Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (43)

Четирийсет и втора глава

Сесили остави Алиша в библиотеката да говори с Чарли по телефона и се върна в жълтата гостна. Гуен погледна майка си, когато влезе.

— Не исках да те тревожа, мамо.

— Не си ме разтревожила, скъпа. Всъщност много ни помогна. Благодаря ти.

След няколко минути влезе Ерик с чайник горещ чай. Наля на Сесили, обяснявайки:

— Госпожица Клег се извинява, че не се е сбогувала, но закъсняваше, Ваша светлост. Остави домашна работа за лейди Гуен в детската стая.

— Благодаря, Ерик, и за горещия чай благодаря. Моля те, надникни в библиотеката и предай на госпожица Алиша, че я чакам.

— Да, милейди.

— Харесвам повече госпожица Клег от госпожа Плъмтън; по-добра е — заяви Гуен.

Сесили погледна дъщеря си и попита:

— В какъв смисъл?

— Госпожица Клег е по-умна, говори по-ясно и аз разбирам всичко. Във всеки случай е добра учителка и е по-млада.

Сесили кимна. В този момент влезе Алиша по-измъчена и по-бледа от всякога.

Ерик я съпровождаше и веднага й наля чай. След като попита Сесили дали ще имат нужда от нещо друго, излезе.

— Изпаднах в шок — каза Алиша, — като чух, че такъв човек не съществува. Няколко минути не знаех на кой свят съм.

— Говорила ли си с Феликс и Констанс за него? — попита Сесили, съобразявайки се с присъствието на Гуен. — Може би знаят повече от нас. Слепи, глухи и оглупели ли сме били?

— Аз — да, и всичко е по моя вина. Не биваше да го водя тук.

Алиша погледна Сесили и очите й се напълниха със сълзи. Извади кърпичка, попи сълзите си и се овладя, за да не прави сцени пред детето.

— Мога ли да изляза, мамо? Искам да видя какви домашни имам. А да взема ли Клеопатра с мен, моля те, мамо?

— Да, разбира се. Ще купя нови пантофи на баща ти, за това не се безпокой.

Гуен се засмя и се затича навън с котето подире си. Като останаха сами, Алиша каза:

— Мисля, че трябва да кажа на Констанс и Феликс, че съм развалила годежа си с Адам Фенъл.

— Ако бях на твое място, щях да им се обадя. По-добре първа ти да им кажеш, за да не се опита той да представи историята в друга светлина. След като откриваме толкова странни неща около него, съм доволна, че скъсахте.

— И аз. Чарли е разказал на чичо Хауард, че Фенъл ни изнудва. Помолил го е за помощ, затова е преценил, че трябва да е искрен. Чичо Хауард е споделил с Чарли, че Фенъл е измамник.

— Не ми се вярва чичо Хауард да е одобрил вашата щедрост. Ченгетата не одобряват плащането на изнудвачи. Но не мога да разбера как Адам Фенъл е научил какво се е случило с Дафни преди толкова много години.

— Той ни каза, че го е чул от Брайън Милър, а Милър — от член на семейство Ингам.

— Никой не знаеше, че Дафни е била изнасилена, когато беше на седемнайсет, Алиша, само майка ми, баща ми и леля Шарлот. Трима Суон, след това и аз разбрах, когато трябваше да ушия на Дафни рокли, които да крият бременността. О, разбира се, родителите й знаеха.

— Колко ужасно нещо се е случило на майка ми, при това в Кавендън, в дома й.

Алиша пак се разплака.

— Добре че отиде да се срещнеш с родителите си. И какъв късмет, че вече бяхте купили билетите за Цюрих, когато развали годежа.

— Казах на Чарли и му напомних какво казваше винаги леля Шарлот — „Писано е било“, когато се случваше нещо странно. Неговият коментар беше: „Господ е примигнал“.

— Чувала съм този израз. Някои хора не вярват в случайното стечение на обстоятелствата — съгласи се Сесили.

— Знам. Според теб дали Фенъл е дочул, че дневниците на Суон се пазят на тавана? — попита Алиша. — Ако разсъждаваме логично, възможно ли е?

— Нямам представа. Но дори да е разбрал, те са заключени… — Сесили млъкна и скочи на крака. — Като стана въпрос за сандъка, веднага трябва да го проверя. Ще дойдеш ли с мен?

— Ще дойда.

След като запали лампите в таванското помещение, Сесили отиде до сандъка и почувства огромно облекчение, като видя, че ключалката е непокътната. Като я разгледа по-внимателно, забеляза, че е надраскана. Изправи се и каза на Алиша:

— Почакай тук. Отивам да взема ключа.

