Анаис Шааф, Хавиер Паскуал
Министерство на времето (16) (Времето е това, което е)

За сериала „Министерство на времето“

„Времето е това, което е“ е роман, съставен от три истории. В първата пътуваме (надявам се и вие заедно с нас) към 780 година („Принцът на времето“). След няколко връщания към настоящето се пренасяме в 1603 година („След хубавото време идва буря“). Последната история е от 1943 година („Време на шпиони“).

Хронологично трите истории обхващат 19-ти и 20-ти епизод на втория сезон на „Министерство на времето“. Тоест „Време на тайни“ (сценаристи Борха Кобеага и Диего Сан Хосе, режисьор Хавиер Руис Калдера) и „Докато времето ни раздели“ (сценаристи Карлос де Пандо, Хавиер Паскуал и Анаис Шааф, режисьор Хорхе Дорадо).

„Тайните“ мисии са ключови в този роман, като всяка от тях има своите причини да бъде част от повествованието, редом с една допълнително вплетена в сюжета история — на Лола Мендиета.

„Принцът на времето“ е възпоминание за Пабло и за самия епизод. Тази част бе отхвърлена от Испанската телевизия, тъй като главният герой не е позната историческа личност. „Въпреки че харесваме фабулата, можем да си я позволим през втория сезон, но не и през първия“ — с този аргумент категорично ни отказаха и за по-малко от час успяха да ни убедят. Така се работи с редакция „филми“ на Испанската телевизия — позитивно и пестеливо.

Понеже историята си струваше, елементи от нея минаха към други епизоди. В основни линии става дума за Ласарильо де Тормес и персонажа на Лейва. Въпреки че всеки редовен зрител на поредицата веднага би схванал връзката, струваше ми се, че са любопитни и много подходящи за романа.

Основната идея на книгата присъства в целия сериал — за тънката граница, която отделя историята от легендата, въплътена в образа на Бернардо дел Карпио. За едни той е съществувал, за други не. За някои е герой, убил Роланд в битката при Ронсево. За Елиас Сотока, персонаж от нашата история и важен агент от Министерството на времето (повтарям, първообраз на Лейва), е чудесен повод да се превърне в човека, когото по силата на служебните си задължения трябва да пази. Във връзка с това той решава две неща — вместо да защитава историята, да стане част от нея и да изпрати съобщение за това на Министерството на времето.

„След хубавото време идва буря“ и „Време на шпиони“ са точно обратното на първата част — нови истории, които някой ден биха могли да се превърнат в епизоди на сериала. За нас няма значение, че основната линия на романа може да излезе от общия контекст, защото книгата се опира на сериала, но в крайна сметка са две отделни неща. А тези две истории заслужават да бъдат превърнати в образи, както и други, които пазим в компютрите си, но не са филмирани като епизоди по простата причина, че не са икономически съвместими с актуалния ни бюджет. Море, кораби, плажове, пътуване до Уелва от 1943 година, за да се развие шпионски сюжет от Втората световна война или плаване с кораб от Новия свят, натоварен със злато — към днешна дата това са все недостъпни неща от продуцентска гледна точка. Жалко.

Както вече казах, между трите истории има и една главна свързваща нишка — Лола Мендиета, персонаж, който при други продуцентски възможности би заслужавал различно развитие. Този роман е в нейна чест. Кой знае дали някога през портала на времето няма отново да я срещнем и да се отнесем с нея по начин, подобаващ на такъв реален и изключителен прототип като Марина Вега, шпионка и „следотърсач“. Единствената жена испанка в съвременната шпионска мрежа.

Винаги се опитваме да направим най-доброто, но понякога не успяваме. Хиляди извинения.

Ако сте стигнали дотук, то е защото държите в ръцете си първия роман от „Министерство на времето“. Благодаря ви. На вас за вниманието, на Хавиер Паскуал и Анаис Шааф — за труда и за таланта им, и на Емилия Лопе за вярата и търпението й.

Забавлявайте се с Министерството.