Лариса Йон
Неудържимо желание (20)

Глава 19

Кайнан се добра до квартирата на Джем, като се олюляваше от шестте порции ром, изпити за смелост. Стомахът го присвиваше от страх. Докато живееше с Лори, почти не пиеше, но в последно време самотата много често го тласкаше в обятията на „Капитан Морган“.

Обикновено се напиваше вечер, но днес започна от сутринта. Той поговори с Ерик и се убеди, че военните знаеха за работата му в демонската болница. В разговора Кай внимателно подбираше думите, за да не каже нещо излишно или случайно, с което да застраши Ейдолон или болницата. Но и Ерик не го разпитва много. За няколко минути те просто си обмениха новини и на Кайнан му стана топло и спокойно. Дори прекалено спокойно. Както винаги преди неприятности.

Изведнъж вратата се отвори и на прага застана Джем, изненадана да го види пред себе си. Тя изглеждаше изключително сексуално, облечена с черен потник с дълбоко деколте над яркочервен сутиен. Черната пола, ушита от същия материал, както винаги едва прикриваше дупето й. Интересно, дали си беше сложила бикини? И какъв цвят? Вероятно това беше облеклото, което според разбиранията на Джем беше удобна домашна дреха.

— Кайнан? Това се казва изненада!

— Може ли да вляза?

Тя присви очи, изпълнени с подозрение, че е някаква шега, но в края на краищата се отдръпна и го пусна да влезе. Кай се притисна покрай нея и се олюля, когато долови сладкия цитрусов аромат на парфюма й. Не, това сигурно се дължеше на рома. Макар че за ерекцията си едва ли можеше да обвини алкохола.

Той влезе в малката дневна и се обърна с лице към Джим.

— Смяташ да излизаш?

— Да излизам ли? — и тя погледна към дрехите си. — А, не. Не възнамерявах никъде да ходя. Просто исках по-късно да отскоча до магазина. Нещо като развлечение.

Членът му заинтересовано помръдна в отговор на думите й. Явно той също нямаше нищо против да се поразвлече, гаден предател такъв. Кайнан се изкашля. И разтри тила си. Най-накрая събра сили и каза:

— Джем, аз… ние… Трябва да поговорим.

— Аз също смятам така — каза тя и опря бедро на черния кожен диван. Всъщност наоколо имаше само два цвята: черно или ослепително бяло. Джем явно не признаваше полутоновете, но това изобщо не го учуди. — Нека да започнем с причините, поради които ти се измъчваш и досега — без заобикалки започна тя. — Измина година от смъртта на Лори.

Думите й го изненадаха, но изненадата му бързо се смени с гняв. Най-добрата защита беше нападението.

— Не знаех, че не трябва да тъгувам повече от година — озъби се той. — При демоните така ли е прието?

— Защо свеждаш всичко до това? Със същия успех бих могла да отбележа, че облаците са красиви, а ти би отговорил, че ги харесват само демони.

Справедливата й забележка го раздразни още повече.

— А ти какво очакваш? Аз години наред водих война срещу вас. Вие ми отнехте приятелите. И съпругата.

— И въпреки това си дошъл в дома на демон?

— Няма да се задържа дълго.

Джем кръстоса ръце пред гърдите си.

— Защо си дошъл?

— За да се извиня. Онази вечер се държах гадно. Не трябваше да ме провокираш. Аз те използвах, а това е неправилно. И повече няма да се повтори.

— Не, не ме използва. Аз имах нужда от теб, а ти — от мен… В това няма нищо лошо.

— Ние сме от два различни свята, Джем.

— Нима? Ти не работиш ли в същата болница, в която работя и аз? Носиш същата униформа. Дори емблемите ни са еднакви.

Кайнан изруга и дръпна кичур от косата си.

— Мислиш ли, че и самият аз не съм наясно? И че не съм тотално объркан?

— Струва ми се, че нарочно зацикляш върху това, че аз съм демон, като по този начин подхранваш гнева си. Ти просто не искаш да забравиш, че жена ти ти е изневерявала, нали?

— Нищо не знаеш за мен — едва успя да изрече той.

