Мичио Каку
Бъдещето на човечеството (15) (Заселването на Марс, междузвездните полети, безсмъртието…)

12.
Търсене на извънземни форми на живот

Отначало си бил кал. От минерал си се превърнал в растение. От растение си станал животно, а от животно — човек… Предстои ти да минеш през още сто различни свята. Има хиляда форми на съзнанието.

Руми

Ако смятате да продължавате с насилие, вашата Земя ще бъде изпепелена. Имате две възможности: или да се присъедините към нас и да живеете в мир, или да продължите по същия начин и да бъдете унищожени. Очакваме отговора ви. Вие решавате.

Клаату, извънземен от филма „Денят, в който Земята спря“

 

 

Един ден дошли Те.

Пристигнали от далечни земи, за които никой не бил чувал, доплавали с необикновени, чудни кораби — технология, за каквато само можело да се мечтае. Имали брони и щитове, по-здрави от всичко познато дотогава. Говорели на непознат език и донесли със себе си странни животни.

Всички се чудели: кои са те? Откъде са?

Едни разправяли, че са пратеници от звездите.

Други шепнели, че са като небесни богове.

За съжаление всички те грешали.

Съдбовната година е 1519-а; тогава Монтесума среща Фернандо Кортес и империята на ацтеките се сблъсква с тази на испанците. Кортес и неговите конкистадори не са пратеници на боговете, а главорези, жадни за злато и за всичко друго, което могат да заграбят. Нужни са били хилядолетия, за да може ацтекската цивилизация да се роди сред горите, но със своите технологии от Бронзовата епоха тя не успява да устои на настъплението на испанските войници и е унищожена за броени месеци.

Днес, когато се стремим да усвоим космоса, можем да се поучим от този трагичен пример и да бъдем по-предпазливи. Всъщност в технологично отношение ацтеките навярно са били само няколко века по-назад от испанските конкистадори. Но ако човечеството срещне в космоса други цивилизации, има вероятност те да са толкова по-напреднали, че можем само да гадаем каква мощ биха притежавали. Ако се стигне до война с такава развита цивилизация, сигурно ще прилича на двубой между Кинг Конг и катеричката Алвин.

Физикът Стивън Хокинг отбелязва: „Достатъчно е да погледнем себе си^[72], за да видим как една разумна форма на живот може да се превърне в нещо, което не бихме искали да срещнем“. Относно последиците от срещата между Христофор Колумб и коренните жители на американския континент Хокинг коментира: „Резултатът не е особено добър“. Или както казва астробиологът Дейвид Гринспун: „Ако живееш в джунгла^[73], която може би е пълна с гладни лъвове, няма да слезеш от клона си и да се развикаш: Ехо, къде сте?“.

Холивудските филми обаче ни внушават, че можем да победим извънземните нашественици, ако са с няколко десетилетия или няколко века по-напред от нас в технологично отношение. Холивуд смята, че можем да надделеем с помощта на някоя примитивна хитрост. Във филма „Денят на независимостта“ в операционната система на извънземните се вкарва най-обикновен компютърен вирус и това е достатъчно да бъдат поставени на колене, сякаш и те ползват „Майкрософт Уиндоус“.

Дори и някои учени допускат тази грешка и с пренебрежение отхвърлят идеята, че извънземна цивилизация, която се намира на много светлинни години от нас, може изобщо да ни посети. Биха имали право, ако извънземните са само с няколко века по-напред от нас в развитието си. Но какво би станало, ако са ни изпреварили с милиони години? За мащабите на космоса един милион години са като мигване на окото. Тези невъобразими мащаби създават поле за нови физични закони и нови технологии.

Аз лично предполагам, че всяка развита цивилизация в космоса би била миролюбива. Особено ако извънземните са с цяла вечност по-напред от нас, значи са имали достатъчно време да разрешат древните си сектантски, племенни, расови и фундаменталистки конфликти. Но трябва да сме готови и за обратното. Вместо да действаме открито и да изпращаме радиосигнали в космоса, за да известим всяка възможна извънземна цивилизация за своето съществуване, може би е по-разумно първо да ги проучим.

Вярвам, че човечеството ще успее да установи контакт с извънземна цивилизация, вероятно още този век. Извънземните може да не са безмилостни завоеватели, а да са великодушни и склонни да споделят технологиите си с нас. Това би бил един от най-преломните моменти в историята, съпоставим с овладяването на огъня. Той би предопределил развитието на човешката цивилизация за векове напред.

Търсене на извънземен разум

Някои физици полагат активни усилия да решат този въпрос, като търсят признаци за съществуването на развити цивилизации в космоса с помощта на съвременните технологии. Търсенето на извънземен разум включва^[74] използването на най-мощните радиотелескопи, с които се следи за възможни сигнали от извънземни цивилизации.

Благодарение на щедрата финансова помощ, предоставена от съоснователя на „Майкрософт“ Пол Алън и други спонсори, Институтът СЕТИ^[75] в момента изгражда 42 свръхмодерни радиотелескопа в Хат Крийк, щата Калифорния, около 500 км североизточно от Сан Франциско, с идеята да се проучат 1 милион звезди. След време базата в Хат Крийк ще разполага с до 350 радиотелескопа за честоти между 1 и 10 GHz.

Търсенето на извънземен разум често е неблагодарна работа, която зависи от благоволението на богати спонсори и колебливи поддръжници. В миналото Конгресът на САЩ проявява сдържан интерес, но през 1993 г. прекратява всякакво финансиране с мотива, че се пилеят парите на данъкоплатците. (През 1978 г. сенаторът Уилям Проксмайър осмива търсенето на извънземен разум, като го отличава с антинаградата „Златното руно“.)

