Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (41)

Четирийсета глава

— Знам, че първоначалната причина да дойдем в Цюрих е да разберем истината за здравето на мама — каза Чарли. — Знаеш колко особен е татко, когато става въпрос за нея. — Протегна крака с протезата и добави: — Имаме още една причина да дойдем — да ги попитаме за твоя биологичен баща.

— Чарли, какво говориш? Нима вярваш, че противният Фенъл е попаднал на някакви действителни данни? — попита Алиша, тревожно повишавайки глас. — Невъзможно е. — Загледа брат си с широко отворени очи. — Нали не вярваш?

Закуската стоеше недокосната пред нея. От цялата тази драма беше загубила апетит.

Чарли не отговори веднага. Двамата седяха в красивата трапезария на хотела с изглед към парка и езерото. Най-накрая се обърна към сестра си:

— Не вярвам, но за да бъда искрен с теб, ще ти кажа, че през годините съм дочувал странни семейни клюки.

Алиша застана изпъната като струна с крайно разтревожен вид и попита:

— За майка ни ли? За баща ни? Или за мен?

— За теб никога нищо не се е говорило. И клюките не се отнасяха за това кой е баща ти, а по-скоро за прибързаната сватба преди толкова много години.

— Моля те, разкажи ми, Чарли. Моля те.

— Няма много за разказване, освен че Хюго Стентън се връща в Кавендън през 1913-а година. Живял в Америка и работел при преуспял собственик на компания за недвижими имоти Бенджамин Силвър и натрупал състояние. Също така се оженил за дъщерята на този собственик Лорета, тъй да се каже неговата първа жена…

— Имаш предвид, че баща ни е бил женен и преди? — смаяно попита Алиша и се втренчи недоверчиво в Чарли.

— Да, но леля Шарлот ме помоли никога да не го споменавам. Както изглежда, на мама й е било неприятно да се знае, че татко е бил женен, преди да се ожени за нея.

— А с Лорета какво се е случило?

— След смъртта на баща й Хюго и Лорета се преместили в Швейцария. Тя била болна от туберкулоза и починала. Хюго наследил богатството, завещано от баща й, и вилата. Нашият баща станал много богат човек.

— Значи нашата вила „Фльорир“ е била собственост на Лорета?

— Да.

— Боже мой! — Алиша поклати глава. — Защо е трябвало да крият първата жена на татко?

— Бог знае защо, а той ще мълчи докрай — отговори Чарли. — Но да се върнем на пристигането на Хюго в Кавендън. Очевидно е зърнал лейди Дафни в същия ден и това било. Coup de foudre казват французите — останал като ударен от гръм. Мисля, че това е точният израз. Поискал разрешение от дядо да я ухажва. Шестият граф попитал Дафни и тя се съгласила. И бум, открили истинската любов, и нека да си признаем, бракът им е щастлив.

— Какво странно има в това? Защо да се клюкарства по този повод? — недоумяваше Алиша.

— Оженили са се веднага. Всъщност много набързо. Някои от семейството, особено жените, се чудели защо са бързали толкова. Като че ли се женили, защото булката е бременна, така говорели.

— Може би са мислели, че тя е била палаво момиче, спала е с Хюго и е забременяла.

— Възможно е, да, особено след като е било съобщено, че си се родила недоносена.

— Нима? — Алиша се намръщи. — Защо не си ми го казал досега?

— Защото няма никакво значение. Стана въпрос, когато казах нещо за вилата, и леля Шарлот ме поправи. Тогава разбрах за Лорета.

— Никога ли не са ме наричали незаконородена?

— Не ставай глупава! Разбира се, че не са те наричали. И аз най-искрено вярвам, че имаме един и същи баща.

Алиша се умълча замислено, преди да продължи:

— Трябва да попитаме. Ако не друго, поне ще сложим край на изнудването. Държа аз да повдигна въпроса, нали нямаш нищо против, Чарли? Искам да го чуя от нея.

— Знам, че няма да се поколебаеш.

* * *

— Наех кола с шофьор — каза Чарли на Алиша, докато минаваха през фоайето на хотела. — Не искам да зависим от родителите ни.

— Добре си направил. А сега, преди да се качим в колата, нека да си повторим как ще действаме.

— Чудесно — съгласи се той. — След като се поинтересуваме за здравето на мама и си кажем обичайното, аз ще подхвана темата. Ще ги помоля да ни отговорят на няколко въпроса заради някои слухове около твоето раждане. Приемаш ли?

Алиша кимна.

— След това спираш дотук и аз ще попитам татко той ли ми е баща. Или съм копеле?

— Нали нямаш намерение да използваш точно тази дума?

— Не, но може би е необходимо, за да ги шокирам. Знаеш, че живеят в техен си приказен свят. Те съществуват един за друг. Чудно ми е, че изобщо имат деца.

Чарли избухна в смях:

— Така става, когато през по-голямата част от живота си правиш любов.

