Джени Хейл
Лятната къща (15)

Петнадесета глава

Пътят внезапно свърши.

След дълго пътуване те стигнаха до град Корола, пътят свърши и веднага след него започна плажът. Люк спря джипа и помоли Кали да остане вътре. Не можеха да оставят колата в края на шосето, нали?

Той заобиколи колата, приклекна за кратко от двете й страни и се върна вътре.

— Трябваше да изпусна малко въздух от гумите — обясни й. — Почти стигнахме.

За нейна изненада, той включи системата за задвижване на четирите колела и подкара през пясъка. По плажа нямаше кой знае колко хора. Движеха се по следите, оставени от други автомобили. Няколко коли бяха паркирали върху пясъка с отворени задни врати и багажници, а около тях бяха разгънати столове. Люк заобиколи мъж, който хвърляше фризби на кучето си, а големият жълтеникав лабрадор подскачаше във въздуха, за да го улови.

— Никога досега не съм била тук — каза му тя. Облегна лакът на отворения прозорец и огледа широката брегова ивица и разпръснатите по дюните вили. — Как стигат дотам? — попита Кали и посочи към къщичките.

— През плажа — отвърна той, доволен, че може да й покаже нещо, което да събуди интереса й. — Това тук е главното шосе.

— Плажът ли?

— Да. Единственият начин да стигнеш дотук е с джип или камион. Строежът на вилите е доста скъпо начинание, защото всички материали трябва да се пренесат през пясъка.

— Леле.

— Харесва ми, защото е уединено. — Люк стискаше здраво волана, докато колата подскачаше по неравния пясък. Продължиха да се движат по плажа, докато накрая хората изчезнаха и не се виждаха други автомобили. — Но знаеш ли кое ми харесва най-много?

Кали го гледаше, докато шофира.

— Ето това. — Той посочи към брега и тя ахна. Към нея тичаха два шоколадовокафяви диви коня. Вятърът развяваше гривите им, мускулите на силните им крака се свиваха и разпускаха, докато копитата им стъпваха в пясъка.

— Великолепни са — възкликна тя, неспособна да откъсне поглед от тях. Беше чувала за дивите коне на Аутър Банкс, но никога досега не ги бе виждала.

— Според легендите, това са потомци на испанските мустанги, оставени тук от изследователи — обясни й той. — Тук са от около петстотин години.

— Виж! — Кали посочи дюна, където едно малко конче ядеше, застанало до майка си. — Толкова са красиви.

Люк насочи джипа към океана и го паркира.

— Майка ми ме водеше тук като дете. По онова време почти никой не знаеше за това място. Беше доста отдалечено. — Отвори вратата и слезе от колата. — Радвам се, че ти харесва — каза й, докато тя слизаше.

Той отвори багажника, извади плажен чадър в бяло и синьо и го заби в пясъка до колата. Друг кон мина покрай тях, без изобщо да се смущава от присъствието на хората Люк извади два стола и ги разположи от двете страни на чадъра, обърнати с лице към морето, а в средата сложи хладилна чанта. Бяха на съвсем уединено място, нямаше никого другиго, освен тях двамата и конете. Кали не седна. Загледа се в океана, а бризът галеше лицето й.

Люк бавно пристъпи към нея.

— Искам да направя нещо за теб, преди да влезем във водата със сърфовете — каза й и тя забеляза неувереност в погледа му. След кратко колебание той продължи: — Ти правиш за мен повече от всеки друг и едва ли го осъзнаваш. Но аз искам да прекарвам повече време с теб… да правя хубави неща за теб.

— Какво съм направила? — попита тя, напълно объркана. Не разбираше как го беше накарала да се чувства толкова спокойно и удобно в нейната компания.

Кали си спомни всички онези снимки във вестниците: Люк на борда на яхти и лодки, как отваря вратата на ресторанта на красиви жени, как позира като модел, облегнат на стената на летището, докато чака пристигането на свой приятел. Този човек, който сега стоеше пред нея, не беше онзи от снимките. Този беше истински, жив човек, който се разкриваше пред нея, а тя нямаше търпение да чуе какво още има да й каже.

— Не поиска нищо от мен.

— Какво?

— Когато се опитах да те целуна, ти не ми позволи.

— Точно така.

— Беше права. Ти беше първото момиче, което не ми позволява да го целуна. Повечето жени, с които съм излизал, искат нещо от мен — пътешествие, хубава вечеря. Винаги съм се чувствал длъжен да им го дам. Но ти ме караш да се чувствам така, сякаш просто искаш да бъдеш с мен. Сякаш искаш само мен.