Притеснени от липсата на финансиране, някои учени призовават гражданите да предоставят пряка помощ, за да се разширят изследванията. Астрономи от Калифорнийския университет в Бъркли инициират проекта „СЕТИ@хоум“ (SETI@home), чиято цел е да се привлекат милиони аматьори онлайн за участие в търсенето на извънземен разум. Всеки може да се включи. Достатъчно е да си свали съответния софтуер от сайта на проекта. После, докато си спи нощем, компютърът му ще търси из огромния обем предоставени от организаторите данни с цел да намери прословутата игла в купа сено.

Д-р Сет Шостак от Института СЕТИ в Маунтин Вю, Калифорния, когото съм интервюирал неведнъж, вярва, че до 2025 г. ще осъществим контакт с извънземна цивилизация. Веднъж го попитах защо е толкова сигурен. Въпреки десетилетията упорита работа досега няма нито един потвърден сигнал от такава цивилизация. Освен това опитите да се засекат разговори между извънземни посредством радиотелескопи се базират на сляпото предположение, че инопланетяните си служат с радиокомуникации, а това може да не е така. Може да използват съвсем различни радиочестоти, или лазерни лъчи, или напълно непознати за нас видове комуникации. Всичко това е възможно, признава д-р Шостак. Но все пак той е убеден, че скоро ще установим контакт с извънземна форма на живот. В полза на това предвиждане говори и формулата на Дрейк.

През 1961 г. астрономът Франк Дрейк, воден от своето неудовлетворение от множеството спорни предположения за извънземните, се опитва да изчисли какъв е шансът да бъде открита цивилизация в космоса. За да се направи такова изчисление, може да се започне например от броя на звездите в галактиката Млечен път (който е около 100 милиарда), после този брой да се намали според процента на звездите, около които има планети, след това — според процента на планетите, на които има живот, след това — според процента на планетите с разумни форми на живот и т.н. Тази поредица от аритметични операции, извършвани на принципа „процент от процента“, ще ни даде вероятния приблизителен брой на развитите цивилизации в галактиката.

Когато Франк Дрейк за пръв път предлага тази формула, в нея има толкова много неизвестни, че крайният резултат е само най-обща догадка. Оценките за броя на цивилизациите в галактиката по това време варират от десетки хиляди до милиони.

Но сега, след като в космоса са открити толкова много екзопланети, може да се направи много по-реалистична оценка. Добрата новина е, че с всяка година астрономите все повече прецизират отделните компоненти във формулата на Дрейк. Днес знаем, че най-малко една пета от подобните на Слънцето звезди в галактиката Млечен път имат около себе си подобни на Земята планети. Според формулата излиза, че в нашата галактика има над 20 милиарда земеподобни планети.

Във формулата на Дрейк са направени още много корекции. В оригиналния си вид тя е била твърде наивна. Както вече стана дума, днес е известно, че там, където има земеподобни планети, трябва да има и планети с размерите на Юпитер, и то с кръгова орбита, за да разчистват астероидите и отломките, които могат да унищожат живота. Тоест броят на земеподобните планети трябва да се намали според наличието на планети с размерите на Юпитер край тях. Освен това подобните на Земята планети трябва да имат големи спътници, които да стабилизират въртенето им, защото в противен случай оста на планетата ще започне да променя наклона си и след милиони години може да се обърне на 180 градуса. (Ако Луната беше малка, колкото астероид, леките промени във въртенето на Земята щяха постепенно да се увеличават през хилядолетията в съответствие със законите на Нютон и в един момент Земята може би щеше да се обърне на 180 градуса. Това би било катастрофално за живота на планетата, защото ще е съпроводено с гигантски земетресения, чудовищни цунамита и ужасяващи вулканични изригвания и земната кора ще се напука. Луната обаче е достатъчно голяма и пречи на въпросните промени да се натрупат. Но Марс, с неговите малки спътници, вероятно се е преобръщал в далечното минало.)

Съвременната наука ни е предоставила океан от конкретни данни, по които можем да съдим за броя на планетите с условия за живот, но е открила и много повече начини, по които животът може да бъде унищожен в резултат на природни катаклизми и случайни събития. Освен това в историята на Земята е имало много моменти, когато разумният живот почти е изчезвал поради природни бедствия (например сблъсъци с астероиди, планетарни ледникови епохи и вулканични изригвания). Един от основните въпроси е: на какъв процент от планетите, отговарящи на критериите за наличие на живот, наистина има живот, и колко от тях са били пощадени от планетарни катаклизми и са дали начало на разумни форми на живот. С други думи, все още сме далеч от възможността да направим точна оценка на броя на цивилизациите в нашата галактика.

Първи контакт

Попитах д-р Сет Шостак какво ще стане, ако извънземните дойдат на Земята. Дали американският президент ще свика спешно заседание на Обединения комитет на началник-щабовете? Дали ООН ще излезе с декларация, в която се приветстват извънземните? Какъв е протоколът за първи контакт?

Отговорът на д-р Шостак бе доста изненадващ: по принцип няма протокол. Въпросът бил обсъждан по време на научни конференции, но участниците в тях са правели само неофициални предложения. Правителството на нито една държава не гледа сериозно на въпроса.

Във всеки случай първоначалният контакт вероятно ще бъде еднопосочен: това би бил моментът, когато наземен детектор улови случаен сигнал от далечна планета. Това не значи, че ще започнем да комуникираме с инопланетяните. Ако сигналът дойде от звездна система, която се намира, да кажем, на 50 светлинни години от Земята, изпращането на съобщение дотам и получаването на отговор ще отнеме 100 години. Това би създало изключителни затруднения в комуникациите.

Ако един ден извънземните дойдат на Земята, по-практичният въпрос е как ще разговаряме с тях. Какъв ще е техният език?

