Л. Рон Хабърд
Път към възмездието (11)

Глава седма

Обадих се на охранителната фирма „Орлово око“.

— Тръгнаха си — казах. — Как можахте да ги пропуснете?

— Не бяхме подготвени за това — отвърна дрезгавият от пури глас. — Последното място, на което ще търсите някой престъпник, е в съдебната зала, освен ако, разбира се, не става въпрос за съдиите. А и там се прониква доста трудно. Докато хората ми открият залата, съдебното заседание беше закрито. Но няма нищо. „Дингълинг, Чейс и Амбо“ подозират някаква измама в това дело. Казаха ми тази сутрин, че преди никога не са имали клиент, който внезапно оттегля иска си и че им се наложило здравата да напрегнат мозъците си, за да измислят как да направят така, че делата да продължат. Стигнали до тази нова интрига, изнасилване на малолетна, и това прави всички, който се опитват да се намесят, съучастници и т.н. Те качиха първоначалната сума на петдесет бона, ако успеем да закараме онази жена в „Белвю“.

— Това е страхотно — казах и сякаш поех нова глътка живот.

— Да, слушай. Вие, федералните агенти, май знаете доста по този случай. Имате ли снимка на набелязаната жена?

Охо! Имах една снимка на Крек! Копие на тази от паспорта й.

— Ще ви я изпратя веднага — казах.

Затворих. Свързах се с Рахт по радиостанцията и го накарах да дойде за снимката и да я достави, където трябва.

— Мисля, че сега вече го сгащихме оня кралски офицер — казах му аз. — Изнасилване на малолетна.

— Това факт ли е? — попита Рахт, подръпвайки мустака си.

— Ти поставяш под съмнение фактите, изложен от един съд? — попитах невярващ.

— На някое от тия Земни съдилища? — рече Рахт?

— Да.

— Изнасилването на малолетна е МНОГО сериозно — намесих се аз. — Стерилизират мъжа, а операцията понякога означава смърт за него. А пък онова, което остане от него, изпращат на доживотен затвор Пада му се на такъв бибипец!

— Защо? — попита Рахт.

— Бибипски глупак такъв! — креснах му аз. — Той изпълнява заповедите на Великия съвет. Той не е Апарата. От Флотата е! Може да заповяда да убият просто така! А ти по-добре внимавай, Рахт. Една погрешна стъпка и ще те изпаря!

— Добре Де, изнасилил ли е, малолетна или не? — попита Рахт. — Не изглежда такъв човек. От цялото шпиониране, което съм му хвърлил, изглежда като човек намясто. Не беше негова вината, че ни победиха при Грейшъс Палмс. Вината беше твоя, че не планира добре нещата.

— Тия при Грейшъс Палмс бяха уличници? — изкрещях му на идиота.

— Уличници, муличници — каза Рахт. — Той е човек от Флота. Какво друго можеше да очакваш? Мога само да ти кажа, че нито една от тях не беше малолетна! Можехме да го докажем със снимките. Както и със счупените места!

— Той е направо луд по малолетни! — изкрещях аз. — Сега, бибипка ти, занеси тази снимка на охранител на фирма „Орлово око“.

Рахт я взе. Погледна я.

— Охо — възкликна той. — Това е неговото момиче. Веднъж я зърнах за малко. Тая снимка скрива достойнствата й. Това е най-красивата жена, на която някога е попадал погледът ми. Няма много жени на планетата Модон, които биха могли да се мерят с нея на външен вид. Единствената, която съм виждал и която може да се сравни с това момиче, е Хайти Хелър. Бедният Търб имаше някакви нейни плакати. Разглеждах нещата му оня ден и ги намерих. Тази жена тук има същите очи. Изглежда като аристократка от Манко, а те са най-известните красавици…

— Да ти го бибипам, Рахт! — изревах. — Млъкни! Занеси снимката на „Орлово око“ НЕЗАБАВНО.

