Ники Френч
Натрапчиви мисли за петък (5)

5

— Какво имаме? — Хусейн погледна към екипа от мъже и жени в стаята за съвещания.

Какво имаме? Тя винаги използваше тази фраза в началото на поредното разследване, когато очертаваха параметрите му и преди да се заемат с детайлите, които впоследствие щяха да изградят цялостната картина на престъплението.

— Може ли аз да започна? — каза Брайънт. — Жертвата е Александър Холанд. Той е… — Брайънт погледна в разпечатката пред себе си — … професор по когнитивна наука^[1] в университета „Кинг Джордж“ в Лондон.

— Какво ще рече това? — попита Крис Форчън. Той беше нов в екипа; Хусейн забеляза, че енергично дъвче дъвка и едното му коляно подскача нервно. Вероятно се опитваше да откаже цигарите.

— Ще рече, че е по-умен от нас. По-точно, бил е по-умен. Лятната ваканция в университета е започнала на шести юни, което обяснява защо никой не е забелязал отсъствието му. Въпреки че системата е отчела, че една жена… — Брайънт погледна в бележника си. — … някоя си д-р Елисън е позвънила в полицията, за да съобщи, че е изчезнал. Не е ясно защо е била разтревожена. От началото на ваканцията са били изминали само няколко дни, но тя е била озадачена, че той не я е потърсил.

— Д-р Елисън?

— Да.

— Продължавай.

— Сравнително отскоро е бил назначен на тази работа. Мястото е било открито специално за него. Преди осемнайсет месеца се е завърнал от Съединените щати, където е работил в продължение на две години.

— Защо? — попита Хусейн.

— Моля?

— Защо се е върнал?

— Не знам.

— Продължавай.

— Бил е на четиресет и две години. По-рано е бил женен за някоя си Мария Локхарт, но са се развели преди осем години.

— Къде е тя сега?

— Живее в Нова Зеландия с новия си съпруг. Но не е посещавала Лондон наскоро, за да убие бившия си съпруг. Той няма деца. И двамата му родители са починали. Има една сестра. Срещнахме се с нея.

Хусейн си спомни шокираната жена в синя рокля, която кършеше ръце и поклащаше невярващо глава.

— Поддържал ли е интимна връзка с някого?

— Не ни е известно.

— Софи — Хусейн кимна към младата жена, която седеше с изправен гръб и изглеждаше притеснена. — Разкажи ни какво беше открито в апартамента му.

Докато Софи говореше, Хусейн слушаше внимателно. Александър Холанд отдавна не беше обитавал жилището си, но атмосферата в него се беше запазила. Очевидно е обичал да готви — кухненските съдове бяха скъпи и си личеше, че са били употребявани. В шкафовете грижливо бяха подредени всякакви подправки, както и готварски книги. Явно е обичал да си пийва. В контейнера за стъклени отпадъци под стълбището бяха изхвърлени множество празни бутилки от вино, а в кухнята имаше солиден запас от същите, но неотваряни, както и няколко бутилки уиски. Обичал е спорта, съдейки по ракетите за тенис и скуош, анцузите за джогинг и няколкото чифта маратонки. Бил е конте: на закачалките в гардероба висяха скъпи ризи и сака. Обичал е изкуството — по стените имаше картини, а в спалнята му бяха окачени две графики. Бил е сексуално активен: в нощното му шкафче имаше презервативи.

— Вероятно сексуално активен — поправи я Хусейн.

На вратата на банята бяха закачени два халата — един мъжки и един по-малък, очевидно дамски — и дамският беше обличан от няколко различни жени. В шкафчето имаше достатъчно четки за зъби, парацетамол и вода за уста. Четял е много, най-вече книги, свързани с работата му.

— Прави впечатление липсата на някои обичайни неща — отбеляза Софи Бърн. — Няма паспорт, нито портфейл, нито компютър, нито мобилен телефон.

— А ключове?

— Комплект ключове в купа до входната врата. Както и ключове, които не са от апартамента му.

— Може би са на сестра му.

