Карин Фосум
Убийството на Хариет Крун (16) (Седмият случай на инспектор Конрад Сейер)

* * *

Чака резултатите от изследванията, но дните се нижат бавно.

Гледа календара и отброява на обратно. Люшка се между надежда и тревога. Кога най-сетне ще дойде този ден? Иска да продължи напред, да загърби всички проблеми. Юлие ще е щастлива, а той ще й бъде в услуга, докато й е нужен. И ето, денят настъпва — мрачен и дъждовен. Чарло се е настроил предварително, че слънчево утро ще бъде добро предзнаменование. Но слънце не грее. Напротив — духа бурен вятър. Вилнее по улиците и развява малкото останала му коса. Има час за три следобед. Юлие настоява да го придружи: щяла да си тръгне малко по-рано от училище. Нека идат заедно в клиниката. Чарло е трогнат, но и обезпокоен: ако новините са лоши, няма да успее да го скрие. А не иска да тревожи Юлие. Стига! Откъде тия черни мисли! Та той е напълно здрав. Как така ще го е връхлетяла болест! Момент. Как така ли? Та нали рано или късно всеки се разболява от нещо — въпрос на време, нищо повече. Но на мен сега ли ще ми се случи, пита се той, настъпи ли моят час? Във въздуха усеща ли се нещо особено? Да не би режещият леден вихър да предвещава опасност?

С Юлие седят в чакалнята. Неочаквано тя хваща ръката му.

— Притеснен ли си? — прошепва.

— Не — усмихва се той. — Не се безпокой, миличка. Просто профилактични изследвания. Малко се срамувам, че ти го представих толкова драматично.

— И се чувстваш добре?

Той плъзва поглед по тялото си, към ботушите с кафяви връзки. Краката му са здраво стъпили. Изцяло под негов контрол са.

— Да — уверява я категорично. — Дори ми е малко неловко. Ходя на лекар, защото съм се препънал в работна количка. Какво ли си мисли докторът? Юлие, на теб случвало ли ти се е да се препънеш в количката?

— О, да — усмихва се тя. — При мен нещата бяха още по-зле. Бях напълнила количката догоре. Отварям аз капака и повдигам количката да изсипя фъшкиите. Да, но тя пропада в ямата и се заклещва. Тези колички са адски тежки. Трима души едва я измъкнахме.

— Ето, и на теб се е случило, ама ти не си хукнала на лекар да ти пускат изследвания, нали? Почвам да остарявам — усмихна се горчиво той. — Затова и ме хваща страх. Е, мой ред е. Благодаря за всичко. — Засмива се и става.

Доктор Граф — висок, слаб — чака на вратата. Подава му ръка — суха и бяла. Същата церемония като миналия път. Здрависват се и влизат в кабинета. Лекарят затваря вратата, посочва стол на Чарло, а сам той сяда зад бюрото. Чарло го гледа с надежда да прочете нещо по лицето му, но то е безизразно — застинало е в спокойна неутрална маска. Лекарят отваря резултатите му в компютъра. Ето там, тръпне Чарло, там са отговорите. Секунди ме делят от произнасянето на присъдата. Левкемия или диабет…

— Е, Чарло. — Доктор Граф го поглежда. — Как се чувстваш тези дни?

— В отлична форма. И да ми има нещо, едва ли е сериозно. Не изпитвам никакво неразположение. Зрението ми е наред. Краката — също — добавя той, млъква и чака.

Лекарят преглежда резултатите от кръвните изследвания и се почесва по брадичката.

— Значи, да разбирам, че симптомите, които ми описа миналия път, не са се появявали?

Чарло кима енергично. Иска час по-скоро да излезе оттук, да отиде при Юлие, да приключи веднъж завинаги с тези прегледи.

— Сигурно е било просто инцидент. Все си преплитам краката, много съм непохватен. Пък и сега, през зимата, доста се хлъзга. Ботушите ми са с равна подметка, ще трябва да си купя с грайфери. Съжалявам, навярно ви обърквам с обясненията си, но се бях притеснил. Човек никога не знае. Сега обаче се чувствам здрав.

Лекарят слуша спокойно.

— Показателите ти са в норма. Но ако пак изпиташ слабост в коленете, ела да назначим допълнителни изследвания. Добре се чувстваш, казваш?

— Абсолютно — уверява го щастлив Чарло.

— А зрението? Някакви оплаквания?

— Дребни смущения. Сигурно ми трябват очила.

— Ще те пратя на офталмолог. Роднини с очни болести?

— Майка имаше старческо перде. Не съм ли прекалено млад за такава диагноза?

— Колегата ще прецени най-добре. При тези резултати не виждам причина да назначавам още изследвания. Ще поизчакаме. Ако нещо те притеснява, не се колебай да се обадиш.

Чарло скоква от стола и си грабва якето. Никога не се е чувствал по-добре.