Иън Пиърс
Пръстът, който те сочи (17)

Седемнадесета глава

В един часа на следващия ден в Оксфордския съд започна делото за убийството на доктор Робърт Гроув от Сара Блънди. Тълпата бе нетърпелива; не само че процесът обещаваше скандално забавление, но и предишния ден не бе издадена нито една присъда за обесване и съдията не бе нахлупил черна шапка. Беше му връчен традиционният чифт бели ръкавици — знак, че ръцете му са неопетнени от кръв. Ала такова милосърдие се смяташе за опасно, защото страховитото величие на закона изисква жертви. Едно девствено заседание (както ги наричат) беше белег на снизхождение, второ щеше да се приеме за слабост. Нещо повече, Уд, неизменно присъстващ на съдебни дела, с когото си разменихме няколко думи, преди да бъдем разделени в блъсканицата, ме осведоми, че съдията си давал сметка как днес някой трябвало да бъде обесен. Според мен и двамата знаехме кой ще е това.

Поде се възбуден ропот, когато Сара, мъртвешки бледа, бе въведена, за да се изправи пред множеството и да изслуша тежките обвинения срещу себе си. Че тя, Сара Блънди, лишена от богобоязливост и движена от дявола, в петнайсетата година от управлението на нашия владетел краля, е извършила в Новия колеж в град Оксфорд посегателство срещу живота на почитаемия Робърт Гроув, преподавател в същия колеж и бивш неин господар, по престъпен, преднамерен и предателски начин. Висшеупоменатата Сара Блънди по престъпен, преднамерен и предателски начин, със зъл умисъл е сипала арсеник в бутилка с бренди, което, по причина, че Робърт Гроув е пил от нея, в резултат е довело до смъртта му. Следователно висшеупоменатата Сара Блънди по престъпен, преднамерен и предателски начин, със зъл умисъл е лишила от живот и убила, с което е извършила престъпление срещу нашия суверен, короната му и достойнството му.

При произнасянето на това обвинение от тълпата изригнаха одобрителни възгласи, които накараха съдията да вдигне предупредителен поглед. Отне известно време редът да бъде възстановен — не че английските съдилища се отличават с кой знае какъв ред. Тогава съдията, който ми се стори извънредно страховит наглед, се обърна към Сара и я попита дали се признава за виновна, или не.

Тя не отговори, а остана с наведена глава.

— Виж какво, момиче — рече съдията, — длъжна си да отговориш нещо. Виновна или не, за мен е все едно, но трябва да приказваш, като те питат, иначе лошо ти се пише.

Обвиняемата продължаваше да мълчи и множеството занемя в очакване, вперило очи в нея, докато тя стоеше там, навела глава, за да скрие своя страх и срам. Изпитах прилив на жалост към нея, защото кой не би онемял, когато е изправен самичък пред стряскащата мощ на правосъдието?

— Ето какво — рече съдията със загрижено изражение на лицето да не би ходът на делото да бъде неуместно нарушен, — ще продължим с излагане на обвиненията срещу теб и на свидетелствата в тяхна подкрепа, пък тогава ще решиш дали имаш някакви шансове да се изплъзнеш от правосъдието. Господине? Готов ли сте?

Обвинителят, човек с весело държание, на когото това задължение бе възложено от мировия съдия, скочи на крака и се поклони угоднически.

— Ненапразно ваша милост се слави със своята доброта — изрече той и тълпата започна да аплодира.

Съседът ми, така плътно притиснат към мен, че усещах всяко негово дихание, се обърна и ми зашепна на ухото как това била светата истина, защото законът бил много суров към онези, които му се опълчвали с отказ да се отзоват за своята виновност. На такива им слагали тежест на гърдите, докато не заговорят или не умрат. Никой не харесвал тази мярка, но нямало друг начин да се въздейства върху упоритите. Като давал на момичето втора възможност, съдията се показвал извънредно милостив. Съседът ми — очевидно редовен посетител в съда — заяви, че такава добронамереност не бил виждал преди.

Тогава обвинителят започна да излага своята теза. Той каза, че не е жертва на това престъпление, но когато става дума за убийство, жертвата очевидно не е в състояние лично да се изкаже пред съда, та затова тук бил той. Задачата му не била обременително тежка, тъй като било проста работа да се установи кой е извършил това прегнусно деяние.

