Том Роб Смит
Секретният доклад (16)

Близката дача
Кунцево
Двайсет километра западно от Москва

21 октомври

Фрол Панин за втори път посещаваше Близката дача, една от бившите резиденции на Сталин, сега отворена за семействата на управляващия елит. Бе взето решение да не се закрива дачата и да не се превръща в музей. Там трябваше да е пълно с играещи деца, готвачите да продължават да готвят, а ръководителите на държавата да се изтягат в проскърцващите кожени кресла и в чашите им да подрънква лед, докато си пият водката. След смъртта на Сталин се установи, че напитките в бара му са безалкохолни — слаб чай вместо уиски и вода вместо водка, за да може Сталин да остава трезвен, когато министрите му развържат езиците си. Но сега това вече не беше нужно и имитациите бяха изхвърлени. Времената се промениха.

След като похапна скромно от вечерята от пет ястия и бодна по малко от трите различни вида сурово месо, пренебрегна трите вида вина, Панин сметна, че бе изпълнил за днес обществения си дълг. Изкачи се по стълбите, заслушан в силния дъжд. Разкопча горното копче на ризата си и влезе в своя апартамент. В съседната стая спяха малките му синове, за които се грижеше бавачка. Жена му се беше оттеглила след вечерята, както бе прието сред жените, за да могат съпрузите им да си говорят за важни неща — нелеп обичай, защото обикновено мъжете вече бяха толкова пияни, че едва ли можеха да говорят. Изпита облекчение, когато влезе в хола и затвори вратата след себе си. Най-сетне вечерта бе приключила. Не обичаше да идва тук, особено с децата. За него дачата беше място, където са умирали хора. И макар че тук играеха деца и звучеше техният смях, призраците си оставаха.

Фрол загаси лампите в хола и се упъти към спалнята, като извика жена си.

Нина седеше на края на леглото. А до нея бе седнал Лев. Дрехите му бяха прогизнали от дъжда, а панталоните кални. Ръката му беше превързана, но и превръзката бе мокра. Мръсната вода, която се стичаше от него, оставяше кръгло петно върху постелките. Лицето на Лев изглеждаше спокойно, но под това спокойствие се криеше колосална вътрешна енергия — под тънкото стъклено покритие бушуваше невероятен гняв.

Фрол бързо се ориентира.

— Нека аз седна до вас вместо жена ми.

Без да чака отговор, Панин даде знак на жена си да се приближи. Тя се изправи нерешително и бавно отиде при него. Лев не я спря и тя прошепна на Фрол:

— Какво става тук?

Фрол й отговори, но така, че и Лев да чуе:

— Трябва да знаеш, че Лев преживя ужасен шок. Той е смазан от мъка и не разсъждава правилно. Проникването в дачата може да му струва живота. Ще трябва да се постарая това да не се случи.

Поспря и се обърна към Лев:

— Може ли жена ми да види как са децата?

Лев го стрелна с поглед.

— Децата ви са в безопасност. А вие имате нахалството да ме питате за това.

— Прав сте. Извинявайте.

— Жена ви ще остане тук.

— Добре.

Нина седна на един стол в ъгъла. Фрол продължи:

— Става дума за Елена, доколкото разбирам? Бихте могли да дойдете в кабинета ми или да поискате среща. Веднага бих уредил освобождаването й. Нямам нищо общо с изпращането й в болницата. Бях ужасен, когато научих. Абсолютно ненужно е било. Докторът е действал на своя глава. Смятал е, че постъпва правилно.

Фрол замълча.

— Да поръчаме на охраната да донесат нещо за пиене?

Лев обърна джобовете си.

— Не ви заплашвам с нищо. Нямам оръжие. Ако повикате охраната, ще ме арестуват.

Нина се изправи, готова да вика за помощ, но Фрол й даде знак да си седне на мястото.

— Кажете какво искате, Лев.

— Фраершата за вас ли работи?

— Не.

След това седна до него.

— Ние работихме заедно.

* * *

Лев очакваше, че Фрол Панин ще отрича, но той не виждаше смисъл да лъже. Лев беше безпомощен, нито истината, нито лъжата можеха да му помогнат. Панин се изправи, свали сакото и разкопча няколко копчета на ризата си.

— Фраершата сама дойде при мен. Не знаех коя е. Нито знаех какво представлява бандитската общност в Москва. Те нямаха значение за нас. Тя беше проникнала в апартамента ми и ме чакаше. Знаеше всичко за вас. Нещо повече, знаеше за борбата между традиционалистите и реформаторите в партията. Предложи да работим заедно, защото целите ни в много отношения съвпадали. Искаше да получи свобода на действие, за да отмъсти на онези, които са участвали в ареста й. В замяна ние бихме могли да се възползваме от серията извършени от нея убийства, за да насадим атмосфера на страх.

