Кристина Лорен
Любов и други думи (16)

Сега

Петък, 6 октомври

Светлината на ранното утро се промъква през тънките пердета и всичко синее. По Елзи Стрийт трополят боклукчийските камиони. Скрибуцат и тракат кофи, светът се пробужда, а аз не съм сигурна дали искам да посрещна деня.

В ушите ми още ехти снощният разговор. Искам да запомня всичко и най-вече да съхраня радостта, че моят най-добър приятел е отново в живота ми.

Шон се обръща към мен, притиска ме към себе си и заравя лице във врата ми.

— Добро утро — шепне той и ме целува настоятелно по шията. Сваля пижамата ми и ме прегръща.

— Ти май спа цяла нощ.

— Чудо на чудесата! — казвам аз и прокарвам ръце през гъстата му прошарена коса. Обзема ме силно желание. Не сме правили секс повече от седмица.

Целува ме, но аз се отдръпвам.

— Момент…

— О! Цикълът ли?

— Не. Искам да ти разкажа за снощи.

— Какво за снощи?

— За вечерята с Елиът.

— Не може ли след това?

— Може, но май не трябва.

С Елиът се прегърнахме само когато пристигнах в ресторанта. Всъщност нищо не се беше случило, но имах чувството, че мамя Шон, след като не знаеше кой е Елиът. Или по-точно кой беше Елиът.

— Нищо лошо не се е случило, но нали знаеш, че имаме доста неща за разказване, а не се познаваме кой знае от колко дълго и не сме разполагали с достатъчно време да поговорим за всичко.

Шон кима.

— Вечерях с един приятел.

— И?

— Не ти казах, но някога той беше моето всичко.

Погледът на Шон ме размеква. Дълбоките му, чувствени и искрящи очи бяха първото нещо, което забелязах в него. Те са кафяви, с гъсти мигли, а и чаровно закачливи благодарение на леката извивка на ъгълчетата им. Сега обаче ме гледат внимателно и в очакване на обяснение. Бързо се поправям:

— Моето първо всичко.

— Пръв в смисъл…

— Моят пръв истински приятел, моята първа любов, моят пръв…

— Секс — довършва изречението Шон.

— Сложно е.

— Защо? Всички сме имали гаджета. Наранил ли те е?

Клатя отривисто глава.

— След като мама умря, татко беше целият ми свят, но не умееше да се грижи така, както го правеше мама. Запознах се с Елиът и… може би защото беше на моята възраст, той ме разбираше и ме виждаше точно такава, каквато бях. За мен беше нещо като комбинация от най-свидна приятелка и първо гадже.

— Чудесна комбинация, бейби — усмихва се Шон.

— Една вечер се скарахме и… — млъквам, тъй като не искам да разказвам всичко, и обобщавам: — Трябваше ми малко време да размисля и малкото време се превърна в единайсет години.

— О? — поглежда ме учудено Шон.

— Срещнахме се случайно преди няколко дни.

— И за пръв път говорихте след раздялата?

— Да.

— Значи сте имали доста за разказване.

Кимам.

— И тази връзка е все още жива в теб?

Не искам да го лъжа. Никога не бих забравила смъртта на мама и татко и никога не бих забравила Елиът.

— Да.

— Още ли го обичаш?

— Не знам.

Шон протяга ръка и леко обръща главата ми.

— Мейс, нямам против обичта ти към него. Дори да смяташ, че винаги ще го обичаш. Но ако се питаш какво правиш тук с мен, то тогава се налага да поговорим.

— Не се питам, Шон. Просто се развълнувах от срещата.

— Разбирам. Ако срещна Ашли, отново ще преживея яда, обидата, а и… обичта си към нея. Не ми се е налагало да спра да я обичам. Само трябваше да продължа да живея, след като тя си тръгна.

Отлично казано. „Не ми се е налагало да спра да я обичам. Само трябваше да продължа да живея, след като си тръгна.“

Шон ме целува и добавя:

— Не сме на осемнайсет, бейби. В бронята ни има и пукнатини. Не очаквам в сърцето ти да има място само за мен.

Става ми много по-леко и ми иде да ревна.

— Направи необходимото и запази приятелството — казва Шон и отново ме притиска в обятията си.

Прегръщам го и заравям лице в шията му, но докато се движи върху мен, а после и в мен, ме осенява истината, че сексът както винаги е добър, ала не го чувствам… истински.

Това не ме кара да се замислям, но и не тръпна от вълнение. Дъхът ми не секва. Не усещам забързан копнеж и нетърпение, не изгарям от желание. Надавам стон и Шон го възприема като израз на удоволствие. Мисля си, че Елиът е отново прав и за кой ли път поема грижата за моето и своето сърце, докато аз се колебая и се опитвам да намеря смисъла. Колко странно, че беше скъсал с Рейчъл веднага след като се срещнахме. Трябваше му само да ме види, а аз все още не мога да изляза от хаоса на чувствата си.