Кристина Лорен
Любов и други думи (11)

Тогава

Преди четиринайсет години

От: Мейси Ли Соренсен <[email protected]>

Дата: 1 януари, 11:00 P.M.

До: Елиът П. <[email protected]>

Относно: книга

Здравей!

Благодаря още веднъж за „Мост към Терабития“ и извинявай, че се разциврих, когато заговорихме за книгата. Може би с имейл ще съумея да ти обясня за какво става дума.

Разбирам защо си се спрял на тази книга и оценявам подходящия ти избор. Спомням си първия ден, когато те видях в дрешника, и правя сравнение с героите в книгата — Джес, който намразва Лесли, тъй като го побеждава в състезанието по надбягване. Аз не те намразих, но и май не те харесах. Но това няма значение, тъй като сега вече си човекът, който ме разбира най-добре. Терабития е убежището на Джес и Лесли, а когато тя умира, Мей Бел става новата принцеса. Мама създаде вълшебното царство на книгите за мен, но вече я няма. Ти обаче идваш в библиотеката ми, за да четем заедно.

Започнах да чета книгата на връщане и татко не знаеше как да постъпи. Пита ме няколко пъти „Ама какво ти е?“ накрая спря колата и му обясних. Казах му, че мама ужасно ми липсва. Мисля, че и той плака, след като се прибрахме. Не съм сигурна. Толкова е тих и мълчалив.

Не обичам да се натъжавам пред него, тъй като е затънал в бездънна мъка и разплача ли се, ще трябва някак да пренебрегне собствената си мъка, за да се погрижи за мен. Аз поне имам него, а той загуби целия си свят заедно с мама. И все пак беше хубаво да поговорим за нея. Страхувам се да не я забравя. Толкова много ми липсва, че се нуждая от нови думи за нея.

Прочете ли вече „Айвънхоу“? Тази книга направо ме приспива. Прочетох първата страница и нищо не разбрах. За какво се разказва?

Утре пак на училище. Пак благодаря за книгата. И затова че ме изслушваш.

ХО

Мейси

П.С. Никой от съучениците ми не разбира, че не искам да съм момичето, загубило майка си, което не желае да е съжалявано. Благодаря ти, че поговори с мен нормално, без да заобикаляш темата табу.

От: Елиът П. <[email protected]>

Дата: 2 януари, 07:02 A.M.

До: Мейси Ли Соренсен [email protected]

Относно: книга

Здравей, Мейси,

Радвам се, че книгата ти харесва. Не ти казах, но аз също плаках, когато я четох.

Баща ти сигурно е разбрал защо плачеш. Дори се е зарадвал, че плачеш, макар да му е било мъчно. Дано не ми се сърди, тъй като причината съм аз. По-точно книгата. Не исках да те натъжавам.

Не мисля, че си различна, защото майка ти е починала. Ти си прекрасна със и без майка. Прекрасна си, защото си ти.

„Айвънхоу“ — без „д“ — е много интересна книга. Действието се разбива в дванайсети век след Третия кръстоносен поход. (Идеята за Робин Худ идва донякъде от героя Локсли.) Харесват ми стилът и екшънът. С приятеля ми Брандън играехме разни сценки и може би заради това проявих интерес към Англия през дванайсети век. Ако си падаш по Никълъс Спаркс, „Айвънхоу“ няма да ти хареса.

До скоро:

Елиът

П.С. Това за Спаркс не е израз на пренебрежително отношение. Татко ми е казвал, че понякога проявявам високомерие, ала в случая само искам да кажа, че Никълъс Спаркс си го бива, но е различен от сър Уолтър Скот.

От: Мейси Ли Соренсен <[email protected]>

Дата: 2 януари, 8:32 P.M.

До: Елиът П. <[email protected]>

Относно: книга

Здравей, Елиът,

Никълъс Спаркс е много, много добър. Майката на приятелката ми Елън се е запознала с него на литературна конференция и каза, че бил много мил и умен. Сигурна съм, че е чел „Айвънхоу“ (без „д“).

Какви роли играехте с Брандън? С мечове и със знамена? Като откачалките по парковете?

ХО

Мейси

От: Елиът П. <[email protected]>

Дата: 2 януари, 08:54 P.M.

До: Мейси Ли Соренсен [email protected]

Относно: книга

Здрасти, Мейси,

Да. Точно така. С каски и коне от картон.

Елиът

От: Мейси Ли Соренсен <[email protected]>

Дата: 2 януари, 09:06 P.M.

До: Елиът П. <[email protected]>

Относно: книга

Много се смях, да знаеш! Разбирам, че се шегуваш, но си представих как яздиш картонен кон и викаш „Атака!“ и „Айвънхоу!“

Мейси

От: Елиът П. <[email protected]>

Дата: 2 януари, 09:15 P.M.

До: Мейси Ли Соренсен [email protected]

Относно: книга

Ама ние наистина играехме в клуб с името „Благородници“ — имаше битки, крале и беше много забавно. Нямаше да ти хареса, тъй като накрая нямаше целувка „мек фокус“.

Елиът

От: Мейси Ли Соренсен <[email protected]>

Дата: 3 януари, 6:53 P.M.

До: Елиът П. <[email protected]>

Относно: Откачена работа!

Здрасти, Елиът,

Убедена съм, че снощният ти имейл беше леко пренебрежителен, но ще проявя разум и няма да му обърна внимание.

Искаш ли да чуеш нещо невероятно? Хванаха приятелката ми Ники да се целува с едно момче в стола и я отстраниха временно от училище! Ама що за лудост е това? Разказах на татко и той ме попита дали съм се целувала с момче. Как ли пък не!!! Съучениците ми са такива загубеняци!

Мейси

От: Елиът П. <[email protected]>

Дата: 3 януари, 08:27 P.M.

До: Мейси Ли Соренсен [email protected]

Относно: Откачена работа!

Приятелят ми Крисчън беше наказан миналата година, защото пусна ракета в един магазин. Не знам откъде се беше сдобил с гориво, но ракетата литна през витрината и уцели кола на паркинга. Беше страхотно! Значи не излизаш със съученици, така ли?

Елиът

От: Мейси Ли Соренсен <[email protected]>

Дата: 4 януари, 7:32 A.M.

До: Елиът П. <[email protected]>

Относно: Откачена работа!

Излизам с Дъг и Коди, заедно сме от първи клас и сме близки… не толкова близки, че да се целуваме! Момчетата в училище си падат по видеоигри и скейтбордове и предпочитам след време да срещна някой студент, а пък Дани се опита да сложи ръка на дупето ми на една забава, ама му дадох да разбере тая няма да я бъде.

Мейси

От: Елиът П. <[email protected]>

Дата: 4 януари, 07:34 A.M.

До: Мейси Ли Соренсен [email protected]

Относно: Откачена работа!

Мейси,

Пунктуацията е наш приятел! Обърни й внимание.

Елиът