Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (73)

Глава 73

— Ансън има среща? — Изумлението на Макс Кътлър отекна по телефона. — Сериозно ли говориш?

— Чакай да предположа — каза Джак Ланкастър. — Срещата на Ансън е с някоя решителна блондинка на половината на неговите години, която е разбрала, че той е един от собствениците на фирма за сигурност, току-що получила голяма парична инвестиция.

Гласът му изразяваше не толкова недоверие, колкото хладен, безпристрастен цинизъм. Джак винаги подозираше най-лошото у хората, докато не се появи доказателство за противното. Това беше предсказуемият страничен ефект от кариерата му в академичните среди, изучаващи престъпното поведение, каза си Кабът.

— И двамата можете да се успокоите — каза Кабът. — Дамата на Ансън е бабата на годеницата ми.

— Баба? — повтори Макс. — Ама на колко години е тя?

— Мисля, че е в началото на седемдесетте — каза Кабът. — Вирджиния ми каза, че баба й се е омъжила млада — още докато е била в колежа.

— Ансън току-що навърши седемдесет и една — отбеляза Джак. — Значи, поне се среща с жени на подходяща възраст. Но какво общо може да има той с бабата на Вирджиния?

— Искаш да кажеш, освен че Октавия ще бъде бъдещата ми тъща-баба? — попита Кабът.

— Освен това — каза Джак.

— Може да се каже, че Октавия и Ансън имат някакво общо минало — каза Кабът. — Октавия се е появила, за да вземе Вирджиния в деня, след като Зейн изгори лагера.

Това, което каза, беше достатъчно.

Джак издиша бавно.

— Значи, тя е била една от многото, пред които Ансън е трябвало да се изправи на следващата сутрин.

— Докато съм жив — каза Макс, — не бих могъл да си представя какво му е било на Ансън в онзи ден.

— Октавия е дала да се разбере, че ако има пистолет и възможност да застреля Зейн, ще дръпне спусъка незабавно — каза Кабът.

— Изглежда, че тя ще стане активен член на нашия малък конспиративен клуб — отбеляза Джак.

— О, да — каза Кабът. — Тя е член.

— Не мога да повярвам, че обсъждаме любовния живот на Ансън — каза Макс. — Той щеше да се ядоса, ако знаеше за този разговор.

— Е, аз нямам намерение да говоря за това — каза Кабът.

— Нито пък аз — отвърна Джак.

— Съгласен съм — добави Макс и помълча. — Сигурен ли си, че не може да ни чуе?

Кабът погледна през вратата на кабинета си и огледа празното бюро на Ансън. Той се усмихна.

— Ансън си е тръгнал рано, за да се подготви за срещата — каза той.

Макс се засмя.

— Добър знак.

Джак прочисти гърлото си.

— Колкото и да е интересна тази тема, не тя е причината да се обадя. Прегледах копията от новите файлове за Зейн, които ми изпрати ти, Кабът. Все още не мога да кажа определено, че е жив, но мога да ви кажа едно нещо.

— Какво? — попита Кабът.

— Предполагахме, че ако Зейн все още е някъде там, той живее като емигрант на различни места в чужбина — каза Джак.

— Е? — попита Макс.

— Мисля, че съществува съвсем реална възможност провалът на сина и дъщеря му да го измъкне от укритието.

— Защото ще иска отмъщение за смъртта на сина си и за това, че дъщеря му ще отиде в затвора ли? — попита Кабът.

— Куинтън Зейн не е способен да прояви грижа за когото и да било, включително и за собствените си наследници, нито да рискува главата си в опит да си отмъсти — каза Джак. — Не, ако тази ситуация го доведе обратно в САЩ, това ще е, защото е стигнал до извода, че катастрофалните резултати от проекта на Флеминг и Делбридж ще му се отразят зле. Ще го накарат да се чувства слаб.

— Уф — каза Макс. — Някаква изкривена представа за предполагаемото превъзходство на неговия личен генофонд?

— Трудно е да се каже точно как ще го осмисли — обясни Джак. — Но ако той е някъде там, мисля, че ще търси начин да докаже на нас и на себе си, че наистина той е най-умният и най-могъщ тип от всички.

— За да го направи, ще трябва да ни унищожи — каза Макс.

— Да — каза Джак. — Нещо повече, той ще се опита да го направи с огън.

Кабът си спомни думите на Вирджиния.

— Това е подписът на Зейн — каза той.