— В момента проверяваме.

— Някаква кореспонденция?

— Не — но вероятно е била в компютъра му, а той липсва.

— Предполагам, че можем да я получим от сървъра му. Или пък има компютър в кабинета си в университета. Ще трябва да проучиш това, Крис.

— Разбира се. — Крис задъвка още по-енергично дъвката си.

— На бюрото му имаше бележник — продължи Софи Бърн. — Но вътре има главно списъци със задачи за изпълнение и с неща за пазаруване. Написан е и нещо като график, с дати и часове, отбелязани със звездички. Озаглавен е със съкращението „СКЛ.“.

— „СКЛ.“?

— Да.

— Добре. А телефонните му обаждания? Имаш ли някаква информация, Глен?

— Да — отвърна Брайънт със задоволство, изкашля се и взе снопче листи, прихванати с телбод. — Както знаем, мобилният му телефон липсва. Но разполагаме с разпечатка на обажданията му за период от шест месеца назад.

— И?

— Повече от една трета от всички обаждания са до един и същи телефонен номер.

— И чий е този телефонен номер? — попита Хусейн, която вече се досещаше за отговора.

— На Фрида Клайн.

 

 

— Ще свикате ли пресконференция? — попита Брайънт, Хусейн след съвещанието.

— Утре.

— Ще я извикаме ли да присъства?

— Д-р Клайн ли? Засега не. Първо искам да разговарям с двама души.

След малко се сети за нещо, което я тревожеше.

— Когато името на Фрида Клайн за първи път се появи в системата, то беше заради обаждането й за изчезването на някой си Майлс Торнтън. Можеш ли да провериш това?

 

 

— Заповядайте, влезте — каза той, стискайки здраво ръката й.

Хал Брадшо беше с боси крака, косата му беше артистично разрошена, а очилата му — с дълги и тесни правоъгълни рамки, през които се виждаше само част от очите му. Може би това беше търсен ефект. Той я поведе към кабинета си — светла, пълна с книги стая, с поставени в рамка дипломи над бюрото, с негова снимка, на която се ръкуваше с известен политик, и дълъг диван, на който с жест я покани да седне. Тя се настани в единия му край, а той се разположи близо до нея. От него се носеше лек дъх на сандалово дърво.

— Благодаря ви, че се съгласихте да се видим, д-р Брадшо. Особено в неделя.

— Всъщност съм професор. Съвсем отскоро — поясни той скромно, усмихвайки се. — Очаквах ви.

Тя вътрешно се учуди.

— Предполагам. Нали ви се обадих, за да си уговорим среща.

— Не, имам предвид, че ви очаквам от момента, в който научих, че тя е намерила трупа на приятеля си. На бившия си приятел.

— Мога ли да ви попитам как разбрахте за това?

Брадшо повдигна леко рамене.

— Това е част от уговорката ни за сътрудничество.

— С полицията ли?

— Точно така — отвърна той. — Те ме държат в течение на всичко случващо се. Лично комисарят ми се обади във връзка с този инцидент.

— Всъщност трупът на Александър Холанд не беше намерен от д-р Клайн. Тя беше тази, която го идентифицира.

— Да, да — отвърна Брадшо, сякаш без да обръща внимание на казаното. — Желаете ли чай? Или кафе?

— Не, благодаря. Тук съм, защото комисар Крофорд сметна, че ще е ми е от полза да получа странична информация за д-р Клайн.

Хубавото лице на Брадшо стана тъжно и замислено.

— Ще направя каквото мога.

— Прочетох папката, която ми даде комисарят. Да започнем ли със случая „Дийн Рийв“?

— Дийн Рийв е мъртъв.

— Знам, но…

— Но Фрида Клайн е убедена, че той все още е жив. И… — той се наведе към Хусейн, — че се разхожда на свобода и я преследва.

— Знаете ли защо си мисли така?

— Написал съм книга на тази тема.

— Бихте ли ми обяснили накратко?

