Мичио Каку
Бъдещето на човечеството (3) (Заселването на Марс, междузвездните полети, безсмъртието…)

Увод
Към многопланетно съществуване

Щом оцеляването ни в дългосрочен план е под въпрос, наш дълг е в името на човешкия род да се отправим към други светове.

Карл Сейгън

Динозаврите са изчезнали, защото не са имали космическа програма. Но ако ние, хората, изчезнем поради липсата на космическа програма, значи така ни се пада.

Лари Нивън

Като малък прочетох „Фондация“ от Айзък Азимов, която се слави като една от най-великите саги в научната фантастика. Бях силно впечатлен, че вместо да пише за боеве с бластери и космически войни с извънземни, Азимов задава прост, но мъдър въпрос: какво ще стане с човешката цивилизация след 50 000 години? Каква е нашата изначална орис?

В тази първа по рода си сага Айзък Азимов описва как човечеството вече се е пръснало из целия Млечен път и милионите обитаеми планети са обединени в една огромна Галактическа империя. Хората са стигнали толкова далече, че местоположението на прародината им, дала началото на тази велика цивилизация, е безвъзвратно изгубено в мрака на праисторията. Из галактиката вече съществуват толкова много високоразвити общества и толкова много хора, обединени в сложна система от икономически отношения, че при тази гигантска статистическа база е възможно по математически път да се предвиди бъдещият ход на събитията, все едно че се прогнозира движението на молекули.

Преди години поканих д-р Азимов да изнесе лекция в нашия университет. Заслушан в задълбочените му разсъждения, бях изненадан от широтата на познанията му. После му зададох въпрос, който ме вълнуваше още от дете: кое го е вдъхновило да напише книгите от поредицата „Фондация“? Как е избрал толкова обширна тема, която обхваща цялата галактика? Той без колебание отвърна, че бил вдъхновен от възхода и падението на Римската империя. Според него зад бурната история на тази империя прозира орисията на римляните като народ.

Тогава се запитах дали в историята на цялото човечество също има някаква орисия. Може би ни е съдено един ден да създадем цивилизация, която ще се разпростре из цялата галактика Млечен път. Може би звездите наистина са нашата орис.

Много от темите в творчеството на Айзък Азимов са засегнати преди него от Олаф Стейпълдън в класическия му роман „Създателят на звездите“. В тази книга главният герой си представя, че се издига в космоса и стига до далечни планети. Той се носи из галактиката като чисто съзнание, скита между звездните системи и открива фантастични извънземни империи. Някои от тях достигат величие и навлизат в епоха на мир и благоденствие, а част от тях дори създават междузвездни империи с помощта на звездолетите си. Други преминават в упадък в резултат на конфликти, съперничество и войни.

Много от революционните концепции от романа на Олаф Стейпълдън са използвани по-късно и от други автори на научна фантастика. Така например, в „Създателят на звездите“ героят разбира, че много свръхразвити цивилизации нарочно пазят съществуването си в тайна от по-низшите цивилизации, за да не би случайно техните напреднали технологии да им повлияят негативно. Тази концепция е сходна с Главната директива — един от ръководните принципи на Федерацията от поредицата „Стар Трек“.

Освен това героят на Стейпълдън се натъква на една изключително напреднала цивилизация, която държи слънцето си в гигантска сфера, за да може да оползотвори цялата му енергия. Тази концепция, наречена по-късно Дайсънова сфера, днес е основен елемент в научната фантастика.

Героят на Стейпълдън среща и една раса, чиито представители са в непрекъснат телепатичен контакт помежду си. Всеки от тях знае съкровените мисли на останалите. Тази идея предшества боргите от „Стар Трек“ — това са индивиди, които се свързват помежду си ментално и се подчиняват на волята на Колектива.

В края на романа героят се среща със самия Създател на звездите — божество, което създава и се разпорежда с цели вселени, всяка от които си има свои физични закони. Става ясно, че нашата вселена е само част от една мултивселена. Героят с изумление наблюдава как Създателят на звездите твори нови интересни светове и прекратява съществуването на тези, които не му харесват.

Новаторските идеи в романа на Олаф Стейпълдън предизвикват истински шок по времето, когато радиото все още се смята за технологично чудо. През 30-те години на XX в. изглежда абсурдна идеята, че може да бъде изградена космическа цивилизация. По това време витловите самолети са последна дума на техниката и едва ли успяват да се издигнат над облаците, така че възможността за полет до звездите изглежда твърде илюзорна.

„Създателят на звездите“ постига светкавичен успех сред читателите. Артър Кларк я нарича една от най-добрите научнофантастични творби, издавани някога. Тя разпалва въображението на цяло поколение следвоенни фантасти. Но сред хаоса и зверствата на Втората световна война широката публика скоро забравя за този роман.

