Карин Фосум
Убийството на Хариет Крун (23) (Седмият случай на инспектор Конрад Сейер)

* * *

Градът непрекъснато се променя и напомня строителна площадка с булдозери и кранове. По улиците се разхождат хора — лоши и добри. Слаби и силни. Такива, на които животът никога не е поднасял изпитания. Те живеят в блажено неведение какво всъщност се крие в тях, в тъмните дебри на душата им. В източните квартали живее средната класа, в западните — богаташите. Колкото по-нагоре по възвишението се изкачваш, толкова по-големи и скъпи са къщите. В подножието е разположена Съдебната палата. Мръсносива сграда с леко извита арка от желязо, стъкло и бетон. На шестия етаж се намира следственият арест. Ниското слънце огрява прозореца и очертава светъл четириъгълник върху зеления под. Килията е осем квадрата, вътре има малко писалище, стол и нар. На нара лежи мъж. Лежи напълно неподвижно с ръце под тила и мърда пръстите на краката си в чорапите. Времето протича през него, както тече реката отвън — неуморно и равномерно. Той чака обяда. Коремът му къркори. Решава да напише писмо. Писането е приятно занимание. Така ще убие един час. Надига се, отива до писалището, издърпва стола. Отваря тетрадка с редове. Поема си дълбоко дъх, допира химикалката до хартията и започва:

Юлие, момичето ми,

Пак съм аз, татко. Извинявай, че те притеснявам за пореден път, но имаме да си говорим за толкова много неща. Затова ще продължавам да ти пиша, докато ми отговориш.

Ще ми отговориш, нали? Сигурно си получила съобщението ми — вече имам право на свиждания. Просто ела. Тук са много разбрани, но е добре да се обадиш предварително, за да се подготвя. Признавам, малко съм нервен, но с теб се познаваме добре и съм убеден, че заедно ще намерим изход от неловкото положение. Все един ден ще дойдеш — когато намериш време. Аз ще си бъда все тук. Изпитвам силна потребност да ти обясня. Имаш право да получиш това обяснение. Сега вече знаеш всичко. Наясно си, че страдам от тежко заболяване. Бъдещето ми е несигурно. При най-лошия сценарий ще бъда зависим от други хора. Навярно разбираш колко сериозно е положението: трябва да поддържаме връзка, защото си нямам никого, освен теб. Сам съм си виновен, знам, но въпреки това, да си толкова сам, колкото съм аз сега, е много болезнено. Да не кажа непоносимо. Виждам как при другите идват близките им и ми е много криво, че само аз кисна сам-самичък в килията по цял ден. Навярно си заета покрай изпити и тем подобни. Знам колко си прилежна и целеустремена и, разбира се, се радвам, задето поставяш училището на първо място — образованието е много важно, а ако искаш да те приемат във Ветеринарния институт, ти трябва висок успех. Затова залягай над уроците и продължавай да бъдеш все така усърдна, но не забравяй, че те чакам. Надявам се на малко разбиране. Вече си почти пълнолетна и съответно по-сложно устроена, навярно се нуждаеш от време, навярно си в шок, но и това ще отмине. С адвоката се опитваме да издействаме да ме пуснат под гаранция заради влошеното ми здравословно състояние. Да добавя — има и други варианти. Когато се връщам към онзи ужасен ден, седми ноември, осъзнавам толкова много неща, защото, както знаеш, тук разполагам с много време. Разрових се из себе си и анализирах положението и какво всъщност се е случило. Тогава се лутах из улиците като изгубен, тресеше ме треска, сякаш се движех по коловоз, от който няма слизане. Пред мен зееше пропаст, зад мен — лавина от нещастия. Сякаш глутница озверели псета ме гонеха по петите. Чувствах се притиснат, чак разумът ми блокира, ако разбираш какво имам предвид. Всички тези неща ми дойдоха твърде много. Струва ми се, че съм изпаднал в състояние на остра психоза. Бегло си спомням как два гласа се караха в мен, а това е симптом на психична болест. Както сигурно си чувала, невменяемостта е причина за оправдателна присъда. Има стотици такива случаи. Не съм бил способен да разбирам характера и значението на постъпките си — ето това ми се изясни в крайна сметка. Ако ще лежа някъде, редно е да е в болница. Вярно, признах си за убийството, но не се признавам за виновен — по съвет на моя блестящ адвокат. Казва се Фрийз. Е, вече знаеш на какъв етап е процесът срещу мен.

Болестта ми продължава да напредва. Често падам, вървейки към двора, строполявам се в коридора, и надзирателите се спускат от всички страни, опитват се да ме вдигнат на крака. Не знам да се смея ли, или да плача. Понякога се шегувам със състоянието си — гледам да го обърна на майтап. Опитвам се да разбера защо болестта покосява точно мен. Вечерно време лежа и мисля за бъдещето — не изглежда никак светло, но въпреки това свиквам. Не се оплаквам, но сънувам много — добрите времена с теб и Крейзи. Тук не съм си намерил приятели. Не се чувствам сродна душа с другите затворници.

Юлие, миличка моя. Не се безпокой за Крейзи. Аз, естествено, ще намеря изход. Ако се наложи — ще продам дори къщата, за да можеш да платиш за коня с честно спечелени пари. Адвокатът ми ще ми помогне. Поне един човек е на моя страна. Не исках да става така — сигурно ти е ясно. Добре би било да ми го кажеш. Не искам много, нали? Не можеш ли да потърсиш в себе си и да намериш малко снизхождение, та да облекчиш дните ми?

Правораздавателната система е безмилостна: ненаситна месомелачка. Често се чувствам съсипан, с напълно изцедени сили, но надзирателите са много симпатични. Не се интересуват какво сме направили. Вършат си работата и се държат дружелюбно. Нека добавя: и с много повече разбиране от други хора.

Грижиш ли се за себе си? Вече не мога да ти помагам и това е мъчително за мен, но в мислите си непрекъснато съм с теб и макар че ми обърна гръб, двамата с теб сме свързани неразривно. Не съм се сбогувал с надеждата да отговориш на писмата ми; а един ден и да дойдеш да ме видиш. Това писмо няма да е дълго, защото наближава обяд, а съм много гладен. Не съм си изгубил апетита, трябва да приемам храна, опитвам се да се радвам на малките неща, да проявявам стоицизъм. В килията ми носят разни четива. Така времето минава по-бързо. Другата седмица пак ще ти пиша. Не вярвай на публикациите във вестниците. Те не разказват цялата история, едностранчиви са и ламтят за сензации. Опитват се да ме представят като хладнокръвен убиец, а едва ли е възможно човек да се отдалечи повече от истината. Навярно и ти си наясно, защото ме познаваш. Единствен аз знам цялата истина, никой не видя какво се случи. За всичко си има обяснение. Само ми дай шанс.

Не съм лош човек!

За бога, Юлие, просто трябва да ми повярваш!