Саманта Йънг
Всяко малко нещо (14)

14.
Бейли

Един месец по-късно

— Предполагаше се, че ще обсъждаме роклите на шаферките. Бейли. Земята вика Бейли.

Вдигнах рязко глава от телефона си при прозвучаването на името ми.

— Какво?

Бях си взела почивен ден, защото имах нов управител, който да се грижи за хотела.

След историята с Девлин цялата тази работа около намирането на управител беше наистина стресираща. Ако преди това намирах за трудно да гласувам доверие на някого, сега бях дори по-предпазлива. За щастие Кат, сестрата на Купър, поднесе предложение, което ме изненада.

Ейдън, нейната най-добра приятелка, работеше на две места, защото неверният й и безхаберен съпруг беше отпрашил нанякъде преди години и я оставил да се грижи сама за подрастващата им дъщеря Анджела. Вечер Ейдън беше барманка в „Джърмейнс“, бар на Мейн стрийт, а денем работеше почасово като рецепционист във фризьорски салон. Освен това през уикендите дъщеря й работеше в притежавания от Девлин увеселителен парк на няколко пресечки от дъсчената еспланада.

Ейдън беше изтощена и въпреки работата на две места пак не печелеше, колкото би печелила като мой управител. Кат се закле, че приятелката й е работлива и учи бързо. При такива препоръки за личните й качества наех Ейдън въпреки липсата й на квалификация. Баща ми ме обяви за побъркана, а майка ми си послужи с други определения, но аз го направих.

Тревожех се за това.

Но го направих.

Един месец по-късно бях доволна. Дори спокойна. Покрай това, че Девлин се бяха отдръпнали напълно заради глупавата постановка на Стю и наличието на нов управител, можеше да се каже, че почти бях освободена от стреса.

Ейдън беше като ангел, пратен от небето. Кат не беше излъгала, като ме увери, че самотната майка учи наистина бързо. И влизаше под кожата на хората с истинска лекота. Гостите ми я обожаваха.

Аз я обожавах.

В живота ми отново започваше да се възцарява равновесие сега, като я имаше нея да помага.

Колкото по-бързо се учеше, толкова повече свободно време имах и тя беше склонна да ми предоставя това свободно време, защото аз проявявах огромно разбиране относно Анджела. Когато Анджела скъса с гаджето си и беше ридаеща развалина, аз покрих смяната на Ейдън, та тя да може да бъде с детето си.

Тя го оцени и скоро работните ни отношения започнаха да се градят върху солидарност и отзивчивост.

Имах чувството, че работи за мен много по-дълго от един месец.

Джесика ми се намръщи.

— Добре ли си?

— Напълно.

— Ами… — Посочи към телефона ми, като заедно с това погали Луис по главата.

— О. Съжалявам. — С Еймъри и Далия бяхме отишли в дома им с Купър и по масата за хранене лежаха разпръснати всякакви неща, свързани със сватбата. От мен се очакваше да бъда полезна в тази набързо организирана сватбена ексцентричност, а не отнесена. — Рекс ми написа съобщение.

— Мислех, че току-що сте закусвали на плажа — отбеляза Далия и захапа една от поничките, които Джесика беше поднесла за нас.

— Да. Но разговорът е доста труден и… струва ми се, че той се чувства уязвим. Още е в Хартуел и иска да вечеряме заедно. Ще възразите ли, ако отменим уговорката ни за тази вечер?

Еймъри и Джесика отговориха в един глас:

— Разбира се, че не.

Далия обаче ме погледна подозрително.

— Какво има между вас двамата?

— Не е това. — Бях разчела мръсното й подсъзнание. — Той е с девет години по-млад. Не гледа на мен по този начин.

— О, разбира се, че не. Той е просто мъж с функциониращ пенис, а ти си хубава жена в разцвета на силите си.

Джесика и Еймъри изсумтяха.

Аз завъртях очи.

— Нещата не стоят така. Самотен е и има нужда от някого, с когото да говори. Доверява ми се.

— И иска да влезе под бельото ти. Секс за отмъщение?

— Далия — предупредих я. — Не е смешно.

Тя се сепна.

— Извинявай. Аз… Просто… Тревожа се за теб.

— Защо ще се тревожиш за мен?

— Ами, да видим. Гаджето ти, с което бяхте заедно от десет години, ти изневери, а ти го понасяш изненадващо леко; нападат те, а ти правиш умопомрачителен секс с врага си; той се вдига и си заминава, а ти се озоваваш в тази странна връзка на удобна взаимна зависимост с бившия на момичето, което спеше с твоя бивш.

Втренчих се в нея и отворих уста, но от нея не излязоха думи.

Тишината в помещението беше оглушителна.

А после аз изстенах:

— Боже, това наистина звучи налудничаво.

— Аха.

— Не е така налудничаво, както изглежда — уверих ги. — Тази работа с Рекс е само платонична. Той се нуждаеше от някого, с когото да поговори, да намери начин отново да вярва на хората, и аз му го предложих.

— Да, защото не можеш да се спреш. Трябва постоянно да спасяваш хората — изтъкна Джесика. — Но поспря ли да анализираш как се чувстваш ти? Като за начало: Вон. Изобщо не вярвам, че си преглътнала случилото се между вас.

Нямах никакво желание да засягам темата и побутнах едно сватбено списание към нея.

