Елоиза Джеймс
Седем минути в рая (26)

Глава 26

Когато дойде време за лягане, Юджиния се опита да реши дали трябва да разплете плитката, която Клотилд й бе направила след банята. Беше сигурна, че падналите жени посрещат любовниците си по прозрачна нощница и с разпиляна по раменете коса.

Нейната нощница беше от плътен памук — нощница, каквато би трябвало да носи почтена вдовица в самотното си легло.

В крайна сметка тя разплете плитката, пъхна се между чаршафите и зачака дискретно почукване. А после ненадейно косата й се разроши около раменете. И вече не беше сама в леглото.

Уорд лежеше по гръб до нея, обърнал глава настрани. Силната му ръка бе пъхната под нея и я държеше в прегръдката му. Юджиния се беше сгушила до него, сякаш бяха мъж и жена.

Между любовниците съществуваше интимност, разбира се. Но досега си мислеше, че любовниците никога не спят заедно, че само се отдават на греховно вълнуващ разврат, а после се оттеглят в собствените си стаи.

Сега обаче в стаята се прокрадваше мека светлина, която показваше, че се е зазорило. Някак си бяха проспали часовете за вълнуващ разврат и беше време другарят й по легло да се връща в спалнята си.

— Уорд — прошепна тя и прокара пръсти по голото му рамо, а после и по врата и челюстта му. За мъж Уорд имаше много фини скули, които обаче не му придаваха женствен вид.

Той беше пълна противоположност на нейния кръстник, херцог Вилиърс. Вилиърс се чувстваше съвсем удобно в лъскаво облекло. Упорито продължаваше да носи ботуши с яркочервени токове, макар че по-младите мъже бяха обърнали гръб на тази мода и предпочитаха хесенските.

Разбира се, влиянието на Вилиърс в лондонското общество бе толкова огромно, че яркочервените токове още се появяваха често навсякъде — от салона на кралицата до „Воксхол“.

Пълната долна устна на Уорд се размърда и пръстът на Юджиния се пъхна в топлата му влажна уста.

— Добро утро — промълви Юджиния с дрезгав глас и отдръпна ръката си. — Какво правите в леглото ми, господин Рийв?

Той примигна сънено и прокара свободната си ръка през косата си. Кестенявите му къдрици се разрошиха в прическа, която един личен прислужник можеше да постигне само с цял час работа.

— Открай време не обичам да спя сам. Баща ми казва, че навремето нощем съм скитал из къщата и съм се вмъквал в леглата на хората.

— И кои са били тези хора?

— Най-вече роднини. Макар че веднъж съм се промъкнал в спалнята на бъдещата си мащеха и съм подмокрил леглото й.

— Радвам се, че си го израснал — промълви Юджиния най-искрено.

Сега той бе напълно буден и очите му блестяха. Взе ръката й и я сложи на гърдите си.

— Моля те, продължи с това, което правеше.

Юджиния прокара пръсти по стегнатия му корем.

— Снощи едва се сдържах да не се пресегна над масата и да те дръпна в скута си — каза Уорд.

— Не и пред децата.

— Успях да си държа ръцете далеч от теб — напомни й Уорд и гласът му премина в стенание. — Моля те, не спирай!

Тя се подчини.

Два часа по-късно Уорд успя да се надигне и се протегна. Всяка част от тялото му бе изпълнена със задоволство.

Юджиния лежеше по гръб, а косата й се бе разпиляла по голите й гърди.

— Време е да ставаш — каза той, наведе се и я целуна по бузата. — Днес имаме урок по плуване. Нали не си забравила?

При тези думи очите й изведнъж се отвориха и тя седна толкова внезапно, че се сблъскаха.

— Няма да правя нищо подобно!

Дрезгавият й глас го накара да се ухили. Слава богу, стените бяха дебели, и Юджиния бе дала воля на страстта си, без да се притеснява.

С други думи, бе крещяла до прегракване.

— Лизи не иска да влезе във водата без теб. Не мога да повярвам, че когато ги взех на риболов, изобщо не помислих за опасността.

Тя простена и се обърна настрани. Той я побутна да се обърне, седна, отметна косата от лицето й и я целуна.

— Махай се! — опита се да го избута Юджиния. — Не мога да лежа цял ден. Трябва да си тръгнеш, преди да е дошла камериерката ми.

— Камериерката ти няма да се качи на горния етаж, преди моят прислужник да я увери, че пътят е чист.

— О!

Той се загледа в нея, докато тя осмисляше истинското значение на този факт, а именно — че всички в домакинството бяха наясно със ситуацията.

— Не желая да се уча да плувам.

Той знаеше, че ако подходи погрешно, Юджиния може да не припари до водата до края на живота си.

— Покойният ти съпруг не би искал да се страхуваш от водата — каза той възможно най-тактично.

Юджиния въздъхна.

