Майкъл Корди
Милост за мъжете (35)

34.

 

— Всички видяхте най-важните данни от дискетите, които доктор Кер и специален агент Декър донесоха от „Вайро Вектър“. От материалите по Трета фаза разбираме, че в най-скоро време е предвидено нейното активиране чрез дистанционна команда. Следователно трябва да сме готови за най-лошото.

Необходима ни е също така обща стратегия как да се справим с епидемията в Ирак следствие от Втора фаза, включително и как да я ограничим, ако започне да се разпространява. Кажете мнението си. Ако трябва и друг човек да се включи в нашия екип, за Бога, предложете името му още сега. В момента действаме според седма директива по националната сигурност. По-сериозна ситуация от тази не е имало…

Докато Вайс наставляваше събрания по спешност екип около масата в голямата зала за конференции, Кати си обясняваше причината за големия интерес на Вайс към проблема: ако самата Кати се чувстваше гузна, задето е помогнала с разработката на проекта, извратен впоследствие от Принс и Нейлър, как ли се чувстваше президентката… Двете бяха нейните най-близки приятелки. Проект „Съвест“, който стоеше в основата на това престъпление, беше причината тя да спечели изборите. А сега Принс и Нейлър бяха превърнали това, което тя беше смятала тяхна обща мечта, в най-чудовищен кошмар.

Кати беше научила на съвещанието, че опасната прилика между симптомите у Акселман и епидемията от миролюбие в Ирак подтикнали Вайс незабавно да изпрати Тошак по дирите им. Той се снабдил с нейна снимка от факултета в Станфорд и се залепили за директорката на ФБР с мисълта, че тя ще ги отведе при изследователката. Миналата вечер, след като проследили Нейлър до комплекса на „Вайро Вектър“, агентите от Сикрет Сървис заловили Франки Данза и помощниците му, които бяха паркирали на известно разстояние нагоре по пътя, и изчакали появата на Кати и Декър.

Бяха пристигнали във Форт Детрик преди три часа: оттогава бяха изгубили само няколко минути да се нахранят. Трябваше да прегледат набързо съдържанието на дискетите и да се запознаят с другите участници в екипа за бързо реагиране. Кати седеше край масата и се оглеждаше: до Декър беше президентът на Съединените щати заедно с още шестима души, които се опитваха да осмислят тази лудост.

Едрият цветнокож военен, който се беше настанил вдясно от Вайс, беше генерал Лайнъс Кливър, председател на обединените генерални щабове. Вдясно от него седеше набит мъж с остри черти, отново военен, генерал-майор Том Алардайс, началник на Изследователския център за инфекциозни заболявания към армията на Съединените щати. Той държеше всички да го наричат „Том“. Следваща поред беше жена с изпито лице, дълги черни коси и буден поглед — доктор Шарън Биб стоеше начело на Епидемиологичното разузнаване към Центъра за контрол на болестите в Атланта. До нея седеше Бил Макклауд, заместник-директор на ФБР. Беше висок, строен мъж с късо подстригана коса и южняшки акцент. Той отговаряше за Отдела за борба с опасните вещества. Двамата с Люк се познаваха. Последните двама присъстващи бяха Тод Съливан, началникът на президентската канцелария, и Джак Блум, който ръководеше комитета за Деня на Страшния съд. Денят на Страшния съд беше част от Националната агенция за сигурност и съществуваше единствено с цел да намира светкавични решения за всякакви ужасяващи катаклизми и да разработва планове за тяхното прилагане. Самият факт, че Блум присъстваше на съвещанието, беше стряскащ.

Пръв взе думата генерал-майор Том Алардайс. На масата пред него бяха разхвърлени графики, които представляваха резюме на данните от дискетите.

— Предлагам най-напред да проверим дали сме проумели напълно последиците от „Престъпност Нула“. Така ще сме в състояние да гласуваме следващите стъпки и да си разпределим задачите. Кати, тъй като си най-запозната с проекта, как би резюмирала трите му фази?

