Джеймс Ролинс
Ключът (45)

Бележка на автора: истина или измислица

Ето ни отново — накуцващи, с малко синини, поизгорени и поочукани — и докато си ближем раните, реших да използвам тези последни страници, за да отделя факта от измислицата. За наше всеобщо съжаление има много повече от първото, отколкото от второто. Така че, скъпи читатели, стягайте коланите.

Да започнем с миналото, с историята, свързана с романа. Така че си пуснете музиката на Монти Пайтън.

Испанската инквизиция

Повечето подробности, свързани с дългото владичество на Испанската инквизиция, са истина. Неколцина свещеници наистина били изгорени на клада и имало загриженост покрай използването и разпространяването на nóminas, вълшебните амулети с изписани върху тях имена на светци.

Колкото до кървавата история на текста, появяващ се в този разказ — Malleus Maleficarum (Чукът за вещици), за нея вече стана дума в предговора. Аз обаче засегнах съвсем повърхностно споровете, загадките и истинските ужаси около това произведение. Ако искате да научите повече, потърсете чудесния документален филм „Библията на ловците на вещици“ на „Нешънъл Джиографик“.

Важна фигура от онази епоха е човекът, за когото се разказва в пролога — инквизиторът Алонсо де Саласар Фриас. Той си спечелил прозвището Адвоката на вещици заради убеждението си, че повечето, ако не и всички обвинения във вещерство и магьосничество са просто резултат на заблуда или лъжливи признания, изтръгнати с изтезания. Фриас спасил живота на безброй хора с усилията си и поради убедителните му аргументи Испанската инквизиция била една от първите организации в Европа, обявила извън закона изгарянето на вещици.

Но не всички вещици били преследвани; някои били почитани, което ни води до

Света Колумба

В началото на книгата направих някои исторически бележки около католическата покровителка на вещици, така че ще добавя само, че наистина има култ към жената, която приела Христос, но продължила да изучава природата и да лекува болните — или с други думи, практикувала знахарство. За съжаление La Clave — Ключа — е измислена организация, но ми харесва да си мисля, че има такива, които тайно се борят с нетолерантността, предразсъдъците и суеверията. Или още по-добре, правят го открито.

А сега да преминем от историческите вещици към модерното вещерство (иначе казано, към науката).

Изкуствен интелект

Преди много време прочетох „Горещата зона“ на Ричард Престън, трактат за новопоявяващите се болести и по-конкретно ебола и слабата ни способност да се справяме с подобни биологични кризи. Четивото беше ужасяващо. После направих грешката да прочета друга подобна книга, този път за технологичната криза, с която сме още по-неспособни да се справим. Много от предупрежденията около ИИ в този роман могат да се намерят в онази книга. Всъщност, когато става дума за ИИ, почти нищо в този роман не е измислица. Така че ако искате да прочетете нещо наистина кошмарно, потърсете Our Final Invention: Artificial Intelligence and the End of the Human Era от Джеймс Барат (Нашето последно изобретение. Изкуственият интелект и краят на ерата на човека).

Но нека минем на по-конкретните детайли в романа, които буквално са взети от новините (или поне от научни списания).

Xénese устройството на Мара

Разбира се, светещата сфера в романа е измислица, но основните компоненти на хардуера й се основават на факти. Аз просто взех сегашните постижения в областта на ИИ и скалъпих от тях физическия дом на Ева. Ето трите основни компонента на устройството на Мара и къде можете да прочетете повече за тях:

1. Timothy Revell, Laser-driven computers: „Computing in a Flash“, New Scientist, March 24, 2018.

2. Justin Sanchez, Neuromorphic computers: „The Key to Smarter AI: Copy the Brain“, Wall Street Journal, April 10, 2018.

3. George Musser, Quantum drives: „Job One for Quantum Computers: Boost Artificial Intelligence“, Quanta, January 29, 2018.

Докато сме на тази тема, струва си да спомена шампионите на „Гугъл“ по китайската игра го: AlphaGo и по-големия му брат AlphaGoZero. Способността им да предвиждат ходове в игра с милион трилиона трилиона трилиона трилиона повече конфигурации, отколкото има в шаха, е сама по себе си зашеметяваща. Но наистина ужасяващото е, че тази програма се е научила сама на играта, при това само за три дни. А на хоризонта се появяват още по-силни програми. Така че се страхувайте. Много се страхувайте.

Продължаваме — да, точно с това:

Пътуване във времето и квантовата теория

Както споменах по-горе, ключови компоненти в устройството на Мара са захранваните й от лазери синапси. Теоретичният физик Рон Малет от Университета на Кънектикът твърди, че пръстен от лазери може да има същото въздействие върху пространство-времето и гравитацията като една черна дупка и да позволява на бинарни кодове да бъдат предавани в миналото. Други физици показват, че така нареченото квантово сплитане може да се използва за пренасяне на съобщения в миналото (или бъдещето); нещата стават още по-смахнати с квантовото телепортиране (да, то също е истинско).

Ето две четива по темата:

Clara Moskowitz, „Weird! Quantum Entanglement Can Reach into the Past“, Live Science, April 30, 2012.

Robert Torres, „Is Communication from the Future Already Here?“, Epoch Times, January 11, 2016.

Да продължим с медицината в книгата. Разделих тази част на две, по една за всеки пациент.