— Съжалявам, че позволих на онези статии да променят мнението ми за теб — каза тя.

— Медиите искат хората да си мислят точно това, защото така продават вестниците си.

Заобиколи колата, бръкна в багажника и извади малък статив и платно. Постави статива на земята и го заби в пясъка, за да не го събори вятърът, след това закрепи платното за него. Имаше малка кутийка с разноцветни бои, най-различни четки и чаша с вода за измиване на четките.

— Искам да нарисувам нещо за теб. Но преди това! — каза той театрално и я разсмя. — Настани се. Отпусни се.

Още един кон мина покрай тях, а в това време Люк отвори хладилната чанта и извади пластмасова чаша за шампанско. Отвори бутилка, наля шампанско в чашата и добави портокалов сок, а двете напитки се смесиха и забълбукаха. Подаде й чашата, а Кали седна на единия стол.

Два коня стояха на брега точно там, където се разбиваха вълните, а водните капчици пръскаха копитата им.

— Нарисувай тях — каза Кали и посочи конете. Вълнението я караше да забрави за всичко останало. Отпи от коктейла, наречен „Мимоза“.

Люк извади мобилния си телефон от джоба и снима конете. Засенчи с ръце екрана, а вятърът разрошваше косата му по неустоим начин.

— В случай че се преместят — обясни й и размаха телефона. Усмивката му разкриваше, че е очарован от предизвикателството, което Кали му отправи.

Прибра телефона и отвори боите — няколко нюанса кафяво, после черно, зелено и синьо. Потопи четката си и започна да рисува с бързи движения, сякаш това бе нещо съвсем естествено и лесно като дишането. Тя наблюдаваше движенията на гърба му и мускулите на ръцете му, докато отпиваше от освежаващия леден коктейл. Събу обувките си, изрита ги встрани и зарови пръсти в топлия пясък. Конете повдигнаха опашки, сякаш позираха за портрета си. Стояха неподвижни, като че разбираха какво се случва.

Люк се премести леко встрани, за да ги вижда от по-добър ъгъл, и Кали забеляза, че едната му ръка е изцапана с боя. Имаше нещо наелектризиращо в нежните движения на силните му ръце, изпод които сякаш от нищото излизаше великолепна картина. Гледката я опияняваше точно както напитката в ръката й. Лицето му беше сериозно и съсредоточено. Люк рисуваше, нежно стиснал устни. Кали се чудеше какво ли би било да ги усети върху своите.

Не можеше да откъсне поглед нито от него, нито от картината. Колкото повече рисуваше, толкова по-ясно се виждаше талантът му.

— Значи, си идвала често в Аутър Банкс като дете, но никога не си виждала конете?

— Не — отвърна тя. Чашата приятно разхлаждаше ръката й, а вятърът развяваше косата й. — Отсядахме на юг, във вилите по плажовете. Любимият ми спомен е как ям сладолед след горещ ден на плажа. Все още помня, че след дългите часове на слънцето устните ми пареха, а сладоледът беше толкова студен… Сядахме на някоя дървена пейка с всички други почиващи. Аз бях толкова малка, че краката ми висяха от нея. Налагаше се да ям бързо сладоледа, преди лятното слънце да го разтопи. — Отпи от коктейла, все още потънала в спомените си. — Отдавна не се бях сещала за онези дни.

— Това чувство ми е познато — каза той и отмести за миг поглед от платното към нея. — Но при мен е малко по-различно, защото съм израснал тук. Дребните неща като сладоледа не са отделни и откъслечни спомени, защото са част от всичко друго, което правехме всеки ден. Но си спомням как едно лято с майка ми направихме домашен шоколад. Изпоцапахме всичко, докато се опитвахме да го извадим от фурната, преди да загори. Разплиска се в тавата и го разляхме. Не успяхме да го хванем, защото беше горещ.

Той се засмя и точно в този момент лицето му беше неустоимо. — Оставихме го да се охлади, а след това потопихме пръстите си в шоколада. И до ден-днешен си спомням как ги облизах. Това беше най-вкусният шоколад, който някога съм опитвал.

Един от конете се размърда и тръгна надолу по плажа, затова Люк продължи да рисува по памет. Когато стигна до детайлите по гривата, той извади телефона си, отвори снимката и я уголеми с два пръста. С другата ръка заслони екрана, за да не блести на слънцето, и започна отново да рисува.

