Джоан Венг
Кафе под липите (11)

Благодарност

В създаването на всяка книга участват невероятно много хора — някои дори не знаят, например книжарят, който ми предложи „Април“ на Йозеф Рот, но има и хора със значително участие. Затова скъпата ми приятелка Мириам Хензен заслужава повече благодарност, отколкото мога да изразя. Благодаря ти, че въпреки стреса около изпитите и ядовете с форматирането прочете всички версии, винаги и веднага. Благодаря!

Особена благодарност заслужава господин Р. от Л. — той не желае да го свързват с подобни книжки за момичета, но ми спести набавянето на литературен лексикон и се оказа страхотен тестов читател. Благодаря!

Не на последно място благодаря с цялото си сърце на моята неуморна и невероятно отзивчива редакторка Ане Зудман! Без нейната намеса идеята ми никога нямаше да се превърне в достойна за четене книга. Благодаря!

* * *

Дължа благодарност на страхотните си тестови читатели. Ще спомена имената на:

Никола Гроте, която ми даде важни импулси и четеше с такова въодушевление, че с нетърпение чаках мейлите й. Благодаря!

Кристин Мент, която иначе мрази любовни романи, но направи изключение за мен. Благодаря!

Урзула Лангер, която ми позволи да й чета на глас и без която никога нямаше да измисля тази история. Благодаря!

* * *

Бих желала да благодаря също на Клаудия Савицка-Еберт за подкрепата й по отношение на имената, без нея нямаше да се справя. Яна и Йохан Вагнер заслужават сърдечна благодарност — без тяхната помощ като тестови читатели и осигуряване на неделни занимания за моите мъже нямаше да завърша книгата навреме. Прекрасно е да ви имам. Маргит Венг прочете първата версия, докато беше на почивка, а докато пишех втората, се погрижи да имам време за писане. Благодаря!

* * *

Дължа благодарност и на прекрасните ми агенти: дуото Кони Хайндл и Джералд Дрюс. Те са най-добрите. Благодаря ви, че през цялото време вярвахте в мен. Благодаря за неоценимата подкрепа. Просто благодаря! Благодаря и на детето ми, родено на 25 януари — без теб щях да съм безпомощна и да ми липсват сладките неща. Ти си великолепен!

* * *

Огромна благодарност на двамата ми мъже! Техният принос се ограничаваше в безполезни съвети („По-добре напиши нещо за нападение на зомбита!“ „Защо не омъжиш героинята за зъболекар?“) и в разместване на настройките на лаптопа, но без тях нямаше да създам този роман. Кратко и просто: благодаря за всичко!