Алиша се захили.

— Спомняш ли си, когато бяхме деца и не можехме да разберем защо те са постоянно в леглото? Ти ми казваше, че понеже са стари, имат нужда от повече сън, отколкото ние.

— Да, спомням си. Хайде да отидем и да изненадаме лъвовете в тяхното леговище.

* * *

Когато Чарли и Алиша пристигнаха във вила „Фльорир“, им отвори Ана — икономката. Тя възкликна изненадано, здрависа се с тях и тъкмо щеше да каже нещо, Чарли сложи пръст на устните си:

— Ш-ш-шт! Те не знаят, че идваме.

Ана кимна, усмихвайки се, и отвори широко вратата. Предупреди тихичко Чарли:

— Родителите ви са навън. Денят е много хубав.

След малко, като излязоха на лоджията, Хюго и Дафни останаха поразени. Дотам, че лейди Дафни изгуби дар слово и не помръдна от стола си. Хюго веднага се изправи и се спусна да ги поздрави. Прегърна Алиша и Чарли и попита:

— Защо не ни се обадихте, че ще дойдете?

— Искахме да ви изненадаме — отговори Чарли.

В този момент лейди Дафни стана и радостно усмихната целуна Чарли, после дъщеря си.

— Прелестна си, Алиша, както и този костюм с цветовете на пролетта.

— Благодаря — промълви тя.

Чарли и Алиша седнаха срещу родителите си на двуместния диван и заговориха за обикновени неща, докато Ана се суетеше около тях, поднасяйки им кафе и сладкиши. Никой не спомена Кавендън. Говореха за филмите на Алиша и за работата на Чарли.

Алиша не можеше да се отърси от изненадата си колко добре изглежда Дафни — отпочинала, спокойна, по-хубава от всякога, въпреки че беше на петдесет. „Очевидно е достатъчно добре, защо тогава не дойде на погребението на Шарлот?“ — помисли си тя и неочаквано се ядоса. Шарлот беше толкова близка с майка й. Почувства, че повече не може да поддържа празни разговори, иначе ще избухне.

Настъпи пауза и Чарли заговори пръв:

— По принцип имахме намерение да дойдем да ви видим. От толкова дълго време сте тук. Но имаме и друга цел. — Отмести поглед от майка си към баща си и продължи: — Бихме искали да ви зададем няколко въпроса, защото с Алиша дочухме смущаващи слухове или намек, ако предпочитате… за раждането на Алиша.

Алиша, която напрегнато наблюдаваше майка си, забеляза как се слиса от думите на Чарли. Също така забеляза как моментално погледна баща им. Хюго, очевидно изненадан колкото Дафни, каза:

— Не съм сигурен, че те разбирам, Чарли. Какви слухове?

Преди Чарли да отговори, Алиша не издържа и отвърна възбудено:

— Казаха ми, че ти не си моят биологичен баща. Вярно ли е?

Лейди Дафни изпадна в шок, което беше очевидно, а разнеженото изражение на Хюго изчезна за миг. Той беше ужасен. Нито един от двамата не пророни дума, само се взираха в тях.

— Това е глупост — отговори най-сетне Хюго разпалено. — Аз съм твоят баща, Алиша.

Алиша впери поглед в майка си и попита:

— Вярно ли е? Той ли е моят баща? Или си имала любовник, от когото си забременяла? — Отмести поглед към Хюго и продължи със същия решителен глас: — След това се появяваш ти, рицарят в блестящи доспехи, и се жениш за нея на бърза ръка, за да спасиш името Ингам. Така ли е било, татко?

Хюго пребледня болезнено и се разтрепери, когато гневно извика:

— Това е лъжа! Аз съм твоят баща!

Макар и дълбоко да се съмняваше в историята на Фенъл и да вярваше, че Хюго е неин баща, имаше нещо в поведението на майка й, което обезпокои Алиша.

Очевидно доброто й здраве ли? Фактът, че не дойде на погребението, или изражението й в този момент?

Алиша сви вежди, загледа се в майка си и забеляза известна предпазливост. Сигурно тази предпазливост й беше направила впечатление. Тя изглеждаше толкова самодоволна и недокосната от света около нея.

— Искам да ми кажеш истината, майко. Мисля, че заслужавам да знам кой ме е създал.

След дълго мълчание лейди Дафни започна да говори, като направи знак на Хюго да не я прекъсва:

— Алиша, опитай се да разбереш онова, което ще ти кажа. Когато посяваш семена, задачата е лесна. Но щом от семената пораснат растения, трябва да се грижиш за тях, да ги подхранваш, дори да ги обичаш, и…

— Градинарството не ме интересува — прекъсна я грубо дъщеря й. — Кажи ми кой пося семето в теб?

Чарли се намеси:

— Моля те, Алиша, успокой се! Не се ядосвай, без да знаеш нищо. Бъди по-деликатна.