— Хората като нея — умни, речовити, невротични, самокритични и отстояващи позициите си, могат да развият синдром, който в психологията е известен като нарцистична заблуда^[2].

— Искате да кажете, че тя си измисля разни неща?

— Личност като Фрида Клайн изпитва потребност светът да се върти около нея и е неспособна да си признава грешките и провалите, нито пък да поема отговорност. Може би не знаете, но Дийн Рийв уби една стажантка в резултат на нейната необмислена намеса.

— В документацията по делото прочетох, че млада жена на име Кати Рипън по всяка вероятност е била убита от Дийн Рийв.

— Тя компенсира очевидната си вина със самозаблудата, че той все още е жив и я преследва. Така Клайн превръща себе си в мишена и жертва, в герой на събитията, вместо да си даде ясна сметка за последиците от собствените си действия.

— И все пак, именно тя е спасила Матю Фарадей.

— Тя обича да се намесва в хода на някое разследване, след което обира лаврите. Но това не е необичайно, просто е още един симптом на нейната нарцистична обсебеност. Вероятно знаете за онова клето младо момиче, Бет Кърси, което тя уби?

— Прочетох, че Бет Кърси е била с психическо заболяване и че е било случай на самоотбрана.

— Да. Но Фрида Клайн не твърди същото, нали? Тя казва, че не е убила Бет Кърси при самоотбрана или по някаква друга причина. Започвате ли да схващате нейния модел на мислене и поведение?

— Разбирам какво се опитвате да ми внушите. Но може би тя казва истината — възрази Хусейн.

Брадшо повдигна вежди.

— Сара — започна той. — Може ли да ви наричам Сара? — Също като комисаря, помисли си Хусейн с раздразнение и не си направи труда да му отговори. — И така, Сара, Клайн вероятно смята, че казва истината. Нейната версия за истината. Аз съм толерантен човек и съм склонен да проявявам разбиране. — Той направи пауза, очаквайки реакцията на Хусейн, но тя си замълча. — Дори когато имам всички основания да мисля, че Клайн подпали къщата ми.

— Нямате доказателства за това.

— Знам, каквото знам.

— Защо би го направила?

— Може би защото аз съм това, което тя самата иска да бъде, но не е. Спечелил съм си нужното уважение, а нея това я дразни.

— Подпалила е къщата ви от професионална завист?

— Това е моята хипотеза.

— Какво се опитвате да ми кажете, д-р Брадшо?

— Професор Брадшо. Опитвам се да ви кажа да бъдете предпазлива и много да внимавате. Тя може да бъде много убедителна. Освен това се е заобиколила с хора, които подхранват чувството й за собствена значимост. Вероятно ще се срещнете с някои от тях. Но тя не само е ненадежден свидетел. Тя е опасна. Преди година и половина беше разследвала на своя глава някакво изнасилване и двама души бяха убити. Освен това преди време беше арестувана за нападение над друг психотерапевт — може би и в негово лице е виждала конкурент. Как мислите?

— Не й е било повдигнато обвинение.

— Според мен нейното нарцистично разстройство се задълбочава. Не бях изненадан, когато научих, че приятелят й е бил намерен мъртъв.

— За какво намеквате?

— Само искам да знаете с кого си имате работа, Сара.

— С опасна подпалвачка и фантазьорка, която може би е убила няколко души, така ли? Наистина ще внимавам.

Брадшо се намръщи, сякаш долови нещо подозрително в тона й.

— На чия страна сте, Сара?

— Не знаех, че става дума за вземане на страна.

— На комисаря едва ли ще му хареса, ако пренебрегнете предупрежденията му.

Хусейн си спомни червендалестото лице на комисар Крофорд. Спомни си и тъмните очи на Фрида Клайн, мълчаливото й присъствие и едва доловимото потрепване на лицето й, когато застана до мъртвото тяло в моргата.

— Благодаря ви за отделеното време — каза тя и се изправи.

На вратата Брадшо докосна ръката й.

— Ще се срещнете ли с Малкълм Карлсън?

— Може би.

— Все пак той и Клайн са работили заедно.

