Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’homme aux quarante écus, 1767 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Боян Атанасов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- BHorse (2008)
- Сканиране и разпознаване
- Sociosasho (9 август 2006 г.)
Издание:
Волтер. Философски новели
Френска. Второ издание
Превел от френски: Боян Атанасов
Редактор: Георги Куфов
Художник: Симеон Младенов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Букова, Стефка Добрева
Дадена за набор декември 1982 г. Подписана за печат април 1983 г. Излязла от печат юни 1983 г.
Печатни коли 32. Издателски коли 26,88. УИК 27,24.
Цена 3,16 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, 1983
ДП „Георги Димитров“ — Ямбол
ISBN 9536622611
История
- — Добавяне
ГЛАВА VII
ЖЕНИТБАТА НА ЧОВЕКА С ЧЕТИРИДЕСЕТТЕ ЕКЮ
След като се образова напълно и спечели малко богатство, човекът с четиридесетте екю се ожени за едно хубаво момиче, което притежаваше сто екю доход. Жена му скоро забременя. Той отиде при своя геометър и го запита дали тя ще роди момче или момиче. Геометърът му отговори, че акушерките и слугините обикновено познават тези неща, но че физиците, които предвиждат затъмненията, не са така просветени като тях.
След това той поиска да научи дали синът му или дъщеря му вече има душа. Геометърът отговори, че това не е негова работа и че трябва да говори с богослова, който живее на ъгъла.
Човекът с четиридесетте екю, който беше вече човек с най-малко двеста екю, попита на кое място се намира детето му.
— В една торбичка — му отвърна неговият приятел — между пикочния мехур и правото черво.
— О, милостиви Боже — извика той, — безсмъртната душа на моя син е родена и настанена между урината и нещо по-лошо!
— Да, драги съседе, и душата на един кардинал не е имала друга люлка и все пак хората са горди и си придават важен вид.
— О, учени господине, не бихте ли могъл да ми кажете как се създават децата?
— Не, драги приятелю. Но ако желаете, ще ви кажа това, което са измислили нашите философи, тоест как не се създават децата.
Най-напред ще ви кажа, че в своята отлична книга „De Matrimonio“[1] преподобният отец Санчес[2] споделя напълно мнението на Хипократ. Той вярва сляпо, че двете течности, на мъжа и на жената, се устремяват една към друга и се сливат и че в този миг, поради това сливане, детето е заченато. И е така убеден в тази физическа система, станала и богословска, че в глава XXI ка втората си книга той пише:
„Utrum virgo Maria semen emiserit in copulatione cum Spiritu Sancto“[3]
— Е, господине, вече ви казах, че не разбирам латински. Обяснете ми на френски загадъчните думи на отец Санчес.
Геометърът му преведе цитата и двамата потръпнаха от ужас.
Намирайки, че Санчес е невероятно смешен, младоженецът все пак остана доста доволен от Хипократ; ласкаеше се от мисълта, че жена му е изпълнила всички условия, предписани от този лекар, за да се създаде дете.
— За нещастие — каза съседът му — има много жени, които не изпускат никаква течност, приемат с отвращение ласките на съпрузите си и все пак имат деца. Дори само това опровергава Хипократ и Санчес. Освен това изглежда твърде вероятно, че в еднакви случаи природата винаги действа по същите принципи. А от друга страна има много видове животни, които се размножават без съвъкупление — като люспестите риби, стридите, листните въшки. Трябваше следователно физиците да потърсят някакъв механизъм за размножение, който да подхожда за всички животни. Знаменитият Харви, който пръв доказа кръвообращението и който беше достоен да открие тайната на природата, сметна, че го е намерил у кокошките: те снасят яйца и той заключи, че жените също снасят. Лошите шегобийци казаха, че по тази причина буржоата и дори някои дворцови хора наричат жените и любовниците си „моя кокошчице“, други казваха, че всички жени са кокетни, защото искат да се харесат на петлите. Но въпреки тези подигравки Харви не промени мнението си и в цяла Европа беше установено, че всички произлизаме от яйце.
— Но, господине, вие ми казахте, че природата е винаги подобна на себе си, че действа винаги по същия принцип в еднакви случаи. А жените, кобилите, магариците, змиорките не снасят яйца; вие се подигравате с мен.
— Те не снасят яйца навън, но снасят яйца вътре в себе си, те имат яйчници, както всички птици. Кобилите и змиорките също имат яйчници. Едно яйце се откъсва от яйчника и се измътва в матката. Погледнете всички люспести риби, жабите. Те хвърлят яйцата си, които мъжкият опложда. Яйцата на китовете и на другите морски животни от този вид се измътват в матката. Молците, мушиците, най-нищожните насекоми — всички са видимо образувани от яйце: всичко произлиза от яйце. И нашето земно кълбо е едно голямо яйце, в което се съдържат всички други яйца.
— Но действително тази теория има всички белези на истина. Тя е проста, неизменна и очевидно е доказана за повече от половината видове животни. Напълно съм доволен от нея и не желая друга; яйцата на жена ми са ми много скъпи.
— С течение на времето тази теория омръзна на хората: започнаха да създават децата по друг начин.
— Но защо, щом като тази теория е толкова естествена?
