Майкъл Корди
Милост за мъжете (29)

28.

 

Кер пиеше червено вино и хапваше макарони, но пак не намираше покой, обзета от чувството за вина. Налагаше се все пак да вечеря, иначе не би могла да се съсредоточи. Така или иначе не можеше да избяга от мисълта, че всичко се е случило по нейна вина.

Седеше на една маса с Люк Декър и Джоуи Барзини. Намираха се в най-обикновена домашна кухня. Колкото и богат да беше Барзини, хубавата къща в Тибурон представляваше най-вече уютно семейно огнище. По стените и шкафовете имаше снимки на петте му деца. Ала колкото и уютна да беше обстановката, Кати не можеше да се освободи от притесненията си. Явно Декър се чувстваше по същия начин. Личеше си, че за жилището се грижи прислуга, но засега поне не се беше появил никакъв прислужник. Макароните беше сготвила Кармела, съпругата на Барзини, която сега им приготвяше леглата в стаите.

Декър пиеше от виното и дори не се докосваше до храната. Изглежда, още не беше преодолял шока. Бе оставил хората на Барзини да се обадят в полицията и да се погрижат тялото на дядо му да бъде отнесено. Барзини вече беше съчинил историята как случайно е наминал покрай приятеля си Мати и го е заварил зверски убит. Люк и Кати не биваше да имат нищо общо със случая. За да ги скрие, той ги качи в лимузината си и тримата заедно пресякоха моста Голдън Гейт за квартала Тибурон в другия край на залива.

Щом пристигнаха в дома му, Барзини съобщи на гостите, че президентът е умрял и че Памела Вайс вече е положила клетва. Но двамата бегълци не обърнаха внимание на новината — мислите им бяха заети със събитията от последните няколко часа. Минаваше полунощ, но колкото и да ги убеждаваше Барзини да си легнат, и двамата настояваха да измислят някакъв план за действие, преди да заспят.

— Започнете от самото начало. Разкажете ми всичко — подкани ги той, докато си разбъркваше кафето.

Кати и Декър се спогледаха, сякаш още не бяха уверени дали могат да споделят всичко с Барзини. Но после се решиха.

За около петнайсет минути Кати успя да обясни в какво се състои проект „Съвест“ и какво се е случило с нея през последните няколко дни. Разказа му как Акселман се оказал баща на Декър и как покрай ДНК-теста се натъкнала на промяната в гените на престъпника и научила за смъртните случаи в затвора „Сан Куентин“. Имало няколко затворници, които били умрели вследствие генна терапия подобна на проект „Съвест“. След това заговори за своето отвличане по заповед на Мадлин Нейлър и как Декър я спасил от Убежището.

Спомена за разговора на Декър с Ханк Бучър. Искали да го използват, за да влязат във връзка със самата Памела Вайс и да й предадат доказателствата. Най-накрая се спря накратко и на последните събития.

— Значи там сте били тази вечер? Искали сте да вземете материалите? — попита Барзини.

— Да — отговори тихо Декър. — А в това време те са убили Мати. В крайна сметка останахме с празни ръце.

— Колко важни са тези доказателства? Какво можете да докажете с тях?

— Че върху затворниците се е провеждало незаконно изпитание с потенциално опасен за здравето вектор — обясни Кати.

Барзини сбърчи вежди.

— Нищо че вирусният вектор, който сте предложили на ККХЛ, е бил одобрен?

— Точно така.

— Нека подредим нещата. Незаконните тестове, които тези хора са провели, са застрашили здравето на неколцина закоравели престъпници, с цел да се изнамери оптимална формула, която да ограничи престъпността в страната. Ако имаше опасност това да се разчуе преди изборите, бих разбрал защо искат да потулят случая, но след като проект „Съвест“ вече е приет, а Вайс вече е на власт, защо да се вълнуват дали някой знае? Лесно могат да измислят някакво оправдание. Със сигурност не биха тръгнали да убиват хора, само и само да не се разчуе. Няма смисъл.

— Но дискетата с генетичната информация на Акселман доказва, че са убили поне един човек — възрази Кати.

Барзини поклати глава.

— Винаги могат да се оправдаят, че е било грешка, че е станало случайно. А и жертвата на фаталната грешка е сериен убиец, осъден на смърт. Ползата от постигнатото има многократно по-голяма стойност от подобни нередности и инциденти. Но защо ще убиват Мати? Само и само да се доберат до вас. И защо да убиват вас? Сигурно има по-сериозна причина.