— Мислиш ли, че съм сляпа и не виждам, че ти ненавиждаш не само демоните, а и себе си? Или фактът, че някои от нас са ти симпатични? — и тя се приближи така, че се докосна до гърдите му. — Ти се ядосваш, защото ме желаеш. А това те кара да губиш разума си, нали? И то така, че главата ти всеки момент ще се взриви?

— Знаеш ли кое наистина ме ядосва? — и той сграбчи подгъва на полата й. Гласът му прозвуча по-ниско и съвсем дрезгаво: — Всички тези твои парцалки, които едва прикриват тялото ти, и които сякаш крещят: „Изчукай ме!“. Ти нарочно ли дразниш мъжете така? Харесват ти смъртните, така ли? Спиш с тях, а после се присмиваш над глупавите им човешки мозъци, които няма откъде да знаят, че правят секс с демон, нали?

Той беше наясно, че е несправедлив към нея. В него говореха гневът, горчивината и възбудата. Дори самият той не беше наясно какво искаше да постигне, когато й задаваше тези въпроси. Най-неочаквано Джем го ощипа за рамото.

— Глупак!

Кайнан примигна.

— Какво?

— Да притискаш някого, изобщо не е в характера ти — поясни Джем ласкаво, но твърдо. Странно, но тя сякаш изобщо не се сърдеше. Той очакваше, че думите му ще я докарат до ярост. — Наясно съм, че те боли и че си разстроен, но дълбоко в душата си ти си свестен мъж.

— Престани! Според теб свестният мъж би ли захвърлил хората, с които е работил рамо до рамо дълги години? И би ли си имал вземане-даване с демон? Дали би искал да преспи с де… — той спря, но Джем разбра какво искаше да каже.

— Никога не съм те смятала за страхливец — заяви тя и той усети как кипва. — Но ти явно все пак си страхливец. Истински страхливец. Толкова се страхуваш от слабостите си, че изобщо си забраняваш да чувстваш каквото и да е. И много внимателно се стараеш да не вършиш постъпки, които биха могли да те свалят от пиедестала. Защото тогава няма да можеш да гледаш тези, които те заобикалят, от високо.

Страхливец ли? Обидната дума сякаш отново го върна в миналото. В армията дори най-малкото подозрение в страхливост залепваше към човека завинаги и го преследваше до последно. Кай не отричаше, че му се беше случвало да изпитва страх. Кой не би се уплашил от демон с ръст от десет метра и челюсти като на тиранозавър? Но той не се мислеше за страхливец.

А нима не беше потвърдил правотата на Джем, когато отказваше да признае, дори на себе си, че я желае? Той копнееше страстно да я събори върху черния кожен диван. И да нахлуе дълбоко в нея. Да я накара да стене. Боже мили, мечтаеше да прави секс с демон! И макар за кратко, да забрави за всичко. Но сексът беше последната стъпка, с която той окончателно щеше да престъпи чертата, която разделяше доброто от злото. Лошото от хубавото. Удоволствието от болката.

Но чертата изведнъж се разми и Кайнан си позволи да потъне в очите й. Тя прокара връхчето на езика си по устните и движението се получи толкова бавно и чувствено, че той не издържа.

Без да каже нищо повече, той сграбчи в юмрук косата на тила й и се нахвърли върху й с целувка. Джем застина, стиснала здраво устни. Инстинктите му просто крещяха — мъжкото му начало изискваше да подчини жената в ръцете му, а войнът в него — да сломи съпротивата й.

Твърдото му тяло се притисна към нейните меки и закръглени форми. Под гръмкото туптене на сърцата им той галещо прокара език по устните й, като постепенно увеличаваше натиска си. После я хвана за дупето и отърка твърдия си член в нея. Джем простена и се отпусна, разтворила устни, и той незабавно се възползва от поканата.

Тя имаше вкус на плодове и непознати подправки. Прииска му се да я оближе от главата до петите. Жадуваше да я повали на пода и да нахлуе в тялото й с такава сила, че тя да започне да крещи и да моли за още…

А после? Сватба и дълъг щастлив живот?

Задъхан, Кайнан се отстрани от устните й. Членът му болезнено пулсираше в такт с ритъма на сърцето.