— Защото твърдяха, че жените нямат яйчници, а само малки жлезички.
— Подозирам, че хората, които са имали да предложат друга теория, просто са искали да подбият теорията за яйцата.
— Напълно е възможно. На двама холандци хрумнало да разгледат под микроскоп семенна течност — от хора и от разни животни. Сторило им се, че виждат в нея напълно развити животинки, които се движели с невероятна скорост. Видели такива животинки дори в семенната течност на петела. Тогава заключили, че мъжките животни вършат всичко, а женските — нищо, че женските служат само за да носят съкровището, което мъжките им поверяват.
— Виж какви странни неща! Имам известни съмнения, че тези животинки, които щъкат така чудновато в течността, биха останали след това неподвижни в яйцата на птиците и също така неподвижни в корема на жената цели девет месеца, като само от време на време се премятат през глава. Това не ми изглежда логично. Доколкото мога да съдя, в природата нещата не вървят така. Как изглеждат, моля ви се, тези малки човечета, които плуват така добре в течността, за която ми говорите?
— Като червейчета. Имаше особено един лекар, на име Андри, който виждаше червеи навсякъде и който искаше непременно да провали системата на Харви. Ако можеше, той би отрекъл и кръвообращението само защото друг го е открил. Понеже постоянно се отдавали на Онановия грях и разглеждали всичко под микроскоп, двамата холандци и господин Андри сведоха човека до гъсеница. Най-напред човекът е червей като нея, след това подобно на нея се превръща в истинска какавида, която селяните наричат „бебче“. Както гъсеницата става пеперуда, така и ние след девет месеца ставаме хора: ето нашите метаморфози.
— Е, останаха ли на това мнение? Не се ли е появила оттогава нова мода?
— На хората им омръзна да бъдат гъсеници. Един изключително забавен философ откри в една физическа Венера, че децата се създават чрез привличане. И ето как ставала цялата работа: когато спермата попаднела в матката, дясното око привличало лявото око, което идвало да се съедини с него в качеството на око, но носът, който то срещало на пътя си, му пречел и то било принудено да отиде наляво. Същото било с ръцете, бедрата и прасците, които са свързани с бедрата. Трудно е да се обясни при тази хипотеза положението на гърдите и на задника. При образуването на животните този велик философ не допуска никакъв план на съществото-творец. Той далеч не вярва, че сърцето е създадено, за да приема и разпраща кръвта, че стомахът е създаден, за да смила храната, очите да гледат, ушите да чуват. Всичко това му се струва прекалено вулгарно и затова всичко става чрез привличане.
— Та той е съвсем луд. Надявам се, че никой не е възприел неговата смахната идея.
— Хората се смяха много, но тъжното е, че този безумец приличаше на богословите, които с всички сили преследват онези, които те сами разсмиват.
Други философи измислиха други теории, които нямаха по-голям успех: вече не ръката търси другата ръка, не бедрото тича след другото бедро, а малки молекули, малки частици от ръката и бедрото се натрупват едни върху други. След като загубихме доста време, сигурно в края на краищата ще бъдем принудени да се зърнем към яйцата.
— Чудесно. И какво се роди от всички тези спорове?
— Съмнението. Ако въпросът беше разискван между богослови, щеше да има отлъчвания от черквата и проливане на кръв. Но между физици мирът бързо се възстановява: всеки си ляга с жена си, без ни най-малко да мисли за нейните яйчници, нито за нейните фалопиеви тръбички. Жените забременяват, без дори да се попитат как става това тайнство. И вие, когато сеете жито, не знаете как то покълва в земята.
— О, зная го много добре, отдавна са ми го казали: това става чрез гниене. Понякога обаче ми иде да се изсмея високо на онова, което са ми разказали.
— Това е много добро желание. Съветвам ви да се съмнявате във всичко, освен че сборът на трите ъгли на един триъгълник е равен на два прави и че триъгълниците, които имат равни основи и височини, са равни помежду си, както и други подобни твърдения като например, че две и две правят четири.
— Да, мисля, че е много мъдро човек да се съмнява. Обаче, откакто забогатях и имам свободно време, чувствам, че съм станал много любопитен. Когато моята воля движи ръката или крака ми, бих желал да открия пружината, чрез която моята воля ги движи, защото сигурно има някаква пружина. Понякога много се чудя, че мога да вдигам и свеждам очи, а не мога да мърдам ушите си. Ето аз мисля и много бих желал някак си да зная какво става в главата ми сега, да докосна с пръст мисълта си. Трябва да е много любопитно. Питам се дали мисля сам, дали Бог ми дава идеи, дали душата ми е влязла в тялото, когато съм бил на шест седмици или на един ден, как се е настанила в мозъка ми; искам да зная дали мисля много, когато спя дълбоко и когато съм в летаргия. Блъскам си главата да разбера как от едно тяло може да израсне друго тяло. Моите усещания ме учудват не по-малко. Откривам нещо божествено в тях, особено в удоволствията. Понякога съм правил усилия да си представя едно ново сетиво и никога не съм успял да постигна това. Геометрите знаят всички тези неща, имайте добрината да ме просветите.
— Уви, ние сме толкова невежи, колкото и вие. Обърнете се към Сорбоната.