Ун Су Ким
Заговорниците (10)

Бръснаря и неговата съпруга

— Изглеждате като важен господин. Виждам, че имате хубав и важен живот — каза Бръснаря, докато подстригваше косата на Ресенг.

Клъц, клъц, тракаха ножиците и танцуваха около ушите на Ресенг. Бръснарницата беше стара, с овехтели бели плочки в къта с мивката. Изглеждаше като нещо, което може да се види на черно-бели снимки, като някое от местата, които Ресенг беше виждал, когато бе на дванайсет или тринайсет и изпълняваше поръчките на Стария енот. Там момчетата ходеха за задължителната къса подстрижка преди началото на учебната година, а след това на излизане потриваха срамежливо голите си черепи; Ресенг имаше същата подстрижка, макар да не бе ученик; беше си я направил, докато другите бяха на училище.

— Вие ми изглеждате далеч по-важен — каза Ресенг.

— Аз? Никак даже. Аз просто си изкарвам хляба ден за ден с ножиците. Но вие, от друга страна, приличате на успял човек. Аз подстригвам от трийсет години и винаги познавам какъв човек стои пред мен само като погледна тила му. Имам шесто чувство за тези неща.

— Така ли? — Ресенг наклони глава, изпълнен със съмнение.

— Абсолютно. Повярвайте ми. Някой ден ще станете много важна личност.

Бръснаря се усмихна. Лицето му беше обикновено. Лице на дружелюбен чичо от квартала, каквото може да се види навсякъде. Не беше особено висок, някъде около 170 сантиметра, и бе изключително слаб, почти без никакви мускули, с изключение на задължителния минимум, необходим му да подстригва. Как може някой, който бе само кожа и кости, да убие елитни килъри като Треньора и Чу? Ресенг започваше да се чуди дали не бе дошъл в погрешната бръснарница.

Бръснаря постави пръст под всяко от ушите на Ресенг и се взря в лицето му в огледалото. После взе пак ножиците и отряза малко коса от дясната страна.

— Имате високо чело, така че вероятно няма да искате косата ви да е прекалено къса отпред…

— Направете това, което според вас е най-доброто, стига да е спретнато.

— Спретнато — повтори Бръснаря. — Да разбирам ли, че имате специален случай? Среща на сляпо може би?

Ресенг се засмя и каза:

— По-скоро тържествен случай.

Бръснаря кимна. Среса назад косата на Ресенг, хвана краищата с пръсти и започна да кълца. След това пак я среса и провери дали е подравнена. Изглеждаше доволен.

— Как е така? Добре ли е? — попита той.

Ресенг се огледа в огледалото.

— Талантлив сте.

— Много мило от ваша страна.

Бръснаря изглеждаше доволен. Избърса с гъба космите от главата на Ресенг и предната част на кърпата, с която го бе увил, както и собствените си ръце. След това намаза с пяна тила му и обръсна останалите косъмчета.

— Готово!

Бръснаря внимателно свали кърпата и поведе Ресенг към мивката. Сложи глава от душ в пластмасов леген и започна да го пълни с гореща вода. Когато го напълни до половината, добави няколко черпака студена вода от варела и провери температурата. Наля още малко студена вода и пак бръкна, повтори процеса няколко пъти. Когато постигна точната температура, подаде на Ресенг пластмасов черпак вместо главата от душ.

— Понякога водата е гореща и стряска клиентите. Знам, че е неудобно, но ще е по-добре да използвате това.

Ресенг кимна и поля с черпака главата си. Благодарение на внимателната намеса на Бръснаря температурата беше идеална. Малките косъмчета се посипваха по бялата мивка, приличаха на миниатюрни елипси върху бяла страница. Докато Ресенг сапунисваше с шампоан косата си, Бръснаря сложи две чисти хавлиени кърпи на плота, после затананика, докато метеше пода.

Ресенг пак напълни черпака, този път със студена вода, за да си наплиска лицето, и си избърса косата с една от хавлиените кърпи. Скринът до огледалото бе отрупан с неотворени пликове. Ресенг взе един от тях, докато се преструваше, че си бърше косата. Беше настойчиво напомняне за неплатени болнични сметки.

— Вече няма много бръснарници като тази. Предполагам, че бизнесът е добър? — попита Ресенг, докато си бършеше ушите с кърпата.

— Никак даже. Днес хората предпочитат да се подстригват в салони с красиви стилисти. Защо ще идват при старци като мен? Но тъй като сме в покрайнините на града, наблизо има военна база, офицерите се отбиват от време на време, старците от квартала също идват за партия шах и бръснене. Така че успявам да свържа двата края.

Изхвърли косата, която бе измел, в син пластмасов кош за боклук. Ресенг седна, докато Бръснаря донесе сешоар, за да му изсуши косата.

— Искате ли и бръснене?