— Какво има?

— Ключалката изглежда издраскана, като че ли някой я е насилвал.

Сесили се върна след няколко минути, коленичи и мушна ключа в ключалката. Превъртя го трудно и промърмори:

— Някой е бърникал. Ето, най-после отключих.

Вдигна капака, погледна най-горния ред и веднага разбра, че дневниците са разбъркани. Имаше си своя система за подреждане, която беше нарушена. Сърцето й замря за секунда, когато в първия момент не видя дневника от съответната година. След това го зърна, но на съвсем друго място.

Подаде дневника на Алиша и се изправи.

— Не мога да се закълна, че Фенъл е ровил в сандъка, но някой е ровил. Върнал е дневника, слава богу, макар и не на място.

— Не проумявам как Адам Фенъл е научил за дневниците — чудеше се Алиша. — Както и за сандъка на тавана. Никога не съм споменавала пред него или пред Брайън Милър. — Погледна подвързания с черна кожа дневник. — Има ли смисъл да помолим чичо Хауард да провери за пръстови отпечатъци?

— Ще го помолим, защо не. Но го пази.

Сесили заключи сандъка и слезе след Алиша по стълбището, но изведнъж спря и поръча на Алиша:

— Излез в коридора, затвори вратата към тавана и влез в стаята на леля Шарлот. Затвори и се вслушай.

— Какво възнамеряваш да направиш?

— Ще сляза по стълбището много тихо. Искам да разбера дали ще чуеш.

— Чудесна идея.

Алиша изпълни молбата й.

Сесили се запромъква по стълбището бавно и внимателно като човек, който се крие. Нарочно се препъна съвсем леко и почака, преди да прекрачи последните няколко стъпала.

Алиша излезе от спалнята на Шарлот.

— Падна ли? Или нарочно вдигна шум? Дочух някакъв звук.

— Значи се чува. Забелязах, че понякога Фенъл разтрива прасеца си, сякаш се схваща, затова се препънах, все едно ми се е схванал изведнъж крака.

— Той не искаше никой да знае — обясни Алиша. — Опасяваше се хората да не си помислят, че има недъг. Но забелязах, че често си разтрива прасците. Според теб това ли се е случило?

— Не знам със сигурност — отговори Алиша. — Но виж вратите, точно една срещу друга са. Леля Шарлот четеше до късно. Докато бяхме на тавана, си спомних, че когато отидохме в спалнята й с Пеги, видях на леглото й разтворена книга и очила. Може би е била будна и е четяла, когато Фенъл е слизал по стълбите.

— Ако е бил той — каза Алиша.

* * *

— Алиша, никога ли не си виждала друго име? — попита инспектор Пинкертон. — На писма, документи или паспорт?

— Не съм виждала, защото никога не съм пътувала с него в чужбина. Всъщност изобщо не съм пътувала с него, освен дотук. Но сигурно има паспорт, чичо Хауард, иначе как ще пътува толкова често до Ню Йорк.

— Чарли ми спомена вчера и веднага проверих в паспортния отдел. Паспорт на името на Адам Фенъл не е регистриран. Името е фалшиво и много ми се иска да разбера кой, по дяволите, е този тип.

— Ами пръстовите отпечатъци? — попита Сесили.

— Нямам със сигурност негови, за да ги сравня. Но все пак наредих на моите момчета да снемат отпечатъци от спалнята и банята, които е използвал тук, и от стаята на леля Шарлот.

Сесили предпазливо постави пред него дневника.

— Ето това. Дневникът на Суон за 1913-1914-а. Ако Фенъл го е пипал, ще откриете отпечатъци. Единствените други са моите, на Алиша и на Шарлот.

— Разбрах. Но искам да знаете, че хората ми проверяват всичко за Фенъл — делата му, познанствата му. Досега научих, че се появява внезапно във филмовата индустрия като от друга планета преди около десет години. Потайна личност.

— Каза ми, че е роден в Лондон и е живял на Брайънстоун Скуеър от другата страна на площада, и че баща му е бил лекар. Бил вдовец и го отгледал сам. Каза ми, че никога не е живял на друго място и…

Алиша млъкна, загледа се през прозореца с леко наклонена на една страна глава, сякаш заслушана в нещо, което никой друг не чуваше.

Хауард и Сесили се спогледаха и Сесили само сви рамене, очевидно озадачена като него.

