Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (29)

Двайсет и осма глава

Беше се върнал тайно. Само домашната прислуга знаеше, че е в Лондон. Точно това искаше Адам Фенъл. Имаше нужда да остане сам, да се успокои, да се възстанови от вредните последствия на пътуването до Ню Йорк.

Дори Алиша Стентън не знаеше, че е тук. Изпъшка, като си спомни колко зле се държа с нея по телефона. Ако можеше, щеше да се ритне за глупостта си.

Брак с Алиша беше следващата му стъпка. Не се съмняваше, че тя ще стане негова жена.

Подсмихна се, загледан във фотографията й на писалището. Ето я аристократка, внучка на един от първите графове на Англия, безупречно потекло, безупречни маниери. И въпреки всичко можеше да я превърне в тръпнеща от сексуално желание плът. Неговите необикновени умения в леглото бяха още един начин да я обвърже със себе си. Тя винаги изпитваше желание, наистина имаше ненаситно желание.

А сега трябваше да оправи последствията от грубостта си по телефона. И за всичко беше виновен Винс Рамзи. Винс беше един от спонсорите му, който най-неочаквано отказа да го финансира за филма „Опасна личност“, трилър в духа на Хичкок. И Рик Кариър също му отказа. Техните решения издухаха плана му като перце.

По същество и двамата не харесаха сценария. Може би имаха право. Може би трябваше да се преработи. Ще го даде на Феликс Ламбърт и ще поиска мнението му.

Адам вярваше на Феликс; той беше от старата школа и Адам искрено го уважаваше, Феликс имаше отличен вкус. Освен това беше агент на Алиша. И Джеймс Брентууд му беше клиент. Адам имаше намерения спрямо сър Джеймс. Надяваше се да го склони да играе в друг негов филм със заглавие „Отмъщение“. Отново в стил Хичкок. В момента Хичкок определено беше на мода. А според Адам той беше най-великият.

В края на краищата намери пари от Катрин Марън, продуцентка от Бродуей, с която беше работил в миналото. Харесваше й да си представя, че е филмова продуцентка, и него харесваше. Спа с Катрин и това беше клауза от сделката. Но цената не беше голяма за огромната инвестиция.

По природа Адам беше нагаждач, коравосърдечен и пресметлив, макар че умело прикриваше тези черти от характера си. Неговият чар покоряваше, както и благовидната му външност.

Пак се замисли за Алиша. С парите на Катрин Марън в джоба си можеше да се съсредоточи върху бъдещата си съпруга.

Първо трябва да й се извини. Знаеше как да покаже разкаянието си, а в леглото веднага щеше да забрави за гнева му. Една вечер не я откри вкъщи и веднага я обвини, че е била с друг мъж. По дяволите. Наистина постъпи глупаво. Знаеше, че все някой от нейното обкръжение няма да хареса маниерите му. А и не забравяше произхода на Алиша. Като се ожени за нея, наистина ще се издигне до върха. Чрез нея ще влезе в английската аристокрация и ще стане един от тях.

От детството си градеше планове да се издигне до върха. Беше във възможностите му. Ще се възползва, но за целта трябваше да се контролира.

Върна се снощи. Днес Алиша беше на снимки. Знаеше програмата й. Предстоеше й натоварена седмица. До четвъртък нямаше да се появява в студиото. В плана му влизаше да я изненада, да изненада всички, включително Марио. И ще ги очарова до един. Никога не се проваляше.

Адам не беше във форма. Краката му отново го безпокояха. Имаше крампи в прасците и често накуцваше.

Проблемите се появиха преди няколко месеца. Макс, неговият масажист, го убеди, че не е ревматизъм и прегледът при специалист го потвърди. Предписа му калий и го посъветва да ходи много.

Адам отиде в спалнята, отвори едно от чекмеджетата на скрина и извади две кутии. Остави ги на леглото и погледна в тях. Усмихна се. Парите на Катрин бяха дошли тъкмо навреме, пък и тя му достави удоволствие в леглото.

* * *

Шумът и глъчката в редакцията бяха музика за ушите на Елизе и тя наистина се чувстваше щастлива винаги, когато беше тук. И тази сутрин не правеше изключение. Пишеше статия за кралската прожекция, която щеше да се състои през ноември.

Кралят, кралицата и двете принцеси щяха да присъстват. Все още нямаше сведения за тоалетите им и реши да се обади по телефона на Констанс Ламбърт.