— Ако има нещо, което съм разбрала през последните няколко седмици, то е, че желанията на Андрю не могат да продължават да направляват моите.

— Аз не го познавах — каза Уорд и я обгърна с ръка, — но подозирам, че не би искал вечно да скърбиш за него.

— Едва ли може да се каже, че скърбя, при положение че си в леглото ми!

Уорд я бутна назад, притисна я към леглото и телата им се напаснаха съвършено.

— Ревнувам от Андрю. Би ли скърбила за мен седем години?

— За теб един-два месеца — прошепна тя и в гласа й звънна смях. — Най-много шест.

Защо говореха за скръб? Шокът го заля като студена вода. Не можеше да се ожени за Юджиния и не беше редно да се преструва, че такава възможност съществува.

Тя несъмнено оказваше благотворно влияние върху децата — като се изключи моментът с ругаенето от предишната вечер, — но той трябваше да се ожени за жена, която да заличи задръжките, което обществото хранеше към него заради незаконния му произход. Неговият дом — и съпругата му — трябваше да бъдат съвършени.

— Е — каза той рязко, претърколи се и стана от леглото, — време е за урока по плуване.

— Наистина не…

— Напротив — отсече той и облече халата си. По дяволите деликатността, беше време да си кажат нещата такива, каквито бяха. — Андрю е дал живота си, за да спаси твоя.

Юджиния потръпна.

— Не можеш да се удавиш, след като се е пожертвал, за да задържи главата ти над водата.

— Не е честно!

— Какво общо има честността? Бих искал Лизи да е в състояние да се спаси сама, а тя няма да влезе във водата без теб. Мисълта, че под повърхността плуват мъртви риби, едва не сложи край на риболова ни, преди да е започнал.

Юджиния стана, прегърна го през врата и притисна деликатните си извивки към него.

— Не може ли урокът да бъде утре сутринта?

Уорд прочисти гърло.

— Не е честно.

Тя се засмя.

— Представа нямах колко е вълнуващо да се държиш неподобаващо.

— Обещавам да ти предоставя още възможности да се държиш неприлично — увери я той най-искрено.

— Нямам предвид само в спалнята. На Лизи й беше много полезно да изрази яростта си, колкото и ексцентричен да е подходът ми.

Уорд се поколеба — не беше сигурен как да формулира отговора си.

— Напълно одобрявам решението ти да се държиш неподобаващо, но със сестра ми не е същото.

Юджиния го целуна по брадичката.

— Усещам „пълното ти одобрение“ — увери го тя и се размърда до него.

— Но моля те, недей да учиш Лизи на поведението, което си избрала.

Юджиния сбърчи вежди и се отдръпна от него.

— Смяташ, че бих я научила да… да прави това?

— Ругаенето — уточни той. — Ако Лизи изрече някоя от тези думи в салона на графиня, това ще я съсипе.

— Съмнявам се — отговори Юджиния и болката в очите й се смени с невъзмутимо спокойствие. — Ще се изненадаш да научиш колко земни могат да бъдат жените в разговорите си.

Тя се обърна, взе халата си и го облече.

— Дамите, които ръководят висшето общество — настоя Уорд — са капризни, ако не и жестоки. Една-единствена грешка може да съсипе шансовете на Лизи да си намери добра партия.

— Ако сестра ти не дава израз на гнева си, постоянно ще се опитва да изразява гнева на други хора… и склонността й да се държи драматично няма да бъде приета със съчувствие.

— Лизи трябва да започне да мисли като дама! — отсече Уорд. Проклятие, ето че водеше разговор с любовницата си… за сестричката си.

Това просто не беше редно.

— Лизи трябва да изрази с думи чувствата си към майка ти — каза Юджиния.

— Може да ги изрази и без да прибягва до вулгарност — каза той. — Една дама трябва да се държи като такава постоянно, Юджиния. Това е.

Той млъкна, осъзнал, че е на път да каже нещо, което тя може да сметне за обида.

— Лейди Лизет е мъртва — каза Юджиния, след като изчака той да довърши изречението си. — Лизи се е опитала да скрие лицето си — и гнева си — зад този воал, но напразно.

— Не е тази причината да крие лицето си — каза Уорд, макар че всъщност не беше сигурен защо сестра му носи воала. — Най-важното в случая е, че дамите не изричат наведнъж цял куп вулгарности.

Стомахът му се сви при мисълта за границата, която трябваше да постави помежду им, но нямаше друг избор.

— Децата са моя отговорност. Трябва да скрия факта, че Лизи знае такива вулгарни думи.

Юджиния седна на ръба на леглото и го погледна. Погледът й беше сериозен, но не и възмутен.

— Искаш ли да си тръгна, Уорд?

— Не!

Думата излетя от гърдите му с такава сила, че тя нямаше как да се усъмни в искреността му.

— За бога, не, Юджиния! Ти… ти правиш това изпитание поносимо. Моля те.