Кати въздъхна.

— Точно там е работата. Аз мога да докажа, че те умишлено са убили Акселман. Аз единствена си давам сметка колко сложно е било да се създаде вирусният вектор, който е довел до смъртта му, и колко близо е смъртоносният вектор от разработвания до мен самата. Затова не могат да ме оставят жива. Замислили са нещо и се тревожат да не осуетя плановете им.

Декър се наведе напред.

— Необходимо е да разберем какви са тези планове. Щом узнаем това, ще намерим и доказателства и ще успеем да ги спрем.

Барзини отпи от кафето си.

— А какво мислите, че представляват тези планове?

Кати вдигна рамене.

— Ами аз си помислих дали не възнамеряват да убият всички престъпници, но според Люк подобен план е неизпълним. Засега обаче нямам друго обяснение. Може би целта им не са всички затворници, а само извършителите на тежки престъпления? Ако най-жестоките престъпници просто се разболеят и умрат в килията, ще се спестят и пари, и проблеми. Колкото по-малко затворници, толкова по-спокойно ще е и обществото. Хората не се вълнуват какво се случва зад стените на затворите със строг режим. А ако това доведе до намаляване на данъците, кой ще има нещо против?

Декър обаче не беше съгласен.

— Не ми изглежда правдоподобно, но и аз не мога да измисля по-добро обяснение. Знам само, че заради този план са убили Мати. Ето защо съм длъжен да разбера какво става и да ги спра. Хайде, Кати, ти познаваш тези хора. Ако разработват таен проект, къде биха скрили материалите?

Тя се замисли за миг.

— Не знам. Имам свободен достъп навсякъде из „Вайро Вектър“, но не съм попадала на нищо съмнително. Божичко, и в същото време дори не съм знаела за тайните тестове със „Съвест“.

— Не можеш ли да се сетиш за нещо подозрително? — попита Декър. — И аз не знам какво — да си попадала на някакви тайнствени документи?

— Данните по проекта все трябва да се съхраняват някъде — подкрепи го Барзини, доволен, че разговорът им тръгва в определена посока. — Възможно ли е доктор Принс да ги държи заключени в личния си кабинет? Може би има някакъв сейф?

Думата „сейф“ й подсказа отговора. Изведнъж се сети за последната си среща с Алис Принс във „Вайро Вектър“. Беше я заварила в Утробата точно след като беше научила за одобрението на комисията. Тогава Алис се беше опитала да скрие от нея някакви ампули. Когато Кати беше влязла, тя веднага ги бе прибрала в сейфа. Тогава си беше обяснила това с някаква инстинктивна реакция: Алис открай време си беше параноичка. Хладилният сейф на Алис Принс винаги е бил в Утробата — там си пазела най-любимите проекти, обясняваше тя, и никой не беше полюбопитствал какви са те.

Кати се надигна от стола и отиде при чантата с вещите, които бяха взели от къщата на Мати. Взе лаптопа и мобилния телефон и ги сложи на масата. Включи модема на компютъра в телефона и се включи през Интернет в системата на „Вайро Вектър“. Озова се на основната страница и оттам се прехвърли на списъка на персонала. Беше познала: името й все още беше в общия списък, до него святкаше сребърният ключ, който означаваше, че не са й отнели привилегирования статут. Алис и Мадлин са били толкова убедени, че няма да им създава проблеми, че дори не бяха поискали от „ТИТАНИЯ“ да й забрани физически достъп до сградата.

— Намери ли нещо? — попита Люк.

— Е, има едно място, където можем да проверим.

— Къде? — не се стърпя Барзини.

— В хранилищата на „Вайро Вектър“ пазим проби от всякакви вируси и вирусни вектори. Всяка от ампулите има електронен код. Когато насочим лазерен четец към кода, той веднага отваря съответния файл в главния компютър, независимо кой държи четеца. Във файла се съхраняват всички технически данни около пробата, резюме на проекта, по който е създадена, както и цялата необходима научна информация. Това улеснява работата на изследователите, които нямат време сами да проучват пробите.

Декър кимна.

— Значи чрез електронния код можеш да се добереш до цялата информация около пробата, включително нейния биохимичен състав? И нямаш нужда от друг код?

— Не, но трябва да намеря самата проба и да прокарам над нея лазерния четец, свързан с „ТИТАНИЯ“. Как да ви кажа, ампулите, за които си мисля, са на доста недостъпно място.