По негово мнение, каза, съдебните заседатели нямало да се затруднят да произнесат правилната присъда. Защото на целия град вече било ясно и не било нужно да се напомня, че Сара Блънди е долна уличница, потомка на виден размирник. Не си знаела мястото, не била получила в семейството си наставления за благочестивост и уважение и съответно била дотолкова лишена от морал и почтеност, че идеята за убийство ни най-малко не я отблъснала. Ето какви чудовища се пръквали, когато родителите се отвръщали от Бог, а страната — от законния си монарх.

Съдията — очевидно не жесток и стриктно справедлив човек — прекъсна обвинителя, благодари му и се осведоми ще бъде ли така добър да продължи по същество. Цветистите речи щели да имат своето място в края на заседанието, ако изобщо се доберели до него.

— Ама разбира се, разбира се. Колкото до това, че е блудница, установено е, че тя е съблазнила доктор Гроув и чрез хитрост го е подчинила на властта си. Имаме свидетелка за това, именувана Мери Фулъртън. — Тук едно момиче сред зрителите се нахили от ухо до ухо и гордо се напери. — Тя ще потвърди под клетва, че веднъж отнесла храна в стаята на доктор Гроув, а той я сбъркал с Блънди и започнал да я обсипва със сладострастни ласки, сякаш вече била свикнала с такива.

Тук Сара вдигна очи и мрачно се втренчи в Мери Фулъртън, чиито усмивка бързо угасна.

— Второ, разполагаме с показания, че когато тези обвинения са се разчули, доктор Гроув е уволнил момичето, за да се откъсне от съблазънта и да се върне на пътя на добродетелността. Трето, имаме уверенията на господин Крос, аптекарят, че в същия ден, когато това се е случило, Сара Блънди е купила от него арсеник. Казала, че го взема по поръка на доктор Гроув, но никъде в книжата на доктора не е отбелязан такъв разход. Четвърто, налице са показанията на синьор Марко да Кола, италиански джентълмен, известен с безупречна почтеност, че е предупредил за опасността от този прах и е чул доктор Гроув да заявява как никога вече няма да го употребява, като това е станало само часове преди да умре от него.

Всички погледи, включително този на Сара, се насочиха към мен в този момент и аз сведох очи, за да избегна тъгата в нейните. Всяка дума беше истина, но сега ми се прииска от все сърце да не беше така.

— По-нататък разполагаме с показанията на господин Томас Кен, свещенослужител, че момичето е видяно в Новия колеж във въпросната вечер, и макар тя да го отрича, отказва да каже къде е била по това време и никой друг не е съобщил да я е забелязал на друго място. Накрая, неопровержими доказателства дават показанията на господин Джон Престкот, млад човек, студент в университета, който твърди, че тя му е признала престъплението вечерта, след като го е извършила, и му е показала пръстен, взет от трупа. Пръстенът беше разпознат като притежание на доктор Гроув и носи неговия печат.

Тук из залата се разнесе сподавено ахване, тъй като на всички бе ясно, че показанията на джентълмен в подобно дело надали биха могли да бъдат опровергани. Знаеше го и Сара; главата й се отпусна още по-ниско, раменете й се прегърбиха и си личеше, че е изгубила всяка надежда.

— Ваша милост — заговори отново обвинителят, — съображенията срещу обвиняемата по отношение на мотив, черти на характера и възможности за извършване на деянието са също така категорични като конкретните свидетелски показания. Ето защо у мен няма съмнение, че независимо дали момичето ще се признае за виновно, или не, а дори изобщо да откаже отговор на това, изходът ще е един и същ.

След това обвинителят отвърна със сияеща благосклонна усмивка на аплодисментите в залата, помаха важно с ръка и седна на мястото си. Съдията изчака да утихне шумът и отново насочи вниманието си към Сара.

— Е, дете, какво имаш да кажеш? Сигурно са ти ясни последствията от думите, които ще изречеш?

Сара имаше вид, сякаш можеше да рухне всеки момент, и макар вече да хранех много слабо съчувствие към нея, си казах, че елементарната човечност изискваше да й предложат стол.

— Хайде, малката — викна някой от залата. — Говори най-сетне! Или си глътна езика, а?

— Тишина — кресна заплашително съдията. — И така?

Сара най-сетне вдигна глава и за пръв път видях в какво окаяно състояние беше. Очите й бяха зачервени от сълзи, лицето й имаше землисто блед цвят, а след престоя в тъмницата косата й висеше на сплъстени кичури. На бузата й лилавееше голяма синина, оставена от тъмничаря, когато я укротяваше след нападението й срещу мен. Опита се да изрече нещо с треперещи устни.