Тя погледна графиките и накратко обясни основата на проект „Съвест“. Когато спомена как доктор Принс и Нейлър използвали нейните разработки върху „Съвест“, за да създадат нов вектор, Памела Вайс видимо се напрегна.

Кати отпи от чашата с вода пред себе си.

— Първа фаза представлява тест, извършен върху шестима затворници в „Сан Куентин“, включително и Карл Акселман. Въвели са модифицираните гени във вирусен вектор с ограничено действие, който се наместил в клетките на пациента. Това означава, че лечението — ако може да бъде наречено така — е действало изключително върху човека, на когото векторът е бил инжектиран. Векторът е бил насочен към клетките на хипоталамуса в мозъка, както и към тестисите. Новата генетична информация е ускорила отделянето на хормони и невротрансмитери до нива на непоносимост; от една страна, пациентът е подтикван към още по-жестока агресивност, от друга страна, е обзет от самоубийствено чувство за вина. Основната цел на тази фаза е била да се провери дали подобна терапия ще успее най-напред да лиши пациента от склонност към насилие и след това в определен срок да го доведе до смърт.

— Определен срок ли каза? — намеси се Тод Съливан.

— Ако векторът и модифицираните гени са били правилно проектирани спрямо възрастта, датата на смъртта на пациента би могла да бъде предопределена.

— Как? — попита доктор Биб и погледна графиките пред себе си. — Като се използва дължината на теломерите?

— Именно.

— Какво значи теломери? — попита генерал Лайнъс Кливър.

— Това са защитни частици по краищата на хромозомите, подобно на крайчетата на връзките за обувки. Клетките ни непрекъснато се делят и с възрастта теломерите намаляват. Ако вирусът е проектиран с такава цел, той може да разпознае възрастта на пациента по дължината на теломерите. Трябва да имате предвид, че Алис Принс разполага с невероятна колекция от вирусни вектори. Може да прави с тях практически каквото си поиска.

Втора фаза е имала за цел да се премине от изолирани тестове към реална ситуация. Избрали са си един войнствен народ, защото са искали най-добре да докажат правотата и силата на своето дело. Навярно са се опитвали да се представят като големи миротворци. В крайна сметка войната е най-жестокото престъпление.

— Предполагам, че са разчитали да направят впечатление на вас, госпожо президент — подхвърли Декър.

Памела Вайс се намръщи, но нищо не каза.

Кати продължи:

— Дискетата ясно показва, че са използвали една-единствена подменена проба от своята ваксина биощит, за да дадат начало на инфекцията. Като повечето военни сили по света Ирак е клиент на „Вайро Вектър“. Навярно те са поръчали ДНК-ваксини, за да предпазят войниците си от бактериологични оръжия. Не е било трудно за доктор Принс да поръча на „ТИТАНИЯ“, компютъра, който ръководи цялото производство във „Вайро Вектър“, да пъхне в пратката за Ирак една подменена ампула. За разлика от Първа фаза в този случай вирусът е силно инфекциозен. Предава се от човек на човек чрез пряк допир.

— Но защо не са използвали от самото начало вирус, способен да създаде масова инфекция? — попита Джак Блум.

— Мисля, че са искали да бъдат сигурни, че вирусът може да бъде ограничен — отговори Кати. — Ирак е само поредният експеримент, който има за цел не само да се разбере кой ще бъде засегнат, но и кой няма да бъде. Векторът има за цел да се предаде на всеки, докато ДНК-модификацията, която той създава, има за цел да въздейства единствено върху мъжете. Алис Принс и Мадлин Нейлър са искали да бъдат сигурни, че интелигентният убиец, който са създали, ще порази само когото трябва.

— Според нашите сведения точно така и става — съгласи се генерал Кливър. — По всичко изглежда, че жените и децата в Ирак все още не са засегнати от болестта.

Кати кимна и прехапа устна.