Във филма „Първи контакт“ извънземните изпращат към Земята огромни звездолети, които започват да кръжат заплашително над много държави. Когато в звездолетите се качват земляни, ги посрещат същества, подобни на гигантски калмари. Комуникацията е затруднена, защото извънземните пишат някакви странни знаци върху екран, а местни езиковеди се опитват да ги разгадаят. В един момент настъпва криза, защото една от думите, които изписват пришълците, може да се преведе или като „инструмент“, или като „оръжие“. Това двусмислие всява смут и ядрените сили привеждат системите си в бойна готовност. По всичко личи, че ще се стигне до междупланетна война, и то само заради дребно езиково недоразумение.

(В действителност, ако извънземните са толкова напреднали, че да изпратят звездолети към Земята, сигурно преди това са изследвали нашите телевизионни и радиосигнали и са разгадали езика ни, така че няма да се нуждаят от услугите на местни езиковеди. Така или иначе, не би било разумно да влизаме в междупланетна война с цивилизация, която е може би хилядолетия по-напред от нас в своето развитие.)

Какво би станало, ако езикът на извънземните има напълно различна отправна система в сравнение с нашата?

Ако инопланетяните произхождат например от разумна кучешка раса, езиковите им понятия може би ще са свързани по-скоро с миризми, отколкото със зрителни образи. В случай че произхождат от разумни птици, езикът им вероятно ще се базира на сложни мелодии. Ако водят началото си от прилепи или делфини, ще използват ехолокация. А ако произхождат от насекоми, може би ще общуват чрез феромони.

Изследванията на мозъка на всички тези животни показват големи разлики с човешкия мозък. Значителна част от мозъка на човека е ангажирана със зрението и речта, докато мозъкът на животните е ангажиран с обонянието, слуховите възприятия и други подобни.

С други думи, когато осъществим първи контакт с извънземна цивилизация, не можем да сме сигурни, че нейните представители ще мислят и ще общуват като нас.

Как изглеждат те

В много научнофантастични филми най-вълнуващият момент е, когато най-после виждаме извънземните. (Един от недостатъците на иначе нелошия филм „Контакт“ е, че след като любопитството на зрителя е изострено до краен предел, самите извънземни така и не се показват.) Но в сериала „Стар Трек“ всички извънземни изглеждат досущ като нас и говорят перфектен английски като натурални американци. Единствената разлика е, че имат особени носове. Повече въображение са проявили създателите на „Междузвездни войни“, където инопланетяните приличат на диви животни, но на родните им планети винаги има въздух, който може да се диша, а гравитацията е подобна на земната.

По принцип извънземните може да имат всякакъв външен вид, защото досега не сме осъществявали контакт с тях. Съществува обаче определена логика, която би трябвало да важи и за тях. Въпреки че не можем да сме сигурни, има голяма вероятност животът в космоса да се заражда в океани и да се основава на молекули, съдържащи въглерод. Подобен химичен състав би гарантирал наличието на две основни характеристики на живите организми: способността за съхранение на огромни количества информация (благодарение на сложното молекулно устройство) и способността за самовъзпроизводство. (Въглеродният атом има четири химични връзки, което му позволява да образува дълги въглеводородни вериги, включително протеини и ДНК. Дългите вериги на ДНК съдържат код, базиран на подредбата на атомите. Тези вериги образуват двойна спирала, която може да се разплете и да привлече молекули, за да създаде копия на веригите в съответствие с кода.)

Отскоро съществува нова научна дисциплина, наречена екзобиология, която се занимава с търсене на живот в далечни светове и екосистеми, различни от земните. Досега екзобиолозите не са открили друг механизъм за възникване на форми на живот, освен чрез въглеродни съединения, които осигуряват наличието на сложни и разнообразни молекули. В теоретичен план се разглеждат много други възможни форми на живот — например разумни балонести същества, които биха могли да летят в атмосферата на газовите гиганти — но е трудно да бъде създаден реален химичен фундамент, върху който да се развият подобни създания.

Когато бях малък, един от любимите ми филми беше „Забранената планета“, от който научих нещо ценно, свързано с науката. Във филма се разказва за огромно чудовище, което тероризира астронавти на далечна планета, като ги избива един по един. Учен прави гипсова отливка на следата, оставена от чудовището, и е поразен от това, което открива. Излиза, че ходилата на създанието не се подчиняват на законите на еволюцията. Всичко в тях — ноктите, пръстите, костите — е структурирано неестествено.

Това ме заинтригува. Чудовище, което не се подчинява на законите на еволюцията? Идеята, че дори чудовищата и извънземните би трябвало да се подчиняват на научните закони, бе нещо ново за мен. Преди мислех, че е достатъчно чудовищата да са свирепи и грозни. Но имаше логика в това, че природните закони, които важат за нас, важат и за чудовищата и извънземните. Нали и те в този свят живеят.

Например, когато слушам за чудовището от Лох Нес, все ми се иска да попитам: а каква е популацията на това създание? За да може в това езеро да живее същество, подобно на динозавър, би трябвало да има популация, да речем, от петдесетина такива създания, за да могат да се размножават. В такъв случай би имало явни признаци за присъствието им (например кости, трупове от убити от тях животни, изпражнения). Фактът, че не са открити такива признаци, поставя съществуването им под съмнение.

Законите на еволюцията трябва да се имат предвид и когато говорим за извънземни. Невъзможно е да се каже точно как би възникнала една извънземна цивилизация на далечна планета. Можем обаче да изведем някои принципни положения въз основа на собствената си еволюция. Анализът на развитието на Homo sapiens като разумно същество показва поне три важни фактора за възхода на вида.

