Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (62)

Глава 62

Лоръл Дженър беше по хавлия, когато отвори вратата. Вирджиния видя как първоначалното недоумение се замени с враждебно недоверие.

— Знам кои сте вие двамата — каза Лоръл. — Джош ме предупреди за вас. Какво търсите тук?

— Тъкър Флеминг е мъртъв — каза Кабът.

Лоръл изглеждаше искрено изненадана.

— Полицията ли го застреля? Разбрах, че е издирван за палеж, отвличане и опит за убийство. След вечерните новини останах с впечатлението, че трябва да е доста луд.

— Флеминг не е бил ранен, защото е оказал съпротива при арест — каза Кабът. — Бил е застрелян. Намерили са тялото му на един пристан в залив, недалеч оттук.

— Не разбирам. — Лоръл погледна неспокойно Вирджиния, после и Кабът. — Защо дойдохте тук? Да ми съобщите новината? С Тъкър просто работехме в една и съща компания. Не бяхме близки. За какво става дума?

— Сама ли сте? — попита Кабът.

— Да — каза Лоръл. Тя се вцепени от тревога. — Защо питате?

— Просто искаме да сме сигурни, че сте в безопасност — каза Вирджиния, използвайки гласа, с който успокояваше темпераментните художници. — Бяхме притеснени за вас.

— Мислите, че съм в опасност? — ахна Лоръл.

— Може би — каза Вирджиния, — но не по начина, по който си мислите. И за да отговоря на въпросите ви: тук сме, защото смятаме, че убийството на Флеминг е свързано с нашето разследване.

Лоръл се намръщи.

— Джош каза, че разследвате смъртта на художник, който е излагал във вашата галерия.

— Хана Брюстър — каза Вирджиния.

— Дойдохме тук, да поговорим с вас, защото подозирам, че човекът, който е застрелял Флеминг, може да е нагласил нещата така, че вината за убийството да падне върху вас — каза Кабът. — Ако съм прав, има вероятност да ви арестуват. Времето не е на ваша страна.

Лоръл затаи дъх.

— За какво говорите? Вие сте луди и двамата. — Тя понечи да затвори вратата. — Вървете си. Махайте се. Ще се обадя на полицията.

Кабът вмъкна крака си в процепа на вратата.

— Преди да го направите, моля да ми отговорите на един въпрос — каза той. — Все още ли имате пистолета, купен по времето, когато сте били притеснена, че бившият ви съпруг може да ви преследва?

— Откъде знаете?… Да, все още го имам и се кълна, че ще го използвам, ако не си тръгнете веднага — каза Лоръл.

— Направете ми една услуга — каза Кабът. — Отидете да проверите дали все още е у вас.

— Какво?

— Всичко е наред — каза бързо Вирджиния. — Не искаме да ви се случи нищо лошо. Ще изчакаме тук. Просто искаме да сме сигурни, че пистолетът ви не е бил откраднат.

— Щях да разбера, ако е бил откраднат — каза Лоръл. — Имам алармена система. Сега се махайте оттук. Оставете ме на мира.

— Моля ви — каза Вирджиния. — Просто се уверете, че все още е у вас. Ако го намерите, ще се извиним и ще се махнем. Имате думата ми.

Лоръл присви очи.

— Наистина ли мислите, че пистолетът ми е бил използван за убийството на Тъкър?

— Може би — каза Кабът. — Флеминг е бил убит по някое време късно снощи. Тялото е открито преди малко. Ако пистолетът ви е откраднат и използван за убийството на Флеминг, ще липсва — освен ако не сте имали посетител късно през нощта?

— Не. — Лоръл поклати глава. — Бях сама през цялата нощ.

— В такъв случай убиецът не е имал възможност да върне оръжието, за да може да бъде намерено в дома ви.

— И двамата сте луди — каза Лоръл. — Не съм поглеждала този пистолет от месеци. Все още е в сейфа за оръжие. Стойте тук. Ще затворя и ще заключа вратата. Ще отворя сейфа. Ако пистолетът липсва, ще ви уведомя. Ако си е там, ще се обадя на полицията и ще им кажа, че сте нахлули незаконно в дома ми и ме заплашвате.

Кабът учтиво отмести крака си от прага. Лоръл затръшна вратата. Вирджиния чу как плъзна резето на мястото му.

— Това може би не беше една от най-добрите ни идеи — каза Вирджиния. — Какво ще правим, ако намери пистолета в сейфа?

— Ще измислим нещо — каза Кабът.

Малко по-късно Вирджиния чу приглушени стъпки в коридора. Лоръл отключи вратата и ги погледна шокирана.

— Изчезнал е — прошепна тя. — Онази кучка го е откраднала.

— За кого говорите? — попита Вирджиния.

— Кейт Делбридж. — Лоръл поклати глава, разкъсвана между ярост и нещо, граничещо с паника. — Тя е тази, която ви е казала, че притежавам оръжие, нали? Знаех, че ме мрази. Ревнуваше. Но никога не съм мислила, че ще стигне толкова далеч. Да ме натопи за убийство само за да си отмъсти? Тя трябва да е луда.

— Защо сте толкова сигурна, че Кейт Делбридж е взела пистолета ви? — попита Кабът.

— Трябва да е тя. Тя беше една от малкото, които знаеха, че купих проклетото нещо. Това беше преди…

— Преди да започнете връзка с Джош Престън? — тихо довърши Вирджиния. — Когато с Кейт Делбридж все още сте били приятелки?

— Кейт е убедена, че съм й откраднала Джош. Но не беше така. За него тя беше свалка само за един уикенд. Той се отегчаваше от нея. — Лоръл направи гримаса. — Точно както започна да се отегчава и от мен. Това е неговият модел. Вече мога да го видя. Просто не разбирам защо Кейт би убила Тъкър Флеминг.

— Не мисля, че тя го е убила — каза Кабът. — Още един въпрос. Чували ли сте някога за Куинтън Зейн и сектата, която е основал преди няколко десетилетия?

— О, мамка му. — Лоръл потръпна и обви ръце около себе си. — Страхувах се, че това има нещо общо с някогашната секта.