Най-накрая Алиша отмести поглед към Хауард и бавно изрече:

— Имам много добър слух за гласове и произношение, може би защото съм актриса. Спомних си странното звучене на гласа на Фенъл, когато е ядосан и разочарован. Тогава крещи и вика, и сякаш се появява друг глас с подчертан акцент.

Алиша замълча, отпи от водата и завърши:

— Като че ли беше от Северна Англия, може би Манчестър.

— Истински талант имаш, скъпа. — Хауард я погледна с възхищение. — Ще поръчам да изпратят снимката му в полицейското управление на Манчестър. Човек никога не знае, може да няма досие, но представете си, че някое ченге го разпознае, че е лице, което се издирва… Все пак е някаква стъпка и, разбира се, имаме и пантофите. Това, че лейди Гуен ги е видяла на нечии крака в един през нощта, е цяло чудо. Наблюдателно момиченце, бих казал. А според смъртния акт леля Шарлот е починала точно по това време.

— Правилно — отговори Сесили. — Мога да те заведа при д-р Атоуей, ако е необходимо.

— Може би ще се наложи — отговори Хауард. — Да отидем пак в спалнята и да видим моите момчета как се справят.

Върнаха се в спалнята, която Фенъл беше използвал. Колегите на Хауард вече бяха снели пръстовите отпечатъци. Той отвори гардероба, веднага видя пантофите и погледна Алиша, която не искаше да влезе и стоеше на вратата.

— Не мога да понасям миризмата на неговия одеколон — пошушна на Сесили.

— Само в тази стая ли ги носеше — попита Хауард Алиша.

— Да. Не му разрешавах да излиза с тях или да ги вземе в Лондон. Откраднал ги е, това е моето мнение, освен това ме накара да се срамувам. Между другото, сетих се нещо, чичо Хауард. Предполагам, че Ерик го е видял да ги взима от коша.

— Ще говоря с Ерик после. Ще пратя някое от момчетата да ги вземе.

Хауард надникна в гардероба.

— Оставил е няколко ризи и сако.

Хауард пребърка джобовете и съобщи:

— Оставил е тази писалка.

— Не ми се вярва! — извика Алиша. — Покажи ми я, моля те. Ако е същата писалка, за която си мисля, ще имате сигурна база за сравнение на отпечатъците му, понеже той не разрешаваше на никого да я пипа. Много държеше на нея. Тя е със специален писец и той беше много придирчив. Сам я пълнеше с мастило.

— Тогава е истинско съкровище — отвърна Хауард и внимателно взе с кърпичка автоматичната писалка.

Отиде при Алиша и я показа.

— Точно тази е. Сигурна съм, че ще откриете само едни отпечатъци — на Фенъл.

— Тогава моят екип ще сравни отпечатъците от стаите с тези на Фенъл.

— Имахме късмет — каза Сесили. — Сега да отидем на тавана и да огледаме сандъка.

* * *

Четири седмици по-късно Елизе, заедно с Чарли и Хауард, седеше на закътана маса в „Льо Ша Ноар“. Чарли ги беше поканил на вечеря, за да им благодари за помощта и тримата да обсъдят кой какво е открил. Някой свиреше тихо на пиано и малкият ресторант бръмчеше от разговори и смях.

— Не че научихме много за Фенъл и кой е в действителност — започна Елизе. — Но знаем, че вероятно е убиец, заподозрян за смъртта на леля Шарлот.

— Вече имам заповед за ареста му и ще го разпитам, ако открием негодника — осведоми ги Хауард. — Елизе, ти свърши фантастична работа и много ме улесни.

— И аз съм на същото мнение — намеси се Чарли.

— Невероятна си като разследваща журналистка. Благодаря ти. Но искам да знам как успя да завършиш поредицата статии за Британския фестивал. Джими Мейз ми каза, че са много добри.

Елизе засия и обясни на Чарли:

— Ставах в четири сутринта, за да работя върху моите статии, след това хуквах да обикалям тъй наречените приятели на Фенъл и да ги разпитвам. Знаеш ли, бил е много хитър. На никого не му минава през ума, че е измамник. Точно обратното.

Чарли кимна, отпи от шампанското и продължи:

— Останах смаян, когато ми каза, че в апартамента на Фенъл няма никого и че живеел там под наем. Изнизал се е по терлици, както казваме в Йоркшир, и го е изпразнил.

— По-скоро икономът му го е изпразнил — предположи Елизе. — Първия път, когато отидох да го потърся, Уилсън беше там, както знаете. Каза ми, че Фенъл е в чужбина. Но втория път, когато минах оттам, апартаментът изглеждаше необитаем.