1. Бинокулярно зрение

Като цяло хищниците са по-интелигентни от своята плячка. За да ловуват успешно, те трябва да са потайни, хитри, изобретателни, незабележими и коварни. Необходимо е да познават навиците на потенциалните си жертви, къде се хранят, какви са им слабостите, как се защитават. Всичко това изисква ум.

А плячката трябва само да може да бяга.

Това се проявява в зрението. Очните орбити на ловуващите животни, като тигъра и лисицата, са разположени в лицевата част на черепа и това прави зрението им бинокулярно, при което мозъкът съчетава образите от двете очи. Това позволява на животното да преценява разстоянията, което е от първостепенна важност за намирането на плячка. Но плячката няма нужда от бинокулярно зрение. На нея й е необходимо 360-градусово зрително поле, за да вижда хищниците, затова очите й са разположени странично на черепа, какъвто е случаят например при елените и зайците.

По всяка вероятност разумните извънземни същества произхождат от хищници, които са набавяли храната си чрез ловуване. Това не означава непременно, че са агресивни, но въпросът е, че в далечното минало предците им може би са били хищници. Би било добре човечеството да прояви предпазливост.

 

 

2. По-добър захват

За да могат даден вид същества да положат началото на цивилизация, те трябва да притежават умението да променят околната среда целенасочено. За разлика от растенията, които са оставени на произвола на стихиите, интелигентните животни могат да променят средата си, за да имат по-добри шансове да оцелеят. Един от отличителните белези на човека е палецът на ръката, който е противопоставен на другите пръсти и позволява използването на сечива. Преди появата на тази анатомична особеност ръцете са служели главно за придвижване по дърветата от клон на клон — неслучайно дъгата между човешкия палец и показалец приблизително съответства на дебелината на нормален клон в Африка. (Това не означава, че противопоставянето на палеца на останалите пръсти е единственият начин за по-добър захват, който би довел до появата на разум. Пипалата и добре развитите нокти също биха свършили работа.)

Комбинацията между първия и втория фактор дава на животното способността да координира ръцете и зрението си по време на лов и при боравенето със сечива. Но третият фактор обединява всичко в едно.

 

 

3. Език

При повечето животински видове всеки урок, научен от даден индивид, умира със смъртта на индивида.

За да може важната информация да се предава от поколение на поколение и да се натрупва, е необходим някакъв вид език. Колкото по-абстрактен е езикът, толкова повече информация може да се предава между поколенията.

Ловуването спомага за еволюцията на езика, защото стадните хищници имат нужда да комуникират помежду си и да координират действията си. Езикът е от полза най-вече за стадните животни. Поединично ловуващите зверове нямат шанс пред лицето на един мастодонт, докато ловуващите на групи могат да обградят мастодонта, да го подмамят и да го повалят. Освен това езикът е социално явление, което ускорява развитието на умения за взаимодействие между индивидите. Тези умения са изиграли решаваща роля за възхода на човешката цивилизация.

Веднъж станах свидетел на много ярък пример за социалната същност на езика, когато за едно телевизионно предаване по „Дискавъри“ ми се наложи да вляза в басейн, пълен с игриви делфини. В басейна имаше звукови датчици, с които се записваха подсвиркванията и цвъртенето на делфините при общуването помежду им. Естествено, делфините нямат писмен език, но имат звуков и той може да се запише и да се анализира.

После с помощта на компютър в езика може да се търсят закономерности, които свидетелстват за разум. Например един бегъл анализ на английския език би показал, че в него най-често се среща буквата „е“. Може да се анализира честотата на употребата на различни букви и така да се определи кои от тях са най-характерни за даден език или за отделен човек. (Този метод може да помогне при определянето на автора на стар ръкопис — например да се докаже, че пиесите на Шекспир наистина са написани от него.)

По същия начин записите на комуникацията между делфините може да покажат, че повторенията на техните цвъртения и подсвирквания се подчиняват на определена математическа формула.

Може да се анализира и езикът на други видове животни, като кучета и котки, и да се открият подобни признаци за разум.

Но при анализа на звуците, издавани от насекомите, вече няма да има толкова данни за наличието на разум. Идеята е, че животните наистина ползват език, макар и примитивен, и неговата сложност може да се изчисли математически с помощта на компютър.

Еволюция на земния разум

След като видяхме, че за появата на разумен живот са нужни най-малко три неща, можем да си зададем въпроса: колко животни на Земята притежават и трите неща? Много хищници с бинокулярно зрение имат добре развити нокти, лапи, зъби или пипала, но не могат да държат сечива. Не ползват и сложен език, който да им помага да ловуват, да споделят информация със себеподобните си и да я предават на следващото поколение.

Може да се направи сравнение между еволюцията и разума на човека и тези на динозаврите. Въпреки че познанията ни за разума на динозаврите са изключително оскъдни, предполага се, че те са властвали на Земята в продължение на 200 милиона години и все пак не са се превърнали в разумни същества и не са създали цивилизация, докато хората са направили това само след около 200 000 години развитие.

Но при внимателен анализ на царството на динозаврите се виждат признаци за възможно развитие на разум. Например велоцирапторите, обезсмъртени във филма „Джурасик парк“, вероятно са можели да станат разумни същества с течение на времето. Те притежавали присъщото на ловуващите животни бинокулярно зрение. Ловували на групи, което значи, че навярно са имали някаква система за комуникация помежду си, за да координират действията си по време на лова. Притежавали и развити нокти, с които хващали плячката си и които можели евентуално да еволюират така, че да се образува противопоставен палец. (За разлика от тях, Tyrannosaurus rex имали малки крайници, които може би служели само за хващане на месото след края на лова и едва ли биха могли да се използват за боравене със сечива. Като цяло тези животни били просто една голяма уста.)

