Мичио Каку
Бъдещето на човечеството (14) (Заселването на Марс, междузвездните полети, безсмъртието…)

11.
Трансхуманизмът и технологиите

[Извънземните може да притежават] способности от рода на телекинезата, свръхсетивните възприятия и безсмъртието… Може да имат умения, които изглеждат магически… Сигурно са духовно развити същества. Вероятно са разкрили тайната на кванта и могат да минават през стени. Леле, те май са нещо като ангели.

Дейвид Гринспун

Във филма „Железният човек“ харизматичният индустриалец Тони Старк носи лъскава компютризирана броня с всевъзможни екстри: снаряди, куршуми, горелки и експлозиви. С този костюм слабият човек се превръща в могъщ супергерой. Но истинското чудо е от вътрешната страна на бронята му, където намират приложение най-новите компютърни технологии й всичко се управлява чрез директна връзка с мозъка на Тони Старк. Със скоростта на мисълта той може да се изстреля в небето или да се развихри с невероятния си арсенал от оръжия.

Колкото и фантастичен да е Железният човек, в днешно време е напълно възможно да се създаде нещо подобно.

Това не са просто разсъждения с академична цел — един ден може да се наложи да се промени и подобри човешкото тяло по кибернетичен път, или дори да се променят генетичните характеристики на човешката раса, за да могат нейните представители да оцеляват във враждебна екзопланетна среда. Трансхуманизмът не е направление в научната фантастика, нито е маргинално движение; той може да се превърне в съществен елемент от нашето съществуване.

Нещо повече: с течение на времето роботите ще стават все по-способни и може дори да надминат хората по интелект, затова би могло да се наложи хората да се слеят с тях, ако не искат да бъдат изместени от собствените си творения.

Нека да разгледаме тези възможни варианти, особено с оглед на изследването и колонизирането на вселената.

Свръхсила

През 1995 г. светът е шокиран от новината, че Кристофър Рийв — красавецът, който изпълнява ролята на Супермен се е парализирал от врата надолу след злощастен инцидент. Актьорът, който в своето екранно превъплъщение е летял в космоса, е прикован завинаги към инвалидната количка и може да диша само с дихателен апарат. Той мечтае да си върне контрола върху крайниците си посредством съвременните технологии. Умира през 2004 г., само десетилетие преди мечтата му да се осъществи, но не за него.

През 2014 г. един човек ритва топка пред погледите на 1 милиард зрители, с което открива Световното първенство по футбол в Бразилия. Това само по себе си не е нищо особено. Впечатляващото е, че този човек е парализиран. Проф. Мигел Николелис от университета „Дюк“ е имплантирал чип в мозъка му. Чипът е свързан с портативен компютър, който контролира изкуствения външен скелет на пациента. Просто като използва мисълта си, този парализиран мъж може да ходи и да рита топка.

Когато интервюирах д-р Николелис, той ми каза, че като дете бил възхитен от кацането на Луната на астронавтите от „Аполо“. Искал и той да предизвика подобна сензация. Мечтата му се сбъдва, когато, благодарение на него, парализираният пациент бие първия шут на Световното първенство. За д-р Николелис този шут е своеобразен полет до Луната.

Веднъж интервюирах Джон Донахю от университета „Браун“, който е един от пионерите в тази област. Той сподели, че в такива случаи са нужни тренировки, все едно човек се учи да кара колело, но не след дълго пациентът вече може да контролира движенията на изкуствения си външен скелет и да върши някои прости неща (например да вземе чаша вода, да борави с домакински уреди, да управлява инвалидната си количка и да сърфира в интернет). Това е възможно, защото компютърът разпознава определени модели в мозъка, свързани с конкретни движения на тялото. Тогава компютърът активизира изкуствения външен скелет на пациента и електрическите импулси се превръщат в действия. Една от парализираните пациентки на Джон Донахю изпада във възторг, след като успява да вземе чаша газирана вода и да пие — нещо невъзможно за нея преди това.

Благодарение на научната дейност в университети като „Дюк“, „Браун“ и „Джонс Хопкинс“ радостта от движението става достъпна за хора, които отдавна са изгубили надежда, че някога ще могат да се движат отново. А Пентагонът осигурява над 150 милиона долара финансиране за програмата „Революционно протезиране“, по която се изработват подобни изделия за ветерани от Ирак и Афганистан, много от които имат гръбначни увреждания. В бъдеще хиляди хора, приковани към инвалидната количка или леглото — било заради война, автомобилна катастрофа, болест или спортна травма — вероятно ще могат отново да използват крайниците си.

Освен изкуствения външен скелет друг възможен способ е биологичното подсилване на тялото, което би било полезно при живот на планета с по-силна гравитация. Тази възможност възниква, след като учените откриват ген, който предизвиква нарастване на мускулите. Откритието е направено за пръв път при мишки, чиито мускули набъбват в резултат на генна мутация. Медиите го кръщават „генът на якия мишок“. По-късно е открит и човешкият еквивалент, който е наречен „генът на Шварценегер“.

