Елоиза Джеймс
Седем минути в рая (20)

Глава 20

В мига, в който видя как великолепно облеченият епископ отпуска широките си задни части на червена кадифена възглавница, Юджиния започна да се усмихва толкова широко, че Уорд я погледна озадачено над главата на Лизи.

Тя поклати глава и нетърпеливо зачака, докато свещеникът обясняваше, че бил служител на по-висша истина и чук в Божиите ръце.

Господин Хаусън беше съсухрен мъж, който като че ли смяташе личната хигиена — макар и безспорно свързана с добродетелите — за загуба на време. Когато той задрънка за дявола, Юджиния стисна ръката на Лизи, за да я успокои, но в сините очи на момиченцето не се забелязваше и капчица страх.

Макар че в тях бе изписано нещо странно. Намек за драматизъм.

Юджиния се наведе към нея.

— Лизи, епископът е мой много добър приятел и съвсем скоро ще се махнем оттук.

— Изобщо ли няма да говорим с викария?

— Няма нужда — увери я Юджиния.

— Не е честно! — прошепна Лизи. — Всеки има право да се изправи срещу обвинителя си.

— Е, щом искаш — измърмори Юджиния, изненадана.

— Да, искам! Снощи си научих речта наизуст. — И на лицето й отново се изписа изражение на трагична невинност.

— Това не ти е театър, магаренце такова!

Лизи изгледа Юджиния с поглед, който беше неестествено зрял за възрастта й.

— Свещеникът иска да ме изпрати в манастир. Нали знаете, както е казал Хамлет. Изражението ми е същото като на майка ми, когато играеше Офелия.

Точно тогава свещеникът се отдръпна, позволявайки на епископа — или Чати, както открай време бе известен на семейството на Юджиния — да я види. Миг по-късно Юджиния се озова в ухаещата на тамян прегръдка на един от най-старите приятели на баща си.

— По дяволите, какво правиш тук? — попита Чати. — Надявам се, че не си се омъжила отново, защото много ще се засегна, ако друг е извършил церемонията. Много ще се засегна, наистина. Но клетият Андрю си отиде преди почти десет години, нали? Време е да помислиш за брак.

Той рязко се обърна, развявайки расото си, и повлече със себе си Юджиния, все още сгушена под ръката му. Вгледа се изпитателно в Уорд и Лизи.

— Не, не! — обади се припряно Юджиния. — Господин Рийв е клиент на „Сноу“, това е всичко. Мога ли да ти представя господин Едуард Рийв и неговата полусестра, госпожица Лизи Дарси?

— От рода Дарси в Нортхампшър ли? — попита епископът.

— Не, милорд — отговори Уорд и се поклони. — Всъщност бащата на моята полусестра беше лорд Дарси от Дарси Менър.

Епископът зяпна от изненада.

— Какво?

— По-малкият брат на Лизи, Отис, наследи титлата — добави Уорд.

— Ако съм ви разбрал правилно — избухна свещеникът с вид на човек, който току-що е погълнал терпентин, — това дете е рожба на прочутата с лошата си слава…

— Господин Хаусън — прекъсна го Юджиния, — сигурна съм, че не смятате да кажете нищо обидно пред дете, което скърби за скорошната кончина на майка си.

— Починала, така ли? — попита с интерес Чати. — Лейди Лизет беше луда за връзване, разбира се, но беше прекрасна жена. — Сепна се и погледна над големия си корем към Лизи. — Прости ми, дете.

Драматичната невинност, която се излъчваше от момиченцето, се засили.

— Баща ми веднъж ми каза, че лудостта е само на един пирует разстояние от гениалността.

— Милорд, реших, че ще е най-добре да доведа Лизи да говори с вас — намеси се Уорд. — Ще ми бъде много неприятно, ако абсурдните слухове, които се разнасят в селото, намерят подкрепа тук.

Епископът се обърна към свещеника:

— Хаусън, истината е, че оставих глупостите ви да продължат прекалено дълго. Срамувам се от себе си. Това младо момиче няма нужда от духовни напътствия.

Той сведе очи към безкрайно невинния поглед на Лизи и заяви:

— Очевидно е, че е невинна като агънце!

— Трябва да обсъдим тези събития! — запелтечи свещеникът.

Епископът присви очи.

— Току-що ме наплюхте, Хаусън! Знаете ли какво причинява слюнката на коприната? Единственото по-ужасно нещо е кръвта. Достатъчно лошо беше, че обвинихте онази старица, че управлявала дом с лоша репутация, когато тя всъщност се грижеше за сираци в нужда.

В очите на Хаусън се изписа отчаяние.

— Познавам миризмата на злото!

— Не, не я познавате! — изсумтя епископът. — Писна ми! Имате късмет, че господин Рийв е човек, който проявява разбиране.

Уорд стоеше със скръстени на гърдите ръце и според Юджиния не изглеждаше особено разбиращ. Ако се съдеше от начина, по който свещеникът се отдръпна от него, и той беше на същото мнение.

— Ще ви изпратя в Африка — отсече епископът. — Или може би някъде по-далеч. Географията никога не ми е била силна страна.

