Джеймс Ролинс
Ключът (29)

24.

26 декември, 02:38

Париж, Франция

Грей се мъчеше с всички сили да овладее въртящия се хеликоптер.

— Мислех си, че можеш да караш това проклето…

Нов горещ порив завъртя хеликоптера и прекъсна оплакването на Ковалски. Партньорът му седеше отзад, свит в седалката. Притискаше автомата към гърдите си, опрял крака в предната седалка и захапал здраво пурата си.

Грей дръпна лоста и даде газ. Двигателят зарева по-силно, докато се издигаха над гробището. Грей заработи с педалите, за да балансира усукващия момент на роторите. Машината най-сетне се стабилизира, обърнала нос на север.

Грей потегли с намерението да преследва другия хеликоптер. Сега, изправен пред стена от пушек и пламъци, се запита дали беше мъдро да изоставят пилота в гробището, вместо просто да завладеят хеликоптера.

„Може би изборът ми не беше най-добрият.“

Грей знаеше как да управлява хеликоптер, но изобщо не можеше да се каже, че е опитен — а и беше позабравил. Опита се да заобиколи огромния пожар право пред тях, но прекали и едва не преобърна хеликоптера. Рязко дръпна лоста, за да поправи грешката, от което Ковалски отлетя в другата посока.

Едрият мъж пусна дълга и цветиста псувня, от която би се изчервил и морски пехотинец.

Грей сграбчи лоста още по-силно, изправи машината и се понесе напред. Летеше през колони от пушек и заобикаляше огнени спирали. Роторите завихряха пепелта във въздуха и я караха да се разгори, оставяйки огнена диря зад тях.

Грей огледа задръстеното от пушек небе.

Наоколо сновяха и други спасителни и военни хеликоптери и светлините им осветяваха разрухата долу. Грей затърси целта си. Врагът беше избягал с един ЕС145, боядисан в жълто и черно като някакъв гневен стършел. Имаха седем минути преднина, но хеликоптерът на Грей беше по-малък, по-бърз и — надяваше се — с по-малко товар.

Освен това врагът нямаше основания да смята, че е преследван, така че едва ли щеше да изстиска всичко от двигателя, особено ако искаше да избегне нежелано внимание.

Грей нямаше подобни грижи. Наклони носа надолу, даде газ и се понесе с рев над пламтящия Париж. Вече можеше да огледа по-добре въздушното пространство пред себе си. Една от причините директор Кроу да го избере за „Сигма“ беше уникалната му способност да различава модели, които другите пропускаха.

Като сега.

Погледът му отбелязваше и следеше курса на другите хеликоптери наоколо. Някои се спускаха, а други се издигаха, докато помагаха за евакуацията. Трети пък сновяха насам-натам и претърсваха руините. Само няколко машини се движеха в прав курс през пушека.

И само една летеше на северозапад.

Грей си представи атомната електроцентрала, за която беше споменал пилотът. Тя се намираше на брега на Сена, на стотина километра на югоизток. Може би някой се опитваше да се отдалечи колкото се може повече от предстоящата авария и експлозията.

Грей се насочи към хеликоптера, който се носеше към Сена. Едно препятствие препречваше пътя на врага — тъмната грамада на Айфеловата кула. Издигаше се на триста метра във въздуха, сложните железни греди на конструкцията й бяха осветени рязко от пожарите долу. Недалеч от основата й се беше взривил газопровод и пламъците облизваха огромните й опори.

Врагът зави надясно, за да заобиколи огнената кула.

— Дръж се! — извика Грей на Ковалски и дръпна лоста наляво.

Хеликоптерът рязко се наклони към другата страна на Айфеловата кула. Грей даде пълна газ. Искаше да скъси разстоянието, когато двете машини стигнат до кулата. Възнамеряваше да я използва, за да прикрие приближаването си.

— Ковалски, приготви се!

— За какво? — извика Ковалски.

Грей стисна лоста между коленете си и посочи другия хеликоптер. Вече бяха достатъчно близо, за да се уверят, че наистина е боядисаният като стършел ЕС145.

— След като кулата остане зад нас, открий огън! Свали ги!

Грей си представи как врагът се разбива от другата страна на Сена, където имаше голям тъмен парк. Планът му беше рискован, тъй като можеха да загинат невинни хора, но му беше достатъчно само да погледне към пораженията на земята, за да си припомни, че не бива да позволи на врага да се измъкне с онова устройство. Ако го направеше, колко ли други градове щяха да бъдат унищожени?

Докато двата хеликоптера се носеха към кулата и завиваха от двете й страни, Ковалски отвори страничната врата и я плъзна назад. Вятърът нахлу в кабината.

Грей се помъчи да компенсира и хеликоптерът се разтресе диво за няколко мига.

Ковалски изрева, когато едва не излетя от отворената врата. Единствено предпазните ремъци го задържаха на място. Великанът дори изпусна автомата си, но оръжието беше на ремък на рамото му и той успя бързо да го хване.

— Почти стигнахме! — предупреди го Грей. — Бъди готов!

И в следващия момент другата машина вдигна рязко нос нагоре, като бързо намали скорост. Грей инстинктивно повтори маневрата, тъй като не искаше да профучи покрай позицията на врага. Можеше да се досети какво означава този ход.

Играта беше приключила.

02:44

От задната част на хеликоптера Тодор се свърза с пилота.

— Спусни ни! — И направи кръгово движение над главата си. — Заобиколи!

И посочи Айфеловата кула.

Секунди преди това пилотът ги беше предупредил за друг хеликоптер, който ги настига бързо и поведението му е подозрително. Параноята му се оказа основателна, тъй като задната врата на другата машина се отвори и стрелецът там едва не излетя навън.

Преследваха ги, при това с убийствени намерения.

Тодор беше наредил на пилота да се опита да им избяга, но водачът го предупреди, че другият хеликоптер е по-лек и по-бърз, докато техният е тромав заради оръжията, сандъците с оборудване и шестимата пътници.

Нямаха шансове да избягат от преследвачите и Тодор реши да се възползва от хората и огневата мощ на борда. Възнамеряваше да се бори с ловците по петите им.

Докато хеликоптерът му се спускаше и обръщаше рязко, ловците последваха маневрата. След малко двете машини обикаляха в кръг около Айфеловата кула като две гневни пчели.

Тодор отвори страничната врата.

В кабината нахлу горещ вятър, загрят от горящия газопровод долу. Кулата приличаше на желязна планина, издигаща се от огнено море. Тодор погледна другата машина през плетеницата метални греди. Противниците се изучаваха, всеки използваше моментната патова ситуация, за да прецени опонента си.

Тодор знаеше, че това не може да продължи вечно.

Някой трябваше да направи първия ход.

Насочи вниманието си от хеликоптера към самата кула. Най-известната атракция на Париж, гордостта на града, не беше изоставена в святата нощ. В подножието й се бе ширнал гигантски коледен базар, истинска подигравка със свещения ден. Той беше привлякъл хиляди посетители, мнозина от които се бяха подлъгали да се качат на кулата, за да видят нощния Париж.

Когато адът се беше отприщил, много хора бяха останали на кулата. Експлозията на газопровода блокираше пътя им за бягство. Озовалите се в капан туристи бяха избягали на горните нива, за да се спасят от жегата и пушека. Въпреки това участта им беше бавно да се изпекат живи.

Тодор се развесели, като видя пързалка за зимни кънки на едно ниво на двайсет етажа над града. Огньовете я бяха превърнали във водно огледало, отразяващо хаоса горе. Видя много деца сред ужасеното множество — невинни, покварени от родителите си, оскверняващи този най-свят ден с профанни забавления вместо със сериозна молитва.

Пламнал от гняв от гледката, той осъзна един начин да излязат от безизходното положение, да принуди ловците да се откажат от преследването си.

Вдигна тежкото си оръжие през отворената врата и даде знак на двама от хората си да направят същото с автоматите си. Посочи хванатите в капан туристи.

— Огън!