Джейн Ан Кренц
Обет за мълчание (42)

Глава 42

Кабът придърпа един стол и седна до масата с телефона в ръка. Вирджиния седеше до него. Заедно прегледаха документите.

— Тук има само половин дузина страници — каза Вирджиния. — И те са само фотокопия. Чудя се какво се е случило с оригиналния дневник?

— Няма начин да се разбере. Но очевидно Роуз Гилбърт трябва да е смятала тези страници за важни. Не ги е набутала в долното чекмедже на бюрото заедно с останалите неща на Абигейл и не ги е изхвърлила.

Всяка страница криеше нова изненада. Вирджиния трябваше постоянно да трие сълзите от очите си.

… Знаем, че планът е ужасно опасен, но нима имаме избор? Ким и Джаки са прави. Докато Зейн държи децата за заложници и докато горилите му охраняват комплекса, няма никакво спасение. Нужно е да използваме някакъв начин да принудим чудовището да се откаже от децата и да ни пусне. Единственото, което го интересува, са парите…

… Знаем, че е способен на убийство. Джаки и Ким вече са сигурни, че той е убил съпрузите им…

Вирджиния обърна последната от фотокопираните страници.

… Ким казва, че парите са депозирани в тайната банкова сметка, която Джаки е създала, използвайки своя доверителен фонд. Независимо какво ще се случи с нас, парите ще бъдат запазени, държани във фонд за децата. Само ние четирите знаем къде се намира ключът. Утре ще се изправим срещу Зейн.

Вирджиния погледна Кабът. За момент никой от двамата не проговори.

— Имали са план — каза Вирджиния най-после. — Искали са да опитат да накарат Зейн да освободи децата. Били са толкова дръзки, толкова смели. Толкова отчаяни. Сигурно са изпитвали ужас от Зейн.

— По някакъв начин той трябва да е открил, че членове на сектата заговорничат срещу него. Решил е да унищожи всичко и да убие колкото се може повече хора при измъкването си. В онзи момент той вероятно не е знаел, че парите са изчезнали в тайна сметка. Направил е грешката да убие повечето от онези, които биха могли да му кажат къде са скрити.

— С изключение на Хана и Абигейл.

— Било е чист късмет, че са оцелели онази нощ. Те не са били заключени заедно с майките на децата. Зейн ги е държал в друга част от лагера. Очевидно ги е оставил за накрая. Някой, който е пътувал по старата магистрала, е съобщил за пожара. Ансън и местните пожарникари са реагирали веднага. Зейн сигурно е чул сирените. Вече е бил изчезнал, когато първите отзовали се са пристигнали на мястото.

— Да. Но след като Зейн е осъзнал, че парите са изчезнали, защо не е преследвал Хана и Абигейл?

— Най-вероятно е смятал, че те не са знаели за заговора, или е предполагал, че ако са знаели, не са им доверили информацията, необходима за достъпа до парите. Никоя от тях не е имала опит във финансовия свят. Абигейл и Хана са били просто домакиня и готвачка в сектата.

Вирджиния не каза нищо; тя не можеше да говори. Без да промълви дума, Кабът стана и я обгърна с ръце. Тя не се почувства като хваната в капан. Може би защото го прегръщаше толкова силно, колкото и той нея.

След известно време тя вдигна глава.

— Чудя се какво е станало с оригиналния дневник. И защо Роуз има фотокопия само от тези страници?

— Няма начин да разберем къде се е дянал дневникът, но подозирам, че Роуз си е направила труда да фотокопира само страниците, описващи заговора да скрият парите и да ги използват като откуп за освобождаването на децата.

— Защото се е интересувала единствено от парите. Какво ще правим със страниците от дневника и снимката?

— Мислех да ги предадем на властите, но промених решението си — каза Кабът.

— Защо?

— В тези страници няма никаква информация, която да посочи на следователите следа към онзи, който е причинил пожара. Но основната причина, поради която не възнамерявам да споменавам за тях пред властите, е, че не искам някой, който търси ключа, да знае, че ние сме намерили част от дневника на Абигейл Уоткинс. Ще бъдеш в още по-голяма опасност, отколкото си сега.

Тя отново почувства влага в очите си.

— Нарушаваш правилата заради мен.

Кабът поклати глава.

— Има само две правила в тази работа: да те опазя и да разбера дали Куинтън Зейн все още е жив.

Тя се усмихна.

— С други думи, създаваш свои собствени правила.

— Съгласна ли си с това?

— Ти си творец. Един добър творец знае кога да спазва правилата и кога да ги нарушава. Така е в творчеството.

— Не съм творец, но ще го приема за да — каза Кабът и погледна телефона й, който лежеше на масата до чантата й. — Още нещо.

— Какво?

— Отсега нататък няма да обсъждаме това по нашите мобилни телефони. Без съобщения. Без електронна поща.

Отоплението в стаята работеше, но Вирджиния внезапно почувства студ. Тя погледна телефона си.

— О, глупости — каза тя. — Наистина ли мислиш, че някой ни подслушва?

— Като се има предвид случилото се вчера, трябва да предполагаме най-лошия сценарий.

— Ще изхвърлим ли телефоните си?

— Не. Ако някой ни следи, това ще е все едно червен флаг. Просто ще бъдем много, много внимателни при използването на телефоните си. Съмнявам се, че някой е успял да хакне моя телефон. Макс помоли свои познати от киберсигурността да ни помогнат с криптирането. Но е възможно твоят да е пробит.

Тя погледна телефона си и потръпна.

— Напоследък в някои моменти имах зловещото усещане, че съм наблюдавана. Отдадох го просто на това, че паник атаките ми ставаха по-тежки.

— Изглежда, твоята интуиция се опитва да ти подскаже нещо.

— Нима частните детективи вярват в женската интуиция?

— Този частен детектив вярва в интуицията, и точка!