Извънземните от „Създателят на звездите“

Тази рамка може да ни помогне да анализираме извънземните същества от романа „Създателят на звездите“ от Олаф Стейпълдън. Главният герой в романа предприема въображаемо пътешествие из вселената и се натъква на множество интересни цивилизации. Пред читателя се разкрива богата панорама на хипотетични разумни форми на живот, пръснати из цялата галактика Млечен път.

Един от видовете извънземни, за които става дума в книгата, възникнал на планета с мощно гравитационно поле. Затова тези същества имали нужда не от четири, а от шест крака, за да могат да ходят. Постепенно предните два крака еволюирали в ръце, които придобили способността да боравят със сечива. С течение на времето това животно заприличало на нещо като кентавър.

Героят среща и същества, подобни на насекоми. Въпреки че всяко от тях поотделно не притежава разум, съвкупността от милиардите индивиди ражда колективен разум. Друга, птицеподобна раса лети на гигантски ята, като облаци, и също притежава колективно съзнание. Освен това героят попада на разумни същества, които през деня са неподвижни като растения, а през нощта се движат като животни. Той вижда и такива форми на живот, които нямат нищо общо с познатите ни създания — например разумни звезди.

Много от тези извънземни същества живеят в океаните. Един от най-проспериращите водни видове в романа представлява симбиоза между два различни организма, наподобяващи риба и рак. Ракът се намира зад главата на рибата и така двете животни заедно се движат бързо като риба, а рачешките щипци са пригодени за работа със сечива. Тази комбинация им дава огромно предимство и това става доминиращият вид на планетата. След време тези същества излизат на сушата, където изобретяват машини, електрически уреди и ракети и създават утопично общество на благоденствие, наука и прогрес.

Тези симбиотични същества пътуват със звездолети и срещат по-слабо развити цивилизации. Олаф Стейпълдън пише: „Симбиотичната раса всячески се стараеше да запази съществуването си в тайна от първобитните общества, за да не загубят независимостта си“.

Виждаме, че макар рибата и ракът да не са могли поотделно да еволюират до по-висше ниво, в комбинация са успели.

Като се има предвид, че огромното мнозинство извънземни цивилизации, ако изобщо съществуват, навярно живеят под водата на ледени спътници (като Европа и Енцелад) или на спътници на планети сираци, възниква въпросът: може ли един воден вид да придобие същински разум?

Ако става дума за океаните на нашата планета, има няколко проблема. Перките на рибите са изключително ефикасно средство за придвижване в океана, но краката (и ръцете) не са. Перките осигуряват бързина и повратливост, докато с крака е трудно и неудобно да се ходи по океанското дъно. Нищо чудно, че в океана има малко животни с крайници, пригодени за боравене със сечива. Създанията с перки трудно биха придобили разум (освен ако перките им не еволюират по някакъв начин, така че да могат да хващат предмети, или ако перките са бивши ръце и крака на сухоземни животни, които са се върнали към подводен начин на живот, като делфините и китовете).

Октоподът обаче е много проспериращ вид. Той съществува поне от 300 милиона години и е може би най-интелигентното безгръбначно животно. Ако анализираме октопода според гореописаните три критерия, ще установим, че отговаря на два от тях.

Първо, понеже е хищник, той има очи на ловец. (Но двете му очи не могат да се фокусират много добре.)

Второ, благодарение на осемте си пипала октоподът може изключително добре да манипулира предметите около себе си. Пипалата му са невероятно сръчни.

Но той на практика не ползва език. Понеже ловува самостоятелно, няма нужда да комуникира с никого. Липсва и взаимодействие между поколенията, доколкото ни е известно.

Октоподът проявява определено ниво на разум. Известна е способността му да се измъква от аквариуми, като с мекото си тяло успява да се провре през тесни процепи. Може да се ориентира в лабиринт, което показва, че притежава някаква памет, а освен това борави със сечива. Известен е случай, в който октопод си направил заслон с черупки от кокосов орех.

Щом октоподът притежава разум в някаква степен и има сръчни пипала, защо не е станал разумно същество? Може би точно защото е проспериращ вид. Това, че може да се крие под камъните и да лови плячка с пипалата си, е много успешна стратегия и вероятно затова не му е било необходимо да развива разума си. С други думи, върху него не е имало еволюционен натиск, който да го кара да усъвършенства ума си.

Но на далечна планета с други условия не е изключено някое подобно на октопода същество да развие език от специфични звуци, за да може да ловува групово. Клюноподобните челюсти на октопода може да еволюират в посока към елементарни речеви умения. Не е трудно да си представим, че в далечното бъдеще дори и на Земята еволюционният натиск би могъл да принуди това животно да развие същински разум.

И така, съществуването на разумна раса октоподи е напълно възможно.

Друго разумно същество, което си представя Олаф Стейпълдън, е вид птица. Учените са установили, че птиците, подобно на октоподите, са доста интелигентни. Но за разлика от октоподите, птиците имат и много добре развита система за комуникация помежду си, която включва цвъртене, песни и мелодии. Като записват песните на някои птици, учените установяват, че колкото по-сложна и мелодична е песента, толкова повече привлича противоположния пол. Сложността на песента, която изпълнява мъжкият, показва на женската колко е здрав и силен той и дали е подходящ за брачен партньор. Еволюционният натиск кара птиците да създават сложни мелодии и да развиват някакъв вид разум. Въпреки че някои птици (като ястреба и совата) имат присъщото на ловуващите животни бинокулярно зрение и ползват език, те не могат целенасочено да променят околната среда.

Преди милиони години някои от четириногите животни еволюирали в птици. Изследванията показват недвусмислено, че костите на птичите крила са се развили от костите на краката на четириноги животни. Между двата вида кости има пълно съответствие. Но за да може едно животно целенасочено да променя околната среда, то би трябвало да има ръце, способни да боравят със сечива. Това означава, че разумните птици трябва или да развият крила с двойна функция (летене и работа със сечива), или да са произлезли от животни с поне шест крака, два от които после са се превърнали в ръце, а други два — в крила.

