Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (7)

Шеста глава

Сесили стоеше до парадното стълбище и се ослушваше. Чуваше стъпки в далечината и веднага позна кой идва към фоайето. Стъпките бяха малко неравномерни, което означаваше, че беше Чарли.

След малко той се появи и й помаха, тя също му помаха. От всички племенници на Майлс, когато бяха деца, обичаше най-много него. След като го раниха във войната и се наложи да му ампутират крака, много страда за него.

Въпреки трагедията, знаеше, че ще понесе стоически недъга си, и точно така стана. Ходеше с бастун, но малко хора съзнаваха, че е загубил единия си крак. Накуцваше едва забележимо, стойката му беше изправена и на трийсет и две беше хубав мъж.

Когато застана до нея, тя го прегърна силно. Като се отдръпнаха, се усмихваха. Помежду им винаги е имало специална връзка и през годините често бяха разчитали един на друг за много неща.

— Съжалявам, че пристигнахме толкова късно снощи — извини се Чарли. — Вината е моя. Статията, която подготвях, ми отне повече време и се оказа по-заплетена, отколкото предполагах.

— Не се притеснявай — отговори Сесили. — Радвам се, че с Алиша ще останете до понеделник. Разбрах от Палома, че книгите ти се продават добре. Поздравления. Благодаря ти, че споделяш с нас печалбата. Ще изплатим задълженията си към персонала в ателиетата.

Той се усмихна.

— За радост на всички ни. Изключително доволен съм, че моята история за Ингам и Суон се продава. Кой да си помисли, а?

— Знаех си, че историческа книга ще се търси. Много хубаво си разказал събитията, много интригуващо. В известен смисъл е като роман.

— Благодаря, лельо Сеси, и виж, много съжалявам заради мама. С Алиша много се разстроихме, че те обвинява за положението в имението, което тя нарича „комерсиализацията на Кавендън“. Знаем, че те обича, и дълбоко в себе си е признателна за всичко, което правиш от години, за да спасиш имението и семейството. Предполагаме, че просто силите са й изчерпани. Надяваме се, че един ден ще й простиш. Ще й простиш, нали?

Сесили сплете ръце около неговата ръка и каза:

— Вече съм й простила. Дафни вложи сърцето и душата си в тази къща и ще се върне отпочинала, каквато си я познаваме. Хайде да отидем в библиотеката за малко. За обяд е рано.

След минута седяха на дивана пред камината, която гореше през цялата година, защото тази стая беше винаги студена.

Сесили каза:

— Разбрах от Ерик, че в края на краищата Брайън не е дошъл с теб.

Чарли кимна, облегна се на възглавниците и протегна крака с протезата.

— Помоли за извинение. Баща му е болен и той трябваше да замине за Брайтън да направи необходимото. Майката на Брайън е починала и не мисля, че по-малкият му брат е в състояние да се погрижи за баща им.

— Разбрах. Харесвам Брайън. Красив мъж е и много добър актьор. — Тя се разсмя. — Помислих си, че е възможно да се сродим с още един актьор. Алиша и той като че ли си подхождат. Хубава двойка са. Какво мислиш? Ще се реши ли най-после Алиша да надене брачните окови?

— Надявам се. Той е симпатяга…

— Здравей, лельо Сеси — викна Алиша, понасяйки се плавно през стаята, прелестна с лятната си рокля от памучна тъкан на светли и тъмновиолетови карета, която Сесили й даде миналата година.

— Толкова се радвам, че дойдохте и двамата — усмихна се Сесили на племенницата си.

— Колкото до майка ни — започна Алиша, но млъкна, като видя, че Чарли предупредително поклати глава.

— Вече се извиних на леля Сесили и тя е наясно, че мама е преуморена. Няма проблем.

— Наистина няма! — възкликна Сесили. — Знам, че Дафни ще се върне по-рано, отколкото си мислим, и всичко ще си бъде постарому. Кавендън е нейният дом, на Хюго и ваш. Тук ви е мястото.

— Боже мой, закъснях ли? — попита леля Шарлот от вратата, влезе и се запъти към тях.

— По-скоро ние подранихме — отговори Чарли и стана да поздрави овдовялата графиня. Отиде при Шарлот и я придружи през библиотеката; Алиша също се спусна да я поздрави.

Всички седнаха и разговаряха известно време, след което Чарли изведнъж се вторачи в Сесили и попита тихо:

— Грета не е ли тук? Останах с впечатление, че този уикенд ще идва при теб.

— Да, Чарли, тук е. С Доти дойдоха да обсъдим промените, които планираме за моя бизнес. Но майка ми ги покани на обяд.

Природената сестра на Грета Елизе беше приятелка с Виктория, момичето, което приеха в дома си Алис и Уолтър по време на евакуацията. Тогава тя беше десетгодишна. Сега беше почти на двайсет и една и работеше като фотографка в Лондон.

— Горката Грета. Ще я въртят на шиш, докато не изкопчат всички подробности как живее Виктория в големия град.

Сесили леко се подсмихна, после се разсмя и добави:

— Както знаете, майка ми постоянно очаква новини от нейното евакуирано момиченце. С баща ми много я обичат. Тя им е като втора дъщеря и на мама много й липсва, откакто се премести в Лондон.