Учените, които изолират гена, отначало очакват той да привлече вниманието на лекари, чиито пациенти страдат от дегенеративни мускулни заболявания. За своя изненада те започват да получават обаждания от много културисти, които искат да се донапомпат. Повечето от тези културисти нямат нищо против, че изследванията са експериментални и страничните ефекти са неизвестни. Този способ се превръща в проблем за спортните деятели, защото използването му от спортистите се установява много по-трудно от другите видове допинг.

Контролирането на мускулната маса може да е важно при пребиваване на планета, чието гравитационно поле е по-мощно от това на Земята. Астрономите вече са открили много планети тип Свръхземя (твърди планети в границите на потенциално обитаемата зона, на които може дори да има океани). Те по принцип биха били подходящи за заселване, само че гравитационното им поле може да е с 50% по-мощно от земното. При това положение навярно ще се наложи подсилване на мускулите и костите.

Разширяване на възможностите

Освен за укрепване на мускулите този вид технологии започва да се използва и за изостряне на сетивата. Хората, които страдат от определен вид глухота, днес имат възможност да ползват кохлеарни импланти. Тези прекрасни устройства преобразуват звуковите вълни, достигащи до ухото, в електрически сигнали, които се изпращат към слуховия нерв и оттам — към мозъка. Вече близо половин милион души са избрали да им бъдат имплантирани такива сензори.

А някои от хората с увредено зрение могат да ползват изкуствена ретина, която частично възстановява зрението. Това устройство може да се постави във външна камера или директно върху естествената ретина. То преобразува зрителните образи в електрически импулси, които после мозъкът трансформира обратно в зрителни образи.

Един такъв продукт е „Аргус 2“, който включва миниатюрна видеокамера, монтирана в очилата на пациента. Изображенията от камерата се подават към изкуствена ретина, която препраща сигналите към зрителния нерв. Това устройство създава образи от около 60 пиксела, а в момента се изпробва подобрена версия с резолюция 240 пиксела. (За сравнение, човешкото око може да долови еквивалента на 1 милион пиксела, а за идентифицирането на лица и познати предмети са необходими поне 600 пиксела.) Една немска фирма сега експериментира с 1500-пикселова изкуствена ретина и ако пробите са успешни, продуктът ще позволи на хората с увредено зрение да виждат почти нормално.

Пациентите, които използват изкуствени ретини, са удивени, че виждат цветове и силуети. Въпрос на време е да се създадат ретини, осигуряващи нормално зрение. Нещо повече: в бъдеще навярно ще стане възможно чрез изкуствени ретини да се възприемат „цветовете“ на неща, които са невидими за човешкото око. Например, когато човек се опари от горещ метален съд, това се дължи на факта, че нагретият съд не се отличава на външен вид от студения. Това е така, защото инфрачервеното топлинно излъчване е невидимо за нас. Може обаче да се създадат изкуствени ретини и очила, които възприемат инфрачервените лъчи — такива са например използваните в армията очила за нощно виждане. Тоест с помощта на изкуствени ретини бихме могли да виждаме топлинни образи, както и други видове лъчение, които не се виждат с просто око. Това свръхзрение би било изключително ценно при пребиваване на други планети. Условията в далечните светове ще бъдат коренно различни. Атмосферата може да е мрачна, мъглива или наситена с прах и примеси. Не е изключено да бъдат създадени изкуствени ретини с инфрачервени топлинни детектори за ползване по време на прашните бури на Марс. На далечните спътници крайно оскъдната слънчева светлина ще може да се усилва също с помощта на изкуствени ретини.

Може да се помисли и за устройства за възприемане на ултравиолетовото лъчение, което по принцип е вредно и може да предизвика рак на кожата, но е много разпространено във вселената. На Земята ние сме предпазени от силните ултравиолетови лъчи на Слънцето благодарение на атмосферата, но на Марс липсва такъв филтър. Ултравиолетовата светлина е невидима, затова може да бъдем облъчени с наднормени дози, без да разберем. Но ако астронавтите на Марс имат изкуствено свръхзрение, ще могат веднага да регистрират вредните нива на облъчване. На планета като Венера, която е постоянно забулена с плътна атмосфера, изкуствените ретини, възприемащи ултравиолетовата светлина, може да послужат за ориентиране в пространството (също както пчелите се ориентират в облачно време благодарение на ултравиолетовата светлина на Слънцето).

Други видове свръхзрение са телескопичното и микроскопичното зрение. С помощта на специални миниатюрни лещи бихме могли да виждаме далечни обекти или микроскопични образувания и клетки, без да се налага да разнасяме тежки телескопи и микроскопи.

Този вид технологии може да ни дарят и със силата на телепатията и телекинезата. Вече има чипове, които улавят мозъчните вълни на човека, дешифрират някои от тях и предават получената информация към интернет. Например колегата ми Стивън Хокинг страда от амиотрофична латерална склероза и е загубил всичките си двигателни функции, включително способността да си движи пръстите. В очилата му има чип, който улавя вълни от мозъка му и ги препраща към лаптоп и още един компютър. По този начин Стивън Хокинг може да пише с мисълта си, макар и бавно.

