Холи Блек, Касандра Клеър
Бронзовият ключ (4)

Глава четвърта

Кал виждаше мъгляво като в сън. Хората гледаха, смаяни. Извисиха се гласове, сипеха се обвинения, които той едва разбра.

Полилеят приличаше на огромно мъртво животно насред помещението. Повечето му разклонения бяха изпочупени, навсякъде имаше остри като бръснач стъкълца, които проблясваха.

— Какво става тук? — извика тъмнокос мъж.

Кал смътно си спомняше от церемонията, че това е майстор Сукарно, учител в Колегиума. Беше едър, страховит човек, със зачервено от гняв лице.

— Магия на Хаоса! — обърна се той към Аарън и Кал. — Играли сте си с магията на бездната? Толкова ли сте глупави! Магията на Хаоса строго се контролира навсякъде, но е забранена в тези помещения. Под водата сме, не бива да рискуваме основите на училището заради самонадеяни деца, решили да се забавляват! Можеше да се издавим!

Тамара изглеждаше все едно ще експлодира.

— Как смеете! — викна тя. — Никой не си е играл! Стояхме тук, когато полилеят се стовари отгоре ни. Едва не ни смачка! Ако не беше Аарън, двамата с Кал щяхме да сме мъртви! Нищо не е станало на скъпоценния ви Колегиум! Всичко му е наред!

— А защо падна полилеят? — намеси се майстор Тайсуке, един от майсторите на Магистериума. — Висеше си тук от сто години. Влизате и той пада върху вас, така ли?

— Достатъчно! — извика бащата на Тамара.

Семейство Раджави бяха левитирали над отломките, за да стигнат до дъщеря си. Кал съзря Кимия и Алек в другия край на залата, бяха ужасени от случилото се.

Госпожа Раджави се спусна към Тамара, издърпа я от Кал и я замилва по косата, разтревожена. Попи драскотината на бузата й с кърпичка. В това време Алистър си проправи път през тълпата към Кал. Беше пребледнял повече, отколкото момчето очакваше. Дори не си направи труда да левитира, просто изрита строшените кристали и изкривените парчета метал от пътя си и прегърна сина си.

— Калъм — каза той дрезгаво.

Кал хвърли поглед през рамо към Аарън, който се бе облегнал на стената. Нямаше кой да го прегърне, нито да попие кръвта от драскотините му. Гледаше ръката си, онази, с която отприщваше Хаоса. На лицето му бе изписано странно изражение.

— Дъщеря ми не прави бели — сопна се господин Раджави. — Ако не сте забравили, тази нощ сме тук, за да почетем геройството й…

— И на още неколцина — добави майстор Норт. Беше разгонил зяпачите до стените, за да огледа заедно с майстор Руфъс отломките от полилея.

— Бях против церемонията от самото начало — рече Тайсуке. — Не бива да се награждават деца за непослушание, та дори крайният резултат да е положителен.

Кал си каза, че майстор Тайсуке не е от почитателите му. Списъкът с хора, които не го обичат, растеше.

— Макарите трябва да бъдат контролирани — продължи Тайсуке. — Константин Мадън доказа, че млад Макар, който не знае силата си, е най-опасното нещо на света.

— Значи предлагате да избием младите Макари, както в други страни? — попита майстор Руфъс. Говореше тихо, но ясно и убедително. — Питам, тъй като някой вече работи по въпроса. Полилеят е паднал, защото някой си е играл с веригата му. Някой е опитал да убие Макарите!

— Да ги убие? — намеси се майстор Сукарно, посърнал, и махна с ръка.

Изведнъж оглушителен рев изпълни стаята. Алистър силно притисна до себе си Кал, родителите на Тамара я прегърнаха, майстор Руфъс протегна ръце към Аарън. Беше задействана аларма — на пода просветна пътека и Кал съзря невидими досега врати. Поведоха го заедно с Аарън и Тамара през една от тях към коридор, който водеше до слабо осветена стая без прозорци, натъпкана с дивани и столове.

Навсякъде сновяха магове от Колегиума, които обезопасяваха района. Донесоха завивки и подсладен чай, сякаш да се извинят за упреците на майстор Сукарно, че са неразумни пакостници. Появи се Анастасия Таркуин с вафла в ръка и каза на Кал, че от магията ще се чувства изморен, независимо от противотежестта.

За миг той си помисли, че може би това означава, че възрастните ще ги оставят на мира. Тамара се бе сгушила на един диван с родителите си, а Аарън се бе свил на едно от креслата. Изглеждаше изтощен и нещастен. Но нямаше значение. Щом маговете си тръгнаха, майстор Руфъс и майстор Норт, Анастасия и Грейвс ги засипаха с въпроси.

Защо Кал е дошъл в Трофейната зала? Дали някой го е заплашвал на тържеството? Знаел ли е, че Аарън ще го последва?

Кал, разбира се, излъга. Не искаше да се излага пред учителите от Магистериума и Колегиума, да не говорим за Асамблеята. Не, никой не е знаел, че отива в Трофейната зала и че Аарън ще е с него. Мразел танците и отишъл да се разходи и да разгледа антиките. Определено не е бил на среща; не е загубеняк, чиито приятели едва не са били смачкани от полилей, понеже са му вързали тенекия.

После пристигнаха Селия с двете си майки и Джаспър с майка си и баща си. Господин Де Уинтър сръчка Джаспър, гледайки го строго, да не би да направи нещо и да изложи семейството.