Откриване на нови планети

След като космическият телескоп „Кеплер“ и наземни екипи от астрономи вече са открили около 4000 планети в орбита около други звезди в галактиката Млечен път, не е нелогично да се запитаме дали все пак не съществуват описаните от Олаф Стейпълдън цивилизации.

През 2017 г. учени от НАСА установяват съществуването не на една, а на цели седем планети с размерите на Земята, обикалящи около близка до нас звезда, само на 39 светлинни години от Земята. Три от тези седем планети са разположени достатъчно близко до своята звезда, за да е възможно наличието на течна вода на тях. Много скоро астрономите ще могат да определят дали тези и други планети имат атмосфера, съдържаща водни пари. Водата е „универсалният разтворител“, който е подходящ за смесителна среда за органичните вещества, влизащи в състава на молекулата на ДНК, затова учените вероятно ще успеят да докажат, че на много места във вселената има условия за живот. Може би сме на една крачка от осъществяването на заветната мечта на планетарните астрономи — откриването на планета двойник на Земята.

Почти по същото време астрономите правят и още едно епохално откритие: те установяват съществуването на планетата Проксима Б, която е с размерите на Земята и обикаля около най-близката до Слънцето звезда Проксима Центавър, разположена само на 4,2 светлинни години от нас. Учените отдавна предполагат, че тази звезда ще бъде една от първите, които ще бъдат изследвани.

Това са само някои от наскоро регистрираните планети в огромната „Енциклопедия на планетите извън Слънчевата система“, която трябва да се актуализира почти всяка седмица. В нея са отбелязани странни и необичайни звездни системи, достойни за фантазиите на Олаф Стейпълдън — включително такива, в които четири или повече звезди се въртят една около друга. Много астрономи са на мнение, че и най-необикновените конфигурации от планети, които можем да си представим, вероятно съществуват някъде из галактиката, стига това да не нарушава физичните закони.

Въз основа на наличните данни можем да изчислим приблизително колко планети с размерите на Земята има в нашата галактика. В галактиката има около 100 милиарда звезди, а планетите големи колкото Земята и обикалящи около подобни на Слънцето звезди може би са от порядъка на 20 милиарда — и това е само в нашата галактика. При положение че съществуват 100 милиарда видими с нашата техника галактики, можем да изчислим броя на планетите с размерите на Земята във видимата вселена: този брой е зашеметяващите 2 милиарда трилиона.

Щом веднъж осъзнаем, че галактиката вероятно гъмжи от потенциално обитаеми планети, нощното небе започва да ни изглежда коренно различно.

След идентифицирането на планетите с размерите на Земята следващата стъпка е да се изследва тяхната атмосфера за наличие на кислород и водни пари, което може да е признак за живот, и да се следи за радиосигнали, които биха могли да разкрият съществуването на цивилизация. Подобно откритие би представлявало повратен момент в човешката история, сравним по значение с овладяването на огъня. То не само би преформулирало връзката ни с вселената, но и би променило съдбата ни.

Нов златен век в изследването на космоса

Всички тези вълнуващи открития на екзопланети, както и новаторските идеи на едно ново поколение визионери, събуждат интереса на обществото към космическите полети. Първоначално американската космическа програма е била движена от Студената война и съперничеството между суперсилите. Обществото не е имало нищо против изразходването на цели 5,5% от федералния бюджет за нуждите на космическата програма „Аполо“, защото това е било въпрос на национален престиж. Но тази трескава конкуренция не е можело да продължи безкрайно и в един момент финансирането пресъхва.

За последно американски астронавти стъпват на Луната преди около 45 години. В момента ракетата „Сатурн 5“ и космическата совалка са разглобени и частите им ръждясват по музеите и депата за отпадъци, а за тях се споменава само в прашасалите учебници по история. В по-ново време НАСА е обвинявана, че е „агенция за никъде“. Тя буксува от десетилетия, като храбро достига вече достигнати от кого ли не висоти.

Но икономическата ситуация започва да се променя. Цената на космическите полети, които преди са изяждали твърде голяма част от държавния бюджет, непрекъснато спада през годините, което до голяма степен се дължи на енергията, средствата и ентусиазма на все по-мощна гилдия от предприемачи. Недоволни от мравешкото понякога темпо на НАСА, милиардери като Илон Мъск, Ричард Брансън и Джеф Бейзос изваждат чековите си книжки, за да финансират построяването на нови ракети. Желанието им е не само да извлекат печалба, но и да осъществят детската си мечта да достигнат звездите.

Волята на нацията се е възродила. Въпросът вече не е дали, а кога САЩ ще изпратят астронавти на Червената планета. Бившият президент Барак Обама заявява, че астронавти ще стъпят на Марс след 2030 г., а президентът Доналд Тръмп иска от НАСА да ускори нещата.