Това много се доближава до телекинезата (способността да се местят предмети чрез мисълта). С помощта на същата технология човешкият мозък може да се свърже директно с робот или друго механично устройство, което да изпълнява умствените му команди. Можем да си представим, че в бъдеще телепатията и телекинезата ще са нещо нормално; хората ще взаимодействат с машините просто чрез мисълта си. Със силата на ума си ще могат да включват осветлението, да стартират интернет, да диктуват писма, да играят видеоигри, да общуват с приятелите си, да си поръчват превоз, да пазаруват, да пускат филми — достатъчно е просто да си го помислят. По същия начин и бъдещите астронавти ще пилотират звездолетите си и ще изследват далечни планети. В пустините на Марс ще изникват градове благодарение на строителни ръководители, които ще контролират работата на роботите чрез мисълта си.

Разбира се, този процес на разширяване на възможностите не е нов, той е бил в ход през цялата човешка история. Открай време хората използват изкуствени средства, за да увеличат силата и влиянието си: облекло, татуировки, грим, украшения за глава, ритуални мантии, пера, очила, слухови апарати, микрофони, слушалки и т.н. За всички общества, изглежда, е характерен стремежът да се усъвършенстват биологичните дадености на човека, особено с оглед подобряване на шансовете за възпроизводство. Разликата между миналото и бъдещото използване на такива средства е, че при изследването на вселената те може би ще имат решаващо значение за оцеляването на хората в непривична среда. Един ден навярно ще настъпи епохата на съзнанието, когато хората ще контролират света около себе си по мисловен път.

Силата на ума

Друго историческо постижение в областта на изследването на мозъка е първият запис на спомен. Учени от университета „Уейк Форест“ и Университета на Южна Калифорния прикрепили електроди към хипокампа на мишки, където се обработват краткотрайните спомени. Те записали импулсите от хипокампа, докато мишките изпълнявали прости задачи, например да се научат да пият вода от тръбичка. После, когато мишките вече забравили тази задача, записът стимулирал хипокампа им и те веднага си я спомнили. Правени са записи и на спомени на примати, а резултатите са подобни.

Следващата цел може да бъде да се запишат спомените на хора, страдащи от алцхаймер. Тогава ще може да им се постави „мозъчен пейсмейкър“ или „чип памет“, който ще захранва хипокампа им със спомени за това кои са, къде живеят и кои са им роднините. Военните проявяват сериозен интерес към това. През 2017 г. Пентагонът предлага субсидия от 65 милиона долара за разработването на миниатюрен усъвършенстван чип, който да може да анализира 1 милион човешки неврона, докато мозъкът комуникира с компютър и си създава спомени.

За тази технология са нужни още изследвания и подобрения, но има вероятност към края на XXI в. да стане възможно в човешкия мозък да се въвеждат комплексни спомени. По принцип би било възможно в мозъка „да се наливат“ умения и способности, дори цели университетски курсове, и така да се разширява човешкият потенциал почти неограничено.

Това вероятно ще бъде от полза за астронавтите на бъдещето. След пристигане на нова планета или спътник те ще трябва да научат и да запаметят множество подробности за новата среда и да усвоят много нови методи на действие. Вкарването на спомени в мозъка им би било най-ефективният начин за научаване на съвсем нова информация за далечните светове.

Но д-р Мигел Николелис иска да стигне много по-далеч. Той коментира пред мен, че постиженията в областта на неврологията рано или късно ще доведат до създаването на „брейннет“ (буквално: мозъчна мрежа), което е следващият етап в развитието на интернет. Вместо порции информация брейннет ще предава емоции, чувства, усещания и спомени в цялостен вид.

Това ще помогне за премахването на бариерите между хората. Често е трудно да разберем гледната точка на другия, неговите болки и страдания. Брейннет ще ни позволи директно да усещаме чуждите тревоги и страхове.

Това ще предизвика революция в развлекателната индустрия, съизмерима с появата на звуковото кино след ерата на немите филми. В бъдеще зрителите сигурно ще могат да чувстват емоциите на актьорите, да усещат болката, радостта и страданието им. А днешният тип филми ще отиде в архива.

Брейннет ще има важно значение за астронавтите на бъдещето. Те ще комуникират с другите заселници директно чрез мисълта си, мигновено ще обменят жизненоважна информация и ще се забавляват с напълно нов вид развлечения. Като се има предвид, че космическите мисии са потенциално опасни, всеки астронавт ще може да усеща душевното състояние на другия много по-добре от сега. При стартирането на нова мисия в опасна зона брейннет ще спомогне както за сплотяването на астронавтите, така и за разкриването на евентуални психологически проблеми от рода на депресия или тревожност.

Освен това умствените способности може да се подобрят чрез генно инженерство. Изследователи от Принстънския университет са открили у мишките ген (наречен „генът на умната мишка“), който подобрява способността им да се ориентират в лабиринт. Това е генът NR2B, който има отношение към междуклетъчната комуникация в хипокампа. Установено е, че мишките, които нямат NR2B, са с лоша памет и не могат да се оправят в лабиринт. Когато мишката има по-голям брой NR2B, паметта й се подобрява.