След като си размениха сърдечни поздрави, Констанс попита:

— С какво мога да ти бъда полезна, Елизе?

— Пиша статия за кралската прожекция. Знам, че е съвсем рано още, но се чудя дали мога да поговоря с теб няколко минути, понеже си в благотворителния комитет и навярно знаеш кои звезди ще присъстват — попита Елизе.

— Разбира се, елегантният Ерол Флин, след като изпълнява главната мъжка роля в „Сага за Форсайтови“, увериха ме, че и Гриър Гарсън ще присъства. Тя изпълнява главната женска роля. Мисля, че Ерол Флин ще развълнува женските сърца. — Констанс се подсмихна. — Имам списък и ще ти го дам.

— Предполагам, че е твърде рано да питам за тоалетите на актрисите, нали, Констанс?

— Да. О, и Алиша Стентън ще присъства с нейния продуцент Адам Фенъл. Можеш да напишеш, че Алиша ще бъде с бална рокля от тюл в любимия й син цвят, изработена от леля й Сесили Суон.

— Благодаря ти, Констанс, за ценните сведения. Сега вече мога да напиша интересна встъпителна статия.

— Удоволствието беше мое, Елизе.

* * *

През цялата сутрин Елизе работи върху статията, като насочи вниманието към вълшебството на едно подобно събитие, присъствието на кралското семейство и на холивудските звезди, които щяха да присъстват на премиерата.

Тъкмо редактираше текста, когато телефонът зазвъня. Вдигна го и изрече разсеяно:

— Ало? Елизе Щайнбренер на телефона.

— Здравей, Елизе, как си?

— Алистър! — възкликна тя, като го позна по гласа. — Как се чувстваш?

— Благодаря, много по-добре — зарадва се той на реакцията й.

— Къде си? Още ли си при родителите си в Съри?

— Върнах се в добрия стар Лондон, защото наистина съм много по-добре. Почти оздравях. На кого да му дойде наум, че един апендицит може да причини такива поразии?

— Може да бъде много сериозно, нали знаеш? — отговори Елизе. — Особено ако се развие перитонит. Хората умират от операция на апендицит. Но новините при теб са хубави. Надявам се, че ще започнеш работа.

— Мисля да взема още една седмица отпуска, после пак ще се бъхтя.

След кратка пауза Алистър каза:

— Първо искам да ти благодаря, че дойде в болницата и ме разведри. И второ, искам да изпълня обещанието си да те заведа на вечеря. Ако искаш да излезеш с мен, разбира се.

— Знаеш, че искам, Алистър, някак си си допаднахме, когато се срещнахме у сестра ми, така си мисля.

— Наистина. После припаднах на работа след няколко дни и ме откараха в спешно отделение. А случайно тази вечер да си свободна?

— Свободна съм. И тази вечер ще свърша работа по-рано, около пет и половина.

— Знам, че обичаш да ходиш в „Льо Ша Ноар“, понеже моят по-голям брат, който все командва, постоянно повтаря колко ти харесвал ресторантът. Да те заведа ли там?

— Да.

— Веднага ще запазя маса. За седем удобно ли е? Или е рано.

— Съвсем удобно.

— До скоро, Елизе.

— До скоро, Алистър.

Тя затвори телефона и статията, която редактираше, беше забравена за момента.

Най-после щяха да се срещнат. Наистина хареса Алистър онази вечер при Грета в началото на октомври. Тогава той разговаря с нея цяла вечер и я попита дали ще приеме да й се обади в понеделник, за да си определят среща.

След това не й се обади и тя остана разочарована, почувства се като глупачка, дори се ядоса малко. После се захвана здраво за работа. Работата е била винаги нейното спасение.

Ден-два по-късно Арнолд й се обади в редакцията да й съобщи, че Алистър е много болен и е в болница.

Бил опериран от апендицит и се възстановявал. След това пак й се обади и я попита дали иска да посети брат му заедно с него.

Тя веднага се съгласи и се почувства щастлива, като видя колко се зарадва Алистър. Всъщност не престана да й се усмихва през цялото време, докато беше при него.

„Бях права за него — помисли си Елизе. — Той беше мил и искрен, когато се запознахме. Допаднахме си изведнъж. И се надявам, че не съм се излъгала.“

Лицето й грейна.