Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (31)

Глава първа

„Златен залез“ пореше нежното вълнение, бял приказен кораб в синия океан, следван от проблясващите крила и крясъците на чайките. Бяхме се насочили на югоизток към Бермудите и вече бяхме оставили зад гърба си Санди Хук.

За човек, който току-що се е освободил от иго, беше велико да е на борда, макар че по принцип мразех морето.

Когато крайбрежната ивица беше твърде далеч, за да могат да ме спрат, отидох по облицованите с ламперия коридори до апартамента на собственика.

Помислих си, че долавям слаб мирис на парфюм и потръпнах. Напомни ми за графиня Крек.

Стюардът ме чакаше.

— Парфюмът! — казах му аз. — Не сте почистили добре апартамента, след като си е тръгнала наложницата.

— Великолепна дама, сър. Но това не е дамски парфюм. Напълнил съм ваната за господаря. Миришат ви солите за вана.

— Нямам нужда от вана! — казах възмутено. По-добре веднага да сложа тая измет на мястото й.

— О, разбира се — отговори той. — Но би било толкова хубаво да свалите от себе си и последните следи от брега.

Той беше прав.

Отидох в красиво облицованата баня: ваната беше догоре пълна с мехурчета. Преди да успея да се възпротивя, той беше свалил дрехите ми й аз бях в нея.

След това обели превръзките от лицето ми.

— Много неприятна рана сър. Мистър Хагърти ли ви я направи?

— Подхлъзнах се на един скейтборд.

— Е, това поне е оригинално — каза стюардът. — Знаех си, че ще се случи. Начинът, по който вашата наложница говореше за него, явно показваше, че е влюбена.

— Не ми говорете за нея!

— Разбира се, сър. Много е трудно за човек, който няма какво друго да го препоръча, освен парите му, да си мери силите с енергична фигура като мистър Хагърти.

— Не ми говорете и за него! — извиках аз.

— А, да — отвърна той. — Виждам, че темата е много болезнена. Той с какво ви удари?

— Няма ли да млъкнеш! — изпищях аз.

— Разбира се, сър. Не исках да любопитствам: Но не се отчайвайте. Светът е пълен с жени.

— Твърде бибипски пълен! — скръцнах със зъби. — Заради това съм в морето.

— Тогава добре дошли в клуба, сър. И повечето моряци отплават заради това в морето. Сега, ако постоите мирно, ще ви избръсна, а след това ще превържем отново раната, която той ви е направил. Пет шева! Боже, боже! Просто си лежете и се киснете, в случай че имате и други наранявания. Сложих за всеки случай и соли „Епсъм“ заедно с шампоаните за вана.

Нямаше оправия с този маниак. Страхувах се да правя каквито и да било по-нататъшни забележки. Бях озадачен откъде му е хрумнало, че е имало любовно скарване и бой, но изведнъж се сетих, че точно това бях казал на капитана. Новините със сигурност обикаляха кораба с ужасна бързина. Трябваше да помня това.

Най-сетне загърнат в огромен халат за баня, се изправих пред гардероба.

— Разопаковах багажа ви — каза стюардът. — Вероятно сте потеглили много набързо, защото не сте си взели никакви дрехи за пътуване с яхта. Можем обаче да оправим това на Бермудите, а и видях с облекчение, че сте си взели поне смокинг. Но това можем да го облечем по-късно. За момента съм ви извадил едни туристически шорти и те ще свършат работа.

Старият евреин, който ми беше продал толкова богат гардероб, не се беше досетил, че ще излизам в открито море. Немските тиролски велурени панталонки и бродираните тиранти наистина не бяха много на място.

Когато излязох в коридора, се сблъсках с главния стюард.

