Питър Уот
Едем (44)

Бележки на автора

Ако трябва да се посочи най-критичната и съдбоносна година в историята на Австралия след пристигането на Първия флот през 1788, това е 1942 година. През тази година големите северни градове като Дарвин, Бруми, Дерби и други са бомбардирани. Имат голям брой човешки жертви и сериозни материални щети. Не само че германски и японски подводници нападат австралийските брегове, но японците проникват и в залива в Сидни. На пешеходната алея за туристи в Пойнт Дейнджър на границата между Куинсланд и Южен Ню Уелс има паметна плоча, на която е отбелязано потапянето на всеки един от вражеските съдове.

През същата 1942 година развоят на събитията кара мнозина австралийци да мислят, че японската инвазия не може да бъде спряна и че е само въпрос на време Австралия да бъде включена в бързо разрастващата се Империя на изгряващото слънце.

Макар и художествен роман, „Едем“ се стреми да разкаже за шепа незнайни герои — мъже, които успяват да задържат затворени вратите достатъчно дълго, за да осуетят японските планове и да възпрат инвазията на австралийска земя, докато съюзниците не изпратят достатъчно войски да се бият в кампанията при „Оуен Стенли“.

Стигнах до тъжния извод, че голяма част от тези мъже са вече забравени след последвалите яростни боеве на австралийските и американските войски за отблъскване на японците по пътя Кокода обратно към северните пристанища Буна и Гона. Сред военните подразделения, сражавали се преди тази кампания, се открояват Стрелците доброволци на Нова Гвинея, бреговите съгледвачи и мъжете от обречения 2/22-и батальон, дислоциран в Рабаул. Никой не бива да бъде забравен заради саможертвата на тези хора в битките с многократно превъзхождащия ги противник през първите дни на войната в Пасифика.

Военната история на Джак и Лукас Кели в СДНГ аз дължа на Йън Даун, кавалер на Ордена на Британската империя. Неговата книга „История на Стрелците доброволци на Нова Гвинея (СДНГ) — 1939–1943 година“ ми даде повече материал за сюжети, отколкото бих могъл да включа в този роман. Надявам се само да съм напомнил за тези малко известни пехотинци, така че те повече никога да не потъват в забрава.

Макар че подводницата И-47 е плод на художествена измислица, преживяванията и приключенията на старши матрос Фуджи Комине се основават на реални факти. Преди избухването на войната в Пасифика японският флот вече активно се занимава с шпионаж в най-различни форми, включително и с разполагане на тайни складове със запаси в районите около Папуа и край тихоокеанските острови. Техните действия се следят отблизо от американците, които успяват да пробият военноморските кодове и предават информацията на Британското адмиралтейство, което изпраща боен кораб да открие и да унищожи тези военни складове преди 7 декември 1941 година.

В романа има и реални герои. Това са най-вече бойците от СДНГ. Всички останали са измислени.

Епизодичните споменавания на корабите „Вемпайър“ и „Хобарт“ на австралийските военноморски сили се дължат на интереса на автора към тях, тъй като чичо ми Джон Пейн от Туид Хедс е служил и на двата кораба по време на описаните събития. Той е бил на „Вемпайър“. Корабът е ескортирал „Принцът на Уелс“ и „Рипълс“, когато последните два са били пратени на дъното. Намирал се е на „Вемпайър“ и когато самият той е бил потопен в Бенгалския залив. По-късно е служил на „Хобарт“ в битката в Коралово море и се е намирал на борда на кораба, когато е бил торпилиран в битката при остров Саву. Тези сражения са ярки моменти от богатия на исторически събития живот на моряка, който е участвал и в Средиземноморската кампания и който след войната е продължил службата си с военноморски патрули край индонезийските брегове и до управлявания от Мао Китай чак до 1948 година.