Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (21)

Глава четвърта

Вечерното ограничение стана поносимо единствено защото имах едно излизане.

Тийни се отби, за да се изфука колко добре върви училището й и колко е чудесно, че най-сетне има множество компетентни преподаватели.

— Няма нищо по-хубаво от едно правилно обучение — каза тя на двете лесбийки за вечерта, докато, им помагаше да се разсъблекат. — За някои мъже пасивното поведение е най-прелъстително. Когато ги видиш голи, просто падаш в леглото и изглеждаш точно като мъртва. Ти…

— МАХНЕТЕ Я ОТТУК! — изръмжах аз.

Адора незабавно се нахвърли върху мен:

— Ти, безчувствен грубиянин такъв. Човек трябва да насърчава младите за училището им! Не да им мучи! Няма, Тийни, няма. Нарани ли те тоя?

— Не толкова, че един нов скейтборд да не може да ме излекува — отвърна Тийни. — Той го е вдлъбнал и е изкривил едното колело. Трябва да вървя на нощен клас по оргиастика за напреднали. Има един магазин за спортни стоки, който все още е отворен, и ако тръгна сега, ще успея да си купя нов. Струва само 200 долара.

Каквото и да е, стига да се освободя от нея. Сграбчих 200 долара и ги хвърлих към нея. Преди да успея да прибера пачката, тя успя да измъкне от нея 20 долара.

— Има и такса — каза тя и изчезна, като въртеше учебниците си на връвта им и се смееше радостно за нещо, което аз не знаех.

— Какво малко мило същество — въздъхна Адора. — А и какви възможности се откриват пред нея. Преди да се прибереш, Кенди, тя тъкмо ми разказваше, че е получила предложение от Холивуд да играе главната роля в свой собствен филм: „Когато бях кралица на юношеското порно“.

Беше ми на езика да кажа, че и преди съм слушал лъжите й и че тази вероятно е най-голямата, но се спрях навреме.

Двете лесбийки вече се бяха съблекли и лежаха на леглото. Едната каза:

— Пасивна поза? Я да видим дали я мога? — И се изтегна като мъртва.

Само това ми липсваше. Коства ми два бхонга, преди да мога да оправя първата, и още един, преди въобще да се докосна до втората.

Най-накрая се оправих. Чувствах се като дрогиран, но бях отпуснат. Стените се приближаваха и отдалечаваха, докато Адора изнасяше търговската си реч на вече бившите лесбийки. Беше ми хубаво да съм толкова отнесен.

Но изведнъж вече не бях.

Съпругата в двойката току-що беше казала:

— О, това истинско нещо е наистина хубаво. Никога през живота си не съм мислила, че човек може да изпита такъв кеф от подобно преживяване. Но не мисля, че веднъж на три месеца е достатъчно.

Адора отговори:

— Не се бой. Само след три дни започваме да преобразяваме ония шовинистични прасета — хомосексуалистите. С помощта на демонстрациите на моя съпруг това място ще се изпълни с постоянни овации, повярвай ми, малката. Представям си само как ще се издуват копчелъците им, докато го гледат как сондира, правейки истинското нещо. Няма да могат да се въздържат!

Вледених се. Моята представа беше съвършено различна от нейната! Като се блъсках в касите на вратите, стигнах до стаята си. Заключих се. Паднах на кушетката. Лежах и треперех. Освен това имах чувството, че ме гори треска.

Щеше ли да проработи планът ми?

Щях ли да успея навреме?

Ако Съдбата повелеше НЕ и за двете, можех просто да се гръмна, защото животът щеше да стане напълно непоносим.

Твърде дрогиран и твърде сляп, за да гледам екраните, се увих в одеяла и изпаднах в ужасни кошмари, където се провалях и свършвах в ада на дяволите от Манко, за да бъда вечно изнасилван от демони хомосексуалисти, макар че се гръмвах всеки ден!