— О, Боже — възкликна той, — ще трябва да ви набавим някои подходящи дрехи на Бермудите. Но няма значение, мистър Бей, ще направим всичко, което можем, за да е полезна разходката ви и да излекуваме разбитото ви сърце. Такава красива наложница. Не ви виня, че сте захвърлили всичко и сте хукнали към морето. Но както и да е, онова, което искам да знам, е за информация на готвача. Нямаме много пресни неща, но разполагаме с някакви във фризера. За вечеря той предлага яйца по руски, рибена чорба, канадска пъстърва от Монтана, печено еленско месо в кисел сос, бял грах по персийски, фламбе по неаполитански с датски пасти асорти, сирене „Гурмандис“ и баварско мока. Зная, че менюто е малко простичко, но ни хванахте в малък недостиг. Добре ли е?

— Да — отвърнах аз, като си дадох сметка, че всъщност не бях ял като хората, откакто бях напуснал Турция.

— А що се отнася до виното…

— Никакво вино! — казах. — Аз съм въздържател!

— А — каза той. — Религията ви не позволява.

И всичко останало — казах сурово.

Това отнася ли се и за вашата племенница и годеника й?

— Нека се удавят в него — отвърнах.

— Разбира се, сър. А ето го и директорът по спорта. Трябва да ви оставям, за да се наслаждавате на пътуването си.

— Имам изцяло приготвена за вас програма — каза директорът по спорта, като крачеше заедно с мен, докато отивах към палубата.

— Скъсайте я — рекох му аз. Вярвам само в спортовете, които се гледат.

— Ами добре — каза той. — Това е доста драстично. Като гледах каква рана сте получили от човека на ЦРУ, си помислих, че ще се потите за форма, та да му го върнете.

Потреперах от ужас при мисълта да се изправя срещу Хелър в ръкопашен бой!

— Аз съм с мирен нрав — казах. — Живей и ги остави да живеят.

— Ами като виждам, че ви е откраднал жената, сър, сте доста по-мирно настроен, отколкото мога да разбера. Той спечели и всичките ни пари. Аз в известен смисъл се надявах на реванш.

— Не и чрез мен! — казах му. — Представа си нямате колко мирно съм настроен. Истинско гълъбче. Между зъбите ми растат маслинови клонки. Освен това съм и християнин. Обръщам и другата буза.

— Мислех, че сте мюсюлманин — възкликна той. — Току-що сте казали на главния стюард, че не пиете алкохол заради религията си. Не, мистър Бей, трябва да разберете, че физическото благополучие на нашия собственик е моя отговорност, когато той е в морето. И когато видя да се появяват отпуснати места…

— Какви отпуснати места?

— Обръчът, който натрупвате около кръста си.

— Къде?

— Тук.

— Ох.

— Виждате ли? Животът в офис ви е направил мек — каза той. — Твърде млад сте за това. Предлагам като за начало десет обиколки на горната палуба сега веднага, а утре сутрин ще започнем сериозно в гимнастическия салон. Да го направим ли около девет?

Той започна да крачи до мен, докато бягах около горната палуба. След пет обиколки бях изплезил език и се хванах за перилата, като се правех на заинтересуван от морето.

— Защо корабът е толкова стабилен? — попитах задъхано.

— Стабилизатори по цялата дължина за надлъжно клатене, както и за напречно. Два вида. Като билярдна маса е, като изключим по време на буря. А сега, ако можем само да довършим последните пет обиколки…

Бях останал абсолютно без дъх.

Като ме буташе с две ръце в гърба, успяхме. Прегънах се над перилата и погледнах надолу към водата, която се пенеше на двайсет фута под нас.

— Не мисля, че мога да понеса подобно нещо — изхриптях.

— Не можем да позволим собственикът да умре от сърдечна, недостатъчност, причинена от крайно заседяване зад бюрото на сушата — каза той.

— Сърдечна недостатъчност? — възкликнах аз.

— Определено. В състоянието, до което сте си позволили да стигнете, е направо надвиснала.

— Сигурно е така — казах аз, като слушах как кръвта избива тъпанчетата ми.

— Но няма значение — каза той. — Парни бани, добра храна, витамини на масата и стриктна програма, следвана всеки ден, и няма да е необходимо да ви погребваме в морето. Та, смятано от утре сутрин, наистина ще задействаме програмата. А сега мисля, че бихте искали да се присъедините към племенницата си и годеника й за малко плуване преди вечеря.