— Какво-какво? — каза съдията и приближи длан до ухото си. — Трябва да говориш по-високо.

— Виновна — прошепна тя и после рухна на пода в припадък под негодуващите стонове и свиркания на зрителите, лишени от предвкусваното развлечение.

— Тишина! — развика се съдията. — Всички вие! Замълчете!

След минута множеството утихна, а съдията го обходи с поглед.

— Момичето се призна за виновно — обяви той. — И това е истинска благословия, тъй като можем да продължим бързо. Съдебни заседатели, има ли между вас някакви разногласия?

Всички до един поклатиха тържествено глави.

— Някой от присъстващите желае ли да каже нещо?

Сред залата настана шумолене, тъй като всички се извръщаха да видят дали някой възнамерява да вземе думата. И тогава видях как на крака се изправи Уд, почервенял от смущение заради своята дързост и заради раздалите се насмешливи възгласи.

Горкият Уд; той не беше адвокат, нямаше дори увереността на човек като Лоуър, камо ли на някой като Лок. И все пак бе единственият, който се изправи в опит да защити момичето. Ала опитът се оказа обречен на неуспех, защото самият Демостен не би могъл да се справи успешно, при това бях убеден, че Уд е подтикван от великодушие и доброта, а не е твърдо убеден в правотата на каузата си. Не можа да бъде от никаква полза за Сара, тъй като щом се оказа център на всеобщото внимание, беше напълно зашеметен и изгуби дар-слово. Стърчеше и мънкаше нещо полугласно, така че никой не го разбра. Тълпата сложи край на това; от задните редове се раздадоха дюдюкания, после подсвирквания, сред които и най-речовитият оратор нямаше да бъде чут. Лок прекрати мъките му, като неочаквано ласкаво и внимателно го придърпа да седне. Виждах изражението на горчиво отчаяние по лицето на клетника и състраданието ми за срама му беше равно на радостта, че тази тягостна минута приключи.

— Благодаря ви за нечуваното красноречие — заяви съдията, като най-безсрамно се докарваше пред публиката и не можа да се сдържи да не добави към унижението на човека. — Ще взема предвид казаното от вас.

После измъкна черната филцова шапка и я нахлупи на главата си и този му акт предизвика оживление сред тълпата, чието настроение премина към открита злоба.

— Обесете я! — чу се вик от дъното.

— Тишина — обади се съдията, но твърде късно.

След това насърчение започнаха да крещят и други, към тях се присъединиха още и скоро всички до един се деряха, обладани от жажда за кръв, нахлуваща у войниците в сражение и у ловците, зърнали дивеч.

— Обесете я! Убийте я! — кънтеше ритмичен напев, съпроводен от тропане с крака и свиркания.

На съдията му отне няколко минути, за да възстанови реда.

— Няма да търпя повече това — отсече строго. — Е, какво, тя свести ли се? Може ли да ме чува? — попита той секретаря на съда, който беше отстъпил стола си, та да сложат Сара на него.

— Предполагам, че може, милорд — отвърна чиновникът, макар да крепеше раменете й, за да не се изплъзне от седалката, и да й залепи няколко плесника, та да я свести.

— Отлично. Сара Блънди, сега ме слушай внимателно. Сторила си възможно най-ужасно и гнусно престъпление и за жена, извършила подобно изменническо убийство, законът предвижда една неизбежна присъда. Да бъдеш изгорена на клада.

Той замълча и обходи с поглед залата, за да види какво впечатление е оставило съобщението му. То бе прието без никакъв възторг: при цялата необходимост от подобно наказание, англичаните не извличат особено удоволствие от кладата и тълпата притихна унило.

— Само че — продължи съдията — ти се призна за виновна, с което избави съда от излишно губене на време и по тази причина възнамеряваме да проявим милосърдие. Ще ти бъде оказана милостта да бъдеш обесена, преди тялото ти да бъде предадено на огъня, а това ще съкрати мъките, които предстои да понесеш. Такава е присъдата ти и нека Бог се смили над душата ти.

Той се изправи и закри заседанието, доволен, задето се бе оказало толкова кратко и плодотворно. Тълпата си отдъхна, сякаш събудена от чудесен сън, хората започнаха да се разотиват, а двама съдебни пристави изнесоха от залата безчувствената Сара, за да я приберат отново в затвора.

Решаването на съдбата й отне по-малко от два часа.