— На Антиподите — предложи Уорд.

— Добре, става — съгласи се покорно Чати. — Хаусън, поставете делата си в ред, защото заминавате с първия кораб. Мисля, че трябва да се извините на тази млада дама. Ако някога се върнете в Англия, не се бъркайте в развлеченията на аристокрацията. Това младо момиче е дъщеря на покойния лорд Дарси. Брат й е лорд.

— Това няма значение!

Помощникът се приближи и хвана свещеника за ръката.

— Ако бъдете така добър, господин свещеник, мисля, че бихте искали да започнете да опаковате книгите си — каза той, хвана протестиращия мъж за ръката и го измъкна от стаята.

— Юджиния, Юджиния, Юджиния! — въздъхна Чати и отново я привлече в прегръдките си. Миришеше на печено говеждо, на тамян и на портвайн.

— Не можах да си кажа речта! — обади се възмутен глас зад Юджиния.

Лизи потропваше с крак по пода, досущ като разгневена вдовстваща кралица, която са накарали да чака.

— Можеш да я произнесеш у дома — каза Уорд, като погледна първо към нея, а после към Юджиния.

Юджиния почувства как ушите й порозовяват. За щастие никой друг не можеше да разбере какво означава този негов съсредоточен поглед. Тя погледна настрани и установи, че епископът е присвил очи.

— Госпожице Дарси — каза припряно Юджиния, — не е редно да се оплаквате, когато сте в присъствието на епископ.

— И защо? — попита Лизи. — Той изгони свещеника, преди да произнеса речта си. Имах право да я кажа, защото свещеникът ме обвиняваше в злочестиви неща. В какви ли не злочестиви неща.

— Злочестиви? — повтори Уорд.

— Предполагам, че искаш да кажеш „нечестиви“ — каза Юджиния. — Поздравявам те за богатия речник, но трябва да отбележа, че за всичко си има подходящ момент.

Лизи я изгледа гневно и настоя:

— Това беше подходящият момент!

Възражението й не беше лишено от логика.

— Има право — обади се епископът. — Проклет да съм, тя страшно ми напомня на теб, Юджиния! Помниш ли, когато се напъха в един кош и накара да го донесат в салона? Беше към седемгодишна.

Юджиния отвори уста да го спре, но Лизи я изпревари:

— Защо госпожа Сноу се е напъхала в кош?

— Беше научила наизуст един монолог от „Отело“ и искаше да го изрецитира пред всички — обясни епископът. — Доколкото си спомням, баща й я беше накарал да обещае, че вече няма да рецитира Шекспир, но тя успя да заобиколи забраната, като накара да я донесат в салона като подарък за рождения му ден.

— Аз научих наизуст целия „Отело“ — кимна Лизи. — Суфлирах, когато майка ми играеше Дездемона.

— Лейди Лизет е играла невинната Дездемона — измърмори Чати. — Смайващо.

Юджиния му хвърли бърз поглед и се намръщи. Въпреки репутацията си лейди Лизет беше майка на Лизи, да не говорим, че беше майка и на Уорд.

— Е, добре, давай, кажи речта си — подкани епископът момичето. — Ако си каквато беше Юджиния като малка, няма да се успокоиш, преди да стане на твоята.

— А какво е правила госпожа Сноу, когато не е ставало на нейната? — попита Лизи, отворила широко очи.

— Аз не съм пример за подражание — намеси се припряно Юджиния.

— О, тя беше ужас, истински ужас! — произнесе се епископът. — Започваше да крещи, да. Баща й я беше разглезил до безобразие.

Юджиния перна стария си приятел по ръката.

— Тихо, грубиян такъв!

— Аз не съм разглезена — обади се Лизи. — Нямам нищо против никой да не чуе речта ми.

— Добро момиче — похвали я епископът и се наведе към нея. — Лично аз мразя „Отело“. При тези обстоятелства ще бъдеш ли така добра да придружиш един стар човек до дома на свещеника?

— Бих могла — съгласи се Лизи с царствеността на кралица.

Тя излезе с епископа и високият й глас заглъхна, когато вратата се затвори след тях.

— Значи сте били разглезена, така ли? — попита Уорд развеселен.

Само преди няколко минути приличаше на древен свиреп воин. Липсваше му само бойна брадва, подпряна на рамото. Сега отново беше английски джентълмен, макар и по-красив от повечето представители на тази порода.

— Е, добре — каза рязко Юджиния, докато вземаше чантичката и шала си, — мисля, че е по-добре да тръгнем след тях.

Уорд взе шала и го уви на раменете й.

— Колко разглезена бяхте?

— Чудовищно — призна тя, докато я водеше по пътеката. — Баща ми ме обожаваше и прекарвах много време с него или сама. Оттук и пиесите.

— Затова ли станахте гувернантка? — попита той и отвори вратата пред нея.

— Никога не съм била гувернантка. Ръководя агенция за гувернантки. Не е същото.

Влязоха в мрачния коридор, който водеше към жилището на свещеника. Слабата слънчева светлина едва се процеждаше през тесните прозорци, които отчаяно се нуждаеха от почистване.