— Къде са те? — попитах аз.

— Ами, може да са още долу на състезателната писта. Никога не съм виждал някой да кара скейтборд като племенницата ви. А годеникът й, изглежда, става съвсем луд, като се качи в състезателна кола.

— Това е обичайното му състояние — казах аз.

— Добре, но като гледах как я преследва със състезателната кола, оставих един от екипажа на пост там, в случай че трябва да почистваме след някоя катастрофа.

— Леле! — възкликнах аз. — Каквото искате правете, но не позволявайте да бъде убита! Би било фатално!

— Ще й припомня, че сте загрижен — каза директорът по спорта. — Сега ви предлагам да се качите до мястото за слънчеви бани и да се отпуснете малко. Аз ще сляза до състезателната писта и ще ги кача бързо горе.

Покатерих се с труд по стълбата към палубата за слънчеви бани. Но си струваше усилието. Синьо-зелената вода се плискаше по римския фриз, който я заобикаляше. Наоколо стояха люлеещи се столове със сенници. Припаднах в един от тях. Нежна музика за настроение успокои нервите ми. Цялото море наоколо представляваше великолепна гледка на следобедното слънце.

Това беше първият път от месеци насам, в който наистина се отпуснах! Започнах да се сгрявам. Това беше живот! На левги разстояние от влудяващите блъсканици. Далеч извън обсега на драматични вълнения. Спокойствието беше толкова плътно, че покриваше като одеяло. Даже бумтенето на моторите беше като приспивна мелодийка.

Писък!

Тийни се качи тичешком по една стълба и хукна около басейна като подгонена мишка!

На себе си имаше само едни бикини от бански и нищо друго. Даже конската й опашка беше пусната.

Силен смях!

Мадисън търчеше подир нея по шорти!

— Който влезе последен е развалено яйце! — изпищя Тийни. Тя хукна по трамплина за скокове и ПЛЯС! Заля ме вълна от вода. ПЛЯС! Още една вълна ме заля, когато скочи и Мадисън!

Тийни не се показа.

Тя сграбчи краката на Мадисън под водата и го дръпна надолу.

Излязоха на повърхността. Започнаха да плискат огромни вълни един към друг. Те ме заливаха!

— ЗА БОГА! — изкрещях аз. — Ще ме удавите!

И двамата подскочиха, замлъкнали внезапно. Погледнаха се един друг. Хукнаха към края на басейна. Излязоха.

Грабнаха ме от двете страни и МЕ ХВЪРЛИХА ВЪТРЕ!

Не можех да протестирам. Устата ми беше твърде пълна с вода. И всеки път, когато се опитвах да проговоря, Тийни ме буташе надолу!

Вероятно единственото нещо, което ме спаси от удавяне, бе серията камбани, които стюардът удари.

— Вечерята ще бъде сервирана след половин час — каза той. — Това е предупредителната камбана, за да можете да се преоблечете.

— Да се облечем? — възкликна Тийни.

— Да се облечем! — изръмжах аз. — Не можеш да търчиш из тоя кораб гола и по бибици!

— Това е обичайно — намеси се Мадисън. — В морето нещата се правят по различен начин.

— Да се облечем в какво? — попита Тийни, като подскачаше във водата.

— Във вечерна рокля! — измучах й аз.

Тя вдигна поглед към небето, което започваше да се оцветява от аленочервения залез.

— Ами, вече е вечер — каза тя. — Та това е времето, в което СВАЛЯШ дрехите си, а не ги обличаш!

— Ще ти помогна — каза Мадисън.

О, дали не се развеселих внезапно? Късметът ми продължаваше да работи през цялото време. Мадисън и Тийни се погаждаха добре, което означаваше, че Мадисън ще я държи извън леглото ми.

Въпреки решимостта на екипажа да организира живота ми, в крайна сметка цялата работа не се оказваше толкова лоша.

Надявах се, че съм на мили от враговете си и съм в безопасност. Напълно неподозиращ какво ми е приготвило бъдещето, слязох да се преоблека за вечеря.