Лечението на Кат

Лечението на капитан Брайънт може да изглежда абсолютно нереалистично, но всичко в романа се основава на реална медицина, която или се прилага в момента в болници, или е в активен процес на разработка. Разделих лечението на отделните му части, като прилагам заглавия, от които можете да научите повече.

1. Общуване със „заключени“ пациенти:

Adrian Owen, „First contact — with a trapped brain“, New Scientist, September 16, 2017.

2. Използване на ЯМР за „четене на мисли“:

Timothy Revell, „AI reads your mind to describe pictures“, New Scientist, March 10, 2018.

Matthew Hutson, „This ’mind-reading’ algorithm can decode the pictures in your head“, Science, January 10, 2018.

3. Съживяване на пациенти в променено състояние на съзнанието:

Anil Ananthaswamy, „Roused from a vegetative state“, New Scientist, September 30, 2017.

Helen Thomson, „How to turn a brain on and off at will“, New Scientist, December 26, 2015.

Helen Thomson, „Woken up with a brain zap“, New Scientist, May 26, 2018.

4. Невронна прах (да, тя също е истинска):

Kyle Maxey, „Mapping the Human Brain with Neural Dust“, Engineering.com, July 23, 2013.

Eliza Strickland, „4 Steps to Turn ’Neural Dust’ into a Medical Reality“, IEEE Spectrum, October 21, 2016.

Монк

Монк получава ъпгрейд на протезата си, след като е изгубил ръката си при първото си приключение с Грей. АИОП (DARPA) е постигнала забележителни резултати и е разработила някои наистина изумителни технологии, от синтетична кожа, способна да предава усещане за допир до безжичен приемник, който може да установява връзка между мозък и протеза. И тъй като АИОП и други изследователски агенции бележат бърз прогрес в тези области, аз съм сигурен, че сегашният хардуер на Монк много скоро ще остарее.

Има обаче и една опасност при интегрирането на човек и машина и тя се състои в това, че машината може да бъде хакната. А когато свързвате мозък с подобно устройство (било то чипът на Монк в главата му или невронната прах на Кат), могат да се случат лоши неща. Предлагам ви една предупредителна статия:

Dom Galeon, „Experts: Artificial Intelligence Could Hijack Brain-Computer Interfaces“, Futurism, November 20, 2017.

Преди да завърша, реших да вляза в ролята на туристически гид и да спомена някои от местата, за които става дума в книгата.

Университетът в Коимбра

Алма-матер на Мара е изумително място. Неговата Лаборатория за компютърни науки наистина е дом на Малипея Клъстър, един от най-мощните суперкомпютри на континента. Но най-страхотна е библиотеката на кампуса. Под нея наистина има средновековен затвор (Prisão Académica). В миналото той бил част от тъмниците на кралския дворец и служел като университетски затвор чак до 1834 г. Още по-страхотното е, че библиотеката наистина е намерила ефективен начин да пази книгите си от насекоми — като поддържа постоянна колония прилепи. И да, за съжаление библиотекарите трябва да покриват масите вечер с кожени покривки, за да ги предпазят от изпражненията. Но все пак това е по-евтино от плащане на минимална заплата на няколкостотин крилати работници.

Париж

Наистина трябва да се въздържам и да престана да съсипвам големи части от света, но какво забавно има в това? Само няколко бързи детайла. Да, Айфеловата кула наистина има ледена пързалка през зимните месеци, намираща се на двайсет етажа над града, а по Коледа градът е приказен и определено си заслужава прозвището Град на светлините.

Но под тези светлини… има много и много тъмни катакомби. Всички подробности за подземното гробище са толкова точни, колкото мога да ги предам. Дори онзи зловещ трон от кости. Копието на картината, споменато в книгата (Die Toteninsel, „Островът на мъртвите“) от художника катафил Льон наистина може да се види там долу — заедно с пророческия палиндром и малкия пентаграм.

Портата на ада

Пиренеите, смятани отдавна за бастион на вещерството, наистина крият множество пещери със спорна репутация, най-известна от които е Cuevas de las Brujas или Sorginen Leizea недалеч от Сугарамурди. Има множество легенди, свързани с това място — истории за чудовищен козел, който броди по съседните поляни, за сборища на вещици. Изворът, който дава начало на река Орабидея, се нарича също Infernuko erreka, или Адски поток. Така че внимавайте, ако сте решили да пийнете от него.

И накрая, започнах този роман с предупреждение за проклятието, скрито между страниците на тази книга. Ако искате да научите повече за това доколко сте обречени, можете да прочетете за

Василиска на Роко

Ето две доста просветляващи статии. Четете ги на своя отговорност.

1. David Auerbach, „The Most Terrifying Thought Experiment of All Time“, Slate, July 17, 2014.

2. Dylan Love, „WARNING: Just Reading About This Thought Experiment Could Ruin Your Life“, Business Insider, August 6, 2014.

А ако решите, че се нуждаете от опрощение на греховете, винаги можете да посетите новата ИИ църква:

3. Mark Harris, „Inside the First Church of Artificial Intelligence“, Backchannel/WIRED, November 15, 2017.

Е, това е. Накрая се сещам за стария филм „Военни игри“ с Матю Бродерик в ролята на млад хакер, който се сражава с изкуствен интелект. Прочутата фраза от филма беше въпросът на компютъра: „Да изиграем една игра?“.

Надявам се, че след като сте прочели тази книга, знаете отговора.

Да? (грешка)

Не? (грешка)

Правилният отговор е:

Изключете го… и бягайте.