— Не мога… Не трябва да го правя.

Джем го погледна с опиянени от страст очи и той едва успя да се овладее.

— Можем. Двамата сме възрастни хора, Кайнан. Нямаме нужда от нечие разрешение — каза тя и настоятелно добави: — Или отново имаш пристъп на демонофобия?

На него много му се искаше причината да е тази.

— Сега няма да мога да бъда нежен, Джем. Мога единствено да те изчукам; грубо, бързо и без прелюдия. — Той я хвана за брадичката и се приближи още. — Само секс. Ще бъдеш просто едно тяло, в което да свърша. И това е всичко. Ти не го заслужаваш. А аз не мога да ти дам онова, от което имаш нужда. И не зная дали някога въобще ще съм способен на това. Нямам какво повече да ти предложа. — Той отстъпи, без да гледа към нея, но чу, когато тя пристъпи крачка напред.

— Нищо, Кай — изрече Джем. — Толкова отдавна те желая. Само ако знаех, че имам шанс да те получа, докато е жива Лори, щях да го направя още преди години. И изобщо нямаше да ми пука, че си женен.

Тя говореше с много тих, треперещ глас и той не издържа.

— Господи, Джем, намери си друг, по-добър. Ти си достойна за много повече, отколкото аз мога да ти дам.

— Охо, явно си започнал да ме уважаваш. Та нали за демоните не може да се каже нищо добро! — в думите й лесно можеше да се долови горчивина. Той скръцна със зъби. Джем беше права. Тя беше демон. Защо тогава го вълнуваха чувствата й?

Той рязко се обърна.

— Така че какво — искаш или не искаш? Грубо, като животно?

— Искам — с шепот отвърна тя.

В следващия миг Кай я хвана, натисна я, и я наведе над облегалката на дивана. Повдигна нагоре полата й с ръка, докато с другата освобождаваше болезнено напрегнатия си член. Само поглед върху закръгленото й дупе беше достатъчен и дишането му се учести. Той се забави малко, преди да погали нежната кожа, и тя се притисна към ръката му. Без повече да е в състояние да владее, той смъкна бикините й — червени точно като си мислеше, и нахлу в нея с едно-единствено силно движение. Усети как се разкъса тънката преграда и се вцепени, когато чу вика й от болка.

— Мамка му! — изруга той, докато дишаше шумно, стиснал очи. — Защо не каза нищо?

— Защото се страхувах — непонятно измърмори тя, свела глава толкова ниско, че той не виждаше лицето й. — Страхувах се, че няма да се съгласиш, ако разбереш.

Кайнан изръмжа и рязко излезе от нея.

— Разбира се, че не бих се съгласил, дявол да го вземе! — Мамка му, мамка му, мамка му! Ерекцията му спадна. Той закопча ципа на панталона си и се облегна на стената, усетил, че краката не го държат. Девственица. Това в живота му се беше случвало само веднъж.

С Лори.

Самият той също беше девствен, когато се запознаха. Скоро беше навършил осемнайсет и тъкмо се подготвяше да тръгне към учебната зала, когато забеляза Лори в сборния пункт — тя също се беше записала за доброволец в армията. Той се влюби от пръв поглед, без да се осмели да се надява, че някога ще я срещне отново. По-късно се оказа, че ги бяха разпределили в една и съща военна база. Преди да се оженят, се срещаха шест месеца. През онази нощ той я беше лишил от невинността й — бавно и нежно. И това беше потресаващ опит и за двамата.

Но с Джем постъпи жестоко. Дори не си направи труда да я доведе до оргазъм, за да се опита да компенсира болката й. Макар и отчасти.

— Проклятие! — уморено прошепна той. — Защо си чакала толкова дълго? И защо се отдаде на мен?

Тя се обърна с лице към него. Издърпа полата си надолу с треперещите си ръце и отговори, гледайки някъде встрани: — Обичам те от много години. Още от деня, в които те видях за пръв път в онази болница на смъртните.

Струваше му се, че това се беше случило много отдавна. Той водеше там ранените пазители, защото в болницата работеше лекар, който знаеше за Егида и демоните. Джем по това време беше интернист и той дори не се досещаше, че тя също не е човек.

