Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (63)

Глава четвърта

„Бликсо“ пристигна с мощен рев в нощта.

Качих се на борда веднага, щом поставиха стълба към него.

— Я гледай ти — рече капитан Болц, — и как е неприлично богатият офицер Грис?

— Има проблеми — отвърнах аз.

Той потри косматите си гърди.

— Всички си имаме проблеми. Добре е, че тук пристигат и други товароносачи. Трябваше да мина през пълен сервизен преглед на Волтар. Цели няколко седмици не бях в графика. Вдовицата в Истанбул съвсем ще побеснее. Но имам с какво да я развеселя. Като изключим среброто, най-вече със себе си. — И той започна да облича Земните си дрехи.

— Как вървят нещата на Волтар? — попитах аз.

— Хич не знам. Аз съм просто един капитан на товароносач на Апарата. Негово Височество въобще не ми казва нищо. — И се засмя на шегата си. — По-добре попитай оня пасивен педераст Туолах. Дойде на борда така изнемощял, че сигурно знае половината тайни на правителството. Този път нямах никакви неприятности с него. Просто като че ли се скри в кабината си.

— Имам трима пътници за теб — казах му.

— Изправени или увиснали?

— Кроуб си го возил преди. Ще го държиш под ключ. Другите двама нямат значение. Нито единият, нито другият говорят Волтариански? Момичето обаче, Тийни Хопър, бих я държал далеч от екипажа. По-лоша е и от Туолах.

Той спря да си връзва обувката и бутна към мен един топ празни формуляри. Бях възстановил идентифициращата си пластинка от Фахт Бей и започнах да удрям печати.

Той сложи формулярите настрана.

— Този курс е много бърз — каза той. — Доста изоставам от графика. Така че си свършвай работата с Туолах и го качвай заедно с пътниците ти на борда. Ще отскоча до Истанбул за много малко и когато се върна, излитам.

Последвах го надолу по стълбите, върнах се при капитана на охраната и му дадох писмените нареждания за товарене на пътниците, след което ударих необходимите печати.

— Ще се радвам много, когато видя това момиче да си замине — каза капитанът на охраната. — Седи си в килията, псува като пират и се моли да й разрешим само един телефонен разговор. Прилагателните, дето ги лепи към твоето име, биха разтопили и камък! Искаш ли да я видиш и да я успокоиш?

— Не, за Бога! Кажи й да отвори един от куфарите си и добре да си попуши! А мъжът?

— Онова приятелче Мадисън? Той не е проблем. Просто си седи и постоянно говори, че си знаел, че ще се стигне до тук. А онзи побъркан Кроуб не е казал нито дума.

— Е, качвайте ги на борда — казах му. — Трябва да се видя с един куриер.

— Той е ей там. Този път не пристигна окован.

Туолах, по прякор Туу-Туу, се прикриваше зад една стълба. Носеше чанта. Махнах му с ръка да ме последва и го отведох в една празна килия.

Туу-Туу не беше толкова изнемощял, колкото фрашкан с тайни, които се страхуваше, че неподходящите хора ще измъкнат от него.

Той се наведе близо до ухото ми. Парфюмът му ме удари като вълна.

— Направил го е — рече Туу-Туу.

— Кой е направил какво? — нетърпеливо попитах.

— Ломбар. Направо е разклатил Великия Съвет чрез наркотици. Придворните лекари са му помогнали. Хванали са всички на въдицата, а Ломбар контролира доставките. — Той се отдръпна назад и се огледа, за да се увери, че не го подслушват. Наведе се отново напред: — Хванал е на въдицата си даже Негово Величество.

Очите ми заблестяха. О, каква новина само беше тази!

— Има намерение да пристрасти цялото население — прошепна Туу-Туу. Де факто Ломбар Хист е в пълен контрол на целия Волтар.

Новината ми подейства като електрически шок. Изведнъж осъзнах, че много скоро щях да стана шеф на Апарата!

— Каза ми да ти дам това — продължи Туу-Туу.

Той пъхна някаква хартия в ръцете ми. Разгърнах я. Съобщението беше написано с думи и букви, изрязани от вестникарски съобщения и залепени на страницата.

Пишеше:

УБИЙ бибипеца!

Погледнах Туу-Туу.

— Ами капитан Тарс Роук? Хелър имаше линия за свръзка с него.

— Капитан Тарс Роук бе освободен от длъжността Личен Астрограф на Краля. Получи заповед да се присъедини към Флота на отдалечената Калабар. Забрави го.

Вълна на абсолютна радост се надигна в мен!

— Останалата част от съобщението е — каза Туу-Туу, да си сигурен, че опиумът, хероинът и амфетамините продължават да идват, което, означава да не се прави нищо, което може да обезпокои Ай Джи Барбън.

Това означаваше, че нищо не биваше да отмести Роксентър от мястото му!

Радостта ми малко се поохлади. Помислих си за сегашните си връзки тук. Не всичките ми проблеми бяха решени.

Работата нямаше да бъде лека!

Ударих печат на документите, които беше донесъл.

Умът ми беше другаде.

— Няма ли да си получа наградата? — попита ме Туу-Туу — Нали се сещаш, онзи големия от охраната и дебелата жена…

Отблъснах гнусния педераст от себе си.

— Ще си получиш наградата, когато стана шеф на Апарата — изръмжах му.

Трябваше да мисля за други неща.

Трябваше да реша как да се справя с тях. Трябваше да разреша проблемите, които ме заплашваха. И то да ги разреша бързо.