Лариса Йон
Неудържимо желание (9)

Глава 8

Руна лежеше на пода в пещерата на Шейд. Тялото я болеше, както ставаше винаги сред преобразяването, а коремът й се присвиваше от глад. Освен това беше възбудена до болка — страничен ефект от трансформацията от животно в човек по време на пълнолуние. Обикновено тя пребиваваше в това състояние не повече от час, докато бушуващите хормони на животното в човешкото й тяло не се успокояха. Но сега беше по-сложно, защото Руна се беше събудила гола върху покривало, пропито с аромата на Шейд.

И без това се чувстваше гадно, че той я възбуждаше, когато е до нея, а сега вече го умееше и от разстояние.

Желанието, което гърчеше вътрешностите й, я караше да стиска бедра и да скърца със зъби. Руна ненавиждаше тази фаза от преобразяването, когато волята й я нямаше никаква. Жестоки и яростни пориви я връхлитаха като ураган и вероятно беше добре, че Шейд все още го нямаше, защото тя знаеше, че щеше да му се нахвърли още от вратата.

С настояване за секс.

А между другото, къде беше този шибан демон? Коремът й се обади, а устата й се напълни със слюнка. Защо не й беше донесъл храна, както беше обещал? Дали не му се беше случило нещо? Руна седна и веднага усети как се натегна веригата, с която беше окована за глезена.

Тя беше толкова уморена, че през цялото време я държаха вързана за верига. От едно подземие в друго. И тъй като все още не успяваше да се справи с възбудата си, започна да оглежда камшиците, кожените пръчки и бичовете, които украсяваха стените. Маски, запушалки за уста, белезници. Отвратително. Неприятно. И все пак… Интересно, какво ли щеше да е усещането да се отдаде на милостта на Шейд; да усети силните му, умели ръце и да разбере как използваше той целия този арсенал, който можеше да доставя и болка, и удоволствие.

Той винаги се беше сдържал с нея… И сега, когато видя тази пещера, се убеди, че е така.

Аз невинаги съм бил нежен, нали?

Да, сигурно не е бил. Той й разрешаваше да го докосва само по време на секс. Шейд доминираше в леглото и дълбоко в душата си на Руна й харесваше да се подчинява. В такива моменти тя можеше да се отпусне. И без това й стигаха преживяванията за болния й брат и надвисналата заплаха от затваряне на кафенето. Да поеме върху себе си отговорност за още нещо тя просто нямаше сили.

Затова й беше добре, когато Шейд я водеше на вечеря в апартамента си и няколкочасов секс, а после я изпращаше до дома й. Или се срещаха в някоя хотелска стая, където той бързо и напористо я чукаше, а после си тръгваше… Всъщност, това я устройваше.

Дори и сега „бързо и напористо“ звучеше примамливо. Трябваше просто да помисли за това и гърдите й завибрираха от едва съдържано ръмжене, а между краката си усети влага. Самката искаше съвкупление; да се подчини на силния мъжки, но само след възбуждаща и груба битка.

Руна никога не би повярвала, че може да си мечтае за секс с някого, когото ненавижда. Но може би тъкмо тази ненавист ще опрости всичко? Това беше просто секс, нали? Никаква привързаност или влюбеност.

Просто. Секс.

Само че… дали щеше да успее да остави отношенията им на това ниво, когато двамата вече бяха обвързани? Защото ако съдеше по думите на Шейд, то това… беше завинаги. Може би учените от Подразделение Хикс щяха да могат да разрешат този проблем? Ако ли не, какво пък. Щеше да се наложи да обсъдят много, защото нямаше как да прекараш с един човек десетилетия, или дори век, ако го ненавиждаш.

Тя тръсна глава, отказвайки да повярва, че обвързването беше завинаги. Трябваше да има някакъв начин да се разруши тази връзка и Руна беше готова да направи за това всичко, което зависеше от нея.

Къде беше той?

Шумът от стъпки отекна с вибрация във все още чувствителните й след преобразяването уши. Да. Сърцето й се разтуптя, когато се изправи и се загърна с покривалото, за да се прикрие. Тя се беше съблякла вчера, преди да се превърне в звяр, за което сега съжаляваше.

Когато Шейд се появи иззад ъгъла, тя все още не можеше да разбере дали изпитва облекчение. Той застана в рамката на вратата, докосвайки с широките си рамене каменния проход. Мускулестите му гърди се повдигаха при всяко негово дълбоко вдишване и до Руна долетя смесеният аромат на възбуда и гняв.

По тялото й пробяга тръпка. Неконтролируема тръпка.