— Не можех да се заставя да преспя с някого — продължаваше тях. — Макар още тогава да знаех, че нямам почти никакви шансове — изхлипа тя и изтри сълзите си с ръка. — Аз просто… разбираш ли, аз исках да ти дам поне това. Нямам какво повече да ти предложа. А сега вече нямам нищо. Всичко, което имам, е лошата ми демоническа кръв. Колкото до невинността ми… Тя и без това ти принадлежеше още от самото начало.

Проклятие! Усещаше гърдите си така, сякаш бяха стиснати от невидими клещи. Срамът го пронизва. Какво можеше да отговори на такива думи?

От размислите му го изтръгна звъна на мобилния му телефон. Ядосан на себе си, че ръцете му треперят, той го измъкна от джоба си и отговори:

— Слушам!

— Ерик е. Не мога да се свържа с Руна. Изясних нещо много важно за нея. Дали не знаеш как мога да се свържа с… Шейд?

Ерик сякаш се спъна в името на демона, преди да го изрече. Нищо чудно, та нали сестра му беше свързана с него?

— Ще разбера — прекъсна той разговора и без да погледне към Джем, каза: — Трябва да тръгвам.

И излезе от дома й, без да се обърне назад; така, сякаш потвърждаваше думите й, че е завършен страхливец.

 

 

Руна дойде на себе си, обгърната от непрогледен мрак. И тъй като изпита съмнение дали наистина е отворила очи, примигна няколко пъти, за да се увери.

— Руна. Лирша. Събуди се!

В тъмнината тревогата в гласа на Шейд звучеше особено отчетливо. Тя се приповдигна и потръпна от болката, която прониза в тила. Главата й се замая и тя започна да преглъща, в безсилен опит да преодолее пристъпа си на гадене. Що за място беше това?

С периферното си зрение забеляза мъглива оранжева светлина. Успя да се поизправи и видя студения каменен под себе си. Веригата, с която беше вързана за глезена, тихо иззвънтя. Проблясването на светлината дразнеше неприятно очите й. Свещи? Не, факли. Познато. Тя вдиша дълбоко и улови отвратителната смес на кръв, влага, плесен, екскременти и страх.

О, боже! Подземието на Роуг. Стомахът й конвулсивно се присви и тя започна да повръща. Добре, че успя някак да се наведе напред, за да не го направи върху краката си. През противния звън в ушите си чуваше как Шейд повтаря името й с все по-нарастващо безпокойство.

Спомените за това как ги бяха заловили, се стовариха върху й така, сякаш я връхлетя лавина, и на нея за кратко й се прииска отново да загуби съзнание. И да забрави. Тя стисна очи и си представи как се свива на кълбо, без да мисли за нищо. В миналото, когато баща й имаше алкохолни пристъпи, тя често го правеше. Веднъж беше прекарала в килера три дни, отдалечена в мислите си там, където беше тихо и спокойно. Тогава лекарите й бяха поставили диагноза: кататоничен ступор. Те бяха успели да я извадят от това състояние, но тя чудесно помнеше колко лесно и приятно беше да потънеш в него. Можеше да го направи и сега.

— Руна, скъпа, остани с мен.

Шейд знаеше. Той знаеше за какво си мислеше. Защото усещаше слабостта й. Той беше успял да я избави от многодетното тегло на вината, но малкото момиче, затворено в нея, не беше изчезнало. Шейд няколко пъти й беше казал, че през последната година се е променила много. И че е станала по-силна. Но самият факт, че сега мечтаеше да се скрие в най-далечния ъгъл на съзнанието си, означаваше само едно: той не беше прав.

— Руна? — От ниския и равен глас на Ейдолон мъглата в главата й сякаш за миг се разсея. — Погледни ме.

И тя, все още коленичила на ръце и крака, повдигна глава. Зрението й се проясни, но това не я зарадва. Първо реши, че отново се намира в една от килиите в подземието, но после осъзна грешката си.