Тоест възможно е да съществува разумен вид птици, ако по някакъв начин са придобили способността да боравят със сечива.

Това са само няколко примера, които показват колко разнообразни могат да бъдат разумните форми на живот. Със сигурност са възможни и много други варианти.

Човешкият разум

Струва си да помислим защо точно хората са станали разумен вид. Много примати почти са изпълнили трите критерия, но защо именно ние сме развили тези способности, а не например шимпанзетата, маймуните бонобо (най-близките ни еволюционни родственици) или горилите?

В сравнение с други животни нашият вид, Homo sapiens, е слаб и тромав. Достойни сме да служим за посмешище в животинското царство. Не можем да бягаме много бързо, нямаме добре развити нокти, не умеем да летим, липсва ни остро обоняние, нямаме естествена броня, не сме много силни, не сме покрити с козина, а кожата ни е доста деликатна. По всички физически показатели има животни, които ни превъзхождат значително.

Повечето животински видове просперират и не са изпитвали еволюционен натиск за промяна. Някои от тях са непроменени от милиони години. Тъкмо защото човекът е слаб и тромав, той е бил под огромен натиск да придобие умения, които другите примати не са притежавали. Като компенсация за недостатъците си той е трябвало да стане разумно същество.

Според една теория преди няколко милиона години климатът в Източна Африка започнал да се променя, в резултат на което намалели горските площи и се увеличили тревистите територии. Предците ни били горски обитатели и с намаляването на дърветата много от тях измрели.

Оцелелите били принудени да живеят в саваната и тревистите райони. Трябвало да изправят гърбове и да вървят с вдигната глава, за да виждат над високата трева. (Това личи от формата на гръбнака на съвременния човек, която е причина за силно напрежение в областта на талията. Затова болките в гърба са един от най-разпространените здравословни проблеми сред хората на средна възраст.)

Изправеният вървеж имал още едно голямо предимство: ръцете останали свободни и можели да започнат да боравят със сечива.

Когато срещнем разумни извънземни, има голяма вероятност те също да са тромави и слаби, а разумът им да се е появил като компенсация за тези недостатъци. И те, също като нас, биха развили способността да гарантират оцеляването си по нов начин: като променят средата си според своите желания.

Извънземно технологично развитие

Как една разумна раса би изградила модерно технологично общество?

Вече казахме, че има вероятност водните създания да са най-разпространената форма на живот в галактиката. Също така обсъдихме дали морските същества могат да придобият необходимите физиологични характеристики, но въпросът има и културен и технологичен аспект, затова нека сега да помислим дали е възможно на дъното на океана да се роди развита цивилизация.

В случая с човечеството след възникването на земеделието процесът на развитие на енергийното и информационното осигуряване протича на три етапа.

Първият етап е индустриалната революция, когато енергията на ръчния труд е увеличена многократно чрез енергията на въглищата и други изкопаеми горива. Обществото придобива несравнимо по-големи енергийни възможности и примитивната земеделска култура прераства в индустриална.

Вторият етап е ерата на електричеството, когато енергийното осигуряване е подсилено чрез електрогенератори и се раждат нови форми на комуникация, включително радиото, телевизията и телекомуникациите. По този начин нараства както енергийната, така и информационната мощ на обществото.

Третият етап е информационната революция, в резултат на която компютърната мощ става доминираща.

Тук можем да зададем въпроса: възможно ли е една извънземна подводна цивилизация също да премине през тези три етапа на развитие по отношение на енергийното и информационното осигуряване?

Европа и Енцелад например са много отдалечени от Слънцето, а океаните им се намират под постоянен леден похлупак, затова ако на тези далечни спътници има разумни същества, те вероятно са слепи, също като някои риби, които живеят в тъмни пещери под повърхността на Земята. Вместо зрение те може би са развили способност за ехолокация (подобно на прилепите), която им позволява да се ориентират в океана посредством звукови вълни.

Но тъй като звуковите вълни са много по-дълги от светлинните, тези създания не биха могли да възприемат дребните детайли, които ние виждаме с очите си (също както сонографията, използвана от лекарите, дава много по-малко подробности от ендоскопията). Това би забавило развитието им в посока към създаване на модерна цивилизация.

Но по-важното е, че водните същества биха имали проблем с енергията, защото във водата няма как да се използват изкопаеми горива и трудно може да се осигури изолация за електрическа енергия. Повечето индустриални машини биха били безполезни поради липсата на кислород, който е необходим за изгарянето на горивото в двигателите. Слънчевата енергия също ще е безполезна, защото слънчевата светлина не може да проникне през вечната ледена обвивка.

Без двигатели с вътрешно горене и без енергията на огъня и Слънцето извънземните водни същества вероятно няма да могат да създадат модерно общество. Те обаче имат достъп до един неизползван източник на енергия, а именно геотермалната енергия от топлинните отверстия на дъното на океана. Също както на Земята, вулканичните отверстия на океанското дъно на Европа и Енцелад могат да осигурят удобен енергиен източник за машини.

Може би е възможно да се изобрети подводен парен двигател. Температурата във вулканичните отверстия вероятно е много над точката на кипене на водата. Ако извънземните създания намерят начин да насочат топлината от отверстията, тя би могла да им послужи за създаването на парен двигател — например врялата вода може да се отведе чрез система от тръби и да се използва за задвижване на бутало. Това ще постави началото на машинна епоха.