Ресенг опипа брадата си. Три прясно наточени много остри бръснача лежаха на масата, безупречни като Бръснаря.

— Тази сутрин се обръснах — каза той.

Бръснаря кимна и му подаде гребен. Ресенг се среса и се огледа в огледалото. Бръснаря не лъжеше за трийсетте години опит; прическата беше без грешка.

— Оттук ли сте? — попита Ресенг.

— Да, роден съм и съм израснал тук. Тук премина и военното ми обучение.

— В секретната база наблизо, нали? Където някога са обучавали тайни агенти, които пращали в Северна Корея? — Ресенг продължаваше да си оправя бретона.

Ръцете на Бръснаря трепнаха, докато сгъваше кърпата.

— Беше отдавна. Не че знам нещо за това. Аз бях обикновен пехотинец.

— Тук сигурно трудно се живее.

Ресенг сипа афтършейв в дланите си и потупа лицето си. Миришеше като този, който си бе сложил Бръснаря.

— Понякога е малко скучно, но не е зле. Веднъж месечно с жена ми ходим до старчески дом в планината в провинция Гангуан и подстригваме възрастните хора там. Така можем да се наслаждаваме на свежия планински въздух.

— Имате ли други странични занимания?

— Имате предвид — като карането на такси?

— Не, по-скоро поръчкови убийства.

Изражението на Бръснаря се втвърди.

— Имате странно чувство за хумор. Как би могъл един немощен стар бръснар да прави неща, които могат да се видят само във филмите?

— Изглеждате ми съвсем във форма и доста пъргав. — Ресенг огледа Бръснаря от главата до петите. — Нито грам тлъстина.

— Не бих нарекъл това добра форма. По-скоро съм мършав. — Бръснаря сведе поглед към пода.

— Така ли?

— Така.

— Колко струва подстригването?

— Седем хиляди вона.

— Евтино е.

— Селски цени.

Ресенг отиде до закачалката за дрехи и бръкна в джоба на коженото си яке. Почувства тежестта на ножа на Чу. Бръснаря изхвърли използваната кърпа в коша за пране и започна да си мие ръцете на мивката.

С гръб към Ресенг той каза:

— Да оставим ножа където си е. Ако го извадиш, си мъртъв.

Ресенг си облече якето. Бръснаря избърса ръцете си в чиста кърпа. Ресенг отиде до вратата и я заключи. Бавно извади ножа на Чу от канията. Носната кърпа все още беше вързана за дръжката. Бръснаря остави кърпата на стола и поклати глава към Ресенг.

— Сигурен съм, че вече съм се бил със собственика на ножа. Как се казваш?

— Ресенг.

— Значи си от библиотеката. — Гласът на Бръснаря звучеше глухо. Постави лявата си ръка на облегалката за глава на стола. По лицето му нямаше и следа от страх въпреки ножа пред него. — Да не би да съм в списъка на библиотеката? — попита той.

— Няма списък. Това е лично.

— Лично…

Бръснаря се загледа в пространството, очите му бяха впити в някаква далечна точка. Може би си спомняше минали събития; от време на време погледът му ставаше стъклен. По меланхоличното му лице се появи лека сянка, но после бързо изчезна. Ресенг прецени разстоянието помежду им. Около четири метра. Една крачка, после още една бърза и скок — и можеше да забие ножа в гърлото на Бръснаря. Старинният часовник на стената тиктакаше силно. Тишината продължи. Ресенг държеше ножа пред слънчевия си сплит и той започваше да му натежава. Свали го. Бръснаря откъсна очи от точката, в която се взираше, и погледна към Ресенг.

— Това да не е заради момчето, което убих преди няколко дни?

— Може би. А може би не.

Ресенг погледна надолу към ножа. От възела на носната кърпа стърчеше конец. Ресенг го дръпна и го пусна на пода. Бръснаря се взря настойчиво във възела.

— Честно казано, не знам защо го правя — каза Ресенг с усмивка.

— Тогава все още можеш да си тръгнеш.

Ресенг се усмихна самодоволно.

— Не съм сигурен за това. Вече съм тук… Как да си тръгна?

— Изисква се повече кураж, за да прибереш ножа обратно в канията и да си тръгнеш, отколкото да го извадиш.

— Тогава, значи, съм страхливец. Съжалявам.

Бръснаря вдигна ръка от стола и понечи да каже нещо, но се отказа. Въздъхна дълбоко. Раменете му се отпуснаха, изглеждаше стар и крехък като от онези възрастни мъже, които се припичат по пейките в парка. По предницата на бялата му престилка бяха полепнали косъмчета.

— Чувствам се зле заради собственика на ножа. И заради момчето. Но нямах избор. И двамата с теб сме наемни убийци, знаеш какво имам предвид.

— Да, със сигурност знам какво имаш предвид.

