Антон Медведев
Враг на Империята (17)

Епилог

Меките вълни с тихо съскане изпълзяваха на брега, губеха се в пясъка и се отдръпваха безсилни и уморени. Слънцето печеше, по кристалночистото синьо небе плуваха игриви бели облачета. От време на време крещяха чайки. С ръка над очите Ким проследи с поглед една от плъзгащите се над вълните птици, после отново зашляпа с босите си крака надолу по брега.

— Ким, намерихме раковина! — Шийла му махна с ръка. Ким се усмихна и също й махна в отговор. После забърза към тях.

— Виж колко е красива — каза Шийла и му показа голяма преплетена раковина. — Страхотна е, нали?

— На мен… — помоли Стас, като дръпна майка си за роклята. Шийла му я подаде със смях.

Стас не каза нищо. Пльосна се във водата съвсем близо до брега и се заигра с раковината, без да обръща внимание на родителите си. Ким се усмихна.

— Колко време киснеш във водата — с укор каза майка му. — Ще настинеш.

— Стига… — Ким прегърна Шийла и я целуна. — Водата е топла.

— И все пак, може да настине — не се предаде Шийла. — Ти просто го глезиш.

— Той е дете. А на децата много неща се прощават. Ами как е Катерина? — Ким предпочете да смени темата.

— Катерина е добре — усмихна се Шийла, поглеждайки корема си. — Няма какво да ме забаламосваш. И вече е време да си ходим вкъщи.

— Добре, отиваме си… — Ким се наведе и взе сина си на ръце. — Хайде, Стас, да си ходим вкъщи.

— Да си ходим — съгласи се Стас, здраво стиснал раковината.

Ким го качи на врата си и тръгна по мокрия пясък към къщи. Шийла вървеше до него. Те бавно се отдалечаваха, след това се изкачиха по склона и се скриха сред дърветата. Известно време върху пясъка все още се виждаха следите им, след това изчезнаха и те, заличени от ленивите вълни.