— Казвате го така, сякаш е нещо лошо.

— Той се сдуши с нея.

— Това звучи още по-зле.

— Сама ще прецените.

 

 

— Какво бих могъл да кажа? — въздъхна главен криминален инспектор Карлсън. — Тя ми беше безценен сътрудник, а освен това с нея сме близки приятели.

— А познавахте ли Александър Холанд?

— Санди — изрече сдържано Карлсън, без да отмества поглед от нея. — Да.

— Може би знаете, че той е бил убит?

Карлсън беше видимо шокиран. Той погледна настрани, опитвайки се да се овладее. След това започна да й задава въпроси и Хусейн трябваше подробно да му обясни за откриването на трупа, за състоянието му, за пластмасовата идентификационна гривна на китката му с името на Фрида Клайн, както и за посещението на Фрида в моргата. Карлсън седеше наведен напред и слушаше съсредоточено.

— Можете ли да ми кажете нещо за връзката му с д-р Клайн? — попита го тя.

— Не много.

— Но нали казахте, че с нея сте близки приятели?

— Фрида е изключително дискретна. Тя не говори за подобни неща. Те скъсаха преди повече от година, това е единственото, което мога да ви кажа.

— Кой прекрати връзката?

— Ще трябва да попитате Фрида.

— Виждали ли сте го оттогава?

Карлсън се поколеба.

— Два-три пъти — отвърна неохотно той. — За кратко.

— Той беше ли разстроен заради прекратяването на връзката им?

— И за това ще трябва да попитате Фрида. Аз не мога да коментирам.

— Извинете, но отговорът ви е незадоволителен — каза троснато Хусейн.

— Имам предвид, че наистина нищо не знам. Фрида никога не би споделила такова нещо с мен.

— Комисар Крофорд смята, че д-р Клайн не е човек, на когото може да се има доверие; нещо повече: той е убеден, че тя е опасно нестабилна.

— Виж ти!

— Той ви е началник.

— Да. Вие сама ще трябва да прецените.

— Смятам да го направя. А д-р Брадшо… — Тя млъкна за момент и се усмихна вътрешно. — Извинете. Професор Брадшо има още по-крайно мнение за нея.

— Не сте си губили времето!

— Не знаете нищо, което би ми помогнало, така ли?

— Абсолютно нищо.

Тя тръгна да излиза, но се спря.

— Имате ли представа какво може да означава съкращението „СКЛ“?

Карлсън се замисли за момент.

— Може би означава „Складовете“.

— Какво е това?

— Клиника по психотерапия.

— Д-р Клайн свързана ли е по някакъв начин с нея?

— Тя работи там в определени дни от седмицата. Освен това е член на Съвета на директорите.

— Благодаря.

Детектив Ивет Лонг я придружи до изхода, като през цялото време й хвърляше сърдити погледи, все едно Хусейн я беше обидила с нещо.

На излизане от управлението й се обади Брайънт.

— Лицето, за чието изчезване д-р Клайн е съобщила в полицията.

— Да?

— Майлс Торнтън. Бил е неин пациент.

— По-конкретно?

— Не е бил от редовните пациенти — ту е идвал на терапевтичните сеанси, ту не се е появявал. Напоследък повечето пъти е отсъствал, защото е бил настанен в болница за няколко седмици. Психично болен е и лекарите смятат, че представлява опасност както за себе си, така и за околните. Сега обаче е изчезнал. Или поне не са го виждали от известно време. Близките му не са особено разтревожени: казват, че той често бяга от вкъщи.

— Но д-р Клайн е съобщила, че е изчезнал.

Настъпи кратка пауза. Хусейн си представи как Брайънт дъвче замислено връхчето на палеца си.

— Какво общо има това? — попита той накрая.

— Вероятно няма нищо общо. Но не ти ли се струва странно, че тя е заобиколена от страдание, болка и насилие? Брадшо би казал, че това е доказателство за нейната нарцистична заблуда.

— Моля?

— Няма значение. Това разследване започва да изобилства от доктори и професори.