Същите изследователи правят и следния експеримент: пускат мишка в плитък леген с вода, в който има платформа под повърхността на водата, където мишката може да стъпи. След като веднъж е намерила платформата, умната мишка веднага запомня нейното местоположение и при следващо влизане във водата тръгва да плува право към нея. Обикновената мишка обаче не може да запомни къде се намира платформата и плува напосоки. Това показва, че паметта може да бъде подобрена.

Като птиците

Хората открай време искат да летят като птиците. Бог Меркурий имал малки крилца на шапката и на глезените си, с които можел да лети. Известен е и митът за Икар, който прикрепил птичи пера към ръцете си с помощта на восък, за да може да полети. И наистина полетял, но се приближил твърде много до слънцето. Восъкът се разтопил и Икар паднал в морето. Но технологиите на бъдещето в крайна сметка ще дарят хората със способността да летят.

На планета с разредена атмосфера и разнообразен релеф, каквато е Марс, най-удобният начин за придвижване може би е реактивната раница, която ни е добре позната от научнофантастичните комикси и филми. Тя се появява още в първата книжка за Бък Роджърс в далечната 1929 г. — там Бък се запознава с бъдещата си приятелка, която се носи из въздуха с реактивна раница. В реалния живот такива раници са използвани в един случай през Втората световна война, когато нацистите имат нужда бързо да прекосят река, след като мостът над нея е разрушен. Като гориво за реактивните си раници те използват водороден прекис, който при контакт с катализатор (например сребро) бързо се възпламенява и така се отделя енергия и вода. Но при реактивните раници има няколко проблема. Основният е, че горивото стига само за половин до една минута. (В някои телевизионни репортажи от миналото се вижда как смелчаци се носят из въздуха с такива устройства, например по време на Олимпийските игри през 1984 г. Тези записи обаче са умело монтирани, а реално хората летят между половин и една минута, след което падат на земята.)

Решението е да се изобрети преносим енергиен пакет, който може да осигури енергия за по-продължителен полет. За съжаление в днешно време не разполагаме с такъв енергиен източник.

По същата причина не съществуват и бластери (като вид оръжие). Някое лазерно устройство би могло да изпълнява ролята на бластер, но ще му трябва ядрен реактор, за да му осигури необходимата енергия. Не е особено практично човек да носи ядрен реактор на гърба си. Така че реактивната раница и бластерът ще си останат в сферата на фантазиите, докато не бъде изобретен миниатюрен енергиен пакет, например нанобатерия, в която енергията се съхранява на молекулно ниво.

Друг вариант, който присъства в картините и филмите за ангели или човешки мутанти, е да се използват крила като на птица. На планети с гъста атмосфера би било възможно просто да подскочиш, да размахаш ръце с прикрепени към тях крила и да полетиш като птица. (Колкото по-гъста е атмосферата, толкова по-голяма е подемната сила, а това улеснява летенето.) Тоест мечтата на Икар би могла да се осъществи. Но птиците имат няколко предимства в сравнение с нас. Костите им са кухи, а телата им са доста тънки и малки в сравнение с размаха на крилата им. Човешкото тяло е с плътна и тежка структура. Размахът на човешките „крила“ ще трябва да е между 5 и 10 метра, а за извършването на маховете ще е необходима много по-мощна гръбна мускулатура от тази, която притежаваме. Технически е невъзможно да се извърши генна модификация, която да доведе до появата на крила при човека. Преносът дори на един ген е трудно осъществим в наши дни, та какво остава за стотиците гени, които са нужни за свястно крило. И така, макар че по принцип вариантът с ангелските крила не е невъзможен, все още сме много далеч от осъществяването му, а и резултатът няма да изглежда като грациозните създания от картините.

Преди се е смятало, че изменението на човешката раса чрез генно инженерство не е нищо повече от мечта на писателите фантасти. Но едно революционно нововъведение променя всичко. Откритията вече се правят с толкова бързо темпо, че учените организират спешни конференции, за да обсъдят как да забавят ставащите промени.

Революцията „Крапраг“

Откритията в областта на биотехнологиите в наши дни следват едно след друго с бясна скорост в резултат на появата на технологията КРАПРАГ („кратки палиндромни повторения, равномерно разпределени по групи“ — англ.: CRISPR), която дава възможност за евтино, прецизно и ефективно коригиране на ДНК. Преди години генното инженерство било бавен и непрецизен процес. Като пример можем да посочим генната терапия, при която в даден вирус се вкарва „добър ген“ (след като вирусът е бил обработен и е станал безвреден). После вирусът се вкарва в тялото на пациента, където бързо заразява клетките и внася съответната ДНК. Целта е ДНК да се вмъкне на правилното място в хромозомата, за да може „добрият ген“ да замени увредения клетъчен код. Някои широко разпространени болести — например сърповидно-клетъчната анемия, болестта на Тей-Сакс и муковисцидозата — се дължат на една-единствена грешка в ДНК на пациента. Учените се надявали, че тази грешка може да се коригира.

Резултатите обаче били разочароващи. В много случаи човешкият организъм възприемал вируса като опасен и предприемал „контранастъпление“, което имало вредни странични ефекти. Освен това „добрият ген“ далеч невинаги заемал правилната позиция. След един фатален инцидент в Пенсилванския университет през 1999 г. голяма част от експериментите в областта на генната терапия били прекратени.

