

Въпросът на човекът-лисица удиви Модиун. Той бавно отговори:

— Честно казано, ако се оставя и тръгна по пътя на насилието… Всъщност, комитетът не знае чак толкова много за Единното Психопространство, нито за черната дупка, колкото са знаели хората, използвали преди много години техните сили!

Дуулдн отведнъж скочи на крака.

— Остави скрупулите и никога повече не се занимавай с безполезни интелектуални дейности! — каза му. — Имаш ли някаква идея, която на практика може да ни бъде полезна?

Модиун дълбоко въздъхна.

— Третият закон на движението — започна той тихо, — действа както в Единното Психопространство, така и в обикновеното простраство. Разбира се, с тази разлика, че представлява продължителна вълна, съхраняваща енергията.

— Какво означава това? — запита Иггдооз и силно се наклони напред.

Дуулдн нетърпеливо му подхвърли:

— Действието и противодействието са равни и с противоположни посоки.

После разясни и на останалите, а Модиун запита:

— Та, доизкажи се… какво точно имаш предвид?

— Те не трябваше да взривяват човешкия град зад бариерата, използвайки енергията на Единното Психопростраство. Защото там някъде ядрените реакции продължават.

После Модиун с упрек поклати глава:

— Ако някой някога узнае каква сила се крие в това… Бог да им е на помощ!

— Нима ти знаеш? — запита го Руузб.

— Аз ли? — възкликна Модиун изненадано.

Те останаха изумени. Човекът бе споделил с тях тази информация, без да я свързва пряко с когото и да било, а най-малкото със себе си. Модиун преглътна, после с мъка изрече:

— Не, аз не бих могъл да направя нещо такова! Цялата тази история да приключи с масово унищожение!

— Чуйте го, ама слушайте какви ги приказва! — с възмущение подсвирна Иггдооз.

Руузб се изправи.

— Виж сега какво — заяви му. — Идваме с теб. Ще те прикриваме с нашите електрически оръжия. А по-късно ще обсъждаме твоите постъпки.

— Мислех си — предложи Модиун, — дали няма да е по-добре да стоварим най-напред една армия. Нямам предвид нови военни маневри или каквато и да е там агресия. Просто искам да я дислоцираме правилно, защото на Зувгите ще е трудно да предприемат някакви действия срещу такъв брой същества, особено ако те са, така да се каже, у дома им!

— Да, идеята ми харесва! — одобри Дуулдн.