Флотилия от ракети и космически модули, с които може да се извърши междупланетен полет — например капсулата „Орион“ с ракета-носител СЛС на НАСА, както и капсулата „Дракон“ с ракета-носител „Фалкън Хеви“ на Илон Мъск — вече са подложени на първоначални изпитания. Те ще трябва да свършат трудната част от работата — да отведат нашите астронавти до Луната, астероидите, Марс и дори още по-далече. Всъщност около тази мисия има толкова много рекламен шум и ентусиазъм, че започва да се заражда и конкуренция. Нищо чудно по пътя към Марс да се получи задръстване заради всички тези групи, които се надпреварват кой пръв ще забие знаме на марсианска почва.

Някои автори твърдят, че сега навлизаме в нов златен век на астронавтиката, когато изследването на вселената отново ще стане вълнуваща част от живота на американската нация след десетилетия на безразличие.

Ако погледнем в бъдещето, можем да предвидим в общи линии как науката ще промени изследването на космоса. Благодарение на революционните достижения в най-различни области на модерните технологии можем да предположим как един ден цивилизацията ни ще се пренесе в космоса, ще започне да благоустроява други планети и ще извършва междузвездни полети. Въпреки че това е дългосрочна цел, все пак е възможно още отсега да определим разумни срокове и да предвидим кога ще бъдат достигнати някои важни космически рубежи.

В настоящата книга ще разгледам необходимите стъпки за постигането на тази амбициозна цел. Но за да разберем как би могло да се развие бъдещето ни, трябва да сме наясно с научната основа на всички тези необикновени процеси.

Революционни технологични вълни

Като се имат предвид необятните възможности за бъдещо развитие на науката, би било добре да се опитаме да осмислим хилядолетната човешка история. Ако предците ни можеха да ни видят днес, какво биха си помислили? През преобладаващата част от своята история човечеството е живяло зле, борело се е за оцеляването си в един враждебен и суров свят, в който продължителността на живота е била между 20 и 30 години. Хората са били предимно номади и са носели всичките си вещи със себе си. Всеки ден е бил борба за прехрана и подслон. Всички са живеели в постоянен страх от зли хищници, болести и глад. Но ако предците ни можеха да ни видят днес как изпращаме изображения моментално от единия край на света до другия, как летим с ракетите си до Луната, а можем да стигнем и по-далеч, и как се возим в самоуправляващи се автомобили, щяха да ни помислят за магьосници и вълшебници.

Историята свидетелства, че научните революции се случват на вълни и често се дължат на постижения в областта на физиката. През XIX в. първата вълна на научно-техническата революция става възможна благодарение на физиците, които създават теорията на механиката и термодинамиката. Това позволява на инженерите да изобретят парния двигател, след което се появяват първите локомотиви и започва индустриалната революция. Този голям технологичен скок освобождава цивилизацията от оковите на невежеството, тежкия физически труд и бедността и я пренася в ерата на машините.

През XX в. идва втората вълна в резултат на успехите на физиците в овладяването на законите на електричеството и магнетизма, което поставя началото на ерата на електричеството. Така се стига до електрификацията на градовете и до появата на динамото, генератора, радиото, телевизията и радара. Благодарение на тази втора вълна се ражда съвременната космическа програма, която изпраща човек на Луната.

През XXI в. настъпва третата научна вълна, намерила израз във високите технологии, и заслугата за това е на квантовите физици, които изобретяват транзистора и лазера. Така става възможна появата на суперкомпютрите, интернет, модерните телекомуникации, GPS системите и масовото използване на микрочипове във всички области на живота.

В настоящата книга ще опиша технологиите, които ще ни отведат още по-далеч и ще ни позволят да изследваме планетите и звездите. В първата част ще разгледам усилията за създаване на постоянна база на Луната и за колонизирането и благоустрояването на Марс. За да постигнем тези цели, ще трябва да използваме четвъртата научна вълна, която включва изкуствения интелект, нанотехнологиите и биотехнологиите. Благоустрояването (тераформирането) на Марс в момента не ни е по силите, но технологиите на XXII в. ще ни позволят да превърнем тази студена, замръзнала пустиня в обитаем свят. С помощта на самовъзпроизвеждащи се роботи, свръхяки и леки наноматериали и биоинженерство бихме могли значително да намалим разходите и да превърнем Марс в истински рай. Впоследствие ще стигнем и отвъд Марс и ще се заселим на астероидите, както и на спътниците на газовите гиганти Юпитер и Сатурн.

Във втората част на книгата ще надникнем в по-далечното бъдеще, когато хората ще могат да излязат извън Слънчевата система и да изследват близките звезди. Тази мисия също надхвърля сегашните ни технологични възможности, но ще стане възможна с технологиите от петата вълна: нанокораби, лазерни платна, правопоточни термоядрени двигатели, както и двигатели, захранвани с антиматерия. НАСА вече финансира физични изследвания, свързани с бъдещи междузвездни полети.