— Те навярно са носители, но я носят, без да показват външни симптоми. Гениалността на вектора „Престъпност Нула“ е, че той действа само върху хората, към които е насочен, но използва всеки човек за носител. Навремето вирусите ебола и марбург не можаха да се разпространят в голям периметър, защото практически всеки засегнат умираше толкова бързо, че нямаше време да предаде болестта на друг човек. „Престъпност Нула“ действа другояче. Векторът от Втора фаза знае как да оцелява по-дълго: инфекцията ще продължава безкрай.

— Но как, по дяволите, са способни да координират всичко това? — възкликна Макклауд. — Масовите инфекции не се подчиняват на никакъв контрол. Как могат да са сигурни, че епидемията ще се развива според предвижданията им?

— Благодарение на „ТИТАНИЯ“, суперкомпютъра на „Вайро Вектър“ — обясни Кати. — Алис Принс и Мадлин Нейлър са композиторите, но „ТИТАНИЯ“ е без съмнение диригентът, който прави оркестрацията и който първо свършва с дадена фаза от проекта, за да започне следващата. Последната фаза е най-забележителната. Тя е неумолимият убиец.

Кати разлисти книжата пред себе си, докато най-после с треперещи ръце извади последните няколко листа.

— Трета фаза представлява вектор, променящ генетичната информация на всяко човешко същество, на което попадне. Дори ако човек вече е бил изложен на Втора фаза, Третата ще подмени възприетите модификации с други. Този вектор е истински шедьовър. Подобно на Втора фаза и той се внедрява у всички, но въздейства само върху част от населението на планетата. Дори тези въздействия са различни според възрастта на жертвата. В Трета фаза е съчетано най-доброто от „Съвест“ и най-лошото от „Престъпност Нула“. Планът е забележителен.

— Обясни — подкани я Вайс.

— Най-напред този вектор е създаден така, че да засегне всички жени, без да дава никакви симптоми. Жените носят вирусния вектор в клетките, покриващи дихателния тракт, и могат да го предават на всички край себе си, но те самите остават в добро здраве, в най-лошия случай може да се наблюдава лека кашлица. Това е гаранция, че вирусът не може сам да се унищожи, ако болните умрат твърде бързо, без да са го предали на други. При момчетата, които още не са навлезли в пубертета, настъпват изменения, но само в рамките, в които и моят проект „Съвест“ изменя гените. Те няма да умрат. Всяко заразено с вируса момче ще премине през генетични трансформации, водещи до ограничена склонност към насилие, независимо от първоначалното им състояние. Ще бъдат засегнати и сперматозоидите им, за да могат и техните деца да унаследят модификациите. Но все пак момчетата са щастливци в сравнение с останалите хора от мъжки пол, които вече са навлезли в пубертета.

Кати замълча и си пое дъх.

— Както и при Втора фаза, всеки полово зрял мъж, заразен с Трета фаза, ще бъде лишен от възможността да извършва насилствени действия, след което ще умре. Но при този вирус, който се ръководи от теломерите в хромозомите на жертвата, времето на настъпване на смъртта ще се определя от възрастта на жертвата. Най-общо първи ще умрат по-младите. Всички полово зрели мъже под двайсет и пет години ще измрат в първите няколко месеца. Последни ще си отидат възрастните — хората, които са най-малко склонни към насилие и които в същото време в най-голяма степен имат какво да предадат на поколенията. На тях им остава около три години живот. Другата важна характеристика на вектора е, че той има за своя основа вируса на инфлуенцата, което означава, че се предава чрез дихателните пътища. Носи се по въздуха. Човек се заразява просто като диша. При сегашните комуникации заразата ще се разпространи из целия свят за срок от двайсет и четири часа.

Настъпи кратко мълчание, след което думата взе Шарън Биб. Говореше механично, сякаш бълнуваше.