— В този момент Грета е подложена на разпит, не се съмнявам. Знам как се чувства госпожа Алис. Но няма причини за безпокойство. Виктория се справя добре и понеже Елизе работи в репортерската секция на редакцията, знам всички последни новини за нея и приятелите й. — На лицето на Чарли изведнъж се появи закачливата усмивка, която всички познаваха добре. — Положително си разбрала досега, че двете момичета ме възприемат за техен по-голям брат.

— По-скоро за техен герой — отвърна Сесили, като знаеше какво страхопочитание изпитваха двете млади жени към Чарли. Те го боготворяха.

— Знаеш ли какво, лельо Сеси, следващия път, когато искаш да снимаш твоя колекция, трябва да пробваш Виктория — каза Чарли. — Разглеждах нейни снимки. Изключително надарена е. Да, съвсем млада е, но Палома много се гордее с нейния талант, който тя й помогна да развие. Според Палома тя ще стигне далеч.

— Чудесна идея. Няма да забравя.

В този момент вратата отново се отвори и влезе Ерик. Погледна Сесили и съобщи:

— Обедът е сервиран, лейди Мобри. Негова светлост ви очаква в трапезарията.

* * *

Беше от онези обеди, когато всички бяха мили, сърдечни и разговорите не секваха. Очевидно бяха щастливи, че са със семейството си.

Шарлот седеше отдясно на Майлс и разговаряше с Дейвид, неговия първороден син, а Майлс разпитваше Алиша за новия й филм, чиито снимки скоро започваха.

Уолтър и Вениша бяха увлечени в разговор с Чарли, интересувайки се какво е да се работи във вестник. А Гуен не отстъпваше на никого вниманието на майка си.

— Мога ли да ти помагам да нарисуваш роклите? — молеше осемгодишното момиченце майка си.

— Да, скъпа, можеш — отговори Сесили, понеже не искаше да обезсърчава най-малкото си дете, което всъщност имаше талант за рисуване. — Съвсем скоро започвам да работя по новата колекция. Ще ми помогнеш в проучванията.

Гуен вдигна поглед към майка си и се усмихна с обожание.

— Ох — въздъхна тя, — благодаря, мамо. Какво ще проучваме?

— Градините, онези, които проектира чичо Хари. Това ще бъде темата на колекцията за 1950-а година.

— Градинска колекция — уточни Гуен.

Сесили я загледа внимателно и се разсмя.

— Ами, да, разбира се, че ще бъде градинска колекция. Ще я нарека „Есенна градина“. Видя ли, Гуен, вече ми помогна.

* * *

Дълбоко в себе си Сесили знаеше, че Майлс ще й се разсърди, като му съобщи лошите новини. Не защото няма пари да му даде за данъците на имението, или защото бизнесът й е пред фалит. А защото не е споделила тревогите си с него по-рано.

Майлс очакваше да му казва всичко. Така беше от детството им, искаше да притежава всяка частица от нея, всяка мисъл, всяко чувство. Дори когато бяха разделени след нещастния му брак с Клариса, тя знаеше, че емоционално е свързан с нея, че е влюбен в нея. Знаеше, понеже всички й казваха, че той постоянно разпитва за нея.

— Има силно чувство за собственост спрямо теб — каза веднъж брат й. — Контролира живота ти от разстояние, ако изобщо е възможно.

Тогава това не й направи впечатление. Всъщност беше ужасно сърдита на Майлс и го презираше, когато отговори на Хари. И направи всичко възможно никога да не срещне Майлс в Кавендън или където и да било другаде. Мислеше, че ще поиска да му стане любовница, тълкувайки и най-беглата й усмивка като насърчение за това.

Сега го загледа в другия край на масата. Той забеляза изпитателния й поглед, когато престана да говори с Алиша, и взе чашата с вода.

Усмихна й се и лицето му светна от обич.

И тя му се усмихна.

Впериха очи един в друг и за момент нито един от двамата не можеше да отмести поглед.

Онова, което трябваше да му каже, беше важно. Реши да предприеме съвсем различен подход и щеше да говори с него тази вечер. След вечеря обикновено прекарваха известно време в тяхната дневна, преди да си легнат. Не престана да размишлява и когато се наобядваха, беше подредила мислите си. Беше въоръжена и готова да говори с него.

Щом станаха от масата и всеки отиде да се занимава с нещо свое, Сесили се запъти към кабинета на Ерик. Той седеше на бюрото, веднага скочи на крака да я посрещне и да й поднесе стол.

— Благодаря ти за описа на вината и запасите, Ерик — започна тя. — Тази вечер между другото ще спомена на Майлс за възможността да организираме търг. Но след това леля Шарлот ще продължи темата с повече подробности. Ще говори с него и по други въпроси.

— Може би ще подхвърли и идеята за гости през ловния сезон, които ще си плащат, за да ловуват — предположи Ерик и погледна лукаво Сесили. — Помолих Пърси да поразпита тук-там кои аристократични фамилии канят ловци, които плащат за привилегията да стрелят в именията им.