Тази топлинна енергия вероятно би могла да се използва и за топене на метали и така да се създаде металургия. Ако съществата могат да извличат метали от руда и да ги обработват, биха могли да строят градове на дъното на океана. Накратко казано, би било възможно да се извърши подводна индустриална революция.

Но електроенергийната революция изглежда невъзможна, защото водата би предизвикала късо съединение при повечето традиционни електрически уреди. Без електричество тези създания биха се лишили от чудесата на цяла една епоха, а това би ограничило технологичния им потенциал.

Но в този случай също има възможно решение. Ако създанията открият на океанското дъно намагнитизирано желязо, ще могат да конструират електрогенератори, които ще осигуряват енергия за машините им. Магнитите ще се въртят (например чрез ротор, задвижван от струи пара) и ще създават насочено движение на електрони по жица, тоест електрически ток. (Принципът е същият както при велосипедното динамо и водноелектрическите централи.) С други думи, разумните подводни същества биха могли да създадат електрически генератори с помощта на магнити дори във водна среда, което ще ти отведе в епохата на електричеството.

Информационната (компютърната) революция също е трудна за осъществяване от водни създания, но не е невъзможна. Както водата е идеалната среда за възникването на живота, така и силицият може би е идеалният материал за всяка компютърна технология, основана на интегрални схеми. На дъното на океана може да има силиций, който може да се добива, пречиства и използва за изработката на чипове посредством ултравиолетова светлина, както правим ние на Земята. (За производството на силициеви чипове е необходимо ултравиолетова светлина да мине през шаблон, който съдържа схемата на всички вериги за чипа. Чрез тази светлина и поредица от химични реакции се създава конфигурация, която се гравира върху силициева подложка и така се изработват транзисторите на чипа. Този процес, който е в основата на транзисторната технология, може да се осъществи и във водна среда.)

И така, по принцип е възможно водни създания да развият разум и да изградят модерно технологично общество.

Естествени пречки за прогреса на извънземните

Когато дадена цивилизация започне дългия и труден преход към модерно общество, тя се сблъсква с още един проблем. Редица природни явления могат да попречат на развитието й.

Например, ако на планета като Венера или на спътник като Титан се появят разумни създания, техният свят ще бъде обвит в постоянна облачна пелена и никога няма да видят звездите. Представата им за вселената ще се ограничи само в рамките на небесното тяло, на което живеят.

Това значи, че цивилизацията им няма да познава астрономията, а религията им ще се основава на предания, свързани само с тяхната планета или спътник. Няма да имат стимул да надзърнат отвъд облаците, което ще ограничи потенциала на цивилизацията им и най-вероятно ще им попречи да разработят космическа програма. Без такава програма няма да имат телекомуникационни и метеорологични спътници. (В романа на Олаф Стейпълдън между другото става дума за морски животни, които в един момент излизат на сушата и след време започват да се занимават с астрономия. Ако бяха останали в океана, никога нямаше да открият света извън родната си планета.)

Друг проблем на развитите общества е засегнат в известния разказ „Падането на нощта“ от Айзък Азимов, в който учени живеят на планета, обикаляща около шест звезди. Планетата е непрекъснато обляна в светлина. Обитателите й никога не са виждали нощното небе с милиардите му звезди и са твърдо убедени, че във вселената няма нищо друго, освен тяхната звездна система. Религията и самосъзнанието им се базират изцяло на това фундаментално схващане.

Но учените започват да правят притеснителни открития. Разбират, че веднъж на всеки 2000 години цивилизацията им потъва в пълен хаос. Става нещо мистериозно, което води до абсолютен разпад на обществото. Изглежда, че този цикъл се е повтарял безкрайно много пъти в миналото. Легендите разказват, че хората полудявали, защото всичко потъвало в мрак. Палели огромни огньове, за да осветят небето, но така ставали пожари, които унищожавали цели градове. Възниквали странни религиозни секти, падали правителства, обществото загивало. После минавали 2000 години, докато от пепелта на старата цивилизация се роди нова.

Учените разбират страшната истина, която обяснява всичко това: на всеки 2000 години орбитата на планетата им претърпява аномалия и затова настъпва нощ. За свой ужас те установяват, че това ще се случи отново съвсем скоро. Разказът завършва с падането на нощта и началото на нов хаос.

Произведения като „Падането на нощта“ ни карат да се замислим какъв би бил животът на планети с напълно различни условия от нашите. Имаме късмет, че живеем на Земята, където съществува изобилие от енергийни ресурси, има огън и са възможни горивни процеси, електрическите устройства могат да функционират в атмосферата, без да става късо съединение, силицият се среща в големи количества, а ние виждаме нощното небе. Ако липсваше някое от тези условия, щеше да е много трудно да се изгради развита цивилизация.

Парадоксът на Ферми: къде са те

Въпреки всичко казано дотук остава един неизменен натрапчив въпрос^[76], с който може да се резюмира така нареченият парадокс на Ферми: къде са те? Ако извънземните съществуват, със сигурност биха дали никакъв знак, може би дори щяха да ни посетят, но досега няма реални доказателства за такова посещение.

Много са възможните обяснения на този парадокс. Аз разсъждавам така: ако те наистина могат да достигнат планетата Земя от стотици светлинни години разстояние, значи технологиите им са много по-развити от нашите. В такъв случай е твърде самонадеяно да очакваме, че ще изминат трилиони километри, за да дойдат на гости на изостанала цивилизация, която няма какво да им предложи. Помислете: когато ходим в гората, да не би да се опитваме да заговорим елените и катериците? Може да пробваме един-два пъти, но като видим, че не реагират, бързо ще изгубим интерес и повече няма да се занимаваме с тях.

