Елоиза Джеймс
Брак по неволя (16)

Глава 15

Вдовишката къща 29 февруари 1784 г.

Изидор подготви къщичката си с голямо старание. Малка армия прислужници я почистиха от пода до мертеците. После Изидор изпрати две от онези, които изглеждаха най-способни, да претърсят цялата Ревълс Хаус за мебели.

В края на следобеда нейната кукленска къщичка беше обзаведена малко по-удобно. Навсякъде в стаята горяха свещи. Голите кресла, предпочитани от покойната вдовстваща херцогиня, бяха заменени с тапицирани столове. Имаше ваза с кокичета, които Изидор беше набрала от градината, а леглото (достатъчно голямо за двама) бе застлано със снежнобели чаршафи и отрупано с възглавници.

Сградата все още приличаше на кукленска къщичка, но беше излъскана до блясък и изпълнена с великолепния аромат на френски люляци (с помощта на много скъп парфюм) и създаваше атмосфера на уют.

И на съблазняване.

Лакеите пристигнаха с малка маса за хранене и Изидор ги накара да я преместят два пъти, преди да реши, че най-подходящото място е ъгълът на всекидневната, където със Симиън щяха да вечерят в мистериозна, леко сумрачна задушевност.

Изпрати на Хънидю бележка с предложение за менюто. В него влизаше горещо вино с подправки, което Изидор щеше да приготви сама над камината.

Вече можеше да си представи гледката: херцога, с неговите широки рамене, разкопчан жакет и коса, която пада по раменете му. Тя щеше да влезе в ролята на безупречната, възхитителна съпруга. Ако той искаше да види образец на английска женственост, с цялото й деликатно покорство, Изидор можеше да му го даде.

Всичко това беше като любима история, която вече е прочела и сега щеше да изиграе. „Укротяването на дивака“…

Изидор започна да си тананика, докато се отпускаше в горещата вода, леко парфюмирана с жасмин. Помисли си, че от жасмина се излъчва невинност.

Докато седеше във ваната, усъвършенства историята си и я промени в разказ за разтреперана непорочна булка, която очаква един див пиратски крал.

Този контекст беше от онези, които допадаха на Симиън. И той очевидно искаше да повярва, че това е истината. Как само се вкопчи в мисълта, че Изидор никога не се е задоволявала сама!

За своя изненада Изидор се усмихна. Това щеше да е забавно. Изпробва няколко изречения наум. „Божичко! Много е голям!“

Или пък трябваше да каже: „Много си голям!“?

Какъв беше етикетът в тази ситуация? Може би трябваше просто да потръпне, да закрие очите си с ръка и да изписка: „Не, не, не!“

Разбира се, дивият пират щеше да надвие съпротивата на деликатното цвете. Разковничето беше в това Изидор да се преструва, че не й харесва.

Или може би трябва да е изплашена?

Симиън не беше луд. И Изидор определено имаше впечатлението, че наистина е способен да изпълнява брачните си задължения. Обличаше се странно. Но имаше вид на мъж. Всъщност мисълта да го види без дрехи я изпълни с чувство, което беше обратното на страх.

Тя излезе от ваната и взе кърпата, която й беше оставила Лусил. Трябваше само да започне да флиртува с него и да не спира, преди той да си позволи някои волности. Тогава щеше да се впусне във вариация на крехката английска роза, а той — така поне се надяваше — щеше да се превърне в див пират и всичките й тревоги щяха да приключат.