— Всичко е наред, Чарли — каза спокойно лейди Дафни. — Ще кажа на сестра ти онова, което иска да знае. Нейно право е.

Пое дълбоко дъх и започна да разказва:

— Бях на седемнайсет. Млада, невинна и неопитна. Нямах любим. Но имах приятел на име Джулиан Тобат, който ни беше съсед. Един пролетен следобед отидох да го видя, но той беше излязъл. На връщане тръгнах през гората. Бях на половината път, когато силен удар в гърба ме повали по лице на земята и се нараних на някакви камъни. След това едни яки ръце ме обърнаха по гръб. Озовах се срещу едър мъж, навлечен с дебели дрехи. Лицето и главата му бяха така омотани с черен шал, че дори очите му не се виждаха. Разкъса жакета и ризата ми, след това ме изнасили. Преди да ме остави, просъска, че ако кажа на някого, ще убие майка ми и Дулси.

Лейди Дафни замълча и дълбоко въздъхна. Никой не проговори. Знаеха, че историята не е свършила.

— Лежах и не можех да помръдна. Чувствах се наранена. Мъжът беше много груб и бях в шок. След малко нежни ръце докоснаха лицето ми и някой тихо произнесе името ми. Познах гласа на циганката Джинивра. Тя ми помогна да оправя дрехите си, след това ме изведе от гората, или по-скоро ме пренесе. Беше започнало да вали, тя избърса лицето ми с шала си, потупа ръцете ми, насърчи ме. Преди да ме остави, ми заръча да кажа, че съм паднала. Повтори го няколко пъти. По-късно осъзнах, че е видяла изнасилването.

Чарли беше потресен, погледна Алиша, след това Дафни.

— Какво ужасяващо нещо си преживяла, майко. Как си понесла тази отвратителна жестокост? Как си се възстановила?

— С помощта на Алис Суон и на Шарлот. Само те знаеха, дори родителите ми не знаеха. Но когато усетих, че съм бременна, се наложи да им кажем. И пак Алис и Шарлот ме преведоха през това изпитание. Шарлот дори разработи план да ме заведе в чужбина, където да родя бебето. Но не се наложи да замина. Защото Хюго Стентън, братовчед на баща ми, се завърна в Кавендън след дълго отсъствие. Влюби се в мен и аз в него. Това е цялата история.

Лейди Дафни се облегна. Сините й очи се наляха със сълзи и тя извади от джоба си кърпичка.

— Не е цялата история — обади се Хюго вече с уверен тон. — Влюбих се от пръв поглед в красивата лейди Дафни и поисках от Чарлс разрешение да ухажвам дъщеря му. Той я попита и тя се съгласи да я ухажвам. Но ми призна за изнасилването в гората. Искаше да знам, че носи бебе от друг мъж. Също така ми обясни, че няма да даде бебето си за осиновяване, защото е нейно и е Ингам. — Погледна Алиша и продължи с мек тон: — Обичаше те, преди да се родиш, Алиша, искаше те и знаех, че никога няма да те изостави. Ти беше нейно дете. Моля те, разбери го. Съгласих се детето да бъде наше.

Алиша седеше като вкаменена. Беше зашеметена и не можа да не попита:

— Защо не сте ми казали, когато съм пораснала достатъчно? Щях да разбера.

— Може би щеше да разбереш. Много си интелигентна, истинска Ингам във всяко отношение. Но защо да товарим теб или майка ти с тази мъчителна истина?

Хюго стана, отиде при Алиша, хвана ръцете й и я изправи. Вгледа се в лицето й, съвсем като на майка й, и довърши:

— Само минути след като се роди, те държах в прегръдките си, гледах кичурчетата руса коса, сините очи и отново се влюбих. Влюбих се в теб. Обичал съм те през целия си живот. Знаеш, скъпа, че всеки мъж може лесно да засади семето си в една жена. Но става истински баща след раждането на детето. Може да стане и лош баща. Аз се опитах да ти бъда добър баща и мисля, че успях. Надявам се.

Алиша видя проблясващите сълзи в очите на Хюго и също се разплака. Направи крачка към него и се остави в разперените му ръце. Прегърнаха се силно и останаха така, докато престанаха да плачат.

Щом Алиша се успокои, Хюго я пусна. Тя седна до майка си и взе ръката й.

— Прости ми, че говорих толкова грубо. Много съжалявам. Сега, като знам твоята история, мисля, че си била много храбра, за да преживееш всичко това. Имам два въпроса, ако искаш да ми отговориш.

— Ще се постарая, скъпа.

— Кой е мъжът, който ти е сторил това?

— Разбрах, че е бил Ричард Тобат. Но на никого не съм казвала, освен на баща ти. Той запази тайната ми.

— Къде е той? Жив ли е?

— Не, не е жив. Баща ти случайно е разбрал, че е бил убит в окопите във Франция през Първата световна война.

Алиша само кимна и продължи да стиска силно ръката на майка си. Беше започнала да разбира родителите си и техния живот.