— Мога ли само да подредя фактите? Най-жестоката епидемия, която до този момент е сполетявала човечеството, се е появила през 1918 година, след Първата световна война. Инфлуенцата се развихря като унищожителен пожар из Азия, Америка и изтощената от войната Европа. Всички знаем, че през войната са загинали милиони хора, но испанската инфлуенца поразява петдесет милиона. Само в Индия са умрели двайсет милиона души. Но тази цифра изглежда незначителна с това, което ни очаква. Ако Трета фаза влезе в действие, близо два милиарда и половина души ще умрат през следващите три години.

— Всички мъже — добави Декър. — Логиката е блестяща. Тежките престъпления се извършват от закоравели престъпници. Закоравелите престъпници са мъже. Ако няма мъже, няма да има и тежки престъпления. Само жените и момчетата с подменени гени ще останат да живеят на тази планета. Тежките престъпления, войните и всички останали случаи на безсмислено насилие ще бъдат премахнати чрез една-единствена проява на безгранично насилие. Само след няколко десетилетия ще се появят едни възродени, миролюбиви мъже, а всички лоши хора ще останат в миналото. — Той тежко въздъхна. — Не можем да отречем, че планът има с какво да учуди. Госпожо Вайс, мисля, че са избрали вас да станете част от този план.

Памела Вайс се обърна към Люк. На лицето й беше изписан ужас.

— В такъв случай дали не бих могла да ги вразумя?

 

 

Докато слушаше останалите да обсъждат трите фази на „Престъпност Нула“, Люк Декър се убеждаваше в изключително важната роля, която президентката се е предвиждало да играе във величествения план на Мадлин Нейлър и Алис Принс.

Проект „Съвест“ не беше просто предвестник на „Престъпност Нула“, той беше пътят към нейния избор. Макар Принс и Нейлър да имаха намерение да разсрочат действието на заразата през идните три години, подобно дело изискваше огромни разходи и материална подкрепа. На двете им е бил нужен президент-жена, който да прояви нужната смелост и решителност, за да спаси света, най-малкото САЩ, от пълния хаос, който би настъпил с началото на масовите смъртни случаи.

— Защо Принс и Нейлър още не са арестувани? — попита Джак Блум от Комитета за Деня на Страшния съд.

— Защото третата дискета не ни казва как и къде вирусът ще бъде пуснат в действие — отговори заместник-директорът на ФБР Бил Макклауд. — Оставаме с впечатление, че е твърде възможно за целта вече да стоят в готовност множество апарати. Това, което знаем, е, че според доста прецизните срокове пускането в ход на Трета фаза не бива да се очаква в идните няколко дни. Нейлър е умна жена. И тя, и Алис Принс се намират под наблюдение, но не искам да ги плаша, преди да сме сигурни как да ги лишим от възможността да действат.

Браун свъси вежди.

— Но те всеки момент могат да пуснат вируса в действие. Със сигурност рисковете от техния възможен арест са по-малки от тези да ги оставим на свобода.

Декър поклати глава.

— Мисля, че Бил е прав. Единственият коз, с който разполагаме, е, че Нейлър и Принс не подозират, че ние знаем. Те нямат основание да бързат, а това е в наша полза. Двете не гледат на себе си като на терористи или психопати, а по-скоро се смятат за лекари, заели се с излекуването на тежка болест. Планирали са всичко грижливо и няма да прибягват до прибързани действия, освен ако не ги принудим. Те нямат намерение да разрушават света, а да го спасят. Те са добрите герои от филма.

— Тогава какво предлагате? — попита Вайс. — Да изчакаме да спасят света наистина?

Декър се усмихна.

— Не, госпожо президент, мисля, че вие трябва да говорите с тях. Те правят всичко това донякъде заради вас и трябва вие да им помогнете. Преди да сте се срещнали с тях, не бива да подозират, че знаете каквото и да е. Използвайте епидемията в Ирак като повод за спешно заседание. Обърнете се към тях като към приятелки. Съсредоточете усилията си върху Алис Принс, внушете й какви жестокости над човешкия род се кани да извърши. Тя е слабото звено. Убеден съм, че Нейлър е твърдо решена да доведе плана докрай, затова не можете да я разубедите. Доколкото разбирам, Принс е одобрила идеята за „Престъпност Нула“, но не държи да е лично замесена в нейното прилагане. Има ли човек от вашето семейство, към когото да е привързана?