Той я сложи в куфарчето, което носеше. Когато стигна до вратата, се обърна. Каза:

— Никога не можеш да ме убедиш, че един Кралски офицер с толкова красиво момиче може въобще да се приближи до някоя малолетна, а още по-малко да я изнасили!

Излезе бързо, точно преди столът да се разбие във вратата. Каква измет! Беше добро хрумване да го подложа на железния ужас на дисциплината на Апарата. Как се осмеляваше да се усъмни, че Хелър е изнасилил малолетна! Аз казах, че е така и това би трябвало да е достатъчно.

Бях доста раздразнен.

Ритнах екрана на Хелър. Много лошо, че на него нямаше превключвател, за да предизвикам шок у Хелър. Това беше пропуск. Трябваше да го държа под контрол така, както Ломбар беше поставил под контрол антиманкосите. Все още носех контролиращата значка, макар че те бяха вече много далеч.

От удара екранът се беше обърнал към мен.

Хелър седеше в салона и играеше на покер с капитан Битс, шефа по спорта и някакъв приятел.

— Не знаех, че в колодата трябва да има пет аса каза Хелър. — Аз имах три и ти две.

— Специална колода — отвърна капитан Битс. Но както добре можеш да видиш, у мен са всички спатии и това ми осигурява този залог. Флошът винаги бие фула. — Той придърпа залозите с лопатката.

— Много мило от ваша страна, че ми позволяват да играя на кредит — каза Хелър. — Колко ви дължа вече?

— Точно 10 033 — отвърна капитан Битс.

— Мисля, че трябва да направим една обиколи на палубата — обърна се Хелър към шефа по спорт — докато все още имам обувки на краката си. — Той стана, а шефът по спорта го последва. — Ще изиграем една игра довечера, когато се чувствам по-малко объркан.

Извърнах погледа си. Радвах се, че е объркан, и насилвачът му с изнасилван. Щеше да бъде доста и объркан, когато се доберем до него.

О, какъв красив спектакъл щеше да се разигра, когато го видя изправен пред съда, за да го обвинят изнасилване на малолетна!

В антрето се чуваше глъчка. Това доста ме изненада. Момичетата се бяха върнали от работа. Толкова късно ли беше станало?

Влязоха, като се разсъбличаха и дърдореха едновременно с голяма скорост. Изглежда бяха доста разстроени.

Говореха за психиатрите по принцип и използваха доста неподхождащи за една дама четирибуквени думи. Разбрах, че са много разстроени от демонстрацията на аборт на живо. После подхванаха темата психиатричния контрол на раждаемостта и четирибуквените думи станаха два пъти повече.

— Трябва да се борим с нокти и зъби — каза Адора Бей по баща Пинч. — Така че трябва добре да планираме кампанията.

Вероятно съм изглеждал много озадачен на вратата към стаята си, облечен в хавлията си за баня, защото Адора ме погледна с лъскав поглед. Това не беше добър знак. Тя посочи един стол.

— Седни, съпруже — заповяда ми тя.

Подчиних се.

— Никакво нежно разчупване на ледовете — обърна се тя към мен. — Всичко сме планирали. Другата седмица започваме да обръщаме резбата на хомосексуалистите.

— Мъжете? — възкликнах аз.

— Точно така — отвърна тя строго. — Ако не оправим и другата половина, доникъде няма да стигнем. Тия бибипци са обучени от психиатрите на фелацио и содомия. Те са просто една сбирщина задници! И това е мястото, където ще се намесиш ти.

— Задръж така! — казах аз. — Не искам да имам никакво вземане-даване с хомосексуалисти! Те ме отвращават напълно. На практика се разболявам само като си помисля за това.

— О, я стига. Всичко, което трябва да направиш, е да го комбинираш с анти лесбийската кампания: просто да позволиш на хомосексуалистите да стоят отстрани и да гледат колко е хубаво.