— Тъй като не съм във вашия списък и ти не си в моя, нямаме причина да се бием. Не сме от хората, които уреждат така нещата. Ние сме просто наемни убийци.

— Да, ние сме просто наемни убийци.

— Ще свалиш ли ножа и ще си тръгнеш ли?

Бръснаря го гледаше право в очите.

— Не.

— Защо?

— Скука. Всякакви видове скука. Скука, която бавно те изяжда като ръжда от двете страни на ножа. Тъй като и двамата сме наемни убийци, мисля, че знаеш какво имам предвид. — Ресенг имитира гласа на Бръснаря.

Бръснаря сведе лице. Погледна към трите прясно наточени бръснача, наредени един до друг върху хавлиена кърпа. Не ги бе ползвал с Треньора, Чу и останалите.

— Имаш ли нещо против да изчакаш една секунда? — попита Бръснаря.

Ресенг кимна. Бръснаря свали бялата престилка и я окачи, след това отиде в друга стая в дъното на бръснарницата. Ресенг премести ножа от дясната в лявата си ръка и избърса потта от дланта си в джинсите. От шахматния под, по който скоро щеше да се разлее кръв, му се замайваше главата. Тиктакането на старинния часовник спря за миг и се чу метален звън, който отбеляза, че е три следобед. Бръснаря се върна. Отвори черна чанта, надникна в нея и извади нож. Беше военен нож „Мад Дог“, като този, който използваше Треньора. Имаше назъбена задна част и бе от същия вид, който Ресенг бе използвал, когато Треньора го учеше как да борави с нож. Наемниците от специалните части обичаха тези ножове. Простият дизайн, отличната сила на рязане и добрата дръжка даваха възможност да ги грабнеш лесно дори на тъмно. Остри и мощни. Но също така много скъпи и трудни за намиране в наши дни.

— Хубав нож — каза Ресенг.

— По-добър от твоя.

Бръснаря го гледаше в огледалото. Изглеждаше тъжен и самотен. Премести поглед от отражението на Ресенг към собственото си и обратно и тихо въздъхна, след това затвори чантата. Отиде в средата на бръснарницата и застана пред Ресенг.

— Подходящ момент — каза той, като посочи с брадичка към старинния часовник. — Жена ми не е вкъщи. Тя все още си мисли, че съм обикновен бръснар.

— Браво на нея. Че никога не се е досетила.

— Това хубаво ли е?

— Да не знаеш е по-добре, отколкото да се преструваш, че не знаеш. Особено когато става въпрос за хора като нас.

— Сигурно си прав — каза Бръснаря и наведе глава, когато продължи думите на Ресенг. — Много по-добре е да не познаваш хора като нас.

Вдигна глава и срещна погледа на Ресенг. Сякаш нямаше какво повече да каже. Ресенг хвана ножа на обратно и застана в бойна поза. Бръснаря не помръдна. Просто си стоеше на мястото отпуснат, ръцете му бяха за гърба му, а ножът — скрит. Ресенг пак прецени разстоянието между тях. Два метра? Ако направи крачка и замахне, можеше да пореже гърлото или гърдите на Бръснаря с върха на ножа. Но Бръснаря просто си стоеше. В раменете, врата и ръцете му нямаше и грам напрежение. Той очакваше Ресенг, приканваше го, просто поза, никаква сила.

Ресенг осъзна, че прави грешка; изправи се и обърна ножа така, че острието да е пред него и да сочи напред. След това много бавно наклони тялото си напред, така че ножът почти да докосне гърлото на Бръснаря. Но Бръснаря очевидно не бе никак притеснен и все още не помръдваше.

Тиктакането на старинния часовник беше необичайно силно. Бръснаря примигна. Ресенг използва този момент, за да посегне към гърлото му. Бръснаря леко завъртя рамене, за да избегне острието, а ножът, който бе скрил, изскочи напред и поряза горната част на ръката на Ресенг. След това направи финт наляво и поряза хълбока на Ресенг, който вече беше зад него. Бръснаря го наръга в бедрото, завъртя и извади ножа и след това отново го наръга в лявата подмишница. Ресенг замахна силно с ножа, но Бръснаря отстъпи няколко крачки назад. Разстоянието между тях вече беше около два метра и половина. Бръснаря избърса кръвта от ножа си. След това сложи пак ръце зад гърба си и погледна към Ресенг. Не беше ни най-малко напрегнат.

По линолеума с шахматна шарка покапа кръв. Тя се стичаше от горната част на ръката на Ресенг по опакото на дланта му и попиваше в носната кърпа на Чу. Кръвта беше топла. Ресенг бавно погледна надолу към себе си. Кръвта, лееща се от хълбока и подмишницата му, вече бе попила в бялата риза и капеше от колана. Той бръкна под коженото си яке, за да опипа раната. Не беше толкова дълбока, колкото се боеше. Ако не беше с якето, острието можеше да влезе и по-навътре.

