Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Бъдещето на човечеството
Заселването на Марс, междузвездните полети, безсмъртието… - Оригинално заглавие
- The future of humanity, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валентин Евстатиев, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2019 г.)
Издание:
Автор: Мичио Каку
Заглавие: Бъдещето на човечеството
Преводач: Валентин Евстатиев
Година на превод: 2018
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: научнопопулярен текст
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 28.05.2018 г.
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-847-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10830
История
- — Добавяне
Пролог
Преди близо 75 000 години[1] човечеството изведнъж се оказва на косъм от пълна гибел.
В резултат на титанична експлозия в земите на днешна Индонезия се образува колосална пелена от пепел, дим и отломки с радиус хиляди километри. Изригването на вулкана Тоба е толкова мощно, че днес то се смята за най-страшното вулканично събитие през последните 25 милиона години. Във въздуха са изхвърлени цели 2800 куб. километра земна маса. Обширни области в района на днешна Малайзия и Индия се покриват със слой вулканична пепел с дебелина до 10 м. Токсичният дим и прах достигат Африка, като сеят смърт и унищожение по пътя си.
Можем да си представим хаоса, породен от този катаклизъм. Хората са били подложени на въздействието на убийствено висока температура и облаци сива пепел, скриващи слънцето. Много от тях се задушават и биват отровени от огромното количество сажди и прах. Впоследствие температурите падат рязко и предизвикват „вулканична зима“. Растенията и животните започват да измират масово и оставят след себе си само студ и мъртвило. Хора и зверове обикалят опустошените райони в търсене на каквато и да било храна, но повечето човеци измират от глад. Сякаш самата Земя е на смъртен одър. Малцината оцелели имат само една цел — да избягат колкото може по-далеч от покрова на смъртта, забулил техния свят.
Този катаклизъм, изглежда, е оставил ярка следа в кръвта, която тече днес във вените ни.[2]
Генетиците са установили любопитния факт, че всички хора имат почти еднаква ДНК. При шимпанзетата обаче генетичните разлики между две случайно избрани животни може да са по-големи, отколкото в рамките на целия човешки род. Математически погледнато, едно от възможните обяснения е, че при изригването на вулкана Тоба повечето хора на Земята са измрели и са останали съвсем малко — може би към 2000 души. Именно тази мърлява банда нечистоплътни човешки същества изиграва ролята на библейските Адам и Ева и дава началото на световното население. Всички ние сме нещо като клонинги един на друг, братя и сестри, произлезли от малък брой жизнеустойчиви индивиди, които днес спокойно биха се побрали в танцовата зала на някой хотел.
Докато бродели из голата пустош, тези хора не подозирали, че един ден потомците им ще властват във всяко кътче на нашата планета.
Днес, когато се опитваме да си представим бъдещето, си даваме сметка, че събитията отпреди 75 000 години може би са били генерална репетиция за бъдещи катастрофи. Тази мисъл ме споходи през 1992 г., когато научих удивителната новина, че за пръв път е открита планета в орбита около далечна звезда. Откритието явно доказваше, че не само в Слънчевата система има планети. Това бе качествен скок в представите ни за вселената. Имаше обаче една подробност, която ме натъжи: оказа се, че звездата, около която се върти тази далечна планета, е мъртва — пулсар, който се е взривил като свръхнова и това вероятно е унищожило всички евентуални признаци на живот на въпросната планета. Науката не познава живо създание, способно да устои на опустошителния ядрен удар от взривила се близка звезда.
Тогава си представих, че ако на тази далечна планета е имало цивилизация, нейните представители сигурно са разбрали за предстоящата гибел на небесното си светило и са започнали трескаво да изграждат огромна армада от космически кораби, с които да отлетят към друга звездна система. Може би планетата е била обхваната от невъобразим хаос при опитите на паникьосаните и отчаяни обитатели да се домогнат до ограничения брой места в потеглящите кораби. Представих си какъв ужас са изпитали онези, които са били изоставени на произвола на съдбата, в обсега на предстоящия небесен взрив.
Сигурно е — колкото са сигурни и законите на физиката — че един ден човечеството ще бъде застрашено от събитие, което може да доведе до изчезването му. Но ще имат ли тогава хората достатъчно хъс и решимост да оцелеят и дори да просперират, както в случая с нашите предци?