Роуг наистина ги беше заловил, но не ги беше настанил по килиите, а в голямата зала за мъчения. Руна беше при кована към стената. Ейдолон и двамата му братя седяха в клетките си чисто голи. Шейд толкова плътно се беше притиснал към решетките, сякаш искаше да се измъкне между тях. Тялото му, както и преди, продължаваше да проблясва, като ту изчезваше напълно, ту отново ставаше видимо.

— Шейд — прошепна тя.

— Чуй ме! — обърна се към нея Ейдолон от клетката вляво. Той седеше в далечния ъгъл, опрял гръб на решетките и отпуснал ръце върху коленете си така, сякаш се намираше на дивана пред телевизора в дома си. — Колкото по-силно се тревожи той за теб, толкова по-бързо го поглъща проклятието. Ако ти умреш, мъката ще го убие на мига. Дръж се. Ти трябва да бъдеш силна.

— Тя и без това е силна — прекъсна го Шейд. Настоятелният му поглед не се отместваше от нея и Руна забеляза колко тъмни бяха очите му. — Много. Тя ще се справи.

От ъгъла изведнъж се появи Роуг, съпроводен от два огромни космати демони.

— Готино ще бъде. В смисъл, ако се справи с всичко, което съм ви приготвил — той пристъпи напред и с театрално движение на ръката размаха края на черното си наметало.

Рейт, който стоеше в ъгъла на клетката си, свел ниско глава, издаде съскащ звук. Досега лицето му оставаше скрито зад сплъстените от кръв кичури коса, но Руна ахна, щом той се обърна по посока на гласа на брат си. В този момент, Рейт наистина приличаше на демон — лицето му беше изкривено от гняв, зъбите му се показваха като на див звяр, а очите му светеха в жълто. Цялото му тяло беше покрито с кръв и синини, но изглеждаше много по-зле от братята си. При появата на Роуг той сякаш полудя и започна да се хвърля срещу решетките така, сякаш се надяваше да ги разбие с гърди или да се промуши между тях. Шейд се опита да го успокои, но безуспешно.

— Впечатляващо — забеляза Роуг. — Аз сигурно също бих се развълнувал, ако са ме държали в плен и са ме измъчвали двайсет години.

— Ами ето, хванал си ни — отвърна Ейд и скочи на крака. — Какво искаш?

Зад гърба на Роуг демоните разпалиха огън в огнището.

— О, списъкът ми е доста дълъг, братко. И целият се състои от болка — усмихна се той. — А точно ти знаеш доста за нея, нали, Ейд?

Рейт застина в клетката си и се втренчи в Роуг изпод вежди. Дишането му все още си оставаше тежко.

— Млъкни! — трепна Ейдолон и със сила стисна решетките. — Затвори си устата.

— Защо? Не искаш дребосъка Рейт да разбере какво правиш за него ли?

— Ейд… — изръмжа „дребосъкът“ и звукът прониза Руна до кости. Сега щеше да се случи нещо ужасно.

Роуг се обърна към Рейт.

— Ти си шокиран, че Шейд измъчва жени и получава удоволствие от това? Представям си какво би се случило с теб, ако узнаеш какво прави съветът на вампирите с другия ти брат всеки месец. Ти вероятно съвсем би се побъркал. Винаги си бил прекалено нервен.

— Чудовище — прошепна Ейдолон. — А аз ти вярвах! И се безпокоях за теб!

Шейд сви рамене и погледна към Роуг.

— А аз не. Винаги съм те смятал за глупак.

Роуг подхвърли нещо на непознат език към демоните и те започнаха да слагат в огъня металните колове. Кръвта във вените на Руна сякаш замръзна.

— Само след минута, Шейд, и ти ще си получиш дължимото — каза той и внимателно се приближи на безопасно разстояние до клетката на Рейт. — Знаеш ли защо Съветът не се занимава с теб? Как излиза така, че ти убиваш ли, убиваш, а на тях не им пука? Защото нашият скъп Ейдолон отдавна се е писал доброволец и приема наказанията ти върху гърба си.

Рейт пребледня толкова силно, че Руна се изплаши да не изгуби съзнание.

— Не!

— Ти си гадно копеле — изхриптя Ейдолон. — Иска ми да те разкъсам с голи ръце.

