Джеймс Ролинс
Ключът (41)

36.

26 декември, 20:33

Пиренеите, Испания

Замаян, Грей се надигна на колене от каменния под.

От вратата в северния край на трансепта бълваше пушек. Експлозията още отекваше в главата му. Миг по-рано бе тичал към вратата — за да бъде посрещнат от детонация. Ударната вълна го беше отхвърлила обратно в катедралата.

Ковалски изтича до него, стиснал в ръка автомата си.

Мара също дойде.

„Монк…“

Ковалски посочи с автомата към пушека.

— Това означава ли, че е спасил задниците на всички ни?

Грей не знаеше — и точно сега не му пукаше.

Спомни си последните думи на Монк, предадени от Мара — молба от един приятел към друг.

„… грижи се за момичетата.“

Дори накрая Монк беше доказал, че е повече от войник.

Той беше баща.

— Грей… — каза Ковалски. — Виж.

Сълзите напираха и размазваха зрението на Грей, така че той не успя да забележи раздвижването на дима при вратата. Изведнъж някаква фигура залитна през прага, като кашляше, падна на колене и изпълзя настрани.

Монк се претърколи, седна и облегна гръб на стената.

Грей скочи и се втурна заедно с останалите към него.

— Монк!

Монк махна с ръка към вратата и пушека.

— Казах ти да се погрижиш за това. Аз ли трябва да правя всичко?

— Какво стана? — попита Грей. — Помислих си, че ти… помислих си…

— И аз. Помислих си, че няма да се върна. — Монк кимна на Мара. — Отнесох топката ти толкова далече, колкото можех. После я търкулнах през останалото разстояние. За щастие, направила си устройството като сфера. Ева успя да запали процесорите с последния заряд на батерията си и да я превърне в диско топка.

— А взривът? — попита Ковалски.

— Инженерните способности на АИОП в най-добрия им вид. — Монк се обърна да покаже чуканчето на китката си. Протезата му я нямаше. — След като търкулнах топката, Ева пое нещата.

Монк вдигна другата си ръка и размърда пръсти.

Грей го разбра. Беше виждал неведнъж — и винаги беше изпитвал смут — как Монк откача изкуствената си ръка и я контролира дистанционно само с мисълта си чрез сигнали от чипа в мозъка му.

Изглежда, Ева също беше научила този номер.

Мара се намръщи неразбиращо — тя не беше виждала представлението.

— Какво означава това?

— Ева е поела контрол над протезата му — обясни Грей. — Накарала я е да се движи на пръсти, като някаква решителна мишка. И е нанесла експлозивно кроше на устройството на Crucibulum.

— А двойникът на Ева? — попита Мара.

Монк въздъхна.

— След като взривът ме просна на стъпалата, получих едно последно съобщение от Ева. „Всичко е наред“. — Той сви здравото си рамо. — Направила го е.

— А самата Ева? — попита Грей.

Монк почука главата си с пръст.

— Не я усещам тук. Отишла си е. Мисля, че завинаги. Имах чувството, че ми казва сбогом.

Ковалски пусна облак тютюнев дим.

— Не мога да кажа, че ще ми липсва.

Монк погледна Грей. Приятелят му очевидно изпитваше облекчение, че е спасил света, но в очите му се четеше по-голяма тревога.

— Знам — каза Грей и протегна ръка. — Да видим дали Пейнтър има някакви новини за момичетата.