Карин Фосум
Убийството на Хариет Крун (15) (Седмият случай на инспектор Конрад Сейер)

* * *

Доктор Граф мери кръвното му и установява, че е идеално. Чарло, по потник, седи на стол. Чувства се ужасно разголен. Мъж канара идва на лекар, защото се е препънал! Излагация. Лекарят трака по клавиатурата — попълва здравното му досие. Пуши ли; колко цигари на ден; добре ли спи; здравословно ли се храни; има ли алергии; в рода му има ли случаи на заболявания, които обикновено се предават по наследство, и прочее, и прочее. Чарло отговаря най-добросъвестно.

— Значи, не си сигурен дали си се спънал, или коляното ти е поддало?

— Май стъпих върху лед — допуска Чарло, защото се надява да е било именно така. — От известно време пред очите ми се появяват звездички. Може би ми трябват очила. Нали навлязох в такава възраст…

— Ще пуснем кръвни изследвания — отвръща лекарят с неутрален, успокояващ глас. — За да изключим някои неща.

Чарло е съгласен. Посяга да си вземе ризата. Чуди се относно съмненията на лекаря и какво ли ще изключва, но не смее да пита. Връчват му талон, упътват го към лабораторията и му записват час за вторичен преглед.

Медицинска сестра му взема кръв. Чарло наблюдава озадачен тънката червена струйка: от това тук ли ще извлекат данни какво е в излишък и какво не достига в организма му? Иска да се махне оттук, да се върне в конната база. Да се престори, че това не се случва. Е, стига де, какво съм се паникьосал, мъмри се той. Човешкият организъм не е съвършена машина. И в него понякога възникват аварии — случва се на всекиго. Медицинската сестра приключва — източи му няколко епруветки. Той става от стола, изпъва гръб, смъква навития ръкав на ризата си, изопва широките си рамене, гълта корема. Демонстрира отлична физическа форма. Сестрата изобщо не го удостоява с внимание.

Да не би престъплението му да го „яде“ отвътре? Въдворил е известен ред в главата си, опитва се да загърби миналото, но навярно страшният спомен все пак прониква в организма му и го трови? Разкаяние, вина и паника, преобразувани в парализираща субстанция, която се просмуква в ставите, мускулите и нервите му? Опитва се да отхвърли тези смехотворни фантасмагории. Ако наистина се е разболял, заболяването му най-вероятно е било закодирано в гените му още от самото му раждане. Всичко е заложено изначално — така смята той — а времето просто отключва едно или друго; болести, бедствия. И престъпленията ли са генетично заложени? С наследствено предразположение ли е роден, или обстоятелствата го превърнаха в убиец? Измъчва се от липсата на яснота по въпроса. Изпитва потребност да се отърси от вината си, а за целта е нужно да я изхвърли от себе си. Не обвинява нито майка си, нито баща си, нито Инга-Лил, нито Юлие. И характерът му не е виновен, защото по природа Чарло не е агресивен. Никога не избухва. Почти никога. Алкохолът не събужда у него склонност към насилие. В училище изкарваше прилични оценки; спретваше номера, обичайни за момчетата на тази възраст. Сега е почтен човек. Не паркира непозволено, не укрива данъци. Декларира пред социалните всяко свое възнаграждение от Мьолер. Грижи се за Юлие. Може да се нарече внимателен, пожертвователен баща. Само един-единствен път си изпусна нервите — в дома на Хариет Крун. Ама и тя не биваше да му се нахвърля. Трябваше да си мирува и да го остави да си свърши работата на спокойствие. Ако беше постъпила така, щеше да си спаси живота, мисли си той. И сега щеше да се разхожда из къщи в грозната си зелена рокля и да дъвче желирани бонбони.