Кал въздъхна и се подготви за най-лошото. Почувства се зле, като си представи как Селия обяснява защо не е дошла, но щеше да е още по-унизително да го стори пред всички — и бездруго го беше срам. Чудеше се дали е лошо, че му се ще полилеят да го бе смазал.

— Вие сте приятели на тримата — каза майстор Норт на Селия и Джаспър, сочейки Кал, Тамара и Аарън.

Селия явно бе доволна да чуе тези думи, а Джаспър изглеждаше така, сякаш са го обвинили в нещо.

— Забелязахте ли някой да се е държал странно с тях?

— Дженифър Мацуи разговаряше с Кал — обади се Джаспър. — А това е странно, защото тя е красива и известна, а Кал е гаден и презрян.

Той забеляза погледа на Алистър и се изчерви.

— Шегувам се. Просто не знаех, че се познават.

— Познават се, но бегло — рече Тамара. — Дженифър е приятелка на сестра ми.

— Но не и на Кал — каза Селия и се обърна към него. — Защо си разговарял с Дженифър?

На Кал му писна.

— Тя ми даде бележката, твоята бележка.

— Каква бележка? — погледна го смаяна Селия. — Не съм ти писала бележка!

— А това какво е? — Той извади смачканата хартийка от джоба си.

— Не е моят почерк — намръщи се момичето — и не съм се подписала. Някой е добавил името ми. Да не ти е казала, че е от мен?

После пак прочете бележката и вратът й пламна.

— Отишъл си в Трофейната зала, защото си мислел, че имаме среща?

— Това не ни го каза — свъси вежди Тамара.

— Калъм — намеси се майстор Норт с глас, достатъчно строг, та да накара всички да млъкнат, — да преговорим отново какво е станало. Много бавно. И този път няма да премълчаваш нищо, ясно ли е? Много е важно.

— Хубаво — отвърна Кал кисело, — просто…

— Не искам да слушам извинения! — прекъсна го майстор Норт. — Започвай.

— Търсех Алистър, когато Дженифър Мацуи ми даде бележката и каза, че е от… красива блондинка.

След тези думи на Кал му се дощя да знае магия, която ще го направи невидим или ще го превърне в мъгла, та да изчезне през дъските.

— Наистина ли? — грейна Селия.

Джаспър се захили. Опита се да спре, като видя погледа на майстор Руфъс, но без особен успех.

— Ти си единствената блондинка, която той познава — сопна се Тамара, която хич не беше весела. Явно никак не я вълнуваше дали ще бъде смачкана от десет тона стъкло и кристал, а по-скоро възможността да унизи Кал.

Майстор Норт протегна ръка към бележката и Селия му я даде. Дълго я гледа, после вдигна очи към нея.

— И не си написала това? Сигурна ли си?

— Не съм — поклати глава Селия и погледна тъжно Кал. — Много ми е мъчно, че някой е използвал името ми, за да те нарани.

— Няма проблем — рече Кал, като се престори, че не му пука. После осъзна колко са странни думите му, при положение че едва не го е смачкал полилей. Погледна безпомощно баща си.

Алистър сви рамене.

— Къде е сега Дженифър Мацуи? — попита Майстор Руфъс, явно загубил търпение от пипкането на Кал. — Който е дал бележката, вероятно е разхлабил полилея. Може би самата тя.

— Дженифър? — учуди се Тамара. — Но защо да го прави?

— На кого му е притрябвало да убива Кал? — намръщи се Аарън.

— Той е Макар — каза Майстор Руфъс, — точно като теб.

Аарън, Тамара и Кал се спогледаха. Вярно, Кал бе Макар, но когато Аарън зададе въпроса си даде сметка какво би помислил всеки, запознат с тайната му самоличност. Нещо, което не можеше да сподели. Всички смятаха, че човекът, опитал да го убие, се е целил в някой от Макарите и не допускаха, че той е мишената заради това, което е в действителност.

„Ако истината излезе наяве — мислеше си Кал, — онзи, който се опита да пусне полилея върху мен, също ще получи награда.“

— Ами да, Кал е толкова чаровен, че никой не би поискал да го убие — рече Джаспър.

— Джаспър! — извика Тамара.

Но този път Кал не му се разсърди. Щом се заяждаше, значи всичко бе нормално. Не искаше нищо повече.

Но явно нямаше да се получи. В залата се разнесе писък. После още един и още един. Някой крещеше от ужас в Колегиума.

Тамара скочи на крака. Вафлата на Аарън полетя. Алистър изглеждаше ужасен.

— Какво става? — обърна се към майсторите госпожа Раджави.

Кал също скочи и хукна към вратата. Кракът го болеше, но той не му обърна внимание. Обаче не беше бърз като останалите. Гласове, крясъци, ридания отекваха от другия край на Колегиума. Тръгна след хората, които се връщаха по коридора към Военната зала.

Беше претъпкана. Крещеше Кимия. С едната си ръка стискаше роклята си, а с другата сочеше нагоре.

Кал зърна през стъклото водата около Колегиума. Блестеше в мрачно зеленикаво сияние. Рибите бяха изчезнали. Имаше само вода и в нея плуваше тяло. Босо момиче, чиято рокля се бе увъртяла около нея като водорасло. Черната й коса се носеше по течението.

Тамара се втурна към сестра си, но Алекс я хвана с две ръце. Беше потресен.

— Джен — заплака Кимия, — Джен…

Кал усети, че кръвта му се смразява. Тялото във водата се обърна и той видя две неща. Първо, в гърдите на мъртвото момиче бе забит дълъг железен кинжал. И второ, лицето й му бе познато.

Това беше Дженифър Мацуи. Някой я беше убил.