Волтер
Човекът с четиридесетте екю (1)

ГЛАВА I
КАТАСТРОФАТА НА ЧОВЕКА СЧЕТИРИДЕСЕТТЕ ЕКЮ

Много ми е драго да съобщя на света, че имам земя, която би ми носила четиридесет екю чист доход, ако не беше данъкът, с който е обложена. Издадени бяха много укази от няколко души, които, понеже имат свободно време, управляват държавата, седнали край камината си. В увода на тези укази се казва, че по божествено право законодателната и изпълнителна власт е съсобственица на моята земя и че аз й дължа най-малко половината от това, което ям. Огромният стомах на законодателната и изпълнителна власт ме накара да се прекръстя няколко пъти. А какво би било, ако тази власт, която стои начело на основния обществен ред, беше собственица на цялата ми земя! Общественият ред е още по-божествен от божественото право.

Господин министърът на финансите знае, че аз плащам всичко на всичко дванайсет ливри данък; това беше много тежко бреме за мен и то би ме смазало, ако Господ не ми беше дал дарбата да плета кошници от ракита и така да понасям бедността си. Как бих могъл така изведнъж да платя на краля двайсет екю?

В мотивите на своите укази новите министри казваха, че трябва да се облагат само земите, защото всичко, дори и дъждът, идва от земята и следователно данъкът се дължи само за плодовете на земята.

През време на последната война един от техните пристави дойде при мен и ми поиска да платя своя дял: три крини жито и чувал бакла, общо на стойност двайсет екю, за да помогна на държавата във войната, която тя водеше и чиято причина никога не можах да разбера, бях само чувал, че от тази война моята страна нямаше да спечели нищо, а можеше много да изгуби. Тъй като тогава нямах нито жито, нито бакла, нито пари, законодателната и изпълнителна власт заповяда да ме замъкнат в затвора и продължи да води войната, както може.

Като излязох от дупката, бях само кожа и кости. Срещнах един човек с напращели румени бузи, който се возеше в каляска с шест коня. Той имаше шестима лакеи и на всеки от тях плащаше заплата двойно по-голяма от моя дълг. Неговият домоуправител, също така румен като него, получаваше две хиляди франка заплата и крадеше от господаря си още двайсет хиляди. Любовницата му му струваше четиридесет хиляди екю за шест месеца. Познавах го от времето, когато беше по-беден и от мен. За да ме утеши, той ми призна, че имал четиристотин хиляди ливри рента.

— Значи, от тях вие плащате двеста хиляди на държавата — казах му аз, — за да поддържате изгодната война, която водим, защото аз, който имам само сто и двайсет ливри доход, трябва да платя половината на държавата.

— Аз да помагам да се посрещнат нуждите на държавата! — извика той. — Вие се шегувате, драги приятелю! Аз наследих вуйчо си, който беше спечелил осем милиона в Кадикс и в Сурат; не притежавам нито педя земя и цялото ми имущество е в договори и ценни книжа: не дължа нищо на държавата. Вие трябва да й давате половината от доходите си, защото сте земевладелец. Не виждате ли, че ако министърът на финансите поиска от мен помощ за отечеството, той би бил глупак, който не знае да смята? Защото всичко произлиза от земята: парите и ценните книжа са само символични знаци при размяната на благата. Вместо да поставя върху картата, когато играя на „фараон“, сто крини жито, сто вола, хиляда овце и двеста чувала овес, аз играя с фишеци злато, които представляват тези отвратителни стоки. Ако, след като с единния данък се обложат земеделските продукти, дойдеха да ми поискат пари, нима не виждате, че това би било двойно облагане, че това би означавало да се поиска два пъти същото нещо? Моят вуйчо продаде в Кадикс за два милиона от вашето жито, а така също и платове, произведени с вашата вълна, пак за два милиона. От тези две сделки той спечели сто на сто. Вие разбирате, че тази печалба беше извлечена от земи, които са вече обложени. Това, което купуваше от вас за десет су, вуйчо ми го продаваше за петдесет франка в Мексико; и след като приспадна разноските си, върна се с осем милиона.

Вие чувствате, че би било безобразна несправедливост да му се искат отново няколко обола върху десетте су, които ви е платил. Ако двайсет племенника като мен, чиито вуйчовци са спечелили в доброто време всеки по осем милиона в Буенос Айрес, в Лима, в Сурат или в Пондишери, само заемеха на държавата по двеста хиляди франка всеки, за да облекчат неотложните нужди на отечеството, това би правило четири милиона: какъв ужас! Плащайте, драги приятелю, вие, който се наслаждавате спокойно на един чист доход от четиридесет екю, служете на родината и идвайте понякога да обядвате у дома с прислугата.

Тези приемливи доводи ме накараха да мисля дълго и не ми донесоха никаква утеха.