Вайс пребледня.

— Най-малкият ми син. Сам. Тя му е кръстница.

Декър кимна.

— Колко е голям?

— Вече е навлязъл в пубертета, ако това имате предвид. На тринайсет. — Жената не можа да скрие уплахата си. — Той ще е от първите.

Люк отново кимна.

— Използвайте това. Споделете мъката си с нея. Направете връзка между загубата на Либи и опасността за сина ви. Убедете я, че това, което тя се кани да направи, е да убие детето ви по същия жесток начин, по който Акселман е убил нейното. Ако Алис бъде убедена, може би ще ни помогне да спрем и Нейлър и да не позволим духът да излезе от бутилката. Може дори да ни помогне да спасим хората от сегашната епидемия.

Вайс гледаше пред себе си, без да реагира.

— Ще се срещна с двете във „Вайро Вектър“.

— Много добре — отбеляза Алардайс. — Можем да блокираме целия комплекс. Ще ги заловим, а също и евентуалните помощници. Както и да протече разговорът ви с тях, ще ги арестуваме.

Шарън Биб потропа с пръсти по масата.

— Всичко изглежда прекалено лесно. Но да се подготвим за най-лошия вариант. Трябва отсега да изработим ваксина както за епидемията от миролюбие, така и за Трета фаза, ако и тя влезе в действие.

Алардайс кимна.

— Проблемът е, че това са изключително сложни вирусни вектори, склонни да се реконструират. Повечето от сътрудниците ми нямат необходимия опит. Не и дотолкова, че да намерят бързо решение. Принс е разработвала с години проекта си; ние разполагаме в най-добрия случая с няколко месеца…

Биб въздъхна.

— Същото е и при нас в Атланта. Ние сме заети най-вече с борбата срещу естествено появили се вируси.

Всички се умълчаха и насочиха погледи към Кати.

— Кати, откога работиш в тази сфера? — попита Вайс.

Тя нервно прокара пръсти през косата си и сякаш раменете й увиснаха под тежестта на невидим товар.

— Близо десет години.

— Заедно с Алис Принс? — попита Шарън Биб.

Кати кимна.

— И „Престъпност Нула“ всъщност е създадена въз основа на вашите изследвания? — допълни Алардайс.

— Да, страхувам се, че е точно така — отвърна тя смутено. Памела Вайс погледна Кати в очите.

— Искам да застанеш начело на специален екип, който да разработи ваксина. Ще го направиш ли? Можеш ли да го направиш?

Кати се поколеба за миг, но накрая кимна.

Тогава президентката се обърна към Биб и Алардайс:

— Вие двамата ще осигурите на доктор Кер всички необходими материали, както и способни сътрудници.

И двамата приеха без възражения.

— Къде да разположим главната лаборатория? — попита Биб. — В Атланта или тук?

— Аз самата предпочитам да работя в позната обстановка — обади се Кати. — Освен това на място, където има голямо количество от подходящи проби. Какво ще кажете за „Вайро Вектър“? Утробата е най-модернизираната вирусологична лаборатория, за която се сещам.

Алардайс вдигна рамене, сякаш не му се спореше.

— Така или иначе след разговора между госпожа президентката, Алис и Нейлър, ние ще завладеем комплекса, затова предложението е изпълнимо. А лабораторията си има мандало, нали?

— Има си и подводница — увери го Кати.

— По дяволите, какво значи мандало? — полюбопитства Тод Съливан.

— Болница с четвърто ниво биозащита — отговори Алардайс.

— А подводница?

— Съответната морга — обясни Кати.

Настъпи кратко мълчание.

— Добре тогава — рече Вайс. — Всичко е решено. Да действаме. — Тя се обърна към Джак Блум: — С какви средства разполагаме, ако планът се провали?