— Хей, не сме се събрали да ми правим психоанализа. Тук сме да говорим за сватби.

— Вон се е върнал — обяви неочаквано Джесика. — С Купър ще се срещнем утре с него, за да уточним финални подробности за сватбата.

Сърцето ми заблъска бясно при мисълта да го видя отново. Имах чувството, че е минала цяла вечност от последния ни разговор. Споменът от нощта ни заедно, макар и съвсем жив, изглеждаше ужасно далечен.

Беше по-лесно, като го нямаше.

Болката се беше поуталожила.

Знаех го със сигурност, защото при мисълта да го видя отново изпитах пареща болка.

Прикрих мъката си и повдигнах рамене.

— Тогава май е по-добре да се захващаме да изберем роклите. Остават ни само няколко седмици.

— Ето, видяхте ли? — Далия размаха наполовина изядената си поничка в моя посока. — От това съм разтревожена. Лъжеш! А това не ти е присъщо.

— Права е — съгласи се Джесика. — Винаги казваш какво се случва в главата ти. Фактът, че не го правиш, сочи, че има за какво да се притесняваме.

У мен започна да се надига паника, задето се бяха съюзили срещу мен, водени от любяща, но вбесяваща загриженост.

— Момичета. — Еймъри беше колебливо твърда. — Оставете Бейли на мира. Голяма жена е и ми се струва, че умее да се грижи за себе си доста добре. Ако тя има желание да говори, ще го направи. Но не е така и според мен е редно да я оставим и да се придържаме към шаферските рокли.

Смаяна, че спасението ми беше дошло от толкова изненадващ източник, единствено успях да зяпна към Еймъри, а смъмрените Джесика и Далия насочиха вниманието си към роклите.

Загложди ме чувство на вина.

От момента, в който се запознах с тези жени, си проправях път в живота на всяка, твърдо решена да ги превърна в свое семейство. Проявявах любопитство. Бях натрапчива. И макар да се дължеше на доброжелателство, все пак го бях правила.

Включително и с Еймъри.

Бяха ми разкрили съкровените си тайни (е… Еймъри щеше да го стори някой ден] и заслужаваха в замяна същото доверие.

— Не искам да го мразите — промълвих. Когато ме погледнаха учудено, срещнах взора на Джесика. — Вон ви е приятел.

Тя присви очи.

— Какво е направил по дяволите?

— Нищо. Не е давал обещания или… Аз… Аз проявих глупост. — Забих поглед в масата и наблюдавах как пръстите ми се преплетоха. — Винаги съм била привличана от него, но не исках да е така. Всичко стана заради цялата тази история „девойче в беда“. — Изсмях се глухо. — Показах се като предателка към моя отбор. Коленете ми поддадоха в мига, щом мъж ми се притече на помощ. И… Убедих сама себе си, че го е грижа за мен.

— Наистина го е грижа за теб — настоя Джесика. — Убедена съм в това.

— Стори ми се, че го долових в очите му, като бяхме заедно. Но когато всичко свърши, той стана от леглото ми и заяви, че е било грешка, а аз осъзнах, че онова, което съм разчела, е било задоволството му.

Далия изруга под нос.

— Живях прекалено дълго с убеждението, че не заслужавам нещо специално и като се разделих с Том си обещах, че ще се целя по-високо. Вон ме накара да се чувствам като втора ръка. Наложително е да избягвам човек, който ме кара да се чувствам по този начин.

— Грешиш за Вон — отсече Джесика. — Той държи на теб. Просто… По някаква причина се бои.

— Ако си права, това значи да се забъркам с мъж, който не знае какво иска. Няма да тръгна след някой с толкова много проблеми.

— Но с радост ще се занимаваш с проблемите на Рекс? — предизвика ме Джесика.

— Рекс е просто приятел — повторих. — Не е противопехотна мина, която се кани да избухне. Вон обаче е. Моя лична противопехотна мина. Не знаете… Дори аз не знам… Просто… От неприязън към него стигнах дотам да го погледна в очите и да си кажа: Иха, не мога да повярвам, че през цялото това време е бил пред мен. — Очите ми запариха от сълзи. — За миг реших, че този мерзавец е „избраният“. И докато в моята глава се въртеше това, той просто си тръгна. Знаете ли колко унизена се почувствах? Колко глупава ме накара да се чувствам?

Обърсах нетърпеливо сълзите, който се бяха стекли по бузите ми, а Еймъри хвана свободната ми ръка. Позволих й да я стисне силно.

Лицата на Далия и Джесика бяха изопнати от емоции.

— Не му се сърди, Джес. Моля те. Ти и Купър сте му приятели и той има нужда от вас.

— Защо изобщо те е грижа?

— Защото той не ми е обещавал нищо — повторих. — Направи опит да си тръгне, а аз му се натиснах. Накарах го да мисли, че е само секс. Всеки нормален мъж би сторил същото. Не е виновен, че според мен беше нещо повече.

— Това е пълна каша — изръмжа Далия.

— Не. Просто едно от онези неща. — Прекратих разговора и си пожелах да можех също така лесно да се отърва от чувствата си. — И така, може ли да гледаме рокли?

Приятелките ми останаха смълчани за миг.

Джес посочи към рокля в едно от списанията.

— Можем да изключим розовото. Не искам розово.

— Хубаво. — Изпитах облекчение по много причини. — Розовото не си отива с косата ми.