От време на време отстъпваше назад, оглеждаше платното и добавяше още няколко детайла, но всеки път картината му изглеждаше възхитително и на Кали й се струваше, че е готова. Ала той винаги добавяше нещо, например някоя светлосянка, и малката промяна я поразяваше. Кали беше смаяна.

Най-после Люк се обърна към нея. Ръцете му бяха изпоцапани с боя.

— Готово — каза той с искрена усмивка. — За теб е.

Посочи с ръка картината, като че бе водещ на някое телевизионно шоу предаване.

Кали остави чашата си върху хладилната чанта и отиде да види картината отблизо. Успя единствено да поклати глава, нямаше думи, с които да изрази чувствата си.

— Благодаря ти — успя да каже накрая. Никой досега не й беше правил такъв подарък. — Прекрасна е.

— Радвам се, че ти харесва. Никога досега не съм рисувал за някого другиго.

— Дори и за семейството ти?

Той поклати глава.

— Защо?

— При всеки мой опит баща ми винаги ме насочваше към нещо друго.

Защо баща му не иска да се занимава с това? Той е толкова талантлив.

— Не мисля, че е искал да ми навреди. Просто разбиранията му са по-различни от моите. — Люк вдигна поглед към небето. — Никога не съм приличал на него. През годините, когато татко ми обясняваше колко е важно да продължа семейния бизнес, да запиша нужните курсове в училище и да го наблюдавам, за да се науча как да правя нещата по „правилния“ начин, той не проумяваше защо не разбирам колко значимо и неотложно е всичко това. Ненавиждаше курсовете по рисуване. Казваше, че това е загуба на време, защото моят път вече е предначертан благодарение на неговия упорит труд. Той изпитва особена страст към бизнеса си и постоянно се тревожи, че аз не я споделям. Струва ми се, че не би могъл да понесе мисълта как фирмата му се сгромолясва. Винаги е приемал различията ни като опасност. А те са просто най-обикновени различия, нищо повече. Аз не съм като него. Но не мога да променя това.

— И не бива да го променяш.

— През целия си живот се опитвах да бъда такъв, какъвто баща ми иска. Надпреварвах се с Ейдън. Татко го обича: Ейдън има успешен бизнес и много би се зарадвал на възможност, каквато аз имам с фирмата на баща ми. Страхувам се, че паднах в очите на баща си. — Люк замълча и Кали също не каза нищо. След малко добави: — Ейдън споделя същата страст към бизнеса като татко. Той основа архитектурното си бюро и го направи успешно, но работи неуморно. Баща ми постоянно ми го повтаря.

Кали застана пред него и погледна лицето му. Люк полагаше усилия да прикрие болката, но тя все пак се виждаше в изражението му.

— Искал е да предложи бизнеса на Ейдън. Но майка ми го е разубедила. Казала му е, че вестниците ще гръмнат и репутацията ми ще бъде съсипана. Че няма да го преживея и че това ще унищожи семейството и бъдещата ми кариера.

На Кали й направи впечатление, че майка му не е отрекла, че Ейдън би бил по-добрият избор. Вместо това е наблегнала на писанията в пресата.

— В крайна сметка баща ми се съгласил аз да поема бизнеса.

— О, Люк, съжалявам.

— Ще му докажа, че греши — заяви той. — Щом поема фирмата, ще се постарая тя да продължи да работи и да бъде успешна.

— Не се съмнявам в това. Ти си страхотен.

— А ти си глътка свеж въздух — каза Люк. Вълните се разбиваха в брега зад тях, а водните пръски летяха към пясъка. Той пристъпи към нея. Гледаше я в очите. Сякаш искаше да я целуне, а Кали копнееше да усети устните му върху своите. Но не я целуна. — Ще оставим картината тук, докато караме сърф: боите ще изсъхнат бързо от вятъра и така ще можеш спокойно да я занесеш у дома. — Вдигна във въздуха изцапаните си с боя ръце. — Отивам до водата. Идваш ли с мен?

Кали знаеше, че той не иска да я притиска. Но й се щеше да направи нещо, с което да му покаже, че всичко е наред. Въпреки боята, тя го хвана за ръка и двамата тръгнаха към водата. Люк очевидно се изненада, но не пусна ръката й. Погледна я, а в очите му ясно се четеше нежността му. Той се чувстваше добре в компанията й и тя не искаше да предава доверието му. Това я плашеше до смърт. Можеше просто да си тръгне, но имаше една уловка: тя беше щастлива във всеки миг, прекаран с него, и не можеше да му се насити.

