Георги Б. Караджов
Звънчето (17)

Обяснителна записка
към пакет Инв. Нр. 40956-Н-18

Пакетът съдържа седемте тетрадки, намерени в стаята на пациента Н. Те са изписани ситно и относително четливо (с изключение на последните листи в последната тетрадка, която е пострадала и от вода (санитарят късно забелязал тетрадките под леглото, докато миел пода след изчезването на пациента). Последният лист или листове от последната тетрадка очевидно липсват.

Пациентът е постъпил в клиниката под номер 17446–26 с предварителна диагноза „Шизофрения“, усложнена от депресивно маниакална психоза в остра форма. Истинската му самоличност, отчасти поради липсата на каквито и да е документи при изолирането му, отчасти поради неговата некомуникативност и отказа му да съдейства за лечението си, не можа да бъде окончателно установена в процеса на двумесечния му престой в клиниката.

В приложеното копие на епикризата се споменава, че пациентът е бил хоспитализиран, след като будни граждани са информирали за поведението му на невменяемост, с което той е проповядвал в градските градинки „покаяние пред близкия край на света“ — традиционно поведение на повечето душевноболни, обявили се за пророци под въздействието на библейски примери.

В началото пациентът е бил взет за представител на някаква секта, каквито в последно време нерядко можем да видим по софийските улици и които въпреки забраната на Столичната община развиват своята подмолна дейност, по-късно обаче на гражданите направило впечатление логическата несвързаност на „проповедите“ на пациента, твърде различни от обичайните в подобни случаи, и те решили, че става въпрос без съмнение за душевноболен, и информирали органите на реда.

След неговото неизяснено до момента изчезване от клиниката намерените в стаята му тетрадки бяха предоставени на следовател, с цел да се открият надеждни автобиографични данни, въз основата на които да се установи самоличността на Н., за да може евентуално да бъде издирен и отново въдворен на лечение.

Още при първите проверки се е установило, че творението на душевноболния е чиста мистификация независимо от трудно обяснимата, предвид състоянието на автора му, логичност и относителна последователност на повествованието, че пациентът си е измислил живот, който по никакъв начин не отговаря на обективността, и по този начин ни е изпратил по грешни следи.

Така например, макар в град Бургас да има Техникум по механотехника, в него никога не са работили като учители и заместник-директор лица, които да имат нещо общо с лицата, описани в повествованието, предполагаемото местожителство също се оказа измислено, както знаем, пациентите с подобна диагноза се отличават с буйно въображение. Лицата, споменати с имена, като например писателка на име Антония Икономова също се оказа, че никога не са съществували. Момиче с такова име няма записано в регистрите на Английската гимназия в Бургас, нито в Сливен е имало художник-изпълнителка в театъра на име Цвета или друга с подобна на описаната история.

Голямо недоумение буди декларираното за родно място Сестрицино, което не съществува на картата на България, Сестрино, Сестримо и други реално съществуващи населени места не биха могли да бъдат арена на описваните в тетрадките събития предвид несъвпаденията на географското описание с техните.

Почти навсякъде проверката се е натъкнала на мистификации и несъвпадения, както най-добре се вижда от приложеното копие от заключението на пълната експертиза на следователя.

Установено беше също така, че макар тетрадките да съдържат нещо като диктовка или интервю, те са собственоръчно написани от душевноболния Н. (виж заключението на експертизата на почерка). Не би могло да бъде иначе, тъй като за времето на престоя в клиниката не са регистрирани посетители при пациента.

Тези тетрадки са единственото, останало от пациента, след направените експертизи се установи, че те не съдържат фактически материал, който да бъде от полза на сформираното следствие за издирването му, и могат да бъдат предадени на фонда за творчество на душевноболни с терапевтичноизследователски цели.

В заключение трябва да споменем, че даже името Никодим, с което сам се нарича пациентът, буди съмнения, тъй като той е регистриран в клиниката под името Силвестър, за какъвто се е представял по време на „проповедите“ си. Вероятно в писанията си въпросният душевноболен описва не своя реален живот, но живота на друг, с когото се идентифицира. В оригиналния ръкопис липсва систематизация, разделянето на текста на глави, както и на различни абзаци чрез нов ред, пунктуация за означаването на пряка реч и т.н., са добавени от преписвача (невинаги съвсем удачно), с цел да бъде структуриран първоначалният текст в по-удобен за анализ вид.

След приключването в законния срок на следствието по издирване на пациента, завършило неуспешно, тези тетрадки не представляват никакъв интерес за евентуалното му лечение и могат да бъдат предадени във фонда за творчество на душевноболни.