Блум отмести русия кичур от челото си и извади някакъв лист от папката пред себе си. Хартията беше съвсем тънка, почти прозрачна — само да се докосне до пламък и щеше да изчезне за частица от секундата.

— Естествено фактите не бива да се изнасят извън тази стая. Трябва да се подготвим за най-лошия вариант, но в същото време сме длъжни да представим пред обществеността събитията във възможно най-добра светлина. На всяка цена трябва да предотвратим възникване на паника. Всички учения, провеждани от наши и чужди служби, са доказали, че в случай на патогени, разпространявани по въздуха, ако паниката обхване населението, всякакви усилия отиват на вятъра.

Това важи и на международно равнище. Няма да съобщаваме на никой друг правителствен лидер какво точно е Трета фаза, преди да сме сигурни, че тя вече е пусната в ход. Златното правило е да се дава информация на другите само когато те могат да извлекат полза от това.

В момента интересът на медиите е насочен към епидемията от миролюбие. Помагаме да се изнамери ваксина, докато в същото време вземаме мерки, в случай че болестта се разпространи извън пределите на Ирак. Това няма да се огласява публично, но ако случайно пресата научи за тях, ще обясним всичко като извънредни мерки за сигурност.

Да започнем с най-лошия сценарий. В страната разполагаме с петдесет и пет масови гроба — поне по един във всеки щат. Те съществуват от десетилетия и най-големите могат да поберат до петдесет хиляди трупа. Повечето от гробовете представляват изоставени мини, кариери или пък естествени пещери. Така или иначе, ако проблемът възникне, наличностите няма да покрият нуждите. Затова вече търсим други терени. — Блум вдигна очи от листа и мрачно се усмихна. — Ако не друго, то поне Нейлър и доктор Принс, нашите ангели-унищожители, ни оставят достатъчно време живите да погребат мъртвите.

Актуализирали сме списъка на най-важните държавни служители — включително онези, чието присъствие е необходимо за поддържането на основните инфраструктури. За всички тях е предвидено място в изолирани от околната среда сгради. Ангелите-унищожители и за това са се погрижили. Дали са си сметка, че за всяка жизненоважна функция в страната са обучени и жени, те са сигурни, че дори да се случи и най-лошото, ще има кой да поеме управлението на страната.

Блум млъкна и огледа пребледнелите лица на хората около масата.

— Е, не е чак толкова страшно. Не и засега — добави сухо той. — Страната има необходимите средства, за да ограничим разпространението на епидемията и да не позволим големи поражения. — Блум се обърна към Макклауд: — Бил, ще ни запознаеш ли с това, с което разполага Бюрото?

Макклауд се облегна на масата.

— Разполагаме със стандартните средства. Във всеки голям град имаме части за борба с тероризма, екипирани за всякакъв вид дейности, включително костюми за биологична защита и спрейове за обезвреждане на химически вещества. Точно тези поделения ще бъдат използвани в комплекса на „Вайро Вектър“ след срещата на президента с Мадлин и Алис. Ще привлечем и екип от компютърни специалисти да проникнем в защитната система на „ТИТАНИЯ“.

Декър знаеше, че екипите за борба с тероризма са много способни. Обаче се надяваше да не се стига до тях и до всички оръжия, които носеха със себе си.

Съвещанието беше към своя край, Вайс само преповтори какво трябва да свърши всеки един от тях. Декър вече мислеше за утрешния ден. Още щом пристигнаха в базата, се обади на Барзини. Беше му забранено да споменава „Престъпност Нула“, но все пак го успокои, че двамата с Кати са добре. Барзини бил уредил погребението на Мати за следващия ден и Люк обеща да присъства.

Макклауд ставаше от мястото си, когато Декър се обърна към него:

— Бил, няма да ме забравиш, нали? Утре се налага да присъствам на едно погребение, но искам и аз да участвам.

Макклауд го потупа по рамото и някак пресилено се изсмя:

— Да участваш? Таласъм, та ти и да искаш, не можеш да се измъкнеш.