Боби Перс
Уилям Уентън и Агентът с орбулатора (21)

Двайсета глава

Уилям огледа обстановката. Бяха се озовали в сравнително малко помещение, не по-голямо от обикновена класна стая с каменни стени. Все едно бяха попаднали в средновековна тъмница.

Пред тях на сгъваеми столове седяха трийсетина души, всички с лице на една и съща старица и дълги черни пелерини.

Двама-трима се обърнаха и изгледаха Уилям и Иския. Кимнаха им. Уилям също кимна в отговор. В другия край на стаята, на осветена импровизирана сцена, скована от палети, стоеше предмет, покрит с бяло платно. Навярно беше криптоботът, за който им бе разказал Бенджамин.

— Да седнем — предложи Уилям и посочи няколко празни стола на най-задния ред.

Никой от присъстващите не им обърна внимание. Всички гледаха с очакване към сцената и шушукаха напрегнато.

В един момент светлините премигаха и със строго шъткане някой призова за тишина. Движение зад кулисите привлече вниманието на Уилям.

От процепа между завесите се подаде жилеста ръка и ги разтвори. На сцената излезе Старица — двойничка на всички останали. Уилям се сви максимално на стола.

— Уважаеми гости — подхвана старицата. — Ще карам направо. Пред мен стои криптоботът, а тук, драги дами и господа, е онова, което — знам — очаквате с нетърпение.

Старицата извади изпод пелерината си метална пирамида и зрителите ахнаха.

— Ето я — прошепна Уилям.

— Агентът с орбулатора тръгна да шества по света и откри своя избраник, ала аз се добрах до орбулатора, преди Уилям Уентън да успее да го разгадае. Пергаментът казва истината. Пред вас, скъпи дами и господа, е прочутият орбулатор.

Зрителите избухнаха в бурни аплодисменти.

Уилям се почувства зле, защото се досети кой се крие зад старицата на сцената.

Мъжът, когото до днес той смяташе за свой съмишленик. Човекът, който неведнъж му беше спасявал живота.

И наистина. Старицата посегна към тила си и възстанови реалния си образ. Фриц Гофман. Косата му беше пригладена назад. Едното му око се държеше някак странно. Дясното изглеждаше нормално, но лявото шареше из помещението, сякаш водеше независимо съществуване. Уилям се замисли. На кого или какво му напомняше това?

— Отдавна чакаме този момент — продължи Гофман и застана зад криптобота. — И ето че той настъпи. Това е кулминацията на продължителен процес, протекъл в Института. Институтът се развива. Усъвършенства се. А аз… вие! сте двигателят на това развитие. — Гофман направи пауза и прикова очи в криптобота. — Това е пряк резултат от напредъка, постигнат при Шифрования портал. — Гофман преглътна, видимо развълнуван. — Многоуважаеми дами и господа, приближаваме се към пълния контрол.

— Напредък? — прошепна Иския. — Какви ги дрънка този?

Гофман плъзна поглед над публиката. Уилям имаше чувството, че се взира в него, и се вцепени, изплашен да не би да го е познал. Ами ако цялото мероприятие е капан, подготвен специално за него и Иския?

— Това е велик момент — продължи Гофман. — Орбулаторът ще ни направи непобедими. След съвсем малко ще можем да приветстваме Ейбрахам Тели с добре дошъл.

Уилям погледна Иския. Какво му ставаше на Гофман? Съвсем ли се беше побъркал?

Гофман обходи с поглед цялата публика, разпери ръце и се върна при криптобота. С тържествен замах смъкна платното.

— Е, да започваме!