* * *

— Пръстите ти винаги трябва да докосват сърфа — обясни Люк, докато гребеше до Кали.

Двамата подскочиха заедно на една вълна. Тя разбра, че той е донесъл за нея сърфа с гайлардията едва когато Люк го свали от покрива на джипа. Усмихна й се нежно и забави темпо, за да може тя да го настигне, гребейки с всички сили.

— Сложи ръце на гърдите си и се надигни, щом дойде вълната — каза й. В този момент към тях се зададе малка вълна. Той изнесе единия си крак напред и се изправи върху дъската. Вълната мина под него и изчезна. — Ето така — Люк се обърна, докато водата зад него бумтеше. — Една друга вълна. — Легна по корем и заплува напред към нея Кали го последва, изпълнена с адреналин.

Люк сложи длани на сърфа и Кали направи същото като него. След това той застана на колене, Кали — също. С бързо движение той се изправи на крака, а в това време вълната събори Кали от сърфа и я преобърна върху пясъка отдолу. Усещаше водата като милион ледени кубчета по кожата си, които моментално разхладиха нагрятото й от слънцето лице. Приливът задърпа тялото й, предлагайки й отлична възможност да напрегне схванатите си мускули, възпалени от тежката работа по къщата през последните няколко дни. Тя надигна глава над водата да си поеме въздух и усети една ръка да сграбчва нейната. Със свободната си ръка избърса солената вода от лицето си и чак тогава отвори очи.

— Добре ли си? — попита Люк. Гърдите му бяха мокри и Кали трябваше да положи усилие, за да откъсне поглед от тях и да се концентрира върху лицето му. Радваше се, че той все още държи ръката й.

— Да — отвърна тя с усмивка, пусна го и подскочи над една вълна, която се разби на брега.

— Ще оставя моя сърф и ще се качим заедно на твоя.

Преди Кали да успее да каже нещо, той започна да гребе към брега, хвана сърфа подмишница и изтича да го остави на пясъка, докато тя подскачаше леко над вълните в морето.

Люк се върна при нея и тя се обърна към него, но той бързо я завъртя към вълните.

— Завърти глава. В противен случай някоя вълна ще събори и двама ни. — Той се приведе върху сърфа, а тя се помести напред. — Не мърдай. Аз ще ни измъкна оттук.

Появи се вълна. Кали наблюдаваше бялата пяна на върха й, докато вълната набираше скорост към тях. Колкото повече приближаваше, толкова по-силно биеше сърцето й. Люк се раздвижи зад нея, но тя не сваляше поглед от вълната, както той й бе казал.

— Застани на колене — каза спокойно той, а вълната ставаше все по-голяма.

Люк управляваше сърфа, въртеше го и го обръщаше.

— Изправи се! — извика й развълнувано. — Присвий колене.

Тя направи всичко, което той й каза, и двамата се озоваха върху вълната!

— О! — възкликна Кали, завладяна от вълнение. Ръцете му бяха на кръста й, телата им бяха съвсем близо едно до друго. Обърна се да го погледне, двамата изгубиха баланс и паднаха от сърфа. Тя изплува над водата и избута мократа коса от лицето си. — Аз бях върху вълната! — засмя се тя.

— Беше страхотна! Добра работа!

— Благодаря ти — отвърна му. Все още не можеше да си поеме дъх. — Но ми се струва, че ти свърши цялата работа.

Отново се качи на дъската, а Люк седна зад нея. Вълните ги носеха на повърхността, а водата се разплискваше по сърфа.

— Аз управлявах, но ти балансираше сама.

Един самолет с рекламен банер на ресторант за морска храна прелетя над главите им и хвърли сянка върху тях Кали усети ръцете на Люк върху себе си, облегна се на него и се остави на мига.

— Беше много забавно — прошепна той в ухото й. Тя се обърна и той докосна устните й със своите, оставяйки я без дъх. — Откраднах си целувка — каза Люк, засмян до уши.

Тя се завъртя към него и пусна краката си във водата от двете страни на сърфа.

— Какво? — попита невинно той, сякаш нямаше никаква представа защо тя се беше обърнала с лице към него. — Каза ми, че няма да ме целунеш по моя заповед. Не знаех какво да правя, защото исках да те целуна още тогава. Затова реших, че ще трябва да си открадна целувка.

Думите, които се канеше да изрече, пареха върху устните й. Кали никога досега не се беше разкривала така пред някого. Колебаеше се дали да го каже, но знаеше, че ще го направи, защото това беше самата истина.