С технологията КРАПРАГ се избягват много от усложненията. Всъщност основите на тази технология са положени още преди милиарди години. В миналото учените били озадачени, че бактериите имат много прецизни механизми за неутрализиране на вируси. Как успяват да различат смъртоносните вируси и да ги обезвредят? Оказва се, че бактериите разпознават подобни заплахи, защото самите те притежават частица от генетичния материал на вирусите. Това е все едно полицай да идентифицира заподозрян по снимката в досието му. Щом разпознае генетичния код и идентифицира вируса, бактерията го атакува на точно определено място, като по този начин го неутрализира и моментално пресича инфекцията.

Учените успяват да възпроизведат този процес, като заменят вирусната ДНК последователност с друга и после я вкарват в съответната клетка — и така се ражда геномната хирургия. КРАПРАГ скоро заменя старите методи в генното инженерство, вследствие на което генетичните корекции стават по-чисти, по-точни и много по-бързи.

Тази революция разтърсва света на биотехнологиите. „Всичко тотално се промени“^[68] казва Дженифър Дудна, един от пионерите. А Дейвид Вайс от университета „Емъри“ посочва: „Всичко това в общи линии стана за една година. Невероятно“.

Изследователи от института „Хубрехт“ в Холандия вече са успели да коригират геномна грешка, която причинява муковисцидоза. Това дава надежда, че ще се намери лек за много неизлечими генетични заболявания. Много учени се надяват, че в бъдеще някои от гените, свързани с определени видове рак, също ще могат да бъдат заменяни посредством технологията КРАПРАГ и така ще се спира нарастването на туморите.

Поради опасения за злоупотреби с тази технология специалистите по биоетика организират конференции за обсъждане на тази нова наука, защото страничните ефекти и възможните усложнения от нейното прилагане са неизвестни, и дават редица препоръки за ограничаване на изключително високото темпо на изследванията. По-специално те изказват загриженост, че технологията КРАПРАГ може да създаде възможност за генна терапия с полови клетки. (Има два вида генна терапия: със соматични клетки и с полови клетки. В първия случай се променят неполови клетки и получените мутации не се предават на следващото поколение. Във втория случай се променят полови клетки и модифицираният ген се наследява от всички потомци на дадения човек.) Ако липсва контрол, генната терапия с полови клетки би могла да промени генетичните дадености на човешката раса. Това означава, че когато стигнем звездите, може да се развият нови генетични клонове на човечеството. Обикновено това отнема десетки хиляди години, но чрез биоинженерството всичко може да се случи в рамките на едно поколение, ако генната терапия с полови клетки стане възможна.

Като обобщение можем да кажем, че мечтите на писателите фантасти за изменение на човешката раса с оглед колонизирането на далечни планети преди са се смятали за твърде нереалистични. Но след появата на КРАПРАГ тези дръзки мечти повече не могат да бъдат пренебрегвани. Необходимо е обаче да се направи задълбочен анализ на всички възможни етични последствия от прилагането на тази бързо развиваща се технология.

Етични въпроси на трансхуманизма

Разгледаните по-горе подходи са примери за трансхуманизъм — движение, което проповядва усъвършенстване на човешките умения и способности с помощта на технологиите. За да могат хората да живеят в далечни светове, може би трябва да претърпят механични и биологични изменения. Според трансхуманистите това не е въпрос на избор, а на необходимост. Тези изменения ще увеличат шансовете за успех на бъдещите колонизатори на планети с различна гравитация, атмосферно налягане, състав на атмосферата, температура, радиация и т.н.

Трансхуманистите смятат, че трябва да се уповаваме на технологиите, а не да се гнусим от тях и да им се противопоставяме. Те вярват, че човешката раса може да бъде подобрена. Човечеството е продукт на еволюцията, казват те, а нашите тела са следствие от случайни мутации. Защо да не усъвършенстваме тези приумици на природата чрез систематично използване на технологиите? Крайната цел на трансхуманистите е създаването на постчовека — нова, подобрена версия на човека.

Въпреки че идеята за промяна на човешките гени не е по вкуса на някои хора, биофизикът Грег Сток от Калифорнийския университет в Лос Анджелис подчертава, че хората са променяли генетичните дадености на животните и растенията в продължение на хилядолетия. Той изтъкна пред мен в едно интервю, че това, което мислим днес за „натурално“, всъщност е резултат от интензивно селективно отглеждане. Нещата, които слагаме на трапезата си, съществуват благодарение на уменията на древните хора, които отглеждали растения и животни по начин, който задоволявал специфичните нужди на човека. (Днешната царевица например е генномодифицирана версия на някогашното растение и не може да се размножава без човешка намеса. Зърната й не падат сами — единственият начин е фермерите да ги ронят и да ги засяват, за да поникне нова царевица.) А разнообразните породи кучета, които виждаме около себе си, са продукт на селекция, започнала от един-единствен вид — вълка. Хората са променяли гените на множество растения и животни, защото са искали да имат кучета за лов, крави и кокошки за храна и т.н. Ако по някакво чудо изчезнат всички растения и животни, които хората са отглеждали през вековете, нашето общество ще бъде съвсем различно.