— Проклета да си — процеди той. — Бъди проклета за това, че ме караш да изгарям от желание. По теб.

Той беше облечен с лекарската си униформа и само един поглед към него й беше достатъчен, за да се накъса дишането й. В ръцете си Шейд държеше някакъв пакет от заведение за бързо хранене. Очите му пламтяха и сякаш я изгаряха. Без да каже нищо повече, той пусна храната на пода и се приближи.

Тя въздъхна името му, ненавиждайки се, че не може да се сдържи. Не и сега, когато просто изнемогваше от страст. Затова притвори очи в очакване на целувка, но Шейд я обърна и я притисна с лице към стената. Възбуденият му член се притисна през тънкия плат към дупето й и Руна, безсилна да се овладее, се отърка о него като разгонена котка.

— Мразя, когато го правиш — прошепна тя.

Шейд я обхвана през кръста и се притисна към нея.

— Какво по-точно?

И той грубо разтвори краката й.

— Караш ме да забравя колко си ми противен.

— Добре дошла в моя свят — и Шейд, притиснал длани към стената от двете й страни, надвисна над нея. — И аз не го искам, но съм тук.

Тя си помисли, че той ще я вземе тук, до стената, но Шейд не се движеше, показвайки на примитивно, животинско ниво кой беше доминантният. Обикновено самците бяха по-едри и по-силни и можеха да постъпят със самката така, както им се иска.

Руна затрепери в очакване. Шейд издърпа покривалото, с което тя безпомощно прикриваше гърдите си, хвана я за хълбока и рязко я обърна с лице към себе си. Възбуденият му член — голям и твърд — се притисна в корема й.

— Докосни ме! — с едната си ръка той се впи по-силно в бедрото й, а с другата я хвана за косата. — Давай! — и Шейд се изви към нея с настоятелна демонстрация на сериозността на желанието му.

О, да! Тя го искаше. И жадуваше да го докосне. Но звярът в нея отчаяно желаеше много повече, отколкото просто един приятен оргазъм. Той жадуваше за дива и необуздана игра на границата на риска.

При тези мисли Руна се овлажни още повече.

Тя игриво му се противопостави и в желанието си да добави малко агресия, предизвикателно го захапа за ключицата. Това накара Шейд шумно да си поеме въздух.

— Накарай ме!

Той застина от изненада.

— Какво каза?

Тя смело го погледна в очите.

— Казах — накарай ме!

Той изглеждаше толкова объркан, че Руна едва не се разсмя. За малко. Защото за част от секундата изненадата му се превърна в ярост. Ръката, която досега я държеше за косата, се впи в китката й. Тя изръмжа и опита да се измъкне, но Шейд беше непреклонен. Той напъха ръката й под колана на панталона си и я принуди да обвие пръсти около члена му.

— А сега — изхриптя той — ме погали.

Двамата все още се гледаха в очите. Предизвикателството, което светеше в погледа на Шейд, караше хищника в Руна да настръхне. А порасналата през последните единадесет месеца жена реши, че не харесва да я командват. Беше дошло време да покаже на този мъж, че няма никакво намерение да му се подчинява.

С усмивка, Руна обви пръсти около пулсиращия му член и усети кръвта, която се движеше по вените му подобно на океански прилив. Върхът му се подаваше между пръстите, които тя беше свила около него. Толкова приятно… Руна изчака да види триумфалния блясък в очите му, преди изненадващо да го блъсне с всичка сила. Шейд се олюля и тя се приготви, готова да отскочи всеки момент.

— Ах, ти…

Тя заби рамо в корема му, като вложи в удара цялата тежест на тялото си. Шейд изхриптя и падна върху леглото много по-грациозно, отколкото на нея й се искаше.

Ала победата й беше кратка. Шейд светкавично се хвърли върху нея, обърна я и я тръшна по корем на пода. Ударът беше толкова силен, че в следващите няколко секунди Руна остана неподвижна, без да може дори да си поеме дъх. Шейд веднага се възползва от ситуацията — намести се върху й и я притисна с тежестта си.

Горещият му дъх погъделичка скулата й, когато изръмжа в ухото й:

— Къде отиде моята малка и срамежлива Руна?

Срамежлива ли? Спомените за властта, която той имаше някога над нея, и начинът, по който разби сърцето й, буквално я накараха да излезе извън кожата си.

— Тя умря, разкъсана от шифтър, кучи син такъв!

След което започна да си извива в безсмислени опити да се измъкне изпод него, но възбудата й нарастваше с всяко нейно движение. Членът му се притисна между двете половинки на дупето й и Руна беше сигурна, че усети всяка негова вена през тънката материя на дрехите. Опита се да приповдигне бедра и да го намести там, където имаше най-силна нужда от него.