— В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ! — извиках аз. — Могат да се увлекат, да ме сграбчат и да ме изнасилят в бибипника. Не, мадам Пинч Бей. Отговорът ми е НЕ! Той е окончателен. Не ме слагай в сметките. Това е краят. Няма нужда от приказки. Вземи пистолет. Застреляй ме. Разобличи ме в двуженство. Но с хомосексуалисти можеш веднага да отлетиш към ада.

Тя ме погледна по изключително смъртоносен начин, с присвити очи. Никога не можеше да понесе, когато някой не се съгласява с нея.

— Сетих се, че може да се стигне до тук. Чувала съм и преди какво е мнението ти по този въпрос. Така че взех предпазни мерки. Искам да ти покажа нещо. — Тя щракна с пръсти. — Големият плик, Кенди.

Кенди й го подаде. Отваряйки го, Адора каза:

— Дойдоха току-що от една частна лаборатория. — Тя ги вдигна високо.

Бяха 10 x 12 инчови увеличени цветни снимки.

— Тези — каза Адора — са снимките, които Тийни е, направила на теб с Майк и на теб с Милдред. Красив цвят. Изглеждат като на живо, нали? Плътта е точно, толкова естествена!

— Те какво общо имат с цялата работа, попитах подозрително аз. — Говорехме за хомосексуалисти, а това без съмнение са жени! На никого не може да убегне нито това, нито какво става на тях. Та какво доказват те?

— Нищо особено. Само това, че си развратник.

След което на лицето й се появи много радостно и щастливо изражение, но и много фалшиво. — Но я погледни тези!

АЗ И ТИЙНИ!

На първата тя наистина ме беше дърпала да стана на крака, но от начина, по който робата й летеше назад, изглеждаше така, сякаш я нападам!

— Сега погледни номер две! — злорадстваше Адора.

Бях се опитвал да отбия ръцете й, но изглеждаше така, сякаш я сграбчвам!

— Чакай малко! — извиках аз. — Тези снимки са измамни!

— Така ли? — възкликна злобничко Адора. — Добре, да видим тогава номер три!

С израз на ужас, Тийни сякаш отбиваше сексуална атака. Всъщност се бях опитал да я махна от себе си!

— Харесва ли ти тази, а? — попита Адора, като се взираше в стъписаното ми лице. — Мисля, че номер четири наистина ще ти хареса. Толкова е реалистична.

Вгледах се. С глас, стигащ до фалцет, казах:

— Ама тя сама падна на колене! Не я блъснах аз! Е опитвах се да я накарам да стане!

— Много пикантно порно — захили се Кенди, надниквайки през рамото ми.

— О, но още не сме стигнали до най-същественото — каза Адора. — Само погледни номер пет!

На нея Тийни се беше облегнала на леглото! На лицето й беше изписан страх. И това не беше всичко, за което снимката намекваше.

— Хей! — извиках. — Аз само се опитвах да я дисциплинирам.

— Снимката не показва нищо подобно! — усмихна се злобно Адора. — Но я виж номер шест!

На нея тя се беше навела над леглото. Аз я тегля за плитката, а тя се опира в мен.

— Сега се опитай да кажеш на някого — рече Адора, — че не се занимаваш със содомия.

— Почакай! — извиках аз. — Този фотоапарат лъже.

— Фотоапаратите никога не лъжат — каза Адора. — Целият свят вярва на снимки.

— Плъхове! — извиках аз. — Вие видяхте всичко. Знаете много добре, че нищо такова не се случи! Всичко, което ставаше, беше един опит от моя страда да я накарам да се държи прилично!

Адора се усмихна смъртоносно.