— И Лазар изобщо не я е интересувал?

Панин поклати глава.

— За нея той беше част от предишния й живот, нищо повече. Той беше само претекст. Искаше вие да отидете в ГУЛАГ за наказание, за да видите отвътре света, в който сте изпратили толкова много хора. От наша гледна точка ние искахме да ви отстраним. Отделът за разследване на убийства беше единствената независима разследваща структура. Фраершата искаше да й развържем ръцете. След като вас с Тимур ви няма, тя можеше да прави каквото си иска.

— КГБ не я ли търсеха?

— Направихме така, че да не стигнат близо до нея.

— Кого сложихте да управлява Отдела в наше отсъствие?

— Наши хора, които правеха каквото им наредим. Лев, вие за малко не предотвратихте убийството на патриарха. А това беше жизненоважна част от нашия план. Смъртта му потресе властите. Ако бяхте останали в града, Фраершата трябваше да ви убие. По някакви нейни съображения тя не искаше това. Предпочиташе да сте далеч и наказанието ви да бъде още по-ужасно.

— И вие се съгласихте?

Панин бе изненадан, че трябва да обяснява очевидни неща.

— Да. Съгласих се. Отстраних майор Грачов и сам заех позицията на ваш съветник, за да ви помогна да взимате правилните решения, тези, които ние искахме. Аз уредих нужните документи, за да проникнете в лагер №57.

— Вие и Фраершата сте го планирали?

— Изчаквахме подходящия момент. Когато чух доклада на Хрушчов, разбрах, че той е настъпил. Трябваше да действаме. Промените бяха отишли твърде далече.

Лев стана и се изправи пред Нина. Леко уплашен, Панин също се приближи до нея. Лев сложи ръка на рамото й.

— Така разпитвахме заподозрените. В присъствие на техен близък — ако разпитваният не даде правилен отговор, наказваме близкия.

— Лев, аз само отговарям на вашите въпроси.

— Вие сте разрешили да убиват мъже и жени, които са служили на държавата?

— Мнозина от тях също са били убийци. На мое място те щяха да постъпят по същия начин.

— Така ли мислите?

— Лев, тези прибързани реформи много повече от престъпленията на Сталин или от реакцията на Запада заплашват нашите национални интереси. Убийствата на Фраершата са пример какво ни очаква в бъдеще. Милионите, на които ние като партия сме причинили зло, ще се разбунтуват както затворниците на „Стария болшевик“ или както в лагер №57. Това ще се повтаря във всеки град и във всяка област. Вие може да не сте забелязали, Лев, но ние водим невидима битка за оцеляването на нацията. Тя няма нищо общо с това дали Сталин е извършвал престъпления. Извършвал е. И е отишъл твърде далеч. Но ние не можем да променим миналото, а нашата власт се опира на него. Трябва да действаме, както винаги сме го правили — с железен юмрук. Не можем да допускаме грешки и да очакваме, че гражданите ще ни обичат въпреки това. Едва ли някога ще ни обичат, нека тогава поне се страхуват от нас.

Лев свали ръката си от рамото на Нина.

— Вие получихте каквото искахте. Секретният доклад е оттеглен. Нямате нужда повече от Фраершата. Оставете я на мен. Позволете ми да й отмъстя, както позволихте на нея. Не бива да изпитвате угризения, че сте я предал. Вие и без това предадохте всички.

— Лев, разбирам, че нямате причини да ми се доверявате, но ви съветвам да забравите Фраершата. Забравете, че тя съществува. Ще уредя Елена да бъде изписана от болницата. Двамата с Раиса можете да напуснете града, далеч от печалните спомени. Ще ви намеря друга работа. Каквато поискате.

Лев се обърна към Панин:

— Тя все още ли работи за вас?

— Да.

— Върху какво?

— Този доклад отслаби позициите ни и на международната арена. Имаме нужда ясно да демонстрираме силата си. За целта организираме въстания в чужбина, в страните от Съветския блок, неголеми символични въстания, които ще смажем безмилостно. КГБ вече създаде цяла мрежа чуждестранни групи, които да провокират безредици в Източна Европа. Фраершата оглавява една от тези групи.

— Къде?

— Послушайте ме, Лев, това не е битка, която можете да спечелите.

— Къде е тя?

— Не можете да я надвиете.

— С какво тя може повече да ми навреди?

— Може, Лев, може, вашата дъщеря Зоя е жива.