Барзини се усмихна.

— Никое място не е чак толкова недостъпно.

— Това е почти недостижимо. Става дума за малък сейф в лабораторията на биозащита — пето ниво. Казваме й Утробата. Повярвайте ми, не е толкова уютно, колкото звучи.

Кати им обясни накратко какво представлява Утробата, какви са мерките за безопасност, как трябва да се облече човек, преди да влезе, какъв е рискът от зараза. Била видяла няколко ампули, които Алис Принс прибрала в личния си сейф в Утробата при последната им среща в компанията.

— Мисля, че бих могла да проникна там, защото още не са изтрили името ми от списъка на персонала. „ТИТАНИЯ“ отговаря за всички системи за безопасност, включително камерите, алармите и стоманените прегради. Вместо ключ използваме собствения си ДНК-код, но доколкото разбирам, моят профил все още е валиден. Но дори да вляза, ще ми е нужна помощ. Някой трябва да отвори сейфа и да ми помогне да изнеса нещата.

— Не се тревожи за сейфа — успокои я Барзини. — Стига да ми го опишеш или да ми кажеш модела, ще намеря човек, който да се справи с него.

Кати се замисли.

— Черен, на височина стига до кръста, има широко сребърно кодово устройство. Отвътре представлява хладилник. В горния край на вратата има надпис с големи червени букви. Беше нещо… „Лемка“ или нещо подобно. Имаше и номер. Сто и едно, доколкото си спомням.

Барзини кимна.

— Големи червени букви? Хладилник? Звучи ми като „Леника Едно Нула Едно“. Швейцарско производство. Много добра машина, но не е непревземаема. Стига човек да разполага с правилно настроена квантова кутийка.

— Какво? — попита Кати.

— Не е важно, електронен уред за пробиване на кодове — обясни Декър. — На това ще се спрем по-късно. Но дори да намерим нещо, как да го да изнесем навън? Сигурно всяка вещ вътре ще бъде заразена.

Кати вече бе измислила решение.

— Ще запишем само информацията, нищо друго. Имаш ли лист и химикалка? — обърна се тя към Барзини.

Той й подаде една.

— Използвай салфетката.

Кати набързо начерта схема на централната сграда на „Вайро Вектър“. Очерта концентричните кръгове на защитената лаборатория заедно с болницата и моргата под нея.

— Повечето дейности във „Вайро Вектър“ се извършват под земята. По всяка вероятност съществуват тайни тунели, водещи извън лабораторния комплекс, но само хората със златен достъп могат да минат през херметично затворените врати. Ние ще трябва да минем през входа на приземния етаж.

Тя посочи с пръст центъра на подземния лабораторен комплекс.

— Аз ще сляза до Утробата ето тук. Ако Джоуи може да ми обясни как да отворя сейфа и ако намеря там нещо интересно, ще мога да го сканирам. — Сложи пръст върху приземния етаж. — Люк, ти ще ме чакаш във фоайето над лабораториите. Там има компютърен терминал и принтер. Терминалът може да се използва, за да се прехвърли информацията на дискета, а принтерът ще разпечата всичко на хартия. Ти само включваш принтера и пъхаш празна дискета във флопито. Аз ще ти изпратя най-важната информация от терминала вътре в Утробата до принтера, а по-подробните материали ще ги запишем на файлове върху дискетата. Това е стандартният начин за извличане информация от Утробата, без да рискува човек да се зарази.

Декър кимна.

— Добре, но как ще влезем, без никой да разбере?

— Със своя достъп аз имам право да водя още един човек със себе си. Необходимо е само да ти сканираме ръката за ДНК-кода ти. Но все пак…

— Хей, хей, хей, стига толкова за тази вечер — прекъсна я Барзини, стана от мястото си и вдигна ръце. — Знаете какво да търсите, знаете и къде да го търсите. Това е чудесно. Сега е време да поспите. Аз пък ще се обадя тук-там и до утре сутринта ще разполагате с охрана, транспорт и апаратура. Те ще намерят начин да ви вкарат на територията на фирмата. Ще получите квантова кутия, както и сейф, да потренирате. — Барзини се усмихна. — Хората си ги бива, но нека подчертая, че аз нямам нищо общо с тях. За съжаление — ухили се той още по-широко — не всички мои роднини спазват законите като мен.