Ако проследим какво се е случило с всички форми на живот, които някога са съществували на Земята — от микроскопичните бактерии до високите гори, тромавите динозаври и предприемчивите хора — ще установим, че 99,9% от тях на някакъв етап са изчезнали. Това ще рече, че изчезването на видовете е нещо нормално и шансовете ни да оцелеем по принцип са нищожни. Растителните и животински вкаменелости, които откриваме под земната повърхност, свидетелстват за множество древни форми на живот. Но оцелелите до днес са една шепа. Преди да се появим ние, е имало милиони видове, които известно време са се радвали на земното си съществуване, докато в един момент са западнали и измрели. Такъв е кръговратът на живота.
Колкото и да са ни скъпи величествените романтични залези, свежият морски бриз и топлите летни дни, един ден всичко това ще изчезне и планетата ни ще стане негостоприемна за хората. В крайна сметка природата ще се обърне срещу нас, както се е случвало с всички изчезнали досега форми на живот.
Познанията ни за живота на Земята сочат, че когато организмите попаднат във враждебна среда, може да се случат три неща. Те или напускат средата си, или се адаптират към нея, или измират. Но в един далечен бъдещ момент човечеството ще бъде сполетяно от такова катастрофално бедствие, при което адаптацията ще е практически невъзможна. Тогава то ще трябва или да напусне Земята, или да приеме гибелта си. Друг вариант няма.
Подобни катастрофи вече са се случвали неведнъж и със сигурност ще продължат да се случват и в бъдеще. До днес Земята е преживяла пет особено пагубни катаклизъма, в резултат на които изчезват до 90% от всички форми на живот. Няма никакво съмнение, че предстоят и други.
Погледнато през призмата на десетилетията, правят впечатление заплахите, които не са природни, а се дължат най-вече на самите нас, на човешкото безразсъдство и недалновидност. Опасността от глобалното затопляне е станала реална, когато самата земна атмосфера се е обърнала срещу нас. Опасността от ядрена война е реална, защото ядрените оръжия се разпространяват в някои от най-нестабилните райони на света. Опасността от микробиологични оръжия е реална, защото може да се направи така, че болести като СПИН и ебола да се предават само с едно кихване или изкашляне. Това би довело до измирането на над 98% от хората на Земята. Опасност представлява и увеличаващото се световно население, което използва огромни количества ресурси. В един момент капацитетът на Земята може да се изчерпи и ние може да се озовем в екологичен Армагедон, при който всички ще воюваме за последните останали ресурси на планетата.
Освен дължащите се на човешката дейност катастрофи съществуват и природни бедствия, които трудно можем да контролираме. Погледнато през призмата на хилядолетията, следващата ледникова епоха не е много далеч. През по-голямата част от последните 100 000 години значителен процент от земната повърхност е била скована от лед с дебелина до 800 м. Силният студ и мраз водят до измирането на много животински видове. Но преди 10 000 години настъпва затопляне на климата. През последвалия кратък топъл период, който продължава и в момента, изведнъж се ражда съвременната цивилизация, хората се заселват във все по-обширни райони и животът им се подобрява. Но това благоденствие става факт по време на междуледников период, което означава, че в рамките на следващите 10 000 години човечеството вероятно ще стане свидетел на началото на нова ледникова епоха. Когато това се случи, градовете по света ще бъдат затрупани от планини от сняг и човешката цивилизация ще бъде смазана под леден похлупак.
Друго, което може да ни сполети, е супервулканът под Йелоустоунския национален парк да се събуди от дългия си сън, да опустоши Съединените щати и да обвие Земята със задушливо отровно було от сажди и отломки. Досега този супервулкан е имал изригвания преди 630 000, 1,3 милиона и 2,1 милиона години. Интервалът между всеки две изригвания е приблизително 700 000 години, тоест може да се очаква нова колосална експлозия в рамките на следващите 100 000 години.