При положение че учените продължават да изолират гени, отговарящи за определени човешки черти, ще бъде много трудно да се попречи на опитите за манипулиране на тези гени. (Например, ако разберем, че интелектът на съседското дете е бил повишен по генетичен път, и ако то се съревновава с нашето, много трудно ще устоим на изкушението да направим същото и за своето отроче. А в професионалния спорт, където се въртят много пари, ще бъде изключително трудно да се попречи на спортистите да използват едно или друго средство за подобряване на постиженията си.) Д-р Сток смята, че въпреки етичните проблеми, които пораждат гениите „стимуланти“, не бива да отричаме гениите модификации, освен ако не са вредни. Нобеловият лауреат Джеймс Уотсън посочва: „Никой не се осмелява да го каже^[69], но ако можем да правим хората по-съвършени чрез добавяне на гени, защо не?“.

Постчовешко бъдеще?

Поддръжниците на трансхуманизма предполагат, че когато човечеството срещне развити цивилизации в космоса, техните представители ще притежават умението да променят биологичните си тела, за да се приспособяват към условията на различни планети. Те смятат, че развитите извънземни цивилизации най-вероятно са си осигурили по-добро бъдеще в генетично и технологично отношение. Така че ако някога срещнем извънземни, не бива да се учудваме, ако се окаже, че са биологично-кибернетични същества.

Физикът Пол Дейвис отива малко по-далеч в разсъжденията си: „Моят извод е стряскащ. Според мен е много вероятно — даже неизбежно — биологичният разум да е преходно явление, временен етап от еволюцията на разума във вселената.

Ако някога срещнем извънземен разум, според мен е почти сигурно, че той ще е постбиологичен по своята същност, а това очевидно има огромно значение при търсенето на извънземен разум“.

Експертът от областта на изкуствения интелект Родни Брукс пише: „Очаквам, че към 2100 г. ще има много интелигентни роботи във всички области на човешкото ежедневие. Но хората няма да са нещо отделно от тях — те самите ще бъдат отчасти роботи и ще бъдат свързани с роботите“.^[70]

Дебатът за трансхуманизма всъщност не е нов, а датира от миналия век, когато са открити законите на генетиката. Един от първите изразители на тази идея е Джон Холдейн, който през 1923 г. изнася лекция (по-късно публикувана в книга) на тема „Дедал, или науката и бъдещето“, в която предрича, че генетиката може да послужи за усъвършенстване на човешката раса.

Днес много от идеите на Джон Холдейн изглеждат леко консервативни, но по онова време той си дава сметка за дискусионния характер на тези разбирания и признава, че може би изглеждат „неуместни и неестествени“ за хората, които се сблъскват с тях за пръв път, и все пак предполага, че в крайна сметка те ще ги приемат.

Основният принцип на трансхуманизма — а именно че хората не са длъжни да се примиряват със своя „лош, жесток и къс живот“, щом науката може да облекчи страданията им, като подобри човешката раса — е формулиран за пръв път от Джулиан Хъксли през 1957 г., макар че самата идея съществува по-отдавна.

Има различни мнения относно това кои аспекти на трансхуманизма заслужават внимание. Някои смятат, че трябва да се съсредоточим върху механичните способи за усъвършенстване на човешкия род, например създаването на изкуствени външни скелети и специални очила за по-добро зрение, вкарването на масиви от спомени в мозъка и изобретяването на импланти за подсилване на сетивата. Относно генетиката едни казват, че тя трябва да служи за отстраняване на летални гени, други — че чрез нея трябва да се подсилват естествените способности, а трети — че тя трябва да помага за увеличаване на интелектуалния потенциал. Вместо да тръгнем по пътя на селекцията, за да подобрим определени генетични характеристики в рамките на няколко десетилетия (както в случая с отглеждането на кучета и коне), можем за едно поколение да постигнем каквото искаме чрез генно инженерство.

Бързият напредък в областта на биотехнологиите повдига множество етични въпроси. Позорната история на евгениката, част от която са нацистките експерименти за създаване на господстваща раса, е важен урок за всички, които проявяват интерес към изменението на човешките дадености. В днешно време е възможно например да се извърши генна модификация на кожни клетки от мишка, в резултат на което да се получат яйцеклетки и сперматозоиди, които после да се съчетаят и от тях да се роди здрава мишка. В бъдеще това сигурно ще се прави и с хора. Така много повече стерилни двойки ще могат да имат здрави деца, но от друга страна ще бъде възможно да се вземат чужди кожни клетки без позволение и от тях да се правят клонинги.

Някои наблюдатели посочват, че само богаташите и хората с власт ще бъдат в състояние да се възползват от този вид технологии. Франсис Фукуяма от Станфордския университет предупреждава^[71], че трансхуманизмът е „една от най-опасните идеи“ и посочва, че ако се промени ДНК на потомците ни, това вероятно ще доведе до изменения в човешкото поведение, ще увеличи социалното неравенство и така ще подкопае демокрацията. Но историята на технологиите ни дава основание да очакваме, че макар богатите да са първите, които ще получат достъп до тези технологични чудеса, след време цената на съответните услуги ще падне и обикновените хора също ще могат да си ги позволят.

