Волтер
Човекът с четиридесетте екю (13)

ГЛАВА XIII
ИЗГОНЕНИЯТ ЗЛОДЕЙ

Славата, която си бе спечелил господин Андре, че знае да заглажда спорове, като дава хубави вечери, му докара миналата седмица едно странно посещение. Един мургав човек, доста зле облечен, прегърбен, с изкривена на една страна глава, със свиреп поглед и доста мръсни ръце, дойде при него и настойчиво помоли да бъде поканен на вечеря заедно с враговете си.

— Кои са вашите врагове — го запита господин Андре — и кой сте вие?

— Уви — отвърна посетителят, — ще призная, господине, че хората ме считат за един от ония негодници, които пишат пасквили, за да си изкарат хляба, и непрекъснато крещят: „Бог, Бог, Бог, религия, религия!“, само за да изкарат някоя дребна печалба. Обвиняват ме, че съм клеветял действително най-религиозните граждани, онези, които най-искрено почитат Божеството, най-почтените хора в кралството. Вярно е, господине, че на хората от моя занаят, когато се разпалят в почнат да съчиняват, често им се изплъзват поради невнимание неща, които се считат за груби грешки, заблуждения, които хората наричат безсрамни лъжи. На нашето усърдие се гледа като на отвратителна смесица от мошеничество и фанатизъм. Хората твърдят, че макар да хващаме за жертви някои доверчиви стари глупачки, всички почтени, що годе грамотни хора ни презират и се отвращават от нас. Мои врагове са главните членове на най-знаменитите академии в Европа, почитани писатели и благотворителни граждани. Току що пуснах на бял свят едно произведение, което озаглавих „Антифилософия“. Имах само добри намерения, но никой не пожела да купи книгата ми. Тези, на които я подарих, я хвърлиха в огъня, като ми казаха, че тя е не само противоразумна, но и противохристиянска и противопочтена.

— Е, какво — каза му господин Андре, — направете като онези, на които сте подарил вашия пасквил — хвърлете го в огъня и нека не се говори повече за него. Намирам вашето разкаяние за много похвално. Невъзможно е обаче да ви поканя на вечеря с почтени хора, защото те не могат да бъдат ваши врагове, тъй като никога няма да прочетат писанията ви.

— Господине — рече мазникът, — не бихте ли могъл поне да ме помирите с роднините на покойния господин дьо Монтескьо, чиято памет оскърбих, за да възхваля преподобния отец Рут, който беше отишъл да отрови последните му минути и бе изгонен от стаята на умирающия?

— По дяволите — извика господин Андре, — отец Рут е отдавна умрял. Идете да вечеряте с него.

Груб човек става господин Андре, когато има работа с това проклето и глупаво племе. Той разбра, че мазникът искаше да вечеря в дома му с достойни хора само за да ги въвлече в спор и после да отиде да ги наклевети, да пише срещу тях и да печата нови лъжи. И го изгони от дома си както Рут беше изгонен от къщата на президента Монтескьо.

Невъзможно е да бъде измамен господин Андре. Колкото прост и наивен беше, когато беше човекът с четиридесетте екю, толкова по-предпазлив и внимателен стана, когато опозна хората.