— Ами, от тези снимки е много ясно какво правиш, малкия. Всеки, който ги погледне, ще ги приеме като абсолютно доказателство за онова, което си правел. Ето заради това ФБР винаги използва снимки. Обществеността и съдът винаги са вярвали, че фотоапаратите казват истината. Така че просто ги погледни отново. — И тя ги разтвори пред мен. — Тук има директно, съдебно валидно доказателство от ФБР тип за сексуално нападение, фелацио, содомия и, като цяло, ИЗНАСИЛВАНЕ НА МАЛОЛЕТНА!

Шокът се стовари върху ми като ударна вълна. Угаснах като духната свещ.

Адора ме шляпна, за да ме свести. Като от огромно разстояние гласът й продължаваше да ме удря като чук.

— Негативите са на сигурно място. Според новия — закон ще бъдеш стерилизиран и вероятно ще умреш под ножа, но даже и да оживееш, те очакват години и години в затвора, където ще те изнасилват всеки ден, както правят затворниците във всеки федерален затвор. Няма ни най-малка възможност да се отървеш от присъда по обвинението „изнасилване на малолетна“.

Мозъкът ми се гърчеше. Това трябваше да се случва на Хелър. НЕ трябваше да се случва на мен! Как беше успяла Съдбата да скрои това ужасно тържествуване на несправедливостта?

Стаята като че ли поспря да се върти. После ме обзе нов ужас. Заекнах:

— Не… сте ме предали на властите, нали?

— Не, не още. Но като имам представа как работи тъпият ти мозък, взех някои предварителни мерки. Отвори си очите и прочети това. — Тя бутна нещо пред лицето ми. Някакъв правен документ:

РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ВЪРХОВНИЯ СЪД

Вземайки предвид причините, поради които първата страна в това дело ТИЙНИ ХОПЪР е повереник под съдебната опека на този съд, както и причините, поради които страната от втора степен СУЛТАН БЕЙ, известен също и като ИНКСУИЧ или някакво друго име, желае СМЪРТТА на горепосочената първа страна, съдът издава разпореждане на страната от втора степен, в обвинение за УБИЙСТВОТО на горепосочената първа страна.

Вземайки предвид изложените причини, ако в даден момент съдът изиска това и горепосоченото лице ТИЙНИ ХОПЪР не може да бъде открито или горепосоченият СУЛТАН БЕЙ, известен също и като ИНКСУИЧ или някакво друго име, не може да представи горепосоченото лице на първата страна живо и здраво в разумен срок, съдът автоматично ще приеме, че горепосочената страна от втора степен е УБИЛА първата страна, а страната от втора степен ще бъде призната за виновна в ПРЕДУМИШЛЕНО УБИЙСТВО.

ХАМЪР ТУИСТ СЪДИЯ ВЪРХОВЕН СЪД

Седях и треперех, омаломощен от ужасния документ. Най-естественият изход по всички учебници на Апарата беше блокиран!

БЕШЕ ТВЪРДЕ КЪСНО ДА УБИВАМ ТИЙНИ! Бях пропуснал последния си шанс!

— Обърни внимание, ако обичаш — каза Адора, — че предавам документа в ръцете ти и че разпореждането ти е връчено по всички правила, факт, който ще бъде внимателно отразен в съда. Това поставя ефикасен край и на най-малката възможност, която имаш в този случай, Ти ЩЕ съдействаш за дехомосексуализирането на хомосексуалистите. Започваме програмата другата седмица. И ти или ще поемеш ролята си, или ще отидеш в някой федерален затвор и ще бъдеш ежедневно изнасилван от съкилийниците си. Така че след седем дни започваме и без никакво ако, а или но. Сега отиваш да вземеш душ и да се приготвиш за тазвечерните момичета. Изглежда си мокър до кости от пот и долавям една особена миризма около теб.

Особената миризма беше суровата, щипеща воня на ужаса.

В онзи момент разбрах, колкото и да симулирах, че ще трябва да избягам. А разполагах само с една седмица.

КАКВО щях да направя през тази седмица? Беше необходим МАКСИМАЛЕН УДАР!