Погледнато през призмата на милиони години, ние сме изправени пред заплахата от нов сблъсък с комета или метеорит, като този, който преди 65 милиона години допринася за унищожаването на динозаврите. В случая с динозаврите става дума за 10-километрова космическа скала, която пада на полуостров Юкатан в днешно Мексико и при удара към небето изхвърчат тонове горящи отломки, които след това заваляват като огнен дъжд обратно към земята. Също както при изригването на вулкана Тоба, но в много по-големи мащаби, облаците пепел постепенно затъмняват слънцето и предизвикват глобално рязко спадане на температурите. Растителността изсъхва и това предизвиква срив в хранителната верига. Растителноядните динозаври измират от глад, а скоро след тях изгиват и месоядните им братовчеди. В крайна сметка 90% от всички форми на живот на Земята изчезват в резултат на катастрофалния сблъсък.
В продължение на хилядолетия хората пребивават в блажено невежество относно факта, че Земята се рее сред рояци от потенциално гибелни скални тела. Едва през последното десетилетие учените започват да пресмятат действителния риск от евентуален мощен сблъсък. Днес знаем, че съществуват няколко хиляди „близки до Земята обекти“, които пресичат земната орбита и застрашават живота на нашата планета. Към юни 2017 г. са описани 16 294 такива обекти. И това са само откритите от човека. Астрономите предполагат, че в Слънчевата система има няколко милиона неоткрити обекта, чиято траектория минава край Земята.
Във връзка с тази заплаха веднъж интервюирах покойния вече астроном Карл Сейгън. Той подчерта, че „ние се намираме насред космическо стрелбище“, заобиколени от потенциални заплахи. Било въпрос на време някой голям астероид да се сблъска със Земята. Ако можехме някак си да осветим тези астероиди, нощното небе щеше да се изпълни с хиляди плашещи светлинки.
Дори да предположим, че ще избегнем всички тези опасности, има нещо друго, в сравнение с което останалите рискове бледнеят. След 5 милиарда години Слънцето ще нарасне и ще се превърне в гигантска червена звезда, която ще изпълни цялото небе. Небесното ни светило ще стане толкова огромно, че орбитата на Земята ще попадне в границите на огнената му атмосфера и изпепеляващата жега ще направи живота в този ад невъзможен.
За разлика от всички други форми на живот на тази планета, които могат само пасивно да приемат участта си, ние, хората, сме господари на съдбата си. За щастие, вече сме в процес на създаване на средствата, с които ще обърнем отредения ни от природата жребий, така че да не попаднем сред обречените на изчезване 99,9% от всички форми на живот. Настоящата книга ще ви срещне с пионерите, които притежават необходимата енергия, визия и средства да променят участта на човечеството. Ще научите за мечтателите, които вярват, че човешкият род може да живее и да просперира в космоса. Тук ще анализираме революционните технологични постижения, благодарение на които хората ще могат да напуснат Земята и да се установят в друга част на Слънчевата система, а защо не и по-далеч.
Човешката история ни е предала един изключително важен урок: при всяка застрашаваща съществуването ни криза ние сме успявали да устоим и дори сме си поставяли още по-високи цели. Може да се каже, че стремежът към откривателство е заложен в гените ни и е втъкан в същността на човешкия дух.
Но сега трябва да посрещнем може би най-голямото от всички предизвикателства: да напуснем пределите на Земята и да полетим в космическото пространство. Физичните закони ясно сочат, че рано или късно ще ни сполетят глобални кризи, които ще застрашат самото ни съществуване.
Животът е прекалено ценен, за да го оставим да зависи само от една планета, да е изложен на всички тези планетарни заплахи.
Нужна ни е някаква застраховка, както сподели с мен Карл Сейгън. Неговият извод е, че трябва да станем „двупланетен вид“. С други думи, трябва ни резервен план.
В настоящата книга ще разгледаме историята на въпросните предизвикателства, тяхната същност и възможните решения. Пътят няма да е лесен, ще възникват проблеми, но друг избор нямаме.
След като едва не изчезват като вид преди близо 75 000 години, предците ни успяват да продължат напред и да колонизират цялата Земя. В тази книга ще се опитам да очертая необходимите стъпки за преодоляването на препятствията, които със сигурност ни очакват в бъдеще. Може би нашата участ е да се превърнем в многопланетен вид, намерил дом сред звездите.