Според други критично настроени анализатори това може да е първата крачка към разцеплението на човечеството и да застраши самата същност на човека. Има вероятност в различни части на Слънчевата система да се заселят хора с различен тип генетични подобрения и постепенно всяка от тези групи да се превърне в отделен вид. Тогава би могло да се стигне до съперничество и войни между различните клонове на човечеството. Може дори да се постави под въпрос понятието Homo sapiens. Този важен проблем ще бъде анализиран в Глава 13, в която ще погледнем хиляди години напред в бъдещето.

В романа „Прекрасният нов свят“ от Олдъс Хъксли се разказва за създадената чрез биотехнологии висша раса на алфите, които по рождение са предопределени да ръководят обществото. Ембрионите на другите същества се лишават от кислород, затова тези същества стават умствено непълноценни и се възпитават да служат на алфите. На дъното на йерархията са епсилоните, които са предопределени за неквалифициран физически труд. Това е утопично планово общество, в което всички потребности се задоволяват посредством технологиите и на пръв поглед царува ред и спокойствие. Но всъщност цялата система се крепи върху безправието и нещастието на тези, които са осъдени да живеят на дъното.

Привържениците на трансхуманизма признават, че всички тези хипотетични сценарии трябва да се приемат на сериозно, но смятат, че в момента притесненията са само на академично ниво. Въпреки лавината от нови изследвания в областта на биотехнологиите повечето от тези неща следва да се разглеждат в по-широк контекст. Засега никой не прави „деца по поръчка“ и все още не са открити гените за много от личностните характеристики, които родителите биха желали за децата си. А може и изобщо да няма такива гени. В момента нито една човешка поведенческа особеност не може да бъде променена чрез биотехнология.

Много хора са на мнение, че засега няма изгледи трансхуманизмът да излезе извън контрол, защото този вид технологии е въпрос на далечното бъдеще. Но предвид високото темпо, с което се правят откритията, към края на века генното модифициране на хора може би ще се превърне в реална възможност, затова трябва да си отговорим на въпроса докъде искаме да стигнем с тези технологии.

Принципът на пещерния човек

Както съм писал и в други свои книги, в обществото действа така нареченият „принцип на пещерния човек“, който по естествен начин ограничава стремежа ни да променим своите дадености. Човешката същност не се е изменила много от появата на съвременния човек преди 200 000 години. Въпреки че днес разполагаме с ядрени, химически и биологични оръжия, основните ни желания са останали непроменени.

Какво искаме ние? Изследванията показват, че наред със задоволяването на основните ни потребности ние много държим на мнението на себеподобните си. Искаме да изглеждаме добре, особено пред противоположния пол. Имаме нужда от одобрението на своя кръг от приятели. Бихме се поколебали, ако трябва да извършим някаква драстична промяна със себе си, особено ако тя ще ни накара да изглеждаме различно от околните.

Затова най-вероятно бихме приели да усъвършенстваме човешките си дадености само ако това ще подобри положението ни в обществото. Въпреки че ще бъдем изкушени да увеличим потенциала си с генетични и електронни средства, особено ако трябва да излезем в космоса и да живеем при други условия, желанието за подобна промяна ще бъде в някакви рамки и това ще ни помогне да останем реалисти.

В първите комикси за Железния човек главният герой е доста тромав и непохватен на вид. Бронята му е едноцветна, обемиста и грозна. Прилича на ходеща консервна кутия. Малките читатели не се идентифицират с него, затова художниците решават да го преобразят изцяло. Бронята му става пъстра, лъскава и прилепнала по тялото и ясно подчертава стройната фигура на боеца Тони Старк. В резултат на това той става много по-популярен. Дори супергероите трябва да се съобразяват с принципа на пещерния човек.

В златните години на научната фантастика хората от бъдещето често се описват с гигантски, идеално гладки глави и малки тела. В други романи те представляват огромен мозък в аквариум. Но кой би искал да живее така? Мисля, че принципът на пещерния човек няма да ни позволи да еволюираме в същества, които смятаме за отблъскващи. По всяка вероятност ще предпочетем да удължим живота си и да усъвършенстваме паметта и интелекта си, без да променяме външния си вид. Например, когато играем игри в киберпространството, често имаме възможност да изберем аватар, който да ни представлява. Обикновено избираме такъв аватар, който ни кара да изглеждаме привлекателни или симпатични по някакъв начин, а не гротескни или отблъскващи.

Не е изключено всички тези технологични чудеса да ни направят лоша услуга, като ни превърнат в безпомощни деца, водещи безсмислен живот. В анимационния филм „УОЛ-И“ на „Дисни“ хората живеят в космически кораби, където роботите задоволяват всичките им прищевки. Роботите вършат цялата тежка работа и се грижат за всичко, а хората нямат какво друго да правят, освен да запълват времето си с глупости. Стават дебели, капризни и безполезни и през цялото време безделничат. Но аз мисля, че всеки от нас има здрав разум. Например много експерти предполагат, че ако наркотиците бъдат легализирани, може би около 5% от хората ще станат наркомани. Но останалите 95%, като видят пагубното въздействие на тези вещества, ще стоят далеч от тях и ще предпочетат да живеят в реалността, а не в измамния свят на наркотиците. По същия начин, когато технологията на виртуалната реалност се усъвършенства, ще има хора, които ще предпочетат да живеят в киберпространството вместо в реалния свят, но едва ли техният дял ще е преобладаващ.