Бръснаря държеше ножа скрит зад гърба си. След като вече бе изложил на показ слабостите на Ресенг, изглеждаше безгрижен, дори арогантен, и го приканваше отново. Но това би било грешен ход. Ако Ресенг отново се втурнеше към него, пак щеше да бъде намушкан. Трудно беше да се определи къде е центърът на тежестта на Бръснаря, а и без да вижда ножа му, Ресенг нямаше как да каже откъде би дошъл следващия удар. Ножът нямаше да помръдне, докато Ресенг не се раздвижи. Той не можеше да разгадае нищо у Бръснаря — нито лицето му, нито очите му, нито краката му. Дори не бе напълно сигурен, че краката му са стъпили на пода. Стана му ясно, че няма да победи. Щеше да умре тук.

Премести ножа в лявата си ръка. Бръснаря килна глава. Ресенг направи крачка напред, прицелил острието в гърлото на Бръснаря. Той не помръдна. Ресенг направи още половин крачка напред. Бръснаря пак не помръдна. Очите му отново го подканваха. Ресенг плъзна стъпало напред и едновременно с това посегна към гърлото на Бръснаря с лявата си ръка. Бръснаря извади ножа иззад гърба си и поряза лявата му ръка точно когато той го удари силно с дясната. Бръснаря се олюля назад. Ресенг премести ножа в дясната си ръка и замахна към лицето му. Бръснаря наведе глава назад, за да избегне удара. Но не лицето му бе целта на Ресенг. Ножът потъна дълбоко във вътрешната част на бедрото му. Ресенг го извади, обърна острието нагоре и се прицели в корема на Бръснаря. Той се задържа на крака и блокира удара с опакото на дланта си, като едновременно с това атакува торса на Ресенг отстрани и след това се отдръпна. Ресенг падна на колене.

Бръснаря направи няколко крачки назад, за да си поеме дъх. От торса на Ресенг се стичаше кръв. Главата му се замая. Той заби върха на ножа в пода, мъчеше се да не се свлече. Бръснаря гледаше надолу към темето му.

— Използва лявата си ръка за примамка — каза Бръснаря, докато бършеше кръвта от опакото на дланта си. — Бързо се учиш. Много по-бързо от собственика на ножа.

От ножа „Мад Дог“ капеше кръв. Кръв течеше на тласъци и от бедрото на Ресенг и попиваше в крачола на панталона му. Но той осъзнаваше, че нищо повече не може да постигне. Оръжието му нямаше да достигне сърцето на Бръснаря. Облегна се на ножа си и се изправи. Бръснаря поклати глава. Ресенг се опита отново да стисне ножа на Чу, но нямаше никаква сила в дясната си ръка.

— Хубавото на тази работа е, че няма нужда да дезинфектирам ножовете — каза Бръснаря.

— Много смешно — отвърна Ресенг и леко се засмя.

— Предполагам, че вече мога да те помоля да спреш.

— Почти свърших.

Ресенг замахна безсмислено с ножа към него. Бръснаря хвана дясната му китка с лявата си ръка, извъртя я и заби ножа „Мад Дог“ дълбоко в десния му хълбок. Ресенг отново падна на колене. Бръснаря коленичи пред него и извади ножа. След това постави ръка върху гърдите му. Изглежда си взимаше въздух, защото се спря за миг с наведена глава и впи очи в пода.

— Съжалявам — каза той. — Този стар бръснар толкова се срамува от себе си.

Ресенг загуби равновесие и облегна глава на рамото му. Тогава Бръснаря притисна върха на пръста си в ребрата му, търсеше най-доброто място, където да забие ножа. Прицели се в сърцето му.

От нищото се появи мека бледа ръка и хвана острието. Острият му ръб потъна в деликатната кожа. Закапа кръв. Бръснаря не помръдна, нито обърна глава.

— Скъпи, вече можеш да спреш. Дъщеря ни също не би искала да продължиш.

Ресенг вдигна чело от рамото на Бръснаря и погледна нагоре. Жена на петдесет и няколко години с благо лице стоеше зад Бръснаря и тихо плачеше.

— Време е да се сбогуваме с дъщеря ни и да я пуснем да си отиде — каза тя. — Живяхме достатъчно дълго.

Ръката на Бръснаря, държаща ножа, силно затрепери. Ресенг беше замаян, бе изгубил много кръв. Пак подпря чело на рамото на Бръснаря. От хубавата бледа ръка на жената на Бръснаря, която все още стискаше острието, продължаваше да тече кръв. Звукът от потиснатия й плач беше хладен като вятъра, който се процеждаше през пролука във вратата. И така, както главата му бе опряна в рамото на Бръснаря, Ресенг изгуби съзнание.