В третата част ще анализираме как евентуално трябва да се промени човешкият организъм, за да могат хората да живеят сред звездите. Един междузвезден полет би могъл да продължи десетилетия или дори векове, затова може да се наложи чрез генно инженерство да се видоизмени човешкият организъм така, че да бъде в състояние да оцелява в открития космос през особено дълги периоди, вероятно като се увеличи продължителността на живота. Въпреки че днес е невъзможно да постигнем вечна младост, научните изследвания дават надежда, че в бъдеще процесът на стареене ще може да бъде забавен и дори спрян. Не е изключено потомците ни да постигнат безсмъртие под някаква форма. Освен това може да е необходимо чрез генно инженерство човешкият организъм да се приспособи към условията на далечни планети с различна гравитация, атмосферен състав и околна среда.

Благодарение на проекта „Човешки конектом“, чрез който ще бъдат картирани всички неврони в човешкия мозък, един ден хората може би ще бъдат в състояние да изпращат конектомите си в космоса с помощта на гигантски лазерни лъчи и така да елиминират редица проблеми, свързани с междузвездните полети. Аз наричам това лазерна телепортация и предполагам, че тя може да позволи на освободеното ни съзнание да изследва галактиката или дори вселената със скоростта на светлината и тогава няма да има причина да се тревожим за очевидните опасности, свързани с междузвездните полети.

Щом предците ни от миналия век биха ни помислили за вълшебници и магьосници, как биха ни се сторили нашите потомци, които ще дойдат след век?

Много е вероятно да си помислим, че са като богове. Подобно на бога Меркурий, те сигурно ще могат да извършват космически пътешествия до близки планети. Също като Венера, ще имат идеални безсмъртни тела. Подобно на Аполон, ще имат неограничен достъп до енергията на Слънцето. По примера на Зевс, ще могат да издават команди наум и да постигат всичко, което поискат. А и ще бъдат способни да създават митични същества като Пегас с помощта на генното инженерство.

С други думи, нашата орис е да се превърнем в същите богове, от които някога сме се бояли и които сме почитали. Науката ще ни осигури средствата, с които ще можем да променяме вселената по свой образ и подобие. Въпросът е дали в допълнение към тази огромна космическа мощ ще притежаваме и Соломонова мъдрост.

Има вероятност също така да установим контакт с извънземни форми на живот. В настоящата книга ще анализирам какво би могло да се случи, ако хората открият цивилизация, която е милиони години по-напреднала и чиито представители могат да обикалят галактиката и да променят тъканта на пространството и времето. Възможно е те да умеят да използват черните дупки както си искат и да пътуват със свръхсветлинна скорост през пролуки в пространството.

През 2016 г. астрономите и медиите изведнъж заговарят в хор за съществуването на развити цивилизации в космоса, след като е съобщено, че има данни за наличието на колосална „мегаконструкция“, вероятно с размерите на Дайсънова сфера, която обикаля в орбита около далечна звезда на много светлинни години от нас. Въпреки че тези данни не са потвърдени, това е първото научно сведение за възможното съществуване на развита цивилизация в космическото пространство.

Накрая ще разгледаме вероятността човечеството да бъде застрашено не само от гибелта на Земята, но и от смъртта на самата вселена. Макар че нашата вселена още е млада, може да се очаква, че в далечното бъдеще ще настъпи Голямото смръзване, когато температурите ще паднат почти до абсолютната нула и животът, такъв, какъвто го познаваме, вероятно ще изчезне напълно. По това време технологиите може би ще бъдат достатъчно развити, за да позволят на хората да напуснат пределите на вселената и да преминат през хиперпространството към нова, по-млада вселена.

В теоретичната физика (каквато е моята специалност) съществува хипотезата, че нашата вселена може би е само един мехур, който се рее из мултивселена, включваща и други мехури-вселени. Възможно е сред другите вселени в мултивселената да има нов дом за нас. Вглеждайки се в това множество от вселени, може би ще открием, че в основата на всичко стои великият замисъл на Създателя на звездите.

Не е изключено невероятните неща, за които се говори в научната фантастика и които се смятат за плод на прекалено развитото въображение на мечтатели, един ден да станат реалност.

Човечеството скоро ще се впусне в най-голямото си приключение. Пропастта, която разделя въображението на Айзък Азимов и Олаф Стейпълдън от действителността, може би ще бъде запълнена от удивителния и бърз напредък на науката. А първата стъпка от дългото ни пътуване към звездите е напускането на пределите на Земята. Както гласи една стара китайска поговорка, всяко дълго пътуване започва с първата крачка. Пътуването към звездите започва с първата ракета.