Би било напълно естествено извънземните да не се занимават с нас, ако ни смятат за примитивни чудаци. Или както пише Олаф Стейпълдън още преди десетилетия, може би политиката им е да не се месят в работите на примитивни цивилизации. Тоест те може би знаят за нас, но не искат да влияят на развитието ни. (Стейпълдън загатва и за още една възможност: „Някои от тези предутопични светове^[77], които не са зловредни, но не подлежат на по-нататъшно развитие, бяха оставени на спокойствие и запазени от научни съображения, както ние опазваме дивите си животни в национални паркове“.)

Когато повдигнах този въпрос пред д-р Сет Шостак, неговият отговор беше съвсем различен. Според него, ако дадена цивилизация е по-напреднала от нашата, тя най-вероятно ще има развити технологии за изкуствен интелект и ще изпраща в космоса роботи. Не бива да се изненадваме, каза той, ако извънземните, които срещнем някой ден, са механични създания, а не биологични. Във филми като „Блейд Рънър“ в космоса се изпращат роботи, за да вършат мръсната работа, защото изследването на космоса е трудно и опасно. Това може би обяснява защо не засичаме техни радиосигнали. Ако приемем, че технологичното развитие на извънземните следва логиката на нашето развитие, значи са изобретили първите си роботи скоро след като са изобретили радиото. В епохата на изкуствения интелект те сигурно са се слели с роботите и радиото вече не им трябва.

Цивилизацията на роботите вероятно не ползва радио- и микровълнови антени, а кабели. Такава цивилизация би била неоткриваема за радиотелескопите по проекта СЕТИ. С други думи, извънземните цивилизации може би ползват радиокомуникации само няколко века и това явно е една от причините да не засичаме такива сигнали.

Други анализатори предполагат, че извънземните искат да откраднат нещо от нашата планета. Това може да е водата в океаните ни, казват те. Наистина водата в течно състояние е рядко срещана в Слънчевата система — има я само на Земята и на спътниците на газовите гиганти, но с леда не е така. Лед има много: и на кометите, и на астероидите, и на спътниците на газовите гиганти. Реално погледнато, извънземните могат просто да разтопят леда.

Говори се и за друг вариант: може би искат да отмъкнат ценни минерали от Земята. Това наистина е възможно, но има и толкова много необитаеми светове със залежи от ценни минерали. Ако дадена извънземна цивилизация е в състояние да преодолее огромни разстояния, за да достигне Земята, тя ще може да избира измежду повече планети и ще й бъде много по-лесно да опоска някоя необитаема планета, отколкото такава, на която има разумни същества.

Също така се изказва предположението, че инопланетяните искат да откраднат топлинната енергия^[78] от земното ядро, което би довело до унищожението на планетата. Но ако цивилизацията им е развита, те сигурно владеят тайната на термоядрения синтез и в такъв случай няма смисъл да крадат енергията от земното ядро. Та нали водородът, който е горивото за термоядрения синтез, е най-разпространеното вещество в цялата вселена. Освен това извънземните спокойно могат да добиват енергия от звездите, които също са в изобилие.

Пречим ли на някого

В „Пътеводител на галактическия стопаджия“ извънземните искат да се избавят от хората просто защото им пречат. Извънземните бюрократи нямат нищо против самото човечество, но то представлява пречка, която трябва да се премахне, за да могат да построят междугалактическа магистрала. По принцип това е напълно възможно да се случи. Кой например е по-опасен за елена: гладният ловец с голямата пушка или добродушният предприемач с куфарчето, който търси парцел за строеж на нов жилищен квартал? Ловецът може да изглежда по-опасен за отделното животно, но в крайна сметка предприемачът е по-голямото зло за елена като животински вид, защото би изсякъл цяла гора, пълна с всякакви създания.

Същото се отнася и за марсианците от „Война на световете“, които уж нямат лоши чувства към земляните. Просто планетата им загива и затова искат да завладеят нашата. Не че мразят хората. Само дето хората им пречат.

Подобна е логиката и в споменатия вече филм за Супермен „Човек от стомана“, в който ДНК на цялото население на Криптон е съхранена непосредствено преди планетата да се взриви. За да възкресят расата си, криптонците трябва да завладеят Земята. Въпреки че този сценарий е правдоподобен, все пак има и други възможни планети за плячкосване и завладяване, така че можем да се надяваме, че извънземните ще ни подминат.

Колегата ми Пол Дейвис посочва още една възможност. Не е изключено технологиите им да са толкова развити, че да могат да създават виртуална реалност, която значително превъзхожда нормалната действителност, и затова да предпочитат да живеят постоянно в някаква фантастична видеоигра. Това не е лишено от логика, защото дори и при хората има определен процент от населението, който би предпочел да живее в наркотично опиянение, отколкото да се изправи лице в лице с действителността. В нашия свят този вариант би бил малко краен, защото ако всички бяхме наркомани, обществото ни щеше да се разпадне. Но ако машините задоволяват всички жизнени потребности на индивида, тогава е възможно да съществува общество от паразити.

След всички тези разсъждения обаче остава открит въпросът как би изглеждала една развита цивилизация, която е хиляди или милиони години по-напред от нас. Дали срещата ни с такава цивилизация ще ни донесе мир и благоденствие, или унищожение?

Невъзможно е да се предскаже каква е културата и какво е обществено-политическото устройство на дадена развита цивилизация, но както вече казах, има едно нещо, на което трябва да се подчинява дори една такава цивилизация — а именно, законите на физиката. И така, какво може да ни каже физиката за възможния облик на свръхразвитите цивилизации?

А ако не срещнем напреднала цивилизация в нашата част от галактиката, как ние самите ще се развием в бъдеще? Ще можем ли да изследваме звездите, а и цялата галактика?

Някои учени предлагат към тази класификация да се добави четвърти тип цивилизации, които контролират времепространството до такава степен, че могат да влияят на цялата вселена.