— Искам да съм съвсем наясно какво искаш от мен. Искаш да предпазиш сестра си от всичко, което би могло да бъде изтълкувано като поведение, неподходящо за една дама.

— Да.

— Затова си недоволен, че позволих на Лизи да ругае. Същото ли е отношението ти към това, че заведох децата в кухнята?

Лицето й бе съвсем спокойно, но пръстите й си играеха с връзките на халата й.

— Юджиния — започна той, — обърках всичко. Не исках да те ядосвам или да наранявам чувствата ти.

— Не съм ядосана — отговори тя. Никой не можеше да прилича на спокойна и ведра дама повече от Юджиния, стига да пожелаеше.

Точно както никоя дама не можеше да бъде така пламенно истинска като нея, стига да пожелаеше.

Забележително, но тя не спомена нищо за наранени чувства. Навярно често се чувстваше наранена от дразнещото пренебрежение на аристокрацията, например грубостта на баба му и оскърбленията на лейди Хайъсинт.

— Дебютът на Лизи ще бъде труден — опита се отново да й обясни той. — Трябва да се справим с невъзможното поведение на майка ни и с обстоятелствата около раждането ми. Това, че не позволявам да бъде възпитана от херцогинята, ще накърни шансовете й за добър брак.

Юджиния поклати глава.

— И двамата знаем, че херцогиня Гилнер не е добър избор.

— Искам да кажа, че Лизи трябва да бъде по-голяма дама дори от… дори от кралицата. Поведението й трябва да накара жени като лейди Хайъсинт да повярват, че съблюдава всички традиционни норми. Трябва да изглежда като истинска дама във всяко отношение.

— Уверявам те, че репутацията ми като управител на „Сноу“ ще бъде от полза за Лизи. Нали точно затова ме отвлече?

Юджиния седеше в петно слънчева светлина. Разрошената коса й придаваше див, разпуснат вид. Изобщо не приличаше на дама. Уорд не можеше да понесе мисълта, че тя може да си помисли, че я е отвлякъл по каквато и да било друга причина, освен тази, която сега пламтеше в него: сляпо, огнено желание.

Той изръмжа, наведе се, придърпа я към себе си и завладя устата й с жадна целувка. За миг Юджиния не помръдна, но после тялото й омекна и ръцете й се плъзнаха на врата му.

Той се отдръпна и погледна в замъглените й от желание очи.

— Освен ако не искаш да ти демонстрирам речника си от неприлични думи, който, уверявам те, е много по-богат от този на сестра ми, — недей да намекваш, че имам някакъв друг мотив да те взема в прегръдките си, освен очевидния.

— И какъв е той?

Той я вдигна така, че краката й се обвиха около кръста му.

— Когато те гледам как опитваш някой от десертите на Марсел, съм готов да свърша направо на масата.

Обожаваше хладната й логика и екзалтирания начин, по който изразяваше удоволствието си… но преди всичко обожаваше смеха й. Притисна възбудения си член към нея.

— Прости ми — прошепна с хриплив глас. — Чувствам се виновен заради Лизи. Не само защото съм копеле. Сега с теб сме любовници, макар че в къщата има деца.

През тялото й премина тръпка.

— Ужасно е неуместно — кимна тя.

— Не мога да се спра — в гласа му трептеше дива ярост, породена от прилива на чувства. — Проклятие!

Ако херцогинята научеше, че е имал закачка с Юджиния — нещо повече, ако научеше, че е обмислял възможността да се ожени за нея, — щеше да се възползва от тази информация, за да накара да му отнемат децата.

— Никой няма да разбере — увери го Юджиния и обсипа врата му с целувки.

Уорд видя израза в очите й и сърцето му подскочи.

— Ще опазя тайната — обеща му тя. — Никой няма да се досети, защото, честно казано, госпожа Юджиния Сноу от агенция „Сноу“ е идеалният човек, когато ти трябва превъзходна гувернантка. Всички с удоволствие ще се опитат да отгатнат колко си ми платил. Нещо повече, ще отида при баща си веднага щом пристигне нова гувернантка, дори и да не са минали две седмици.

При мисълта, че тя ще си тръгне, около гърдите на Уорд се сви железен обръч. Никога нямаше да може да й се насити.

Юджиния се освободи от прегръдката му и посегна към шнура, за да повика камериерката си.

— Не! — рече дрезгаво той, но закъсня.

— Нямаме време да се любим.

Тя сложи ръце на хълбоците си и халатът разкри ивица нежна плът, безупречната долна извивка на съвършена гърда.

И последната сянка на лицето й се бе стопила, заменена от радостната й усмивка. Той се хвърли към нея, но тя го отблъсна.

— Първо урокът по плуване. Ако извадиш късмет, може да склоня да си намокря краката.

Очите й искряха дяволито.

Железният обръч се отпусна. Бяха преодолели тази пречка.

Тя му беше простила.

Разбираше го.