Да не забравяме, че някога пещерните хора са искали да бъдат полезни и да помагат на другите. Това е закодирано в гените ни.

Когато за пръв път прочетох трилогията „Фондация“ от Айзък Азимов като малък, бях изненадан, че за 50 000 години хората не са се променили. Мислех си, че след толкова време те обезателно трябва да имат напълно усъвършенствани тела: гигантска глава, дребен и слаб торс и свръхспособности, както в комиксите. Но много от сцените в романа сякаш бяха взети от живота на Земята в наши дни. Сега, като се връщам мислено към тази велика книга, си давам сметка, че това може би се дължи на принципа на пещерния човек. Предполагам, че в бъдеще хората ще имат възможност да носят устройства, импланти и аксесоари, които им дават свръхспособности и необичайни умения, но ще ги носят само за кратко, а после ще свалят повечето от тях и ще взаимодействат по нормалния начин с останалите членове на обществото. А ако решат да си направят трайни подобрения, ще изберат такъв вариант, който ще се отрази положително на социалния им статус.

Кой решава

Когато през 1978 г. се ражда първото инвитро бебе на света Луиз Браун, тази технология е заклеймена от много свещеници и коментатори, които казват, че си играем на Бог. Днес по света има над 5 милиона души, родени по метода инвитро; вашата половинка или най-добрият ви приятел може да е един от тях.

Въпреки острите критики хората са решили да приемат тази процедура.

По същия начин, когато клонираната овца Доли се появява на бял свят през 1996 г., много анализатори отхвърлят клонирането като неморално и дори скверно. Днес обаче тази технология се приема от повечето хора. Веднъж попитах видния специалист по биотехнологии Робърт Ланза кога можем да очакваме първия човешки клонинг. Той изтъкна, че досега не е имало успешно клониране на примат, да не говорим за човек. Но предполага, че някой ден ще стане възможно да се клонират и хора. И ако това се случи, сигурно съвсем малка част от човечеството ще пожелае да бъде клонирано. (Може би това ще бъдат само богаташи без наследници или с не особено любими наследници. Ще се клонират и ще предадат богатството си на себе си, но вече като деца.)

Има остри възражения и срещу „децата по поръчка“ (англ.: designer children), които ще бъдат генномодифицирани по волята на родителите си. Но в днешно време е обичайна практика например да се създават по няколко инвитро ембриона и после да се изхвърлят тези с потенциално смъртоносна мутация (например с болестта на Тей-Сакс). По този начин, в рамките на едно поколение, леталният белег би могъл да се отстрани от генофонда.

След изобретяването на телефона през миналия век някои реакции били силно отрицателни. Изказвало се мнението, че е неестествено човек да разговаря само с някакъв си глас, вместо да общува лице в лице със своя събеседник, и че хората ще прекарват твърде много време в разговори по телефона и няма да отделят достатъчно внимание на децата и близките си. Това, разбира се, е вярно. Ние наистина прекарваме твърде много време в разговори „само с някакъв си глас“. Не отделяме достатъчно внимание на децата си. Факт е обаче, че много обичаме телефона и понякога го използваме за разговори с децата си. Обикновените хора (а не коментаторите) сами са решили, че искат тази нова технология. И в бъдеще хората сами ще решават докъде искат да стигнат с революционните технологии, чрез които би могла да се усъвършенства човешката раса. Единственият начин, по който би трябвало да се въвеждат тези спорни технологии, е след демократичен дебат. (Представете си за момент, че човек от епохата на Инквизицията попада в нашия съвременен свят. След като е свикнал с изгарянето на вещици и изтезаването на еретици, той сигурно ще заклейми цялата съвременна цивилизация като безбожна.) Това, което днес изглежда неетично и неморално, утре може да е съвсем нормално и естествено.

Във всеки случай, ако искаме да изследваме планетите и звездите, трябва да променим и да усъвършенстваме човешките си дадености, за да доживеем до края на пътуването. И понеже възможностите за благоустрояване на далечните планети са ограничени, хората ще трябва да се приспособяват към различни видове атмосфера, температури и гравитация. За това ще са необходими генетични и механични подобрения.

Дотук разгледахме само възможностите за усъвършенстване на човешката раса. Но какво би станало, ако в космоса срещнем разумни форми на живот, които са съвсем различни от нас? Още повече, ако срещнем цивилизации, които са милиони години по-напред от нас в технологично отношение?

А ако не срещнем такива цивилизации, как ние самите можем да станем развита космическа цивилизация? Въпреки че е невъзможно да се предскаже каква е културата и какво е обществено-политическото устройство на дадена развита цивилизация, има едно нещо, на което трябва да се подчиняват дори извънземните цивилизации — а именно, законите на физиката. И така, какво може да ни каже физиката за развитите цивилизации?