— Умен ход, понеже Майлс може да се повлияе, като знае, че другите го правят.

— А що се отнася до сандъка на тавана, милейди, позволих си да го отворя и да сваля картините долу. Бяха на лейди Дилейси. Донесохме ги от нейния апартамент. Оставих ги в старата стая на лейди Дидри.

— Много ти благодаря, Ерик. — Усмихна му се, но усмивката й бързо угасна, после добави: — Постъпил си тактично, като не си ги отнесъл в стаята на лейди Дилейси… — Замълча, преглътна внезапно бликналите сълзи и овладя непоносимата тъга.

— Досетих се, че ако са на показ, трудно ще го понесеш… неутрална стая ми се стори разумно решение при тези обстоятелства — обясни Ерик.

Знаеше колко близки бяха и разбираше, че сигурно е мъчително.

— Някои са от Тревърс Мъртън, нали?

— Да, и са изключително красиви.

Ерик отключи най-горното чекмедже на бюрото си, извади оттам плик и й го подаде.

— Това са ключовете за новия пътнически сандък, който купи, милейди. Трябва да ги прибереш в личния си сейф. По-разумно е да са заключени.

— Ще ги прибера. Леля Шарлот през целия си живот пазеше дневниците на Суон под ключ и аз трябва да направя същото. Благодаря ти за помощта да подредя всичките тези бележници в сандъка. Беше истинско изпитание.

— И невероятна хроника на семействата Суон и Ингам, и на всичко, което се е случвало през вековете. Пълни са с тайни, изобщо не се съмнявам.

„Дори не можеш да повярваш“ — помисли Сесили, но си замълча. След малко продължи:

— След като лейди Дафни е в Цюрих за неопределено време, мисля, че Тед може да си отдъхне малко и да насочи усилията си към ремонтите, вместо към обзавеждането.

— Съгласен съм. Между другото спалните, които не се използват, бяха затворени. Покрих старинните мебели, за да не се прашат. Все пак южното крило остава отворено. Въпреки че лейди Дафни и господин Хюго отсъстват, според мен тяхното крило трябва да се поддържа както обикновено. Та нали децата им идват в края на седмицата.

— Две вече са тук — отговори Сесили. — Имаш право, Ерик, южното крило е домът на лейди Дафни, откакто се омъжи за господин Хюго, и децата им се родиха и отраснаха там. Те винаги са добре дошли.

* * *

След като обсъдиха менюто, вината и заниманията за следващите няколко дни, Сесили остави Ерик да си върши работата. Качи се по задното стълбище на етажа със спалните и се запъти към спалнята на Дидри, която тя не използваше, откакто се премести в Скелдейл със съпруга си Уил и сина си Робин. Сесили трябваше да пие чай с леля Шарлот, но взе друго решение.

Поколеба се, преди да влезе, пое дълбоко дъх и отвори вратата. Ерик беше подпрял картините до мебелите из стаята. Няколко бяха оставени върху леглото.

Онази, която веднага привлече погледа й, беше портретът на Дилейси, който Лорънс Пиърс бе поръчал, за да го подари на майката на Дилейси за една Коледа преди войната.

Отдръпна се, за да го разгледа, и сърцето й замря. Дъхът й секна от изненада. Образът беше като жив, сякаш Дилейси седеше срещу нея. Великолепен портрет. Тревърс беше уловил нещо характерно за Дилейси — нейната красота, ранимост и нежност, и независимо от това нейните ясни сини очи, искрящи от живот и енергия.

Портретът на Дилейси беше във всекидневната на лондонския дом на бившата графиня. След смъртта й четирите Д не взеха почти нищо от вещите на майка си, понеже се бяха отчуждили.

Сесили си спомни как Дилейси беше попитала сестрите си може ли да вземе портрета за себе си. Беше една от последните работи на Тревърс Мъртън и те естествено нямаха нищо против.

Сесили почувства, че я обзема хлад, неволно потрепери и цялата настръхна; изведнъж изплуваха спомените за онази ужасяваща нощ.

Тревърс умря тогава в ателието си с Дилейси до себе си в леглото. Тъй като в първия момент не беше разбрала, че е мъртъв, се обади на Сесили за помощ. А тя се обади на Ерик. Отидоха да я отведат оттам, подразбирайки от истерията на Дилейси, че нещо не е наред. Объркаха се и не знаеха какво да правят. Най-накрая се обадиха на чичо Хауард в Скотланд Ярд и той дойде, и разреши проблема.

Няколко минути Сесили стоя напълно хипнотизирана от картината, след това я взе и я понесе към тяхната всекидневна.

Снощи спомена на Майлс за сандъка с картини на тавана. В скръбта им след смъртта на Дилейси през войната на Майлс и Сесили не им беше до вещите на Дилейси в апартамента й в Мейфеър, повечето от които бяха донесени в Кавендън и складирани на тавана, и до днес не бяха докосвани.

В дневната Сесили премести голямата бяла ваза със сини орнаменти от скрина и на нейно място постави портрета на Дилейси.

— Ето те, мила Дилейси — прошепна. — Сега ще гледам лицето ти до края на живота си, хубавице моя.