Дов Алфон
Дълга нощ в Париж (108)

108

Съдия-следователят очевидно чакаше комисар Леже да разпореди на един от полицаите си да го откара вкъщи. Докато Леже очакваше — също толкова явно — да се случи чудо.

Бяха застанали на бордюра на булевард „Сен Жермен“ и наблюдаваха как полицейските автобуси един по един напускат мястото на инцидента. Бистрото на ъгъла беше тъмно. Статуята на Дантон мълчеше. Само рекламните билбордове на кръстовището бяха осветени и от тях капеха обещания. Реклама за джинси го насърчаваше да бъде винаги себе си. В момента Леже беше по-склонен да е някой друг, но никой не бе изявил желание да се разменят.

Тъкмо се канеше да нареди на един от служителите си да откара съдията, когато видя заместника си да тича към тях през кръстовището, стиснал в ръка мобилен телефон, сякаш беше олимпийски факел.

— Господин комисар, господин комисар! — извика той от средата на улицата, останал почти без дъх. — Господин комисар, търси ви Абади.

Леже не беше убеден, че това е името, което желае да чуе в този момент.

— Какво иска?

— Открил е изчезналия израелец. Казва, че той искал да се предаде.

— На Абади?

— На нас — отвърна задъхан заместникът.

— Къде са те? — попита съдията, докато Леже не смееше да поиска подробности от страх да не развали магията.

— В един клуб на Рю Сен-Беноа, на две минути оттук. Какво да му кажа?

— Кажи му, че идваме — отвърна Леже, внезапно изпълнен с енергия.