Уорд се огледа бързо, за да се увери, че са сами, дръпна Юджиния и плъзна ръце на кръста й.

— Знаех си, че сте прекалено палава за гувернантка.

— Според мен установихме, че вие сте били палаво дете, господин Рийв. Аз бях много послушна.

— Само когато никой не е заставал на пътя ви, според вашия приятел епископа.

Привлече я по-близо и наведе глава.

— Имам отчаяна нужда да усетя вкуса ви.

В тъмния коридор очите й блестяха, а кожата й изглеждаше прозрачна.

— По-добре внимавайте, господин Уорд. Събудихте любопитството на Чати и ако спомене нещо пред баща ми, може да се окажете завлечен пред олтара. И нямам предвид езическо жертвоприношение.

Вие сте вдовица — каза той и устните му се задържаха съвсем близо над нейните. — Няма нужда баща ви да брани честта ви така, както ако бяхте девица.

Юджиния поклати глава.

— Имате много да учите за бащите и дъщерите.

— Имам време, докато порасне Лизи.

Готовността, с която бе приел Лизи и Отис в живота си, бе почти толкова привлекателна, колкото мускулестия крак, който я притискаше към стената.

Или колкото топлата уста, която завладяваше нейната, целуваше я с пламенност, от която цялата настръхваше, събуждаше топлина, разливаща се из тялото й.

— Не можем да го направим тук — прошепна тя.

— Няма кой да ни види — изръмжа той в отговор и гласът му секна. Коленете й се подкосиха, бе повече от ясно, че той я иска също толкова, колкото и тя него. Ръката му се плъзна по рамото й, обхвана гърдата й, а устата му продължи да изпива нейната.

— Колко сте разглезена сега? Ще се разкрещите ли, ако не ви дам това, което искате? — Той дразнеше зърното й с едрия си палец, клепачите на Юджиния се отпуснаха, а коленете й се разтрепериха.

— Не е добра идея да се разкрещя в жилището на свещеника — успя да изрече тя. Едва говореше. Притиснато до стената, тялото й бе съвсем омекнало. Хълбоците й инстинктивно се устремиха към коравата мъжествена извивка на бедрото му тя изстена, отдръпна се от целувката му и зарови ръце в косата му.

— Звучиш много порочно — простена Уорд. — Ще ми позволиш да направя с теб какво ли не, нали, Юджиния? Съвършената дама вече не контролира нещата.

— Не — прошепна тя.

Той дръпна ръба на роклята й и едната й гърда проблесна на слабата светлина.

— Помоли ме за това, което искаш.

— Целуни ме! — извика тя. Беше съвсем безпомощна, понесена от желание, което бе така могъщо, че цялата трепереше.

Той наведе глава и топлият му език намери зърното й. Очите й се затвориха, а от гърлото й се изтръгна сподавен стон.

— Тихо! — нареди той. Захапа я леко в мига, в който ръката му покри устата й и задуши дрезгавия й вик.

— Искаш всичко, което ще ти дам, нали? — изръмжа той.

— Да — прошепна тя.

— Дори тук, в коридора на църквата. Ако вдигна краката ти на кръста си, мога да те обладая тук, нали?

Тлеещата жар в гласа му я накара отново да потръпне. Под неуморните му ласки гърдите й сякаш натежаха.

— Нали? — повтори Уорд и гласът му жигоса кожата й.

Сега отново я целуваше, поглъщаше устата й, докато ръцете му я галеха, но въпреки това, когато се отдръпна, Юджиния намери у себе си достатъчно самообладание, за да каже истината.

— Да! — простена тя.

— Ще ме приемеш до последния сантиметър в сладкото си стегнато тяло — продължи той и я целуна по ухото. В същия миг потърка ръката й в члена си, който напираше да се освободи от панталона.

В главата на Юджиния се процеди капка здрав разум.

Той говореше така на нея — на една дама? Не че не беше любопитна за интимните му части, но…

Чу тихите думи, шито прошепна в ухото й:

— Точно тук, в коридора.

Юджиния се разтапяше, кожата й гореше, гърдите й пулсираха.

Но…

Уорд започваше да прилича на мъжете, които идваха в агенция „Сноу“ с мисълта, че могат да я накарат да направи всичко, което пожелаят.

Тя призова самоконтрола си и се отдръпна от него.

— Отговорът на този въпрос е „не“, господин Рийв.

Много си позволяваше! Смяташе, че може да я контролира.

Може би наистина можеше да я контролира, но да признае тази истина би означавало да тръгне против себе си.

Тя разтърси полите си, за да ги оправи.

— Да отидем ли при другите? — попита и тръгна пред него по коридора. Беше безкрайно развълнувана… и триумфираща. Проклета да е, ако му позволи да разбере колко уязвима беше за чара му просто защото й предлагаше да я люби.

Да я люби страстно, неморално, тайно, развратно. Цяла нощ.

Юджиния не беше ничия собственост и никога нямаше да бъде — поне докато не решеше отново да се отдаде на някого и телом, и духом.