Хауард каза:

— Когато едно от моите момчета отиде да говори с Уилсън по твоя препоръка, Елизе, собственикът съобщил, че апартаментът отново се дава под наем. Икономът очевидно се е изнесъл много набързо. Вероятно Фенъл е усетил, че сме по петите му.

— Картината беше същата с офиса му на Уардуър стрийт — напомни им Елизе. — Рецепционистката ни съобщава същото, на следващия ден от нея няма и следа и офисът е затворен.

— Очевидно Фенъл е много предпазлив — каза Чарли. — Феликс и Констанс се смаяли, когато чули, че той е затворил офиса си и е заминал за чужбина.

— Констанс сподели, че много са го уважавали. Съкрушени са, че Алиша и семейството ти са били подмамени от него, че ви е създал толкова неприятности. — Елизе поклати глава. — Един господ знае къде е.

— Не е в Ню Йорк — съобщи Чарли. — Преди няколко часа говорих с мой приятел журналист от Ню Йорк. Напоследък Адам Фенъл не се е появявал в Манхатън. Не и след Коледа, а сега е краят на март.

— Може би никога няма да се върне — каза тихо Елизе, загледана в Хауард.

— Почти сигурно е — отговори той. — Но ако открия къде е, Скотланд Ярд ще изиска екстрадирането му. Той вече е заподозрян в убийство.

— Разбирам — промърмори Чарли. Позамисли се, преди да продължи: — Освен че исках да се срещна с вас и да ви благодаря, струва ми се, че е време да се оттеглим. Според мен няма какво друго да направим. Вие какво мислите, Елизе, Хауард?

— Съгласна съм с теб, Чарли. — Интелигентното лице на Елизе придоби съсредоточено изражение: — Но винаги съм готова да помогна.

И Хауард се съгласи:

— Трябва да престанем, имаш право, Чарли. Постарахме се. В моята работа съм се убедил, че животът е странен. Човек никога не знае как ще се преобърнат събитията. Предполагаш, че случаят е в задънена улица, после изведнъж започва да се разплита.

— Както изглежда, Адам Фенъл е изчезнал безследно. Но може изведнъж да открием къде е — прибави Чарли.

Хауард се засмя.

— Случвало се е много пъти, откакто работя в Скотланд Ярд. Но да сменим темата. Много се зарадвах на отзивите за ролята на Алиша в „Разочарование“. Критиката е във възторг от нея.

— Филмът се посреща с голям интерес — отговори Чарли. — Това я ободри. Беше много депресирана заради смъртта на леля Шарлот и че е допуснала Адам Фенъл в семейството. Чувства се виновна, разбира се. Майлс и Сесили, всъщност всички ние, се опитваме да я успокоим. А продуцентът Марио Кантонели й предложи роля в новия си филм. Той също не е почитател на Фенъл.

Елизе се усмихна.

— Алиша ми каза. Но Марио е неин почитател и тя пак ще получи главната роля в новата продукция. Към края на тази година ще започнат снимките на „Пророчеството“, така се казва филмът.

— А пък аз ще пророкувам — обади се Хауард. — Алиша ще бъде блестяща. Тя е Ингам, а жените Ингам са победителки. Преживяват всичко, което ги сполети, при това с пълна победа.

Чарли се засмя.

— Хубаво го каза, чичо Хауард.

Елизе погледна Хауард, после отмести поглед към Чарли и срамежливо съобщи:

— Имам друга новина. Ще се сгодя с Алистър. Ще се оженим през есента.

И двамата мъже се изненадаха, а Чарли възкликна:

— Ами кариерата ти? Означава толкова много за теб!

— Алистър няма нищо против да поработя няколко години, докато ни се родят деца.

— Поздравления — каза Хауард. И Чарли й поднесе поздравленията си.

— Грета организира парти по този повод след две седмици, в средата на април. Надявам се да дойдете, разбира се, с леля Доти.

— И стадо диви коне няма да ме спре — захили се Чарли.

— Знаеш, че непременно ще дойдем — стисна топло ръката й Хауард. — Доти подхвърли, че във въздуха се носи предчувствие за нещо специално.

— Другата ми добра новина е, че Алиша се съгласи да дойде на партито благодарение на Сесили. Знаем, че не излиза никъде — промълви младата жена.

— Животът й се нормализира малко по малко.

Чарли вдигна чашата си, Хауард също, и двамата изрекоха в хор:

— Поздравления, Елизе.