— Непременно, но не сега, а по-късно — увери го Роуг, без да сваля очи от Рейт. — Та, така, братко, знаеш ли как постъпва съветът с онези, които убиват повече хора от позволеното? Знаеш ли, че те измъчват Ейдолон в продължение на няколко часа? А когато приключат, върху него не остава здраво местенце? А сега — приятното. И това продължава от години. За което аз много щателно следя да се изпълнява.

Ейдолон отвори широко очи.

— Ти си бил! Значи ти, преобразен като Рейт, си убил всички онези смъртни?

— Е, Рейт също не е ангел. Дори без моята малка помощ, той също би ти обезпечил наказанието. Но ако трябва да бъда откровен, на мен просто ми харесва да убивам.

Рейт трепереше. В очите му се беше появило измъчено изражение и Руна почти можеше да пипне физически болката и объркването му.

— Защо, Ейд? — изхриптя той. — Защо не каза нищо?

Роуг се разсмя:

— Ама че си глупак! Всички го криеха от теб, защото ти си слаб и нищожен също като червей. Аз и досега не съм разбрал защо не те оставиха да умреш на пода в онзи склад.

— Не го слушай, Рейт — прекъсна го Шейд с твърд и настоятелен тон с надеждата, че ще успее да го разсее и да му помогне да се вземе в ръце. — Ейд постъпи така, защото ти и без това беше преживял достатъчно. И поради тази причина не ти казахме нищо.

— Той не е преживял и половината от онова, което заслужава — прекъсна го Роуг. — Както и вие двамата. — Той щракна с пръсти и от сенките излязоха още двама демони, чиято безшумна поява не беше забелязала и Руна. Демоните подкрепяха и водеха много бледа жена, която се движеше като кукла.

В следващия момент Руна с ужас осъзна, че жената беше зомби. Боже мили! Та нали самата тя я беше убила миналия път, когато двамата с Шейд успяха да избягат от подземието?!

— Ти си мръднал — заяви Шейд, без да отмества очи от жената. — Съживил си я?

— Точно така. И ще използвам кръвта на твоята любима, за да върна към живот моята възлюбена.

Шейд се озъби и внезапно се превърна в слаботелесен и кокалест демон. Той изненадващо промуши необичайно дългата си ръка между решетките по посока на Роуг и го одра дълбоко с нокът по гърдите. Върху дървената скара под него плисна кръв.

Роуг се изви от болка и отскочи назад. В очите му блесна вледеняваща ненавист.

— Ще те измъчвам с удоволствие. Всички вас — и той притисна с ръце раната върху ребрата си, преди да се обърне с лице към Ейдолон. — Аха, а аз още не съм те зарадвал какво съм ти приготвил, освен че ще убия Руна пред очите на Шейд. Реших да одера Рейт жив, и освен кожата му, да си взема назаем от него някой и друг орган. А вие двамата ще ми ги пресадите.

Руна зяпна. Очите на Ейдолон се разгоряха в червено като коледна гирлянда, а това го накара да изглежда заплашително.

— И защо реши, че ще се съглася? — Гласът на Ейд звучеше глухо, сякаш се излизаше от самата преизподня.

— Защото, скъпи братко, ако не ми се подчиниш, ще сторя с Тейла такива неща, които ти изобщо няма как да си представиш.

Чисто животинският ужас, обхванал Ейд, Руна усети като мощен тласък в гърдите.

— Тейла не е тук.

— Да, засега. Но това скоро ще се промени. Твоите страдания ще я примамят насам.

Шейд разтърси глава.

— Не го слушай, Ейд. Нали си спомняш, че Рейт не можа да ме усети, когато бях тук миналият път?

— О, аз свалих блокиращото заклинание, скъпи братко, — усмихна се Роуг. — Тя ще дойде. А аз ще съм готов да я посрещна — и той, без да бърза, се насочи към огъня, където се нагорещяваха железните колове. Роуг кимна към двама демони, които бяха дошли с него, и всеки от тях взе в ръка по един кол. Роуг се усмихна и се обърна към Шейд.

— Да започваме веселбата, момчета.