— Не беше нужно да си крадеш целувка. Щях да ти я дам — призна тя.

Люк вдигна вежди от изненада. Застана по-близо до нея, ръцете му се плъзнаха върху кръста й, а сините му очи проблясваха на слънцето.

— Първия път не го направих както трябва — каза той. — Сега също.

Наведе се бавно напред, сякаш искаше разрешение. Кали не помръдваше и това му даде отговора, който очакваше. Устните му бяха съвсем близо до нейните, дъхът му я замайваше. Обгърна тялото й и тя се отпусна в прегръдката му. Солените му устни докоснаха нейните. Кали затвори очи и обви ръце около врата му. Водата под тях се движеше заедно с тях.

Тя вдиша аромата му — земния, топъл мирис на кожата му и едва доловимата миризма на афтършейва му. Меките му устни подхождаха перфектно на нейните. Внезапно Кали осъзна, че през цялото време й беше липсвало нещо. Искаше веднага да научи всичко за Люк, не можеше да изживее нито миг повече без него и без това чувство. Беше излизала и с други мъже, но никога не беше преживявала това, което изпита в този момент. Знаеше, че няма да забрави чувството до края на живота си.

Люк се отдръпна първи. Усмихна й се, а на лицето му се върна онова изражение, което тя толкова много обичаше. Не беше самодоволно, както си бе помислила в деня, когато й донесе кафе, а показваше пълното му задоволство и щастие. Сега, докато го гледаше, Кали не можеше да повярва, че го беше разбрала погрешно.

— Гладна ли си? — попита той, изпивайки я с поглед.

— Да — отвърна тя, отдавайки се изцяло на мига. Не знаеше дали е гладна, или не. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за него.

Излязоха на брега и той остави сърфа на пясъка до другия.

— Донесъл съм коктейл от скариди, крекери с масло и билки, приготвени от готвача ни. А в колата има всякакви плодове и зеленчуци, за които можеш да се сетиш.

Отидоха до столовете и Люк я помоли да седне. Тя го гледаше как постоянно обикаля между хладилната чанта и колата. Накрая я покани от другата страна. Кали се усмихна при вида на всичко, което бе приготвил. Цялата задна част на колата беше покрита с храна. Приличаше на плажен бюфет. Чиниите и приборите бяха готови. Люк беше разгънал маса и два стола до нея. Дори беше включил портативно радио, а музиката се носеше над шума от вятъра и вълните.

— Помислил си за всичко — отбеляза тя. — Радвам се, че дойдох днес.

— Да, това е хубаво — отвърна й и я погледна в очите. Кали знаеше какво има предвид той.

Нещо й подсказваше, че той бе влязъл в живота й, за да остане в него — не можеше да си представи да не го вижда. Усещаше колко хубаво е това.

— Благодаря ти, че ме доведе тук — каза му. Той напълни чашата й с вино и свали похлупака на купата със скариди.

— Радвам се, че ти показах това място. Не мога да повярвам, че досега не си виждала конете. — Люк лапна една скарида и седна срещу нея. Вятърът развяваше косата му.

— Винаги посещавахме Гладис и отсядахме при нея.

— А Гладис е баба на Оливия, нали?

— Да. Като дете прекарвах много време с Оливия и семейството й.

Слънцето светеше в лицето на Люк и той леко приближаваше, докато я гледаше, но въпреки това сините му очи я следяха внимателно. Тя му разказа за заминаването на баща си, за майка си. Призна колко й се иска отношенията с майка й да бяха по-различни.

— Баба ми беше посредник между нас. Тя познаваше майка ми отлично и всеки път, когато аз страдах заради отношението й, баба ми помагаше да я разбера. След смъртта на баба ми нещата съвсем се разстроиха. С майка ми се отдалечихме една от друга и отношенията ни така и не се оправиха.

— Съжалявам да го чуя.

— Понякога ми се иска да се обадя на майка си. Но не знам какво да й кажа.

Люк кимна.

Харесваше й как той я изслушваше. Оливия и Гладис винаги я подкрепяха, държаха се прекрасно с нея, но Люк не се опитваше да й помогне. Той просто я оставяше да говори, а лицето му казваше всичко онова, от което тя имаше нужда. Той беше до нея, слушаше я и я разбираше. Нямаше никакви други мотиви за това, освен желанието му да бъде там. Кали харесваше много неща у Люк Съливан, но това усещане бе по-дълбоко от всичко, което беше преживявали с него. Влюбваше се в този мъж бързо и от цялото си сърце.