— А кучият син може ли да те накара да стенеш? — и езикът на Шейд се плъзна по скулата й. Топла, влажна ласка, която изтръгна от устните на Руна страстен хлип точно както й обеща той.

— Да — въздъхна тя. Боже, ей сега щеше да свърши!

— Аха, май си права.

В този миг тежестта на тялото му изчезна, но ръката му продължи да я удържа със сила, притиснала скулата й към пода. Другата му ръка се плъзна по тялото й повдигна бедрата й така, че тя коленичи. Руна чу шумолене на плат — явно Шейд се събличаше.

— Още от вчера го искам. Откакто те приковах тук. — Той вдиша дълбоко и доволно измърка, усетил аромата на желанието й. — Точно така, лежаща пред мен, открита и уязвима.

Уязвима. В тази поза Руна не можеше да помръдне и беше напълно във властта му. А това я дразнеше. Тя искаше да се измъкне и да го удари, но в същото време по тялото й продължаваха да преминават тръпки на възбуда. По ниското ръмжене на Шейд Руна разбра, че той също ги вижда.

— Искам да те оближа — дрезгаво изрече той. — Да започна с бедрата, да продължа с език нагоре и да направя пътечка към източника на този сладък нектар, а после да се нахвърля с ласки върху му така, че да те накарам да крещиш.

О, боже! Тя изхлипа и се раздвижи, щом усети, че думите му я приближават към оргазма.

— Но аз не мога с увереност да твърдя, че ти няма да ми се съпротивляваш, нали?

— Не — въздъхна тя. — Можеш.

Тя искаше той да влезе в нея с език и да я гали, докато не свърши. Но вместо това той прокара пръсти по вътрешната страна на бедрата й и събра прозрачната течност на възбудата.

— Колко жалко, че съм такъв кучи син.

Руна рязко се обърна и той, вгледан в очите й, облиза пръсти.

Еротизмът на това зрелище се превърна в последната капка, която накара Руна да се загърчи в оргазъм.

— О, да! — Шейд свали ръката си и я прониза с едно дълбоко и рязко движение. Плътта на Руна обхвана члена му, като с всеки нов спазъм го стискаше толкова силно, че Шейд, нахлул до края, изръмжа и застина. — По дяволите — простена той. — О, по дяволите!

Руна го усети как увеличава размера си и как движенията му станаха толкова напористи, че тя започна да се плъзга по пода. Бедрата му се удряха в нейните, а пръстите му се впиха в тялото й до болка.

Ето това искаше тя още от момента на преобразяването си. Руна ликуваше, усетила неистовия ритъм и напористото темпо, придружени от влажните звуци на секса и… продължителния стон на Шейд, когато започна да се излива в нея.

Изненада я още един оргазъм, който прониза тялото й подобно на мълния. Шейд продължи да се движи и потръпна, когато по тялото му премина втората вълна на кулминацията му. После върху Руна се стовари следващата, а след това още една, и още една, докато тя не започна да хлипа от удоволствие и изтощение.

Изгубена в тези усещания, тя беше наясно, че съвсем скоро ще трябва да се върне във враждебния свят, където единият от демоните не я желаеше, а другият я желаеше, но… мъртва.

Обезсилен, Шейд се плъзна настрани и притисна гърба на Руна към гърдите си.

Ад и Преизподня! Ето, значи, какъв умопомрачителен секс поделяха свързаните двойки. И ако той винаги беше такъв, Шейд вече знаеше защо светваха очите на Ейдолон при всяко споменаване на името на Тейла.

В главата му се завъртя разговора с братята му относно съдбата на Руна, заедно с всевъзможните сценарии, и посторгазмическата му радост изведнъж се сведе до нула.

Отначало Шейд си представи как Тейла напада Руна със сребърните си оръжия, забива ги в плътта й и я довършва с един смъртоносен удар. После дойде ред и на Рейт. Той можеше да действа бързо, а можеше и да си поиграе с жертвата си на котка и мишка. Вероятно щеше да успее да се справи с Руна за няколко секунди, но дали щеше да изпие кръвта й? Образът на брат му, впит в гърлото на Руна, и възбуден, докато изсмуква последната й капка кръв, а тя лежи, отпусната в обятията му, накара Шейд да трепне и да я притисне по-близо. Мамка му на всичко! Той нямаше да позволи на Рейт да я докосне дори с пръст.

Ейдолон би действал със състрадание. Той щеше да вкара смъртоносната доза успокоително, докато се преструваше, че й взема кръв за анализ например… Не!

Ако Руна трябваше да умре, той беше длъжен да намери в себе си сили и да го направи сам. Със собствените си ръце. Тя заслужаваше поне това.

Руна се размърда и той я погали по ръката. Нежната кожа, върху която все още липсваше неговия знак, настръхна. Защо не се появяваха символите на свързването им? Може би защото той беше свързал съдбата си с нея, а тя с него — не? И ако това е така, би било катастрофа. На него сексът му беше необходим така, както на смъртните — въздуха. Сексът за обвързания семинус беше възможен единствено с неговата половинка. А ако тази връзка не беше взаимна, Руна можеше да си тръгне във всеки един момент и да прави секс, с когото си поиска… И щом тя станеше недосегаема за него, той щеше да умре.

Трябваше да минат отново през ритуала. Не можеше да я остави свободна, когато самият той беше свързан с нея завинаги.

— Руна?

— Хм?

Той отърка нос в косата й и вдиша естествения й аромат.

— Хайде, ставай. И да вървим под душа.

Тя не отговори и дори не помръдна. Шейд свали оковата от глезена й, взе я на ръце и я отнесе към душа, където внимателно я пусна да стъпи на пода. Руна сънено му се усмихна и се олюля. Шейд се уплаши тя да не падне и затова без да се замисля, обви ръце около нея и я притисна към себе си. Когато върху им започна да тече вода, Руна простена и отметна глава. По дяволите, беше толкова красива!

Докато я подкрепяше с ръка, Шейд изстиска върху рамото й душгел и изчака бисерните капки да потекат по гърба й и между гърдите. После нежно я изми, проклинайки се сам, че това толкова му харесва.

Руна издаде еротичен звук — нещо средно между стон и въздишка — и той я притисна по-близо, галейки с тялото си нейното. Да я чувства, да усеща гладката й влажна кожа… Това беше достатъчно, за да се възбуди отново. Не че му трябваше много време, за да възстанови силите си, но сексът от преди малко би трябвало да му стигне минимум за още няколко часа.

По дяволите, беше загазил!

Не трябваше да я носи под душа, а трябваше да се изкъпе сам. И да я остави да се оправя сама. А тя би го направила. Той изобщо не се съмняваше в това.

Изпълни го гордост, когато си помисли за силата й. Усмихнат, Шейд се опита да среше косата й с пръсти. Новата Руна беше сериозна заплаха за неговия свят. Дори и да не можеше да усеща емоциите и настроението й, тя пак щеше да го привлича. Да, тя безспорно беше красива, но не това беше причината. Зад фасадата на силата и агресивността, придобити през последната година, се скриеше мека женственост и добронамереност, които го бяха учили да цени още от дете. Шейд винаги беше смятал, че именно той се грижи за майката и сестрите си, но на практика беше точно обратно.

О, и защо Роуг не го беше обвързал с някоя друга? Нито една жена не беше намерила такъв отклик в сърцето му както Руна. Нито една от тях не беше призовала инстинкта му на защитник. И нито една не беше успяла да го накара да се влюби в нея.

Докато я изплакваше от пяната и я подсушаваше, Руна все още дремеше. Но в момента, в които я сложи на леглото, тя се прозя и измърмори:

— А храна?

— Донесох, но вече е студена. Е, аз все още не съм попадал на студен хамбургер, който да не става за ядене… — и Шейд вдигна от пода захвърления пакет.

Руна седна, все още сънена, и се нахвърли върху бургера и пържените картофки.

— Благодаря — измърмори тя с пълна уста. — Умирам от глад.

— Виждам — усмихна се той, когато тя престана алчно да тъпче храна в устата си и го измери с шеговит гневен поглед. И докато го занасяше, омете картофките, а после му подари палава усмивка. Шейд изведнъж беше обхванат от желание да прокара пръсти по долната й устна и почти го направи, преди да спре в последната секунда. И за да се измъкне от неловката ситуация, хвана една от салфетките и я подхвърли към нея. — Изцапана си с кетчуп — излъга я той. — И извинявай за миналата нощ. Но дойдох на себе си с вързани ръце и крака в болницата — и се опъна на завивката до нея. — Сериозен съм.

Тя застина. И преглътна.

— Вързан ли? Наистина?

Руна изглеждаше толкова мило, че този път той се поддаде на порива си и прокара пръсти по голата кожа на бедрото й.

— Интересна работа. Изглежда, че когато ме ухапа за крака в подземията на Роуг, си ме заразила с ликантропия. Затова миналата вечер, когато съм излязъл от Хароугейт в болницата, съм бил покрит с козина. И съм имал остри зъби. А после съм направил опит да изям половината персонал.

— Но… — Руна пребледня като смъртник. — Ти каза, че притежаваш имунитет.

— Обикновено е така. Ейдолон смята, че способността ти да се преобразяваш по желание, някак влияе на вируса и на…

— Съпротивлението на твоя организъм. — Тя затвори очи и се отпусна назад, докато не опря в таблата на леглото. — Шейд, извинявай! Много съжалявам.

Гърлото му пресъхна от нахлулите в него емоции: удоволствие — че на нея не й беше безразлично; вина — че заради него се беше превърнала в шифтър, и гняв — че изпитваше чувства към нея.

— Няма нужда да съжаляваш — грубо отговори той. — Ако не ме беше ухапала, щях да умра от болка.

— И все пак…

— Няма нужда! — сопна се Шейд — Хапни, а после си почини. След няколко часа ще отскочим до болницата.

— Добре, господин Мърморко. После ще се върнем ли тук?

— Ще ни се наложи — наведе се към нея той и внимателно проследи реакцията й: — Ще трябва да се приковем с вериги.

Нима това нямаше да бъде забавно? Двамата или щяха да се разкъсат един друг, или да се изчукат до смърт.

— Един за друг? — Картофчето в ръката и започна да трепери. — И ще можем да се докосваме?

Да се докосват, да се опитват на вкус… Членът на Шейд отново се втвърди, щом си представи какво би било да прекара нощта с Руна във формата й на звяр. Когато щяха да ги управляват единствено животинските им инстинкти. Дори сега му се искаше само едно — да я хвърли на матрака и да се потопи в горещото й тяло.

— Дори в Ню Йорк усетих желанието ти — процеди той през зъби. — Обещавам ти, че докато сме живи, няма да прекараме разделени нито една нощ. Миналата вечер ме бяха натъпкали с успокоителни, но тази нощ това няма да се случи. Нищо няма да успее да ме задържи далеч от теб. — Той се обърна, за да не я гледа и за да може да се бори със себе си.

 

 

Джем беше успяла да си вземе душ, да обуе чисти болнични панталони и да закопчее сутиена си, когато вратата на съблекалнята се отвори.

— О, извинявай…

— Кайнан… — тя цял ден се беше опитвала да поговори с него насаме, но мъжът явно беше майстор на измъкванията. А Джем не смяташе да пропуска предоставилата й се най-накрая възможност. — Хм, слушай, трябва да поговорим за вчера…

Той вдигна ръце, като внимателно избягваше да гледа към гърдите й. Навсякъде другаде, само не там.

— Всичко е наред.

Той се обърна, но Джем успя да го хване за китката.

— Не, почакай, моля те.

— Няма за какво да говорим — ниският му глас сега звучеше още по-дрезгаво. — Пусни ме. Не ми харесва, когато ме докосват.

— Не вярвам — тихо каза тя. — Тейла разказваше, че двамата с Лори не сте можели да свалите ръце един от друг.

Кайнан застина. Единствено пулсиращата вена под пръстите й издаваше вълнението, което го беше обхваналото.

— Недей!

— Кай, виждам белезите ти. Това е в природата ми. Аз мога да ги отворя, да бръкна в тях и да ти причиня нова болка — и тя прехапа устна, страхувайки се, че току-що беше влошила отношенията им. — Или мога да ти помогна да ги излекуваш.

— Тук няма нищо за лечение, докторе.

— Какво се случи с Кайнан, когото познавах някога? Този, който умееше да се смее, да проявява съчувствие, да бъде нежен?

Той горчиво се разсмя.

— Джем, той умря. Заедно с Лори.

Заедно с жена си. Една нощ той я беше хванал в обятията на двама различни мъже — на пазителя, на когото изцяло се доверяваше, и на демона, който нямаше никакви морални задръжки. В обятията на Рейт. Да, последният отричаше да е спал с нея, но точно той пиеше от кръвта й пред очите на Кайнан и сигурно щеше да направи нещо още по-лошо, ако не се беше намесил Ейдолон.

— Той не е мъртъв, а просто се скри за известно време…

Само след секунда Джем се оказа притисната към шкафчета. Дръжката на единия от тях се впи в гърба й, докато ръцете на Кайнан я стискаха силно за раменете.

— Него го няма — изръмжа той. — Нима приличам на грижлив и нежен? — и за да подчертае думите си, я притисна още по-силно, преди да отстъпи. — Джем, губиш си времето. Намери си някого другиго, когото да лекуваш.

Кай изскочи в коридора и Джем остана сама